Здравейте,
Досега не съм чела темите тук, нямам време да го направя, затова ме извинете, ако въпросът, който ме интересува, е обсъждан вече.
Бракът ми е в много сериозна криза, на крачка съм да поискам развод. Единственото, което ме държи, е страхът как ще се отрази на детето ми, ако не вижда баща си. Още е бебе. Ще е лишено от баща си, но пък ще расте сред обичта на баба и дядо и още куп роднини, които сега са далеч. Това ще може ли да компенсира липсата на бащата?
Отрази ли се разводът върху психиката на децата ви?
Ще се радвам да получа мнения и съвети!
Досега не съм чела темите тук, нямам време да го направя, затова ме извинете, ако въпросът, който ме интересува, е обсъждан вече.
Бракът ми е в много сериозна криза, на крачка съм да поискам развод. Единственото, което ме държи, е страхът как ще се отрази на детето ми, ако не вижда баща си. Още е бебе. Ще е лишено от баща си, но пък ще расте сред обичта на баба и дядо и още куп роднини, които сега са далеч. Това ще може ли да компенсира липсата на бащата?
Отрази ли се разводът върху психиката на децата ви?
Ще се радвам да получа мнения и съвети!
Точно така. И се налага да прецениш кое е по-малкото зло ( minima de malis ). 
Ако се разделим защото този брак ме убива психически - детето ще е ощетено в една или друга степен от към обичта на бащата. Ако продължи този брак детето ще има обичта и на двамата............. май е трудно да се реши кое е най-добре 
Попрегледах тук, има доста полезна информация по този въпрос 
В такива случаи ти се иска - хем агнето цяло, хем вълкът сит 
