Публикувана: 7 юни 2008, 21:17 ч.
Последно мнение: 15 юни 2008, 17:30 ч.

Как да им кажа

24 340
243
1

Гост

1
...
4
5
6
...
17
Всички

# 60 8 юни 2008, 17:28 ч.

Цитат на: Pipinka в нд, 08 юни 2008, 16:50

Самият факт , че искаш съвет от тук , показва , че не разполагаш с необходимите доводи , за да се убедиш самата ти , че това е правилно .
Ако можеше да се мотивираш , щеше да можеш и пред родителите си !

Също така виждам , че старателно избягваш да отговориш на някой поставени ти тук въпроси .

Ако целта ти е да бъдеш примерна съпруга на мюсюлманин - ОК ! Явно това е един от начините да го покажеш . Но не мисля , че имаш право да отнемаш правото на избор на сина си , само защото "така сме решили с мъжа ми " Confused

И моля те , недей да пишеш глупости , че ако мъжът ти не бил турчин , пак си щяла да обрежеш сина си Stop

И все пак , понеже ще кажете , че съм се отплеснала от темата как да кажеш на родителите си - казах ти , трябва да успееш да се мотивраш , а ти явно не можеш .
Освен това явно сте доста зависими от вашите , щом толкова те е страх да им кажеш Rolling Eyes

Относно че ако мъжа ми не беше турчин- да пак щях да искам да го обрежат малкия, не виждам нищо лошо в това и неможе никой да ме съди , това си е лично мое решение. Нашите не искат да се обрязва детето понеже мъжа ми е турчин и както писах отначало не одобряваха нашата връзка, неможело в семейството ни да има турци, какво щели да кажат хората и т.н. Не ме е страх от нашите, те го приеха (мъжа ми ) Не се правя на примерна съпруга пред него само и само да му угодя, защото сме спорили доста и не е ставало така както той е казвал! Но това вече не е по темата. И искам съвет от тук защото някой може да се е сблъсквал с такова нещо и да ми каже как е постъпил! Благодаря на всички отговорили

# 61 8 юни 2008, 17:30 ч.

Мнения: 2 448

Цитат на: Hear Again в нд, 08 юни 2008, 17:11

Много ми е интересно как всичките приказки за личния избор се изпаряват, когато стане дума за кръщаване на деца... Wink

Не знам какво имаш предвид с това, моето дете не е кръстено, това е личния ми избор. Не пускам теми, за да се обяснявам, защото съм убедене в избора си. Нито пускам тема да питам как га до кажа на бабите и дядовците защо е такова решението ми. Какви приказки се изпаряват, не ми стана ясно. Rolling Eyes

# 62 8 юни 2008, 17:47 ч.

София
Мнения: 62 595

Мисля, че разбрах какво има предвид Hear Again, но не съм съгласна с нея. Ако става въпрос за равнопоставеност на религиите, да така е - децата обикновено нямат избор дали да бъдат кръстени или обрязани. Лично аз не съм склонна да се придържам към религиозни обряди и обичаи, които нарушават по някакъв начин естествената цялост и вид на човешкото тяло. В повечето случаи посегателството върху тялото е културна и религиозна особеност, която няма нищо общо с нормалното функциониране на същото това тяло. Когато се посяга върху целостта на детското тяло като израз на принадлежност към някоя религия не го приемам за нормално според моите морални норми. Още повече, че това е жертване на част от тялото на детето (т.е. на трети човек) без неговото съгласие. Сравнението с кръщенето не е много удачно, защото единственото, което се случва на децата е поръсването със светена вода и помазването им с миро, но никоя част от телата им не се променя или изрязва.
А едно време в някои племена се е смятало за нормално да се обрязват и жените с аргумента, че така нямало да изневеряват и е добре за телата и душите им. Но се съмнявам дълбоко дали някоя нормална жена сега би подложила дъщеря си на такова нещо, независимо от всички аргументи "за".

# 63 8 юни 2008, 18:07 ч.

Мнения: 429

Ами ако се наложи /дано никога не се налага/ операция - например апендикс. Тогава какво става с "целостта на детското тяло"? Как???, светът не приема различните, затова битките ти ще са много. Аз лично си мислех, че приказките "ама как така за турчин" са останали някъде във възродителния процес, обаче се оказва, че водата си тече, а светът не се променя толкова бързо. В един форум в Турция, сигурно щеше да бъдеш също толкова критикувана, само че щяха да те гледат под друг ъгъл. Темата ти е много интимна, за да мога да ти давам съвети, особено след като не съм била на твоето място. Мога да ти дам само един съвет - кажи решението си на своето родители с уважение, покажи им, че ги зачиташ и цениш.

# 64 8 юни 2008, 18:19 ч.

София
Мнения: 62 595

Изрично уточних в поста си, че изключвам ситуациите, в които се касае за спасяване на живот или здравословен проблем, който застрашава живота на детето, затова и сравнението се оперирането на апендикса е неподходящо. П. Имам предвид изцяло религиозните ритуали, и така модните напоследък "хигиенни, естетични и др", които минават и заминават.

# 65 8 юни 2008, 18:59 ч.

Мнения: 2 229

Ок, ако толкова ще мрънкат родителите - правите го, не им казвате, и те откъде ще разберат? newsm78

И на мен ми е странно, че авторката не пожела да сподели доводите си и хич не й вярвам, че би обрязала детето, ако не беше женена за турчин, но няма значение, тя си знае.

# 66 8 юни 2008, 19:24 ч.

Мнения: 8

Цитат на: Тайна в нд, 08 юни 2008, 11:22

Оставам с впечатлението, че и ти самата не си убедена, че го искаш и затова търсиш подкрепа или отрицание? Щом сте решили да оставите детето само да си избира религията, оставете и само да реши дали иска да е обрязано.

Абсолютно подрепям това мнение !!!! newsm10

# 67 8 юни 2008, 19:59 ч.

Ямбол
Мнения: 28 236

За да угодиш и на двете страни вземи че го обрежи, пък после иди го кръсти.
Тъй е, когато религията вземе превес.
Аз не бих чакала на одобрението на родителите ми, ако съм взела някакво решение със съпруга си. Друг е въпроса, че не бих причинила такова нещо на децата си - нито обрязване, нито кръщене, нито обици и пр. садистични ритуални прояви.

# 68 8 юни 2008, 20:35 ч.

Sofia
Мнения: 8 221

kak??? толкова ли зависи живота ти от родителите ти, че се съобразяваш с тяхното мнение.

Цитат на: kak??? в нд, 08 юни 2008, 17:28

Относно че ако мъжа ми не беше турчин- да пак щях да искам да го обрежат малкия, не виждам нищо лошо в това и неможе никой да ме съди , това си е лично мое решение.

Щом си толкова категорична, защо търсиш мнението на другите не ми стана ясно. newsm78

# 69 8 юни 2008, 20:46 ч.

Търся ви мнението понеже ще имам големи главоболия и ядове от тяхната страна, не завися изцяло от нашите макар че винаги са ми помагали във всяко едно отношение. Докато ласки и прочие не съм получавала. Финансово и материално винаги са ми помагали и продължават да го правят. Никога досега не са ми казвали какви трябва да са гаджетата ми и никога не са деляли хората от какъв етнос са, и когато се запознаха с НЕГО всичко се промени. Не бил за мен, трябвало ако е такъв да бъде учен и т.н. ( последното ми гадже беше българин и пак му намериха недостатъци ) Така че няма угодия за нашите. С две думи Те трябва да ми изберат мъж за да бъде всичко ОК! Дано сте ме разбрали защо ви искам мнението

# 70 8 юни 2008, 20:51 ч.

Мнения: 25 586

Цитат на: kak??? в нд, 08 юни 2008, 20:46

Така че няма угодия за нашите. С две думи Те трябва да ми изберат мъж за да бъде всичко ОК! Дано сте ме разбрали защо ви искам мнението

Не. Ти за избора на мъжа ли питаш или за детето? И всъщност на колко години си? newsm78

# 71 8 юни 2008, 20:58 ч.

Не ви питам за избор на мъж, аз вече съм си го избрала. Питам ви за мнение или ако някой се е сблъсквал с подобна ситуация. Не съм на 19г, на 27г съм

# 72 8 юни 2008, 21:02 ч.

София
Мнения: 62 595

Какво да ти кажа? Оплела си се като пате в кълчища. Оставам с впечатлението, че изобщо не знаеш какво правиш и какво да правиш, искаш да угодиш на вашите и на мъжа си. Не ми изглеждаш много сигурна в решението си. Не е задължително да споделяш тук кое те е накарало да решиш да обрежете детето, но на родителите си някакви аргументи трябва да представиш, ако тяхното мнение е важно за теб. Ако толкова те бърка финансовата помощ, нещата добиват много по-материалистичен вид. Ако толкова твърдо в мъжа си сте решили и те не са съгласни, то трябва да сте готови да се откажете от всякаква материална и друга помощ, за да защитите решението си. Много е лесно така да се бозае от родителите, но и цената е висока. Ако наистина много ви помагат финансово те се чувстват в правото си да изискват - няма безпланет обяд, както казва едно клише, пък дори и от родителите.

# 73 8 юни 2008, 21:13 ч.

Работата е там че не искам с никой да бъда скарана и всички да се обичаме, разбираме и подкрепяме

# 74 8 юни 2008, 21:31 ч.

Мнения: 5 710

Не виждам нищо странно в това някой да иска да угоди на мъжа и родителите си. На абсолютно всички се случва да търсят баланса в различни ситуации. И на 27 и на 17 и на 70 години.
Аз в случая съм убедена, че те смятат обрязването за 'турски' обичай и не го искат заради това.
Не искат дъщерята/ внука да се потурчват. Хайде да си кажем най-после, че е пълно с такива хора, особено от по-възрастното поколение. А като гледам и не само.
Ако за обрязването е такава драма, представям си какво е било покрай името.
М/у другото, ако детенцето има българско име, използвай това, като баланс срещу обрязването, може да .. кандисат. Родителите ти трябва да разберат, че си във връзка, в която се искат междукултурни компромиси. Още повече с многовековната обремененост, наречена ' турчин'. Според мен това е по-важния въпрос/проблем за вас.

Последна редакция: нд, 08 юни 2008, 21:40 от 10¢'s caffè&lounge

Препоръчани теми

Проблем с котките на свекървата

Защо искате деца ?

Развод и след това

?Въпроси всякакви за СО? 2024

Причина:

Причина: