Отразява ли се липсата на бащата?

Естествено, че се отразява, ако някой ти каже не, ще те излъже.
Само че това не е причина да стоиш с мъж, с който не искаш да си, защото това също се отразява на детето. В случая става въпрос за това да избереш между двете злини.

Горните постове отразяват почти изцяло двете страни на медала. Въпросът е да решиш кое ще се отрази по-малко негативно.  Липсата на баща безспорно дава отражение, но по-важно за едно дете е да расте сред любов, сигурност и спокойствие, отколкото сред обратното, което е неизбежно в едно разпадащо се семейство.
Не е лесен избор, но ако ситуацията е непоносима и непоправима- дава категорично по-добра среда и за майката и за детето.

Какво точно се чудиш, какъв ти е въпроса?

Мила, добрият баща е такъв и в брака и извън брака. Говорим за връзката баща-дете. Има ли я? Сигурна ли си в това?
И ако тази връзка я има, но другата- с тебе липсва, колко дълго можеш да издържиш така...дори заради детето си? обичта на двамата има смисъл, ако има хармония, обич към едно дете от два различни лагера изкривява идеалната цел, за която говориш ти.

Ако този брак те убива психически, повярвай ми, това ще се случи и с детето ти. Мисли за теб и детето като за скачени съдове - няма абсолютно никакъв начин ти да си нещастна, а детето да е щастливо.
А и, честно казано, не мога да си го представя тоя филм - страхотен баща и отвратителен съпруг, просто не могат да ми се вържат двете неща в един образ.

ЛИпсата на баща се отразява,но по-лошо е детето да живее в кавги и стрес.
Когато мама и тати се карат -малчо се затваря в себе си-става агресивен с другите дечица.
Аз съм самотна майка-предпочетох  го,не само защото "таткото"си тръгна без да му мигне окото,а защото знаех,че по-добре синът ми да расте без баща от колкото в нездравословна среда.(сега си има чудесен пастрок).
Когато една връзка не върви,когато сте си опротивели до болка и сте на ръба на омразата по-добре се разведете.
Има много случаи ,аз поне знам два такива:-
Развеждат се родителите и  след години ,любовта им отново ги събира .
Близка приятелка се разведе -детето и беше на 3 или на 4 -не помня.Преди развода и малкия беше изпаднал в депресия-душичката му не издържаше на вечното високо напрежение ,което се усещаше .
Сега е на 7 -години.Мама и тати са все така разведени,но се уважават,малкият не се чувства застрашен,,виновен ,нито нещастен.Напротив.Той е съвсем различно хлапе.Много весело и усмихнато!
Развода се отрази добре за всички.

Имам само един въпрос...защо евентуалния развод, да означава, че детето няма да вижда баща си и че то йще му липсва?