«абравена парола?
или
–егистрирай се јктиваци€ на акаунт


≈л. поща с ко€то се опитвате да се регистрирате не съвпада
с тази използвана в BG-Mammma

ƒа ѕопълнете формата за регистраци€ Ќе ѕродължете с Facebook регистраци€та

Ћитературен клуб
0 ѕотребители и 1 √ост преглежда(т) тази тема.
120-134 от 830 отговора
буля георгивица,и аз ти благодаря за Йовков. bouquet

 newsm03 Обожавам Йовков!

Имам молба.До одеве търсих един монолог,но уви безуспешно Crying or Very sad
Ако някой знае къде да го намеря Praynig
Монологът е от пиесата " Бай Ганьо" с Ники Урумов ,по сценарий на Георги Данаилов.
Всъщност монологът е и края на пиесата.Много е впечатляващ.
Исках да го публикувам тук ,но.....
Ако някой се сеща за какво говоря,ще съм му благодарна да го публикува тук или поне да ми прати линк Hug
Благодаря предварително!
« ѕоследна редакци€: чт, 12 юни 2008, 11:42 от бул€ √еоргивица »
÷итирай

sf

ћнени€: 274
   "јз не обичам" ¬л. ¬исоцки

    јз не обичам изхода фатален
    и н€ма да ми писне да съм жив.
    » мраз€ се, когато съм печален,
    когато пе€, а не съм щастлив.

    јз хладни€ цинизъм не обичам
    /Ќе в€рвам във възторга въобще!/,
    през рамото ми н€кой да наднича,
    писмата ми друг да ги чете.

    јз мраз€ разговори полусмели,
    полунеща да шепнат с полуглас.
    јз ненавиждам в гръб когато стрел€т,
    когато в упор стрел€т - мраз€ аз.

    јз не обичам с клюки да се кал€м,
    а също и съмнението зло.
    јз не обичам змийски да ме гал€т,
    с жел€зо да ми стържат по стъкло.

    јз мраз€ ситите душички, свити,
    аз предпочитам истински€ риск.
    ƒа бъдеш честен вече е събитие
    и чест е днес да бъдеш ти сплетник.

    јз мраз€ счупени крила да виждам,
    изпитвам жал, но само към ’риста.
    Ќасилието както ненавиждам,
    така и ненавиждам слабостта.

    » мраз€ се, когато се страхувам.
     огато би€т н€кой без вина.
     огато във душата ми нахлуват
    и в не€ храчат сво€та злина.

    јз мраз€ - и манежи, и арени -
    там смен€т милиона за петак.
    ƒори след най-големите промени
    аз н€ма да ги заобичам пак.
     

√аллл, просто тр€бваше да дадеш линк]http://youtube.com/watch?v=ITraTGXv6k8]линк

¬ид€ ли кафеза на фона на панелни€ комплекс?

¬ъпреки, че "мраз€" се повтар€ многократно, това не е хейтърство. —тава дума за непримиримост. ѕоне аз така го усещам.
÷итирай

¬арна

ћнени€: 503
ƒа, —ели, символът е очевиден. » разбирам разликата между "мраз€" и "не обичам".  Smile “ук май не е прието да се пускат клипчета, та гледах да се съобраз€.
÷итирай

—офи€

ћнени€: 699
ƒъще, нека е той   

 амели€  ондова

ќт райската градина - кървав спомен.
—ама из€дох онзи грешен плод.
ѕризнавам, че јдам не е виновен.
јз ви осъдих всички на живот.
јдам изгуби сво€та невинност,
но н€маше характера за гр€х.
јз вместо него в нощите безчинствах.
» вместо него - мръсни песни п€х.
Ќо и изп€х една любовна песен.
» после две приспивни - нани-на.
јдам е жив, защото му е лесно
да ни бълнува - €бълка, жена...
Ќе го събуждам. Ќека носи рана.
» да си в€рва, че € носи сам.
¬се нещо св€то тр€бва да остане.

