Забравена парола?
или
Регистрирай се Активация на акаунт


Ел. поща с която се опитвате да се регистрирате не съвпада
с тази използвана в BG-Mammma

Да Попълнете формата за регистрация Не Продължете с Facebook регистрацията

Осиновители и осиновени
0 Потребители и 1 Гост преглежда(т) тази тема.
1-14 от 50 отговора

София

Мнения: 9 293
Провокирана съм от тема в друг форум, но и от множество изказвания на случайни потребители в този, както и на мои лични познати. Въпросът ми е - Като се появи някой от някъде и изръси в някоя тема или в разговор, колко се възхищавал на осиновителите, че са се решили на тази стъпка - това дразни ли ви? Мен ме дразни - не се намирам за по-различна от останалите родители, не намирам повод за възхищение и на всичко отгоре считам, че точно тази нагласа в обществото прави осиновяването толкова тайнствено и страшно. Айде да видя вашето мнение, че може да съм пристрастна  Mr. Green.
Цитирай

на село

Мнения: 355
 Може би не трябва да се възхищават, а да го приемат като нещо нормално. За съжаление, в нашето общество  това не е така. За мен няма нищо по-нормално от това да обичаш и да се грижиш за едно дете, независимо дали носи гените ти.

 
Цитирай

София

Мнения: 2 722
Честно казано се издразвам само ако ми се съберат по-голяма бройка за деня  Laughing
Иначе си давам труда да обясня, че нещата при мен и децата са двупосочни - аз на тях, те на мен  Wink
Но ако трябва да го обяснявам повече от два пъти на ден, ми става тъпо да се повтарям, а не искам да съм нелюбезна или да изглеждам някаква надувка.
Успокоителното е, че с течение на времето, броя на хората от обкръжението ти, които за пръв път се сблъскват с тази информация намалява драстично, съответно няма повод за дразнене. Просто е въпрос на време.
Аз си обяснявам това с мистиката, с която беше обвито осиновяването до скоро и незнанието на хората. Това, съчетано с показваното по медиите състояние на домовете и ширещата се "градска легенда" за сложността на осиновяването може би навежда хората на мисълта колко сме велики, да се нагърбим с това и подобни дрън-дрън.
Лично мнение  Wink
Цитирай

София

Мнения: 690
Дразня се и още как. Особено като започнат едни такива допълнителни реплики, относно факта че имам Лили, а пък виждаш ли колко благородно, колко велико, колко .....  Знам че повечето хора го казват искрено, но ми е неловко. Не смятам, че това е нещо по различно от това, което прави всяка една майка - родила или осиновила - а именно да обича децата си. Дори се улавям, че не мога да им отговоря подобаващо. Като ми заговорят глупости и тъпотии, винаги намирам как да затапя отсрещната страна, ама като ми заговорят за благородството ми, занемявам. Какво по благородно има в това да осиновиш дете от другите неща в ежедневието ни.  Да, света е шарен, хора - различни. Не всеки може да предприеме тази крачка. Онзи ден, една комшийка ми обясняваше, че тя не може да осинови дете, не би се справила. Ми хубаво де - за всеки влак си има пътници. Ама защо трябва да ми се обяснява колко хубаво и велико съм постъпила? Много вода трябва да изтече, докато хората приемат фактите за осиновяването такива, каквито са. А Галя е права. Напоследък, покрай нашумелите проблеми в "домовете", хората се стряскат. До скоро си мислиха, че там децата  си живеят чудничко. И сега виждат в нашите деца - големите късметлии. А нас - като благородните, велики спасители. А да не говорим, че скоро чух и реплика - какъв късмет имам с Маги, че е много хубаво, здраво дете, ...... (от интонацията ставаше ясно за какво иде реч).  Пак се ядосах, като си спомних.
 
Цитирай

София

Мнения: 1 444
А сега да ви поядосам и подразня малко Wink
Изключвам тези, които зад възхищението си крият доста пошлите си и грозни мисли, които за жалост никак не са малцинство и заради тесногръдието и бедната душа на които, осиновяването е такова тайнство и нещо по-различно от раждането.
За останалите, за чистосърдечните и добронамерените естествено че изпитват възхищение.Та аз лично на гърба си съм изпитала болката от хорското тесногръдие, от неспособноста да приемат като живо същество и личност едно изоставено, ничие дете.Благодарение на това, че ви има, аз имах щастието да имам семейство, детство, живот като на всички други, бъдеще и т.н. всичко, което съм и което имам.Как да не изпитвам благодарност и възхищение като е пълно с хора, които се лишават от живот и бъдеще с любовта на живота си защото тя/той има дете от предишна връзка или брак, което те не могат да приемат и отглеждат, като познавам и такива, превъзмогнали този факт, но превърнали живота си в надпревара с това нежелано дете и правещи всичко по силите си да се избавят от присъствието му в дома и дори се надяват на абсурдноста да накарат родителя му да го намрази колкото тях и изхвърли от живота си.При този шарен свят, пълен с толкова лошотия, тесногръдие и нарцисизъм, съвсем заслужено е възхищението, благодарността и уважението към тези, които с готовност отварят домовете и сърдцата си за ничиите деца и ги даряват с цялата си любов, които им дават бъдеще и шанс да порастнат и постигнат в живота си всичко, което биха могли рождените  деца.
Заради всичко това не само ви се възхищавам, обичам ви и се прекланям пред вас и ви пожелавам да ви дарят цялото щастие на земята вашите любими,  дълго ожидани дечица.А раздразнението и яда ви от чувствата, които изпитвам към вас ще го преглътна някак.  bouquet
« Последна редакция: чт, 05 юни 2008, 01:41 от marypopins »
Цитирай

монако ди бавариа

Мнения: 4 138
ужасно ме дразни. защото показва мисленето. защото след себе си води други неща. ако да речем детето се развие в посока - непрокосал тинейджър виновно е то и само то. и е неблагодарно, защото видиш ли, хората му направили хаир, взели го кат бездомно коте, дали му дом, пък то как се отплаща. гадно ми става.
за мен осиновяването е луд късмет. чувствам се като богоизбрана. дадена ми е възможност да съм майка и никога няма да забравя това. на мен ми е направено добро, спасена е душата ми и трябва да съм благодарна. мога да давам и получавам обич. какъв по-голям късмет от това, а. колкото повече обич можеш да даваш, толкова по-благодарен трябва да си.
и никак не се чувствам благородна, когато гнявя детето. чист егоизъм си е Mr. Greenвиж, когато имам 5 деца ще се чувствам велика, ако не ми гръмнат бушоните.

мери, хубаво е, че изпитваш положителни чувства към нас, но всеки човек на този свят има равни права. тези, които го лишават от това са за презрение. осиновителите просто възстановяват нещо, което никой няма право да отнеме другиму. да живееш като всички останали е право на всеки по рождение. да не го правиш би трябвало да е само право на личен избор.

кефи ме обаче, когато братовчедка ми го казва. щото я е яд. ужасно. децата и бяха мои единствени преки наследници и ако се бях гътнала, щаха да получат всичко. сега - ръц. едно според нея некачествено човешко същество ще се облажи с много пари. откъде накъде, а. хеле пък като замъкна и още деца от видимо друг етнос, които пак ще са мои и ще ме наследят, ще се разпени от злоба. че и всички по дефаулт ще станат немци, ужуст. черна несправедливост.
подочух клюка, казала била - тя вместо да вземе дъщеря ми да учи в германия, дето и е кръвна роднина, осинови на тия години дете, дет кой знае от него кво ще излезе и дали е здраво.
за протокола, дъщеря и едвам завърши средно, тъпичко си пада детето, вълнуват го най-вече коли, мъже със скъпи коли и скъпи коли. дадоха я да учи немски 10 години, знае около 15 думи. естествено отказах да я взема при мен.
майката също това я вълнува, майката на майката също.
та, затова ми е много гот, когато ми казват колко благородна ме намират.
« Последна редакция: чт, 05 юни 2008, 11:25 от matakosmata »
Цитирай


Мнения: 2 172
Да, дразни ме, но по-разбираеми причини съм го чувала малко- единствен път.В деня в който си дойде в къщи, след 1-2 часа ни визитира педито- да се запознаем взаимно, явно е получила служебно информацията. Каза "Това дете е с късмет" newsm78
Аз се чувствах късметлийката.При това тобеше мое дете, все едно да кажеш за някое новородено същото.
Не знам аз какво бих казала , обаче, ако съм на нейното място.
« Последна редакция: чт, 05 юни 2008, 16:03 от Аист »
Цитирай


Мнения: 2 172
Обижда ме и другата крайност. За щастие, чула съм я също веднъж.Преди почти две години. Викат ме в районното , че след жалба до по-високостоящи (първо бягство) я прибраха на десетия ден(рекорд на Гинес)Посреща ме отговорният за издирването й с думите"От това стока не става!"Аз  не бях казала подробности , но той , естествено, е знаел.
Тя си го е отнесла, заради държанието си там, вероятно, защото после ме пита - мога ли да ги съдя.
« Последна редакция: чт, 05 юни 2008, 16:02 от Аист »
Цитирай

Бургас

Мнения: 307
Мата, разбирам за какво иде реч. жалкото при мен е, че това е мнение на сестра ми, родната- за наследяването, кръвта и нейното дете / което между другото много обичам/.мисля, че бях споменала че и родителите ми казали това на мъжа ми, като станало дума че сме решили да вземем дете. Пред мен мълчат, но факт е че го мислят. Знаят, че чакам вписване в регистрите, но нито дума до къде са стигнали нещата. / сори, че се отклоних от темата/.
Цитирай

София

Мнения: 1 444
Ето това имам предвид и аз Мата, само че братята на майка ми успяха много хитро да я изработят и взеха цялото бащино наследство, което и се полага, дори родната им къща.Всичко това за да останат имотите в рода, а не при чуждото дете, на което според тях не се полага нищо.Ето защо искрено злорадствам за "проблемите", които си създала на злата братовчедка и калпавата и дъщеря.

мери, хубаво е, че изпитваш положителни чувства към нас, но всеки човек на този свят има равни права. тези, които го лишават от това са за презрение. осиновителите просто възстановяват нещо, което никой няма право да отнеме другиму. да живееш като всички останали е право на всеки по рождение. да не го правиш би трябвало да е само право на личен избор.


подочух клюка, казала била - тя вместо да вземе дъщеря ми да учи в германия, дето и е кръвна роднина, осинови на тия години дете, дет кой знае от него кво ще излезе и дали е здраво.

За това си напълно права, но обществото няма да узрее скоро за тази истина.Заради тази финно наречена незрялост и заради разсъждения, сходни с казаното от братовчедка ти за Алекс, цял живот ми се е налагало да доказвам че съм добра дъщеря, добра ученичка, отлична студентка, че заслужатам даденият ми шанс, че съм умно момиче а не продукт на дефектни гени.Целият ми живот мина под този знаменател, ужасно е повярвай и много обидно и болезнено, защото все ще се намери някой, който да обезсмисли старанието ми и труда ми и да ги причисли към щастливата случайност.
Цитирай

монако ди бавариа

Мнения: 4 138
ами, тя ми беше като сестра, аз съм едно дете. така я чувствах. нейсе. просто само са ми смешни, нищо повече. естествено, че и майка ми беше с особено мнение, докато не домъкнах детето Mr. Greenсега се чудя кой по-бързо забрави факта, че не сме я раждали ние, дали тя или аз. защото, ако я питате, може да се окаже, че баш тя я е родила. така да се каже, ментално. и определено аз вече не съм актуална толкова, нито за майка ми, нито за баща ми.
детето било се метнало на майка ми, умно било като самата нея, принцеса била, гениална била и добре че не се била метнала на мен, а на баба си. леля ми също вижда своите положителни черти в детето, по линия на майка ми това е единственото внуче засега, братовчед ми няма деца, така че естествено, че точно това дете е най-прекрасното и е наследило всички положителни черти на софийската фамилия и нито една от ОНАЗИ, селската на баща ми Wink
смешно ми е, ама сега. и ние михаме през разни периоди. докато не видят детето всички са с предубеждения, след като го видят се оказва, че всичко е забравено, всякакви колебания, всякакви съмнения и даже се обиждат като им кажеш, че не са го искали и го отричат.
пламтящ пример за това е мъжът ми.
е, тези, които продължават да плюят просто са си принципно лоши хора.
все още не мога да се примиря с това, че отсрани хората гледат на нас като на осиновители, а не като на родители. но няма как, просто така е устроено поне българското общество, а за това си има причини. опитвам се да не съдя строго хората, но просто трудно ми се отдава. опитвам се да бъда снизходителна и да ги оправдавам с това, че ако не си преживял нещо, няма как да го усетиш..........
ама можеш да се научиш да мислиш, мамка му..........
когато имаш нормален живот и позволиш на други да го имат си просто нормален човек, а не благодетел. когато имаш повече от други и даваш, това е нормално, а не благородно. да запазиш човещината в себе си и да не се считаш за велик е хубавото, всичко останало е суета и тя винаги бива наказвана. в това съм убедена.

ами мери, когато става дума за имоти става страшно......хорското око е ненаситно. дъщеря и не е калпава, просто е дете на майка си. няма как цял живот да те възпитават, че парите са основна цел и смисъл и после от теб да излезе философ и нематериалист.
жал ми е за хора, които могат да са нещастни защото им измъкват под носа нещо, което са си въобразили, че им се полага.
жал ми е още повече за хора, които не се радват на радостта на другите и не болеят с болките им. празен и пуст живот.........

детето е мое дете и се е метнало на себе си. до голяма степен от мен зависи да насоча даденостите в характера му в правилната посока. искам да е такова, каквото е, да бъде свободно от отва да трябва да се доказва и да показва на околните, че заслужава благодеянието, което е направено за него.
аз не се доказвах, а останах каквато съм. считам, че крайният продукт не е нещо от което трябва да се срамувам, макар че минах през неща с които не се гордея. смея да твърдя, че от мен излезе читав човек и се надявам детето ми да следва сърцето си и аз да мога да съм до него.
дали ще стане краварка или доктор по квантова механика ми е почти все едно, важното е това, което прави да я прави удоволетворена и щастлива.
откъде почна темата, пък къде заби. сори, ама нещо ми е дошла писателската муза Mr. Green
Цитирай

София

Мнения: 9 293
Абе, Мата, тя твоята рода като излязла от сапунка, бре. Сега ми стана ясно кво дириш толкова далеч  Mr. Green.
Цитирай


Мнения: 2 123
С комплименти към Фоксчето, което ми се ядоса вчера, но, дайте едно рамо сега плииииз:

http://www.bg-mamma.com/index.php?topic=301383.msg7702924;boardseen#new
Цитирай

София, "Младост 3"

Мнения: 9 047
аз се възхищавам на смелостта да станеш родител...съзнателно, искано и гонено
защото съм виждала как се осиновяват кучета, котки и т.н. само и само да не с гледа дете...е уважавам правото на избор, но не виждам смисъл за себе си и за мен това е начин да се избегнат отговорностите
затова и се възхищавам на родителите...още повече на тези съвсем съзнателно решили да се борят да бъдат родители - независимо с какви проблеми - било то фертилни, или пък здравето на детето и т.н.
разбирам ви, но се опитайте да видите и искреното желание да се признаят нечии достойнства - защото има много двойки, които никога не достигат до това да бъдат родители поради невъзможност да се решат на тази стъпка
Цитирай

на път

Мнения: 2 591
Тя простотията и тесногръдието няма къде да ходи освен по хората ..... Щом и свекър ми все коментира детето с  какъв  късмет било (за нещастие визирайки не нашите достойнства и качества като човеци, а материалният аспект ...).

Аз обаче имам голям друг домашен дразнител. Нездравото любопитство на голямото ми семейство (десетина чичовци и лели и Н броя първи братовчеди с неизброима челяд и сродници), което още е не е преглътнало факта, че не беше поканено на сватба (оттогава минаха 10 години) и се обаждат само ако има нужда от нещо. Имат голямо желание за посещения и сгляда на детето. Аз се правя на разсеяна, но горката ми майчица е в непрестанни атаки с които не винаги се справя в редките случаи когато гледа Марти. Боли ме страшно от този вид интерес и коментарите в последствие .... Sad
Цитирай
0 Потребители и 1 Гост преглежда(т) тази тема.
1-14 от 50 отговора