Забравена парола?
или
Регистрирай се Активация на акаунт


Ел. поща с която се опитвате да се регистрирате не съвпада
с тази използвана в BG-Mammma

Да Попълнете формата за регистрация Не Продължете с Facebook регистрацията

Деца от 1 до 6 г.
0 Потребители и 1 Гост преглежда(т) тази тема.
1-14 от 105 отговора


Мнения: 3 915
Този въпрос бе отправен вчера към сина ми от страна на една мила 5-6 годишна госпожица, след поне 15 въпроса, започващи с "А вие имате ли...?" Шокирана от отговорите, че нямаме компютър например, или "златни неща"  Crazy , накрая девойката логично стигна до горния въпрос. Синът ми отговори "Не знам, ама май не сме бедни".

Тази дребна на пръв поглед случка ме накара да си задам доста въпроси, и най-вече, как и под каква форма, и занимавате ли въобще, децата с финансовото състояние на семейството, а и на другите около вас. Давате ли пред тях квалификации - тези са богати, онези - бедни, съответно самоопределяте ли се пред децата като бедни или богати? В крайна сметка "богатство" и "бедност" са доста относителни понятия, да не говорим, че притежаването на разни "неща" определено не е критерии кой с какви средства разполага...

Това, че предпочитам да купя на сина ми колело за 50 лв вместо акумулаторен мотор за 300, или че НЕ ИСКАМ у дома да има компютър, или че МРАЗЯ златните украшения за деца, си е мое лично виждане за нещата от живота, което няма да променя, само защото в очите на околните изглеждам скръндза или беднячка... Дали обаче това няма да започне да играе лоша услуга в бъдеще за самочувствието и контактите на детето ми? В крайна сметка аз може много да обяснявам, как книжките са най-важни, и колко по-хубаво е да си четем заедно, но ако не едно, а десет деца му повтарят непрекъснато, че е "бедняшко" или "загубеняшко" да нямаш компютър? Как и доколко човек може да си спести надпреварата за най-модерен GSM-апарат, плазмен телевизор с възможно най-голям диагонал, и т.н. и т.н., в която неизбежно околните се опитват да ни въвлекат?

Споделете, дайте някакви насоки  Hug
Цитирай


Мнения: 13 798
Веднъж тук споделих, как "новата дограма" била също критерий.  35
Синът ми е на осем, но сме си говорили много по тези въпроси в ДГ и той също реагира от няколко години така:  35 на такива питанки.
Едно хлапе, V клас, веднъж му казало "Вие май сте богати колкото нас.", това е явно важно за онова дете. С другите си приятелчета такива теми не се обсъждат с интерес. Те се вълнуват от топката, от жомашката, от правенето на къщички в гората /с картони/, от сладолед /за това всеки родител отделя без затруднение/, от катеренето по сливата, от някоя игра на компа /този комп е на различна стойност в различните къщи, важното е обаче да може да се играе любимата игра/, от това, дали телефонът работи, за да се обади или да го намерят /цената е без значение, щом върши работа/. Цени на вещите за послужване не се обсъждат много, но вероятно това е при "неговите" деца. Средата е много важна и при хлапетата. Лично аз не харесвам меркантилните такива, чиито вълнения са свързани предимно с паричната равностойност на поредната покупка. Често това се случва при липса на други интереси и ценности. Иначе синът е добре запознат с доходите ни, моите и на съпруга ми, държи си устата затворена дори пред близки, предупреден е, не му съставлява трудност. Предпочитам да е в тези неща, за да има реална представа. Не мисля, че му е вредно да цени трудът, възнагражданетие, което се получава срещу същия, това го стимулира да работи и в момента. Нищо, че е само на осем.
Надделяване и победители в такива състезания няма. Важно е децата да се възпитат в посоката, че винаги може повече, по- добро, по- скъпо и т.н., но че това най- често не е нужно. Както и да си подбират среда според техните интереси и да им се създават овреме такива.
« Последна редакция: вт, 03 юни 2008, 09:52 от Judy »
Цитирай

София

Мнения: 9 117
Никога не говоря с детето за пари, това ми е принцип. Малък е още, твърде малък, за да разбере. Ако не желая да му купя нещо, обяснявам защо го смятам за излишно и непотребно, а не се измъквам с класическото "нямаме парички" Crazy Думите беден и богат не ги знае още, никога не сме ги коментирали.
А това девойче...горкото...явно в такова семейство расте...щом отсега ценностната й система е ориентирана към имането на някакви неща и оттам преценка за това какви са хората...лоша работа Confused
За спестяването на надпреварата...мисля, че е неизбежно. Знам, че след 2-3 години ще започне да ме врънка за това-онова. Честно казано, не смятам да го лишавам от нищо, но искам да го карам да си заслужи скъпите вещи. Ако иска хубав лаптоп - добро държание, помощ вкъщи, добри оценки. Ако иска нов гсм - нещо друго. Абе да разбере, че хубавите неща се печелят - в неговия случай още не с работа, но с нещо, все пак Peace Ще се постарая да не му давам всичко на готово, защото накрая ще имам най-вероятно едно пълнолетно нищо и половина, да не дава Господ Praynig
Цитирай

