Забравена парола?
или
Регистрирай се Активация на акаунт


Ел. поща с която се опитвате да се регистрирате не съвпада
с тази използвана в BG-Mammma

Да Попълнете формата за регистрация Не Продължете с Facebook регистрацията

Родители, отглеждащи сами децата си
0 Потребители и 1 Гост преглежда(т) тази тема.
1-14 от 33 отговора
Пиша тук с надеждата да се поуча от опита на вече преминали през това, което се случва на мен в момента. Имам регистрация отдавна, но предпочитам да пиша анонимно, тъй като проблемът е много личен.
Казано накратко, омъжена съм с бебе на 9 месеца, а вече обмислям развод.
По-ненакратко историята е следната. Не мога да разчитам за нищо на съпруга си и с всичко се справям сама. По цял ден съм сама с детето, а той се прибира или максимум половин час преди то да си легне или след като вече спи. Дори и този половин час той не използва, за да общува с него. Мие се, задължиелно пуши цигарка и после, ако евентуално има време, го държи малко в себе си, при това докато гледа телевизия. След 5-10 минути ме вика да го взема.
Отказва вечер даже той да го храни, за да има поне някаква връзка с детето, а и за да ме отмени поне малко. След като вечеряме, мъжът ми директно заспива и аз пак си оставам сама. Отново държа да отбележа, че не работи тежък физически труд, а нормална работа, каквато съм работила и аз с години, и в никакъв случай ежедневието му не е толкова натоварено, че да трябва да заспива в 9 вечерта.
Но като работи мъжът ми уж толкова много, не си мислете, че тънем в пари. И досега нямам никаква представа точно колко изкарва и с колко пари разполага. На мен ми дава едва-едва след скандали и молби по 10-20 лв тук-таме, за да напазарувам елементарни неща за хладилника (разбирайте само кашкавал, сирене, шунка и яйца) и да купя храна за детето. Всеки даден лев му се свиди, но поглеждайки в портфейла му (той не го крие, а си го оставя винаги на бар плота), вътре винаги има поне няколко стотин лева. Не е да няма. Общо взето по-сериозни покупки мога да правя, само когато аз си получа майчинските - дрешки или друго за детето, примерно шампоан/лосион за тяло за мен и т.н. Ако ми трябват обувки или дрехи, пак се купуват само от "моите" пари. Може би тук е моментът да отбележа, че преди да родя работех доста и на добро място и съм свикнала да разполагам с пари. А в момента заради някакви негови комплекси, че едва ли не ще го обера, съм вечно като просяк с 10-20 лв в джоба макс, а понякога и с никакви.
Но дори да оставим финансите настрана, тъй като ще е лъжа да кажа, че мизерстваме, най-изтощаващо за мен са неизпълнените обещания. Все обещава "ще се прибера в 6", "в събота отивам до офиса само за 2 часа", "ще направим еди-какво-си", "ще получиш подарък за рождения си ден", всичко е само вятър и мъгла. А аз всеки път вярвам и се надявам. Сега не сме се виждали истински от вече не знам колко време.
Миналата събота отиде "за малко" да закара един абитуриент и ме заряза с детето за цели 5 часа при едни тенти, а заваля ужасен дъжд! В неделя пък имаше Формула 1 и нямахме право да го безпокоим или даже да продумам за излизане или каквото и да било цял ден. Отново не мръднахме от къщи.
Днес беше обещал да излезем да се разходим с детето и да напазаруваме. Отиде до офиса за 2 часа уж само до 12, преди малко му звъннах и след като не вдигна няколко пъти се оказа, че няма даже да тръгне насам скоро. Но не защото работи, а защото чака да се види с майка си (не по неотложни дела, повярвайте ми)! Просто приоритетите му никога не включват мен и детето му, ние сме винаги на последно място.
Всеки ден имаме скандали и освен, че се чувствам ежедневно нещастна и пренебрегната, вече се притеснявам и как това се отразява на детето ми. Не искам да расте в среда, в която родителите му само се карат и се чудя дали ще е по-спокойно и щастливо, ако е само с майка. Все пак е момченце и има нужда от някакво мъжко присъствие в живота си, а ако се разведа с баща му, при седмичните посещения при него ще го гледа баба му, а не баща му.

