Забравена парола?
или
Регистрирай се Активация на акаунт


Ел. поща с която се опитвате да се регистрирате не съвпада
с тази използвана в BG-Mammma

Да Попълнете формата за регистрация Не Продължете с Facebook регистрацията

Деца от 1 до 6 г.
0 Потребители и 1 Гост преглежда(т) тази тема.


Мнения: 1 470
   Никога не ме е било страх от бурята,или от природните стихии.Напротив,винаги са ме зареждали с енергия.От малка тичах да срещна пороя,или обичах да се отпускам на силният вятър,да броя светкавиците,и да се къпя под силният летен дъжд...Но вчера....
   
   При моите две по големи дечица...Като че точно тази стихия все ги дебне...Преди години когато в Горна Баня имаше вихрушка,ние едва успяхме да избягаме от нея...Бяхме в градинката когато чух страхотен тътен,обърнах се натам от където идваше,и видях някакви неща да летят във въздуха,като че нещо като месомелачка трошеше всичко по пътя си и го мяташе във въздуха...Чух моята приятелка да крещи"...Бягайте...",и всички три мами и пет деца които бяхме останали се втурнахме да бягаме...Тамън влязохме в най-близкият магазин,и струя вода затръшна зад мен вратата...После като видях какво е останало от вековни дървета...Ужас!!!А децата цял месец не искаха да ходим в градинката...
   
   Вторият път,да е било две-три години по късно,задухало вятър,и майка гиприбрала в апартамента в Овча Купел,защото не били много добре облечени,да не настинат...Затворили всички прозорци и врати,и майка влязла в банята да пере...По едно време чула викове и крясъци на децата,и отишла да види какво става...Опитвала се да отвори едната врата,не ставало,другата отново не могла,а децата пищяли,чул се страхотен трясък...Накрая майка успяла да влезе,а секцията била паднала,и изпотрошила всичко около и...Добре че не е била от големите старите секции,а от новите,по мънички...Децата обяснили на баба си,че в стаята имало много силен вятър,който съборил всичко...На тях им нямаше нищо,освен уплахата,и одрасканото краче на средният ми син...После задуха ли,не ми даваха да излизам на балкона да простирам дори...
   
   И третият път вчера...Нали имаше буря,ние правим една къща в нашият квартал в Горна Баня.Бях отишла да помогна на мъжете,защото са останали двама...Когато започна бурята,тамън бяхме излязли навън да починем...Гледам над София чернилка,и като във филмите тази чернилка всмуква огромните кълбести и черни облаци...Гърми,трещи ужасно,а мъжете ме бъзикат че щяло да дойде турнадо...А то гледката точно като от Филма "Турнадо"...Притесних се аз за децата,дали не са отишли я в гората,я по ливадите,и пратих мъж ми да ги намери и прибере...Точно стигнал до нас с колата,и те се прибрали,били наистина в гората,но преди това като взимали завоя към вкъщи,малко преди нашият магазин,светкавица ударилаел.стълб до тях...Светкала,светкала,носила се по жицата,и точно пред нас се скъсала...Та вчера до никое време нямахме ток...Вече са големи,и ми разказаха случая по скоро превъзбудени,от колкото уплашени...А от магазина ми потвърдиха...Но аз започнах да се страхувам...Като че имах някакво предчувствие...
Цитирай

София

Мнения: 26 034
Вчера наистина беше доста плашещо. Като заваля само си повтаряхме с децата какъв късмет сме извадили, че сме се прибрали навреме. Малкият ме попита дали е възможно да има торнадо (а е от безстрашните).
Цитирай

Sofia

Мнения: 8 084
Червена  Шапчице много странно newsm78. Случайност ли е или е орисия да следват природните стихии децата ти не знам, но направо като четох настръхнах. Имали са си късмет направо.
Цитирай


Мнения: 1 931
Вчера аз с малката щяхме да ходим със сестра ми да си плати половината булчинска рокля. Срещата ни беше на попа и като стигнахме там вече вълеше ужасен град. Добре, че шофьора ни спря плътно до спирката и успяхме да се скрием веднага. Булеварда приличаше на река и водата от там отиваше по тротоара. Бях по чехли и краката ми бяха ледени. Беше ужасно, а малката само се дърпаше и искаше тя да стъпва по земята. Започна са ядосва и да се върти  и хвърля всичко на земята и разбира се и шапката. По едно време спря да въли град и остана само дъжд и успях да се преместим в едно място зад спирката в което продават пица и други работи та там малко беше по- спокойно, въпреки че по пода беше всичко във вода. На Маринка даже и беше забавно, че свети небето от време на време. Добре, че не бях с Йони, че той е толкова страхлив и не знам как щеше да реагира на времето. Когато гърми тук се крие и само седи на леглото свит на кълбо, а и то е в другата част на стаята, по- далече от прозореца.
Когато спря да въли се опитвах да хвана маршрутка, но не ми спираха, а трамваите бяха спрели заради запушени канали. Беше ад, който не искам отново да преживявам.
Когато стигнахме в Люлин тук беше сухо и децата си играеха навън.
Цитирай
0 Потребители и 1 Гост преглежда(т) тази тема.