Забравена парола?
или
Регистрирай се Активация на акаунт


Ел. поща с която се опитвате да се регистрирате не съвпада
с тази използвана в BG-Mammma

Да Попълнете формата за регистрация Не Продължете с Facebook регистрацията

Деца от 1 до 6 г.
0 Потребители и 1 Гост преглежда(т) тази тема.
1-14 от 21 отговора

София, Дружба

Мнения: 378
съседското дете (с което вашето дете си играе изключително много) прави неща които вие забранявате на вашето?

Конкретно говоря за следният случай: съседското дете е буйничко дете - това не е лошо, но когато наближи улица и майка му каже да спре, то още повече се затичва, при което тя също търчи и накрая го набива. Тази сценка се е разигравала пред нас доста пъти, но моят син си знае, че пресичаме ли улица- винаги е за ръката за мен и това е. до днес нямаше проблем. Принципно аз имам и второ дете- на 8 месеца , което бутам в количка и ми е доста трудно да търча да гоня моят, та затова много пъти съм му се карала да е с мен и да пресича само когато е хванат за ръчичка.
ДНЕС обаче моят решил да си играе на криеница с мен и избяга доста напред, при което ми се скри от погледа и когато аз - захвърлила количката с бебето на една страна, успях да го настигна, той вече пресичаше улицата сам ( слава богу нямаше коли). Хванах го, яката го нашамарих по дупето (това не ни се беше случвало в този му вид - по принцип не го бия, а успявам само с тон да го възпирам когато трябва), разтърсих го доста здраво. и много много му се карах. Майката на съседското дете използва случая да каже на своето - виж как бият Алек защото пресече сам - и все в тоз ред - точно пред сина ми, когато му се карах.
Не смятам че съседското дете трябва да бъде възпитавано като моето, не ми е това въпросът. Цаката е по какъв начин да накарам моето дете да осъзнае, че някой неща на другите може да са позволени или пък да не са много строги към тях, а той не бива да гледа от тях и най вече да спазва това което аз и мъжа ми го учим.
Не желая да се повтори днешната случка с пресичането и боят - принципно аз не желая да го бия и не смятам че е педагогическо обоснован боят.

Имам и други случки с въпросната майка - която храни детето си с чипс и всякакви такива - които аз пък предпочитам моят да не научава още или поне да не ги яде. отделно моят е с атопичен дерматит и като цяло внимавам какво му давам, но на забележките ми - не му давай , тя отговаря- "как да не му дам - дете е" и често често вече му е дала нещо си, докато аз видя.
изобщо и това ми е проблем - много често той вижда другите деца да ядат нещо и го иска и той. Поради това че много дълго го ограничавах почти от всичко заради дерматита - да открия повлиява ли се от храна, вече се е стигнало до там, че отива и си иска от някого да му даде от това което яде. (естествено всичко това се получи от доброжелателни мами, които зад гърба ти му дават да си хапне изхождайки от същата теория - дете е......)

Написах вече цял ферман, мога и още да напиша, но няма нужда -схванахте идеята ми.

Отговорът - да му огранича контактите с това дете не става много много, щото само те са  връстници от площадката, които не ходят на детска градина, много си играят и в крайна сметка не мога винаги да бягам от подобни деца- както казах по горе- никой не е задължен да възпитава детето си, както аз моето.

много ще съм ви благодарна   на отговорите защото наистина ми става проблем това.
« Последна редакция: вт, 10 юни 2008, 15:00 от kopche »
Цитирай

Бу-у-урга-а-ас

Мнения: 2 596
Има моменти, в които се налага да подредиш принципите си и да си зададеш въпроса, с кои неща би направила компромис и с кои не. На мен ми се е случвало да направя компромис с моя комфорт и моята компания и съзнателно съм се лишавала от контакти с други майки и деца, за да мога да предпазя детето си. Но разбира се това не означава, че като щрауси винаги трябва да бягаме от проблемите и да ги избягваме по всякакъв възможен начин. Така или иначе твоето дете ще трябва да научи, че другите за теб не са от значение и че за теб е важно единствено неговото благополучие.
Понякога компромисите са взаимни: "Искаш бонбони? Добре ще купим малък пакет, но ще ги ядеш след обяда като десерт. Съгласен ли си така? Иначе няма да ти купувам бонбони, ако не изпълниш това условие." Следващия път когато видите приятелчето да пресича сам му обясни дискретно, че ако той направи така ще яде шамари и ще си много сърдита. Обясни му колко е опасно и как послушните деца чакат възрастния, за да пресекат заедно.
Цитирай

София, Дружба

Мнения: 378
точно така постъпвам - и с бонбоните сме така, и с пресичането - но е факт- заиграва се и понеже онова не спазва правилата - и моят търчи след него......

ако го спра да се вижда с него - ами доскучава му - не става въпрос за моя конфорт, а за това, че той вече иска да си играе с деца. да не говорим че покрай грижите с второто съвсем  нямам време да си играя с Алек... Sad
Цитирай

София

Мнения: 9 014
Ако има основни разминавания в начина, по който ти възпитаваш твоето дете и начина, по който другите майки възпитават своите, то единственият ти изход е да не събираш сина си с други деца.
Или просто настояваш, че може другите да правят това или онова, но ти не му позволяваш и толкова.
Цитирай

София

Мнения: 26 038
Мисля, че шамаренето и твоята уплаха при тази случка ще му пази влага. А иначе, всеки път преди да излезете обясняваш и искаш от него потвърждение, че ще пресича само с теб, независимо какво прави другото дете.
Цитирай


Мнения: 121
И аз имам сходен проблем. При нас детето, с което се налага да общуваме посещава детска градина и поведението му определено не действа добре на моето две годишно дете, то в момента е във възрастта на подражанието. Серозно се замислям как да преустановим честите контакти и игри.
Цитирай

София / Пловдив

Мнения: 8 070
Има ситуации, в които преустановяването на отношения с някого, не решават трайно проблема с копирането. Все ще се намерят други деца, чието поведение няма да ни хареса. И не можем вечно да бягаме от подобни контакти.
Винаги обяснявам подробно защо забранявам това или онова. И пак следват реплики от сорта "Да, ама Таня скача от високата катерушка, а ти не ми даваш, Меги яде повече шоколад от мен..." и т.н. Казвам ясно, че еди кой си има мама и татко, които носят отговорност за него /нея и всеки родител сам решава какво могат или не могат да правят децата му. Ние сме решили, че тя не може да изяжда по един голям шоколад наведнъж, защото... и отново следват обяснения.
Но има случаи, в които действам крайно категорично и без излишни приказки. Изплъзна ми се от ръката веднъж, в средата на едно кръстовище и ми изкара акъла... признавам си, че първо последва наказание, а след това обяснение. Не е повторила от тогава, но все съм нащрек.




Цитирай

Sofia

Мнения: 12 527
Прати го на ДГ. Там ще са повече.
Цитирай

София

Мнения: 2 779
Аз не разбрах само в съседчето ли е проблемът или във всички деца по принцип. Както и в родителите им, естествено.

Относно съседското дете и пагубното му влияние - заявяваш на своето, че ако иска да продължи игрите с него, ще трябва да има собствено поведение, а не да го копира, иначе дружбата им ще бъде прекратена.
На майката на това дете - в прав текст заявяваш, че не желаеш да дава храна на детето ти, защото има опсаност от алергичен шок и ако това се случи, ще я държиш отговорна, защото е предупредена.

Всяка майка, която прояви неблагоразумие да постъпва с детето ти по начин, който не одобряваш, трябва ясно да бъде порицана.
Много скоро ще си имаш собствена детска площадка и детето ти ще взима пример само и единствено от теб.
Цитирай

Кацнала на едно дърво.

Мнения: 3 128
Не става дума само за различни възпитателни подходи, а за оправия. Много често родителите казват: "Знам, че не трябва, ама какво да правя!".  Laughing И какво? В крайна сметка, детето ви няма да може да общува с което и да е друго дете. Или може, но с малцина избрани.
Аз се опитвам да обръщам нещата в своя полза. Търся нещо, което да "илюстрира" защо детето не трябва да пресича улицата, да яде непрекъснато сладко или чипс, да се държи лошо с животните, другите деца или с родителите си, примерно. Приказваме си, давам примери (показвам най-вече, че така най-бързо схваща).
Ето, момчето, което пресича само, често яде бой или му се карат. Това, че не слуша, не му носи нищо хубаво.
Малко по-сложно ще бъде, ако на момчето му купят играчка малко след случката, примерно.
Да, не е много честно, но аз правя и паралел (за по-малки деца):"Ето, Тошко пресече сам и му се скараха, а ти не и те похвалиха." (Този метод засега не е изправял децата едно срешу друго, както би станало с възрастни на тяхно място. Whistling)
Оня ден по новините дадоха много дебели дечица (ставаше дума за детското затлъстяване). Тъкмо тогава големият ми се намъкна при мен да пита нещо и разбира се, видя децата. Те наистина бяха страшна гледка. Веднага се възползвах и обясних, че тези деца ядат много сладко и нищо полезно, затова са болни. Whistling Възползвам се от всяка ситуация.
П.П. Боже, аз съм един същи Луцифер.  ooooh!
 
Цитирай


Мнения: 2 579
Трудно ми е да коментирам въпросната ситуация, защото аз съм майка на едно много енергично дете. Сега синът ми е на 2 години и всеки ден се учим как да пресичаме, но за сега без резултат - дори да сме на площадка, той тича, тръгва към улицата или накъдето е решил и не се плаши от колите, не се обръща да ме търси. Изправя ми се косата - всеки ден си говорим, обяснявам, че тярбва да е за ръчичка за мама, да тича по-бързо когато минава улицата хванат за мен. Въобще всеки ден говорим за това...


Василиса Умница, добри подходи, за сега при нас не действат. А пък си мисля, че дете на почти две годинки би трябвало да осъзнава кое е опасно за него или греша? newsm78
Цитирай

Кацнала на едно дърво.

Мнения: 3 128
Яна, аз извадих късмет. С големия ми син много лесно се разбрахме по въпроса. Показвах му колите (колко са големи, тежки и колко бързо се возят) и колко малък е той. Показах му как става катастрофа и с играчки, той схвана идеята. Беше точно на две години.
Случвало се е ние с баща му да вървим, а той зад нас (на тихо място без коли). И да ни извика: "Хей, а мен ме забравихте" и да ни чака, защото имало малка пресечка и тротоарът е свършил.  35
С малкия ми син не знам. Той е инат и по-буен. Може би за него ще трябва друг подход.  newsm78
Цитирай


Мнения: 2 579
Да, определено си зависи от детето. за това донякъде не може да се сърдим на майки, които не могат да се справят с децата си и се налага да тичат след тях. Е, има и такива, който определено не си правят труда, но има и такива/ пример съм не само аз/, които влагат цялата са енергия, но при по-своенраво дете нещата стават изключително бавно и трудно.
Цитирай

Дубай, ОАЕ

Мнения: 934
В случая е крайно наложително другото дете да се повлияе, а не твоето. Сериозен разговор с майката на всяка цена! Това са опасни работи, как така си оставя две-три годишното дете да пресича само? И аз съм гледала много буйно дете, знам какво е, но не бих го оставила - ако тича и не мога да го спра, тичам с него и това е!

Или го обръщаш на игра - преди да пресечете, връчваш количката на другата майка, хващаш двете момчета за ръка, гледате дали не идва кола, и пресичате заедно. Майката ще ти е много благодарна със сигурност.
Цитирай

Дубай, ОАЕ

Мнения: 934
А пък си мисля, че дете на почти две годинки би трябвало да осъзнава кое е опасно за него или греша? newsm78

Грешиш определено! Идея си нямат! Laughing
Цитирай
0 Потребители и 1 Гост преглежда(т) тази тема.
1-14 от 21 отговора