Пловдив

Мнения: 458
За съжаление тази ситуация не е изключение.Не мога да разбера каква е тази мания сред децата да се питат едно друго :"ти какво имаш " и т. н..например децата в градината на дъщеря ми и се подиграват,че не и купувам кукла барби,разни детски лаптопи и кукли на уинкс и други подобни неща.Засега успявам да и докажа ч,че книжките са най-хубавото нещо и че няма по-добър приятел от книгата.Знам че на някои ще им се стори твърде глупаво и старомодно на фона на масовата истерия от играчки,но за мен е така.И аз се тревожа дали ще успея да и внуша ценностите на които мен са ме учили ,носъм все по песимистично настроена като гледам заобикалящият ни свят.за мен нещата стоят така-родителите нямат време за децата си и с купуването на скъпи играчки и телефонни апарати по някаккъв начин изкупват вината си.Моля никой да не се засяга от моето мнеие.Не целя да обиждам никого.
Цитирай

София

Мнения: 1 477
Според мен е голяма простотия да "си вреш носьт в чуждата паница",а и да парадираш с злато,комп,GSM и т.н.Уважавам хора с пари,които си мьлчат и не го показват.
Цитирай

Сф, Младост1

Мнения: 5 072
Този въпрос не съм го чувала още в обкръжението на сина ми или подобни.
При нас актуалните теми са: Ти имаш ли си гадже? за дисковете на Ю ги Йо и пр. Mr. Green

Но съвсем ясно си спомням, че ние -аз и сестра ми едно време тормозехме майка ми с този въпрос. Wink
Мисля, че това е по-мъчително за родителите. Wink
Цитирай


Мнения: 5 484
При нас гледам също още от деца са "марково" ориентирани. Не zнам питат ли богат ли си или не, но марковите неща са куул ...
Сред колегите си гледам строят все големи и нови къщи, не купуват апартаменти или на старо ... е да иzплащт ги по 40 години , но ...
Моят начин на действие е ... детето ходи с каквито дрехи има в гардероба, а те чЕсто са купени на 2 ра ръка или на раzпродажба. ЗА мен дрехите не са иzраz на нещо съществено. Вzехме апартамент , неголям но достатъчен, не сме сторили къщи и пр. , но пък нямаме zадължение към банка и не плащам лихви на никого . За сметка на това пътуваме много в раzлични държави, правим си стойностни ваканции , детето ходи по няколко пъти годишно на море, до Бъгария и си поzнава всички роднини и учи много неща, каним много гости . Поне на 2 месеца веднъж някой пътува насам , уикендите сме на планина, имаме целогодишни карти zа басеини, zоопаркое , паркове. Имам въzможност да zапиш детето на курсове по английски, муzика , рисуване и еzда и zимната ваканция да иде на ски, посещава една от най добрите ясли и е спокоен и му харесва ... Та с 2 думи рипа ми гъzо дали например Магдалена е с блуzка Есприт, а моя ходи с дрешка 2 ра ръка и на Магдалена майка и дали носи перлени обеци, но живее под наем . И като ги гледам хората в първия момент може да се пообъркат от външния вид, но доста бърzо влиzат в час като се zаговорим. 
По повод zа това как се чувства детето, ако ценостите на връстниците не съвпадат с нашите . Ами zа сега не обръща внимание, но смятам да му съzдам доста интереси и zанимания, като намеря средта която му допада и zаниманията в които участват повечЕ деца с подобни раzбирания. Ако на курса по еzда вниманието е насочено към парцаляци ще го zапиша на друго място. Ако смята вместо да учи английски да си гледат ГСМ ите ще иде в друго училище и така.

Цитирай

София

Мнения: 3 701
И моят син се е интересувал от паричното ни състояние и на това на хората около нас. Аз се втрещих когато за пръв път повдигна темата. Сега вече приемам въпросите му, обяснявам, че това кой колко пари изкарва не го определя като човек или приятел.
И аз като авторката на темата имам различна представа за това, какво е необходимо да се купи на едно дете (или респективно в семейството). На никого не дължа обяснение за изборът си.
Ама какво се очудваме, че децата задават такива въпроси, като например собствените ни родители (поне в моят случай) ни искат едва ли не фиша за заплатата.
Цитирай

София

Мнения: 26 034
Децата живеят на същата планета като възрастните. Хваща ги същата мания като на възрастните. Не ми харесва децата да си харесват приятелите по материално и социално положение.
Нашите деца не знаят точно какви са ни доходите, а и това не е тяхна работа. Имало е моменти на сравнения - защо ние имаме/нямаме това, а други имат/нямат онова. Говорим си за тези неща с идеята да разберат, че за различните хора количеството пари Х може да се изхарчи за едно или за друго (например да си купи нов телефон или да запише курс по танци) и как всеки от нас преценява кое му е по-важно.
Засега рядко се е случвало някой да ги пита богати ли са или бедни, може би са извадили късмет с децата, с които се срещат обикновено и с които ги свързват всякакви други неща, но не и парите.
Цитирай


Мнения: 6 524
Мисля,че децата трябва да знаят стойността на парите.Как се изкарват,и че нищо не пада даром от небето.Големият ми син /19 г./ миналото лято си намери работа за 2 месеца като охрана в един супермаркет,защото искаше нов телефон.Казахме му,че ако изкара поне половината пари,ние ще доплатим.Малкият ми син /11 г./ искаше колело с не знам колко скорости.Цялата минала зима спестява пари,пролетта ходи да помага на дядо си да берат череши и с малко наша помощ купихме колелото.Тази година сменихме компютъра с по-нов пак по тяхно желание и с тяхно участие.Можем да си позволим тези разходи,защото не са деца които постоянно искат нещо,но мисля,че е добре да знаят кое колко струва и какво струва на едно семейство да го осигури.
Цитирай

Sofia

Мнения: 8 084
Задаван ми е този въпрос-"Ние бедни ли сме?" Тя още не може да прецени кои дрехи са маркови и дали компа или телевизора са скъпи. Но хубавите и по  качествени  играчки ги разпознава. И  ако поиска нещо , което няма и аз откажа е  задавала този въпрос.
мисля,че е добре да знаят кое колко струва и какво струва на едно семейство да го осигури.
Peace
Цитирай

София

Мнения: 9 117
Не мога да разбера каква е тази мания сред децата да се питат едно друго :"ти какво имаш " и т. н..
Ами дечицата са проекция на семейната си среда и обществото като цяло...Каквото ни обществото - такива и децата в него Confused
Цитирай


Мнения: 13 798
С тази идея, Красимира, в нашето семейство по тези въпроси се говори с детето /голямото/ така, както се обсъждат всички други важни неща. Но това си остават наши, семейни разговори.
Най- доброто за синовете ми е да съзнават, че само по себе си богатството, респ. бедността зависят основно от тях самите и това е редно да се научи рано. Освен това така ми е по- лесно да откажа покупка, ползвам реални аргументи, истинските такива, които си важат и за нас, възрастните.
Когато бях още ученичка и исках нещо скъпо бях своевременно научена, че за да имам нещата, които искам, трябва да работя повече. Ако пък не ми се работи, то е по- добре да сведа и желанията си до по- малки висоти. Хареса ми тази практика и я прилагам към детето, живот и здраве ще я приложа и по отношение на второто.
Цитирай


Мнения: 5 484
Да , добре е да се дава правото на иzбор и решение на децата, докато аz май не успявам и тук бъркам. Някак си ми е по лесно да рпавя нещата както аz мисля zа правилно. Хм . ще опитам да приложа някой от вашите варианти  Hug
Цитирай


Мнения: 937
Аз пък не виждам нищо лошо в това, детето да знае, че има бедни и богати хора. Надявам се някой ден, да науча дъщеря ми, да помага на хората, които са в по-лошо материално състояние от нея. Не мога да си затворя очите и да кажа, всички сме равни.
Има много богати хора, има и много бедни хора. Това е действителността.
Никога не бих казала, ако еди кой си няма компютър, значи е беден, или ако дрешките му не са маркови, значи няма пари. Както и не бих казала, еди кой си има еди какво си, значи е много богат. Аз ценя хората спрямо това което имат в главата, а не в джоба.
Не бих се обидила, ако някой каже, ама вие нямате еди какво си, значи сте бедни. По-скоро бих обяснила, на върпосния човек, че ние може да нямаме това, но пък имаме друго (било материално или духовно)
Въпросите, които детенцето е задало, наистина може да са продиктувани от приказките на възрастните.
 Не мисля и да обсъждам материалното ни положение пред децата преди да разбират, още по-малко пък чуждото материално състояние! Нито деля детето си от дечица от семейства  в по-лошо материално състояние. Напротив.
Аз също си имам виждане по някой въпроси. Няма да купя на детето гсм, до определена възраст, не защото нямам възможност, а защото не смятам, че и е необходим. Не смятам да купувам купища дрехи, и то маркови, на дете, което ги израства за няколко месеца. Купувам това което и е необходимо. Имам си становище и по въпроса, колко и защо да давам джобни. Не давам на детето определени храни по същата причина, защото аз така преценявам. И това, че майката, която блъска шоколад в ръцете на дъщеря ми обяснява, че това е тоблерон, също не ме впечатлява. Надявам се детето винаги да има това от което има нужда, и не смятам да прекалявам, не искам да възпитам глезанка, която знае че всичко и е позволено и може да има всичко. Пък другите ако искат да мислят че сме бедни.
Цитирай
0 Потребители и 1 Гост преглежда(т) тази тема.
1-14 от 105 отговора