Щом сте го решили го направете.Родителите ти ще се премирят и с това нещо.Но да си кажа и моето мнение,ако имах момченце никога небих го подлагала на това чудо.
- Публикувана: 7 юни 2008, 21:17 ч.
- Последно мнение: 15 юни 2008, 17:30 ч.
Как да им кажа
Не мисля, че може да се угоди на всички, особено ако всяка от страните има диаметрално мнение. Просто няма как да стане, освен в приказките за Соломон. В такива случаи просто се избира. Баланс има, но никой не е казал, че трябва да е 50 на 50. Може и да е 100 на 0. 
Не виждам как детето може да бъде наполовина обрязано.
Не виждам как детето може да бъде наполовина обрязано. Сравнението с кръщенето не е много удачно, защото единственото, което се случва на децата е поръсването със светена вода и помазването им с миро, но никоя част от телата им не се променя или изрязва.
Тоест посегателството над тялото е по-трагично от посегателството над душата? Въпросното потапяне в светена вода представлява официалното предоставяне на детето на християнската религия, на християнския бог. Това носи определен светоглед, ограничения и задължения, определена култура. Струва ми се даже още по-сериозно от лишаването от една част от пениса, което пък и не води до качествени промени в начина на живот.
Да, да, попитай мъжете, които не са доволни (меко казано) от това, че са ги обрязали като бебета без да ги питат. Както се спомена по-назад в дискусията, човек може да си смени религията когато и както прецени. Примери колкото щеш - католици стават будисти, протестанти стават мюсюлмани, също мюсюлмани стават християни... няма нужда да изброявам. Но веднъж ако ти отрежат част от тялото не може да се възстанови (освен ако не е коса или нокти). Тогава какво да прави този мъж? Каквото и да стори няма връщане назад. Доколкото зная обрязването не е задължителен ритуал при мюсюлманите.
Като бяхме деца едно време имаше едно момченце на нашата улица, с което играехме, сигурно сме били на 6-7 години. Още си спомням какво изражение на лицето имаше и как по едно време седеше отстрани на тротоара и гледаше тъжно. После бабите тихичко си приказваха, че скоро го обрязали и каква болка е това.
Като бяхме деца едно време имаше едно момченце на нашата улица, с което играехме, сигурно сме били на 6-7 години. Още си спомням какво изражение на лицето имаше и как по едно време седеше отстрани на тротоара и гледаше тъжно. После бабите тихичко си приказваха, че скоро го обрязали и каква болка е това.
Да, да, попитай мъжете, които не са доволни (меко казано) от това, че са ги обрязали като бебета без да ги питат. Както се спомена по-назад в дискусията, човек може да си смени религията когато и както прецени. Примери колкото щеш - католици стават будисти, протестанти стават мюсюлмани, също мюсюлмани стават християни... няма нужда да изброявам. Но веднъж ако ти отрежат част от тялото не може да се възстанови (освен ако не е коса или нокти). Тогава какво да прави този мъж? Каквото и да стори няма връщане назад.
Ти колко недоволни мъже познаваш
Чела съм за такива, при това повечето бяха американци. И мога да се поставя на мястото на човек, на когото са му изрязали част от тялото без негово съгласие, само заради мода или религиозни традиции (мисля, че му се казваше емпатия). Ти можеш ли да подложиш сина си на такова нещо? Защото аз не мога, независимо каква религия изповядвам.
Да, да, попитай мъжете, които не са доволни (меко казано) от това, че са ги обрязали като бебета без да ги питат. Както се спомена по-назад в дискусията, човек може да си смени религията когато и както прецени. Примери колкото щеш - католици стават будисти, протестанти стават мюсюлмани, също мюсюлмани стават християни... няма нужда да изброявам. Но веднъж ако ти отрежат част от тялото не може да се възстанови (освен ако не е коса или нокти). Тогава какво да прави този мъж? Каквото и да стори няма връщане назад.
Ти колко недоволни мъже познаваш
За името неща да говоря, още ми се натяква, да съм го ходела да му сменям имената и тем подобни работи.
при мен се стекоха така обстоятелствата, че аз имам твърда позиция и никакви доводи не могат да ме убедят да направя или да не правя нещо. готова съм на компромиси в определни граници
свеки спореше, но и стана ясно, че няма да стане на нейната, защото тя няма право да ми/ни се бърка
явно на теб все още ти се бъркат и то защото ти си им поволила
никога няма да успееш да угодиш и на 2те страни.
слушай сърцето си...
Искам да кажа,че такова отношение към децата и такова мъчение е за съд.Всяка нормална майка и баща не трябва да допуска да правят такива изрощини с детето и.Това са отживелици и е нолмално в този век да живеем по цивилизовани.Как е нормално да правите такива неща на децата си,толкова болка да им приченявате.Нормални същества ли сте или имате някакви психични отклонения.
Не разбирам защо трябва да ги слушаш и защо те въобще се месят в подобни проблеми! Щом си създала семейство и имаш дете, значи си достатъчно голяма и разумна за да решаваш ти и съпруга ти какво да правите, а не мама и татко, още повече, че и ти искаш обрязването на сина ти. По скоро трябва да им покажеш, че не искаш да се месят в семейството ти. Това един мъж да е обрязан не е присъщо само за турците и не е срамно, дори някои го смятат за по-хигенично.
До като пишех се е получило друго мнение - това на gansa. Очудващо е как съвремнни млади хора могат да мислят така
А това да "забелваш" главичката, не е ли мъчение! За подобни мнения погледнете ето тази статия :
[ftp] http://www.lekar.bg/news-32/info-123[ftp]
А това да "забелваш" главичката, не е ли мъчение! За подобни мнения погледнете ето тази статия :
[ftp] http://www.lekar.bg/news-32/info-123[ftp]
Ама вие сте по-големи католици и от папата. А иначе фанатиците са много лоши... не на дискриминацията... Всеки има право да живее според разбиранията си. Аз не приемам и пълното отдаване на Бога и живот в манастир, не мога да закусвам с хлебарки и да вечерям със сурова риба, да живея по часовник или пък да съм една от трите жени (пък била и най-любимата 
)... Това означава ли, че хората, които живеят по този начин, трябва да спрат до го правят? Живея моя си живот според моите правила и мисля, че нямам право да осъждам различните от мен хора Както и никой няма право да диктува моя живот 
)... Това означава ли, че хората, които живеят по този начин, трябва да спрат до го правят? Живея моя си живот според моите правила и мисля, че нямам право да осъждам различните от мен хора Както и никой няма право да диктува моя живот 
Искам да кажа,че такова отношение към децата и такова мъчение е за съд.Всяка нормална майка и баща не трябва да допуска да правят такива изрощини с детето и.Това са отживелици и е нолмално в този век да живеем по цивилизовани.Как е нормално да правите такива неща на децата си,толкова болка да им приченявате.Нормални същества ли сте или имате някакви психични отклонения.
Айде пак се обадиха знаещите и разбиращито от всичко!!!Поне да беше граматически правилно... 
За протокола аз съм туркиня , а съпругът ми е българин.
Пред нас не е седял такъв въпрос, защото и двамата сме атеисти.
И аз съм на мнение ,че няма вариант "и вълка сит и агнето цяло", но след като си решила че искаш ...
Зависи от родителите, но:
1. Оставяте ги пред свършен факт, без излишни обяснения. А те все ще приемат и това ти решение.
2.Въоръжаваш се с неоспорими аргументи-медицински,хигиенични,религиозни и т.н.-и не отстъпваш от решението си, защото това засяга ТЕБ, ТВОЕТО семейство и ТВОЕТО дете!
Аз бих направила първото. Поне ще си спестя думите и нервите!
Успех!