Използваме "бисквитки" (cookies), за да персонализираме съдържанието и да анализираме трафика си. Повече подробности можете да прочететеТУК

Реклама
  • 7 юни 2008, 17:52 ч.
  • Преглеждания  11 061  Мнения  32  Онлайн  1
Отговори
  • Мнения: 261
Прохожда чедото, прохожда
И тръпка сладостна пробожда
Сърцето майчино, че вече
човек е нейното човече


и имаше още едно за майката,дето ръцете ми заети бяха, не можех  да ти прочета ,нещо такова беше
 

Реклама
# 1
  • София
  • Мнения: 1 981
Заета мама
(за съжаление не знам кой е автора на това невероятно стихотворение!)


Ръцете ми заети бяха през деня.
Не можех да играя или да ти почета;
Когато молеше и канеше ме ти,
за теб минутка аз не отделих.

Днес кърпих дрехите и сготвих, после прах,
ти дотърча с рисунка и със весел смях
и каза:"Мамо, виж каква шега!"
Аз рекох:"Синко, чакай малко, не сега".

Внимавам хубаво да те завивам,
молитвата като си кажеш и излизам,
на пръсти отивам лампата да загася -
а трябвало е още миг да постоя.

Животът кратък е, годините летят и изведнъж -
момченцето пораснало е и е вече мъж.
Не е край теб с молбите си безкрайни
и не споделя скъпоценните си тайни.

Албумите с картинки са прибрани,
игрите до една са изиграни.
Молитвата вечерна, целувка за нощта -
това са вече минали неща.

Ръцете ми, заети постоянно,
сега притихнали стоят.
Тъй бавен, муден, празен е денят.
Да можех да се върна и да сторя
онези нещица, които искаше ми ти с:"Мамо, моля!"

Последна редакция: сб, 07 юни 2008, 19:12 от инка62

# 2
  • София
  • Мнения: 1 981
На моя син
Камелия Кондова


Мъничък мой,
аз виждам твойта свобода в очите ти,
и твоя неизминат път и твоята съдба,
разстелени пред теб.
И ти си толкова различен и голям,
там някъде напред във времето,
а твойте първи стъпки, бяха в моето сърце,
и твоя дълъг път започна в мен.
Сега върви, бъди свободен, силен и добър
Мъничък мой, мое обичано дете.

# 3
  • София
  • Мнения: 1 981
Песен за майката
Марко Ганчев

Прохожда чедото, прохожда
И тръпка сладостна пробожда
Сърцето майчино, че вече
човек е нейното човече.

И мисли тя, че го повежда
с ръка към своята надежда.
Не знае, че го е създала
за близост не, а за раздяла.
Додето майката усети,
изтръгва й го от ръцете
безмилостният господар
на всички царства цар Буквар.
Остава майката сама
с играчките му у дома.
Погалва някоя играчка
и ето ти играчка-плачка.

Прописва чедото, прописва.
Вълна на нова радост плисва
и първа дума пишат двама,
и то се знае, тя е “мама”.
Когато мама е сама,
ще праща чедото писма…
Не знае тя, че рядко пише
синът зает с дела по-висши.

Додето майката усети,
изтръгват й го от ръцете
казарма, работа, жени…
А пък жените са едни…

Сама при старите му книги
остава мама и реди ги.
Поплакват заедно с буквара
и после всеки се затваря.

От ден на ден разбира мама,
че има син, но и че няма.
Разбира тя,че го е създала
за близост не, а за раздяла.
И вече не до рожба близка
да бъде близо мама иска.
Обратното желае само:
синът да не извика “мамо”.
Да не извика “мамо, мамо”
синът в нещастие голямо.
И щом не сеща се за мама,
то значи, че опасност няма
И че светът добре го среща,
затуй за мама се не сеща.
И мама в стаята тогава
ръка на себе си подава,
поема я и се повежда
сама към своята надежда…

# 4
  • София- павлово
  • Мнения: 2 597
в това стихотворение Заета мама, колко болезнена истина има, и колко бързо порстват децата  Sad

# 5
  • Пловдив
  • Мнения: 394
Разчувствах се и си поплаках!!! Blush
Страхотни стихове не бях ги чувала!

# 6
  • Мнения: 7 197
Разчувствах се и си поплаках!!! Blush
PeaceМда...чудесни са! Heart Eyes

# 7
  • София, "Младост 3"
  • Мнения: 9 048
благгодаря ви за тези стихове

# 8
  • Мнения: 2 414
Мъничка, мъничка моя,
весело зайче, котенце мило,
в скута на мама сега се е свило.
Твойта главичка на моето рамо почива.
Можеш ли ден да изкараш без мама?
Мама в чашата мляко налива,
сресва косата в плитка красива,
кърпи чорапки с пробити петички,
мама се грижи за всички.
Кой ще разкаже на мойто момиче
как тъй луната на сърпче прилича,
как се превръща водата във пара
и самолетът с какво ли се кара?
Има ли в спътника истинско куче?
Мама попитай и ти ще научиш.
Мъничка, мъничка моя,
ден ти не можеш без мама,
а подир време ще станеш голяма,
умните книги сама ще намираш
и ще рисуваш, и ще бродираш.
Дългите плитки ще решеш самичка,
а после ще литнеш и ти като птичка -
умна и силна ще идеш далече,
можеш без мама ти вече.
Мама ще бъде с коси побелели,
мама ще пази две детски кордели,
ще се тревожи и скришом ще плаче,
ако не носи писмо раздавача.
Друго не трябва - три думички само
ДОБРЕ СЪМ, МАМО!

# 9
  • Видин
  • Мнения: 21
 Tired  Много са добри!

# 10
  • Мнения: 1 312
Песен за майката
Марко Ганчев



 Cry

# 11
  • Мнения: 654
  bouquetблагодаря за тези стихотворения. Cryи се надявам днес да бъда по добра.

# 12
  • 3 метра над небето
  • Мнения: 3 884
Страхотни са а колко болка има и  колко истина.За съжаление това си е истината. Confused

# 13
# 14
  • София жк.Младост
  • Мнения: 72
Ле-ле-е--е,какъв рев му дръпнах само.... Cry
Страхотни стихотворения....

Реклама


Ел. поща с която се опитвате да се регистрирате не съвпада
с тази използвана в BG-Mammma

Да Попълнете формата за регистрация Не Продължете с Facebook регистрацията

Активация на акаунт