Мога да пиша още страшно много, но не искам да ви затормозявам и отегчавам.
В главата ми напоследък много често се върти думата раздяла, защото дефакто аз се справям с всичко сама. Чудя се вече за какво ми е този мъж? Да, вярно, че го обичам (или обичах) и че е баща на детето ми, но достатъчно ли е това, за да останем заедно? Че то нашето заедно даже не е такова - виждам го само за няколко минути на ден. Финансово ще е трудно да се оправям сама с дете, но ще се върна на работа, ще работя и извънредно вечер и все ще се справя. С бебо няма да живеем кой знае колко прекрасно, но нищо няма да ни липсва. По-трудната част за мен е психическата. Как да оставя мъж, който твърди, че ме обича и за когото знам, че не ми изневерява и не се занимава с други жени? Достатъчна причина ли е това, че е егоист и приоритетите му куцат? Дали наистина ще се чувствам по-добре сама? От една страна така поне ще знам какво да очаквам и няма да съм вечно чакаща и разочарована, но пак ме е страх... Развод ми звучи много страшно, самотата ми звучи още по-страшно, а всичко това смесено със съществуването на малко и невинно детенце вече ме плаши и обърква до смърт!
Много сълзлив и объркан пост излезе, а намерението ми не беше такова.
Моля просто ако някой е минал по подобен път, да сподели историята си, какво е направил и какво е станало.
Цитирай
Забравих да напиша, че съм опитвала многократно да говоря с него за проблема и не стигам до никъде. Той изобщо не го приема насериозно, даже не вижда никакъв проблем и мисли, че само си говоря, като му обяснявам колко нещастна ме прави и че ако не променим нещо, ще се наложи да се разделим. За него раздялата означава единствено, че вече не го обичам и съм си намерила друг и спомена ли тази дума, изобщо не може да възприеме, че не съществуването на друг мъж в живота ми, а неговото отсъствие и безразличие са ме довели до там.
Цитирай

Филибето,майна

Мнения: 277
мила Мама Маги123,ти не разказваш само твоята история,а и моята.до такава степен е идентична ,че си задавам въпроса дали съпругът ти и моя бивш не е едно и също лице?да не би той да е от Пловдив и да е на 32 г.?
ако не е -ех,значи са душевни близнаци.
наистина искаш съвет-раздели се с него на мига.поживейте с детето.ако се почувстваш по -Щастлива,значи това е пътя.
пък ти пак си го обичай.той нали и той те обича,така поне той твърди.
каква хубава любов!
утре като се разболееш бъди сигурна,че той не ще е до теб.нито лекарства ще ти купи.
щом ВИЕ С ДЕТЕТО НЕ СТЕ МУ ПРИОРИТЕТ-беж да те няма!
бас ловя ,че е мамино синче.
....
ако ли пък мине време и нещата между вас потръгнат,пробвай, дай шанс.какво пък!
ако и тогава нещата се провалят,поне ще си убедена,че битката е загубена.
но така както чета нещата почти съм сигурна,че има друга или нещо хазарт,покер,проститутки,кръчми,знам ли .
Цитирай


Мнения: 61
бягай докато е време,защото после ще си като мен
поздрави цецка
Цитирай


Мнения: 361
Аз имам 12 години брак.При мен също е имало такива неща в началото.Според мен значение има колко дълъг е бракът ви и начина, по който е възпитаван мъжа ти.Може би той си мисли,че детето е твоя грижа, може и да не може още да свикне с промяната - дете, семейство.Това  с парите също го е имало при мен, и още е проблем.Искай регулярно, пазарувайте заедно от метро,била и др и трупай в количката.И НЕПРЕМЕННО пази своите си пари и не ги харчи - като свърши тоалетната хартия, сам ще се сети.
За съжаление, когато се появи детето, на преден план излизат всички роднински взаимоотношения, което аз не съм и предвиждала.Виж кой го е гледал него, къде е бил баща му в отглеждането, как са разпределени задълженията и парите при свекърите.
Но: не поемай вместо него - ни работа, ни покупки.Като купи - добре, като не -пасуваш.
(Дори да си купиш шампоанче за един път - за тебе си).Ако свърши нещо у вас, добре, ако не -няма да е свършено.Изчакай още половин година и...решавай.Или ще се научи, че сте трима, или...
Цитирай

Най-сетне у дома

Мнения: 838
Маги, лоша работа!

Много ти съчувствам, че точно в този период, който и без това не е лесен, ти се налага да преживееш и това! Да, те питам - а как е било, преди детето да се появи? Как сте си разпределяли домакинската работа? Той ясно ли е заявил, че иска дете?

Задавам такива въпроси, защото появата на дете често изважда на преден план детето и у бащата  Laughing Кой знае защо, изведнъж стават ужасно безотговорни и търсят всеки повод да изчезнат откъщи. Обидна работа. Но обикновено си има индикации от самото начало, че това ще се случи.

Според мен, мъжът ти се държи ужасно свински. Аз не бих се сдържала и най-вероятно бих го цапнала някой ден в пристъп на ярост - честно!  #2gunfire Макар, че тупаниците са много лош и неработещ аргумент. Писнало ми е в такива случаи да ми обясняват, как на мъжете им трябвало повече време да се адаптира към бащинството и ала - бала. Ами, големи хора сме, с равни отговорности - уж.

Струва ми се, че за девет месеца, твоят човек е открил, че бащинството и съпружеството не са неговата стихия. Като че детето му не му е особено интересно. Ако трябва да залагам пари на шанса да се промени, не бих отделила повече от 10 лв. Звучи, сякаш си е изградил стабилни ергенски навици. Няла лошо, и това е вариант да се живее, но да е мислил, когато се е женил и създавал деца - защо те е подвел?

Девет месеца са доста време, за да се ориентира в обстановката и да се вземе в ръце. Според мен, е време да му обясниш много ясно, като на шест годишен, че ако не отдели време и енергия за серия от обсъдждания какво не е наред във вашето семейство и ако не осъзнае, че трябва да внесе промени - ще го напуснеш.  Не се обяснявай или оправдавай - кажи точно какво не ти харесва и какви промени очакваш и го питай как го устройва това и той какво предлага. Ако отново откаже разговор - направи нещо, за да се стресне и да разбере, че си сериозна. Ти го познаваш и знаеш какво работи при него. 

Ако нищо не помогне още известно време - просто го напусни!
Пишеш, че на детето ви му е нужно мъжко присъствие, но май засега се очертава основно бащино отсъствие.
Успех!

П.С. - Това, с парите, е просто ужасно! Презирам мъже, които са стиснати към децата си!
Цитирай
Благодаря много на всички отговорили!  Hug

Праскова, благодаря ти много за мнението!  Hug Явно много точно знаеш за какво става въпрос, пролича си от поста ти. Съветите ти за парите са много добри, но как да се преборя с непукизма? Ето, детето нещо се разболява. Водихме го на лекар преди малко и аз се прибирам с него, а той отиде до аптеката за лекарствата. Купил капките за нос (правени), питали го дали иска пипета и той отказал. И сега ми вдига скандал къде била пипетата, която купил за не-знам-там-кои-си капки преди 100 години!  #Crazy За една тъпа пипета, която сигурно струва 5 стотинки!!! А аз нямам никакъв начин да сложа капките без пипета, защото мъникът ми има фобия от неща в носа и то и с пипета ще е достатъчно сложно, но баща му категорично отказа да отиде пак до аптеката!
Моля го да се позанимава с детето 20 минути до лягането му, той пак излезе на балкона да пуши! Цял ден бил работил и му се пушело, не бил пушил. Като само пред мен откак се е прибрал е изпушил поне 3 цигари. И докато той си пуши спокойно и без да бърза, аз дундуркам сина ни, който е нервен и плачлив днес от болестта.

Saule, преди детето беше различно откъм домакинската работа - помагаше ми. За съжаление, и тогава беше ужасно неточен и като обещаеше нещо, вероятността да го изпълни клонеше към нула, а кажеше ли, че ще дойде в 12, значи го чакай евентуално към 3-4.  Mad Иначе дете искаше и много обича децата. Само че повече обича себе си и собственото си удобство явно. Но иначе е много семеен тип. Не обича да хойка по заведения и да излиза, не пие и т.н. Домошар е.
За цапването в пристъп на ярост - срам ме е да си призная, но се е случвало. Разбира се, без някакви тежки последствия за него, по-скоро аз после си изпатих с ощипване като самозащита.
За сериозното обяснение и разговор - правила съм го, при това неведнъж. Не разбира от дума и не ме приема насериозно!  Sad
Цитирай


Мнения: 402
Той ли те е ударил или ти него,че не разбрах ?
Цитирай

Най-сетне у дома

Мнения: 838
Тя - него. Той я ощипал за отмъщение  Smile

Маги, трябва да има някакъв начин да те вземе насериозно. Какво би могла да направиш, за да резбере, че си сериозна? Нещо, което обикновено не правиш.

То няма лошо да си домошар, но явно откакто детето се е родило, той по-скоро седи като мебел вкъщи. Търпението ти е просто ангелско. Нещо се обърквам - как така много иска дете и обича децата, като дори не ти помага да лекувате носа на детето ви? Детето не е играчка - да посягаш към него отвреме навреме, когато си в настроение!

И въобще - това вече е теоретичен въпрос - защо жените сме толкова склонни да вярваме на онова, което ни говорят, вместо да гледаме какво всъщност правят? Казал човекът, че иска дете - значи - така е! А това, че майката трябва да се моли до унижение за малко помощ за здравето на детето и да не я получи - това няма значение. Не е важно, че сама го гледа и няма два лева за себе си извън детските. Важното е, какво е казал - че я обича. Егати!
« Последна редакция: сб, 31 май 2008, 21:54 от Saule »
Цитирай


Мнения: 2 868
Тя - него. Той я ощипал за отмъщение  Smile

Маги, трябва да има някакъв начин да те вземе насериозно. Какво би могла да направиш, за да резбере, че си сериозна? Нещо, което обикновено не правиш.

То няма лошо да си домошар, но явно откакто детето се е родило, той по-скоро седи като мебел вкъщи. Търпението ти е просто ангелско. Нещо се обърквам - как така много иска дете и обича децата, като дори не ти помага да лекувате носа на детето ви? Детето не е играчка - да посягаш към него отвреме навреме, когато си в настроение!

И въобще - това вече е теоретичен въпрос - защо жените сме толкова склонни да вярваме на онова, което ни говорят, вместо да гледаме какво всъщност правят? Казал човекът, че иска дете - значи - така е! А това, че майката трябва да се моли до унижение за малко помощ за здравето на детето и да не я получи - това няма значение. Не е важно, че сама го гледа и няма два лева за себе си извън детските. Важното е, какво е казал - че я обича. Егати!


 Браво, много точен пост, подкрепям на сто процента newsm10
Цитирай

София, "Младост 3"

Мнения: 9 047
Аз имам 12 години брак.При мен също е имало такива неща в началото.Според мен значение има колко дълъг е бракът ви и начина, по който е възпитаван мъжа ти.Може би той си мисли,че детето е твоя грижа, може и да не може още да свикне с промяната - дете, семейство.Това  с парите също го е имало при мен, и още е проблем.Искай регулярно, пазарувайте заедно от метро,била и др и трупай в количката.И НЕПРЕМЕННО пази своите си пари и не ги харчи - като свърши тоалетната хартия, сам ще се сети.
За съжаление, когато се появи детето, на преден план излизат всички роднински взаимоотношения, което аз не съм и предвиждала.Виж кой го е гледал него, къде е бил баща му в отглеждането, как са разпределени задълженията и парите при свекърите.
Но: не поемай вместо него - ни работа, ни покупки.Като купи - добре, като не -пасуваш.
(Дори да си купиш шампоанче за един път - за тебе си).Ако свърши нещо у вас, добре, ако не -няма да е свършено.Изчакай още половин година и...решавай.Или ще се научи, че сте трима, или...
това исках и аз да напиша
мисли и преценявай
Цитирай


Мнения: 4 458
ОХХХХ   Tired

Вече не знам какво да си мисля. Дали не е от партидата  или водата която пием  newsm78 Някъде нещо куца и то генерално.... А може би просто мъжете са си такива а ние чак сега при еманципацията го разбираме и осъзнаваме...
Цитирай

...на безопасно

Мнения: 1 843
Ох, и моя има сходни черти с гореописания. Не зная какво да ти кажа...Просто деца имат деца. И на мен ми е идвало до гуша стотици пъти. Например след скандал нарочно ми е прибирал парите, които ми е дал предния ден. Говедо гнусно... Приятелите му винаги са преди нас. Освен, ако някой от приятелите му не се сети за мен. Но чак толкова крайни ситуации като описаните не сме имали за сега. Но принципно говорим за едни и същи говеда.
Мисля, че трябва да направиш нещо крайно за да те вземе на сериозно. не можеш ли да се изнесеш някъде за известно време?
Цитирай
А може би просто мъжете са си такива а ние чак сега при еманципацията го разбираме и осъзнаваме...
Да, възможно е. Ама това, че знаем къде е проблемът, хич не го решава за нас, жените.

Просто деца имат деца.
Много вярно казано, поне за нашия случай.

Mialexa, и аз си мисля, че трябва да направя нещо крайно, но то би могло единствено да бъде някакъв вид раздяла. Примерно, временна. Но точно аз никъде няма да се изнасям, първо защото апартаментът е мой и второ, защото съм с бебе, чиито принадлежности и удобства са вкъщи. Който е имал дете, знае какво чудо е около едно бебе - легло, столче за хранене, проходилки, шишета, лъжички, дрехи и т.н. и т.н. Няма аз да изнасям цял керван от собствената си къща заради него. А и бебо е свикнал да си спи в неговата стая и неговото легло, така че няма да му причинявам неудобства и да му разстройвам режима, само защото баща му не знае какво иска и как да се държи със семейството си.  Naughty
А относно временната раздяла, ако направя нещо такова, за него това ще е край. После няма да можем да имаме никакви отношения. Бившата му точно по този начин го е излъгала - уж се разделили само за 2 седмици, пък после тя се оказала с ново гадже, за което няколко месеца след това се и омъжи. Та той по този повод е недоверчив и има ли раздяла, за него вече всичко е приключило и той придължава напред.

Тази вечер уж поговорихме пак сериозно. Зададох му въпрос ако се наложи да избере между две неща, ще избере линякога мен и детето преди другото и той отговори, че не можел да има приоритети и винаги избирал и двете. Тъпотия не ами и аз не знам какво!
В прав текст ми заяви, че ако очаквам да спре да работи по този начин и все да го няма по една или друга причина, нямало да стане. Аз пък в прав текст му казах, че съм адски нещастна и че съм наистина на крачка от това да обявя край. Направи една умислена физиономия, ама дали не му е излязло през другото ухо няколко секунди след физиономията не знам. Разбира се, аз ще стоя и ще чакам да видя.
Напоследък сериозно се замислям дали да не споделя част от мъката си с майка му и да я помоля за съдействие. Тя отдавна го е подхванала по въпроса с липсата на точност и отговорност и мотаенето, защото и на нея й се отразява това и много я дразни. Имайте предвид, че тя не ми е хич най-любимият човек на света, но бих се жертвала да прибегна до нея, за да запазя брака си. Кофтито е, че малко ме е страх това да не се обърне срещу мен. Тя със сигурност би искала да останем заедно, но с нея определено не сме първи приятелки. А и дали пък той няма много да се издразни, ако и майка му свие сърмите? Какво мислите?
Цитирай


Мнения: 4 458
Напоследък сериозно се замислям дали да не споделя част от мъката си с майка му и да я помоля за съдействие.

Избий си тези мисли от главата  Naughty Тя му е майка и няма да се обърне срещу сина си. И моята свеки казваше, че ако се разделиме мен и децата ще гледа а той да се оправя но всичко се обърна след раздялата. Изобщо не разчитай на чужда помощ за запазване на брака си. Единственото което аз лично одобрявам е терапефт или психолог.

Направи ми впечатление следното:

Зададох му въпрос ако се наложи да избере между две неща, ще избере ли някога мен и детето преди другото и той отговори, че не можел да има приоритети и винаги избирал и двете.

Замисли се над подчертаното от мен - ВИНАГИ!!! Това говори ли ти за възможна промяна в него???

Още едно нещо ми направи впечатление:

А относно временната раздяла, ако направя нещо такова, за него това ще е край. После няма да можем да имаме никакви отношения. Бившата му точно по този начин го е излъгала - уж се разделили само за 2 седмици, пък после тя се оказала с ново гадже, за което няколко месеца след това се и омъжи. Та той по този повод е недоверчив и има ли раздяла, за него вече всичко е приключило и той придължава напред.
.........А и дали пък той няма много да се издразни, ако и майка му свие сърмите?

Айде сега пак се замисли над подчертаното!
Виждаш ли за какво говорим? Винаги е ТОЙ и какво ТОЙ иска и ще направи и почувства. Къде си ти в случая? Какво те е еня какво той ще си помисли и как той ще реагира и т.н. Важното е какво е добро за теб самата, как ще се почувстваш ТИ!

Виждам, че имаш проблем със себеуважението и егото си.  Ако ти не помислиш за себе си няма кой да го направи, нито той, нито майка му, нито някой тук от форума ще го направи за теб. Сама трябва да поемеш собствения си живот в свои ръце, но това не може да стане докато самата ти не си готова за това. Може би още не си узряла до този стадий....

Цитирай
0 Потребители и 1 Гост преглежда(т) тази тема.
1-14 от 33 отговора