¬еликодушно - нека е јдам.
÷итирай


ћнени€: 112
      ћартин Ћутер разказва, че веднъж бил горчиво разочарован от себе си, от света, от църквата и от малки€ успех, който му се струвало, че имал. “ака той изпаднал в отча€ние, което помрачило радостта в цели€ му дом. Ќеговата добра съпруга не усп€вала да го разведри с нейните ободрителни думи.
      Ќай-после й хрумнало нещо, което се оказало твърде резултатно. ѕо€вила се пред него, облечена в траурни дрехи.
      -  ой е починал? - сепнал се Ћютер.
      -  ак, ћартин, нима не знаеш? Ѕог на небето е мъртъв.
      -  ак можеш да говориш такива глупости,  ати?  ак може Ѕог да умре? “ой е безсмъртен и живее вечно.
      - Ќима е истина това? ƒействително ли е жив? - продължавала да играе рол€та си т€, държейки се така, с€каш че за първи път чувала това.
      -  ак можеш да се съмн€ваш?  акто съм уверен, че има Ѕог на небето, така и в€рвам, че “ой е жив - категорично за€вил големи€т реформатор.
      - » все пак, макар, че не се съмн€ваш в съществуването на Ѕога, изглеждаш така обезсърчен и отча€н, като че ли н€ма никакъв Ѕог? Ќе те разбирам. Ќе мислиш ли, че постъпваш така, като че Ѕог е умр€л?
÷итирай

—офи€

ћнени€: 696
ќѕ»“ «ј јћЌ≈«»я
“ози дъжд пронизва най-дебелата стена.
 акво като ми е добре и без любов?
Ќа ц€лото легло лежа по ширина
и ц€лата уха€ на —мирноф.
“ака ми идват впрочем хубави идеи
за писане на дълго ненаписани неща...

—Џ— јЌ≈ «ј —Ѕќ√ќћ
ќт всичките ми бл€скави
самоубийства досега
ти си най-тъпи€т бръснач,
най-засичащи€т пистолет,
най-изветр€лата свръхдоза,
най-недостатъчно високи€т етаж.
—лед тебе оцел€вам
и оставам половин човек -
прикована към леглото на подробностите,
неподвижна от кожата навътре,
сл€па за лет€щите мъже наоколо,
непромълв€ваща и името си даже и т. н.

¬лача се на лакти
из пустин€та на твоето невръщане:
най-сетне съм зми€,
каквато б€х,
преди да се сменим
с жената под дървото.

“–ј¬ћј
¬ърв€хме и говорехме разумно.
јз стъпвах твърдо, равно по зем€та,
усмивката ми - като ръкостискане,
и в думите далеч те превъзхождах.
Ќо строгото ми токче се подхлъзна,
тогава ти през кръста ме прихвана
и ей така, с един-единствен жест,
с една ръка
ме понижи в жена.

»Ќј √–»√ќ–ќ¬ј
÷итирай


ћнени€: 1 891
ѕлатонични€т любовник

от »на √ригорова




"ѕолуча ли това, което искам, никога не го поисквам пак"
 ортни Ћов


¬еселата ¬довица от —иатъл печели с нокаут в първи€ рунд именно защото мисли като мъж, или хайде, от мен да мине, като премного взела и дала жена, което е същото. ƒокато вие, мъжете, вървите през житейската горичка с кошничка в ръка и си тананикате; докато берете цвет€та на нашите чувства и гъбките на нашето "да"; докато ни откъсвате и заебавате на н€кой пън, на нас не ни остава нищо друго, освен да запушим уши, да притворим очи и да си представим, че ви н€ма. Ќе и такива. ƒруги може би.
≈то какви:
»ма едно много хубаво момче от отсрещни€ блок - гледам го вс€ка сутрин как излиза на балкона, прот€га се, здрависва се надълго с гирите и ободрен поглежда света от пети€ етаж. »ма нещо различно в този поглед, нещо свежо и по детски сма€но. “ова е поглед на рицар, проспал н€колко века и объркан от прозрението, че в това царство н€ма принцеси за спас€ване и злодеи за дуелиране със. ќбаче има, има... —амо ако погледнеш отсреща, бейб, към втори вход, трети балкон отгоре надолу, сините пердета.
¬еднъж го срещнах и на «ем€та. «аключваше с една ръка голфа си и крепеше огромен плик с продукти между коленете. ќт плика се изтърколи един портокал и мина пред краката ми. —пр€х го с остричкото на обувката. ѕредставих си как погледът му прослед€ва траектори€та на оранжевата сфера, плъзва се нагоре по глезена ми и още по-нататък, към заветното според д€до ми м€сто, където свършва чорапът и почва целулитът. ќх. ќператор - “иери јрбогаст. «а да има и кръв по-нататък. Ѕ€х шармантна, макар да не знам точно какво означава това. ѕодадох му портокала и погледите ни се заклещиха като съседни парченца от пъзел. “ака биха щракнали и телата ни, ако им б€хме дали шанс. Ќо той беше премного рицар - аз премного дама. ѕредпочетохме да оставим връзката си в царството на приказките - да изтъркваме по чифт обувки вс€ка нощ, а на сутринта да се събуждаме с омерзение. ѕон€кога вечер сто€ сама между две връзки - едната приключила, защото съм го хванала с момичето от бингото, което, като вл€зох, от страх извика "Ћини€!"; а другата на път да започне поради липса на по-добро. “огава гас€ лампата, наливам си чаша шардоне, пускам си јланис и гледам към прозореца му... »мам си един стар оперен бинокъл.

Ќищо не е тъй мощно като връзката, ко€то никога не ще бъде консумирана.
“€ е топката на най-високото клонче на елхата, ко€то никога н€ма да се счупи.
“€ е плакатът на ƒжон Ћенън, който никога н€ма да почне да пише летни хитове.
“€ е л€тната ваканци€ на ’аваите, от ко€то никога н€ма да се върнеш с разстройство и в хотела да е н€мало топла вода, защото никога н€ма да отидеш.

Ќо платоничната любов е и нещо повече от това ц€л живот да си падаш по н€кого, защото не сте имали възможност да се чукате. ѕлатоничната любов не е просто фрустрирано желание, не е време, спр€но в момента на пос€гането, след който никога н€ма да последва жест като на —тоичков към страничен съди€, вдигнал флаг за засада. ѕлатоничната любов е пропуснатото вечно щастие, отделено от теб с бодливата тел на хил€ди "ако"... јко б€х казала: как го пиеш кафето... јко беше отвърнал: предпочитам го сутрешно...
≈дин познат обича вместо чао да казва "виж ме как се отдалечавам". ћакар и подхвърлен на шега, този израз прави точна кардиограма на платоничната любов - фаталното съзнаване, че щастието е било на една ръка разсто€ние, но си го оставил да мине необезпоко€вано.  расотата на безвъзвратното завиване зад ъгъла. “о даже се е обърнало и ти е намигнало, но ти си запазил спокойствие и достойнство и сега ти иде да се гръмнеш в гордо вдигнатата глава. ѕотъваш в сладката болка, че сам си се прецакал, обаче лекчичко и подличко те отрезв€ва мисълта, че "ако" все пак въвежда условното наклонение и че може би услови€та н€маше да ти харесат чак толкова...
Ќе се лъжете - една мечта не може да се внедри в промишлеността на живи€ живот, без да изгуби от безсмъртието си. ѕлатоничната любов е вечна, защото не може да бъде вгорчена от хинина на навика, скуката и изнев€рата. “€ никога н€ма да бъде пробвана в реални услови€ - никой краш тест н€ма да € смачка, манекенът на шофьорската седалка завинаги ще си остане ц€л и усмихнат.

ѕлатоничната любов ни връща вкуса за живота, припомн€ ни колко много означават малките неща.
ћоментът, когато му подавах портокала, ц€л живот ще остане култов за мен. ѕо-интимен и от най-бавното проникване,
по-разкъсващ от най-дълги€ кунилингус.

≈дин портокал с часовников механизъм, който винаги ще се нулира секунда преди взрива. «ащото платоничната любов също е заредена еротично, т€ не е академична и хладна, както см€тат н€кои невкусили от не€. ƒори името на ѕлатон означава Ўирокоплещести€, и ако намерите нещо платонично в това, кълна се, веднага ще задраскам от тефтерчето си всички спасители, заради които съм плувала към шамандурата на черен флаг.

ѕлатонични€т любовник е ключът към перманентната емоционална зареденост.
Ќе можеш да му изневериш,
не можеш да му изпуснеш потресаващи€ пръстен с инициалите в канала и да тр€бва да отвива она€ капачка под мивката,
не можеш да му настъпиш хамстера
или да му изпереш любимата б€ла риза в тандем с лилавата си нощница.
Ќ€кои см€тат, че платоничната любов е убежище за прекалилите, алказелцерът за махмурлука на еднократните връзки без име.
ћоже.
Ќо фактът, че обичаш н€кого чисто и безкористно, н€какси те изкупва от тази виновност.
ўастлива си от факта, че той диша н€къде по същата зем€ и дъхът му пречиства атмосферата, затвар€ дупката в озонови€ слой...
“ака както сълзите ти за него неутрализират петрола в световни€ океан.

ѕлатоничната любов е неконсумирана, но това не значи, че е несподелена.
“и твърдо в€рваш, че ако не беше тази куца карма, тези спечени обсто€телства и - най-веро€тно - дебелата му жена, отдавна да сте дали нежни имена на всички домакински уреди, примерно, за да си ги поисквате и подавате, без да развал€те маги€та. ј фактът, че той те вижда като б€ло привидение зад син€та завеса или - он€ път с покупките - като ≈ва в секретарски костюм, объркала овощната символика в полза на по-екзотичното, не означава, че не те познава. “ова, че никога не те вижда обрината, пи€на или рошава, не значи, че не те вижда истинска. “ой просто те вижда такава, каквато си била, преди многото необмислени отдавани€ и преждевременни сбогувани€ да направ€т сърцето ти на швейцарско сирене. ¬ижда те, каквато си била, когато си имала сили да четеш книжки и да засичаш време на залеза. ѕреди мирното съвместно съществуване с н€кой да превърне съботата ти в безкрайна презентаци€ на домакински уреди с идеална цел. ѕред един-единствен зрител - плюшени€ слон, на който му е паднало оченцето, но и на него платонични€т любовник може да му го залепи. —амо той знае как.

ѕлатоничната любов е мираж в пустин€та от контактни спортове, където колкото по-хубаво е било чукането, толкова по-тъжно е на сутринта. ћиражът н€ма близък план, на който да личат кутии от бира и фасове.
ѕлатонични€т любовник не може да стане 100 кила, да се оригва след €дене и да заспи, преди ти да свършиш. ƒори напротив - ако добрата техника означава забав€не на мига на блаженството, платонични€т любовник е най-добри€т техничар в света, защото отлага ad infinitum.

«атова, научете се да обичате платонично.
“ова ви гаранитира ц€л един живот на предоргазмено плато...
÷итирай


ћнени€: 2 135
ќще малко …овков,настръхвам от това,което съм копирала от един сайт:


Ќ€маше човек, който да не познаваше јлбена, но като € вид€ха, пак отблизо, всички затаиха дъх. јлбена си беше същата јлбена, само че не се смееше, очите и не играеха, както по-рано, а наведени под тънките вежди гледаха надолу. Ќосеше син сукман и къса скуртейка с лисици. –ъцете си държеше смирено отпред, като че отиваше на черква. Ќо когато т€ се намери между двете стени от хора и дигна очи, то€ поглед, който познаваше всеки мъж и който сега беше още по-хубав, защото беше натегнал от мъка, и ти€ тънки вежди, и това б€ло лице - от не€ с€каш полъхна маги€, ко€то укрот€ваше и обвързваше. √решна беше та€ жена, но беше хубава. ∆ените, които се канеха да € хул€т, тъй си и мълчаха, а патерицата на д€да ¬лас€ не се и помръдна.
÷итирай
 ак да не настръхнеш когато четеш"јлбена".или това:
   
из.ѕо жицата.

ћайката стисна очи и заплака. ¬исоки€т, едър сел€нин се закашл€, хвана кон€ за юздите и го поведе.

- ’айде със здраве! - викаше след т€х ћоканина. - Ѕлизо е селото. ¬се по тел€, все по тел€!

“ой дълго сто€ на шосето и гледа подир каруцата. √ледаше майката с черни€ й чумбер, момичето легнало до не€, високи€т сел€нин, който крачеше прегърбен и водеше малкото конче, а над т€х, между всеки два телеграфни стълба л€стовичките се разхвърчаваха, после пак се връщаха и кацаха на жицата.

«амислен, ћоканина се върна при овцете си и се залови отново за цървулите, които правеше от нещавена волска кожа. "Ѕ€ла л€стовичка - мислеше си той. - »ма ли €!" Ќо нещо го подпираше в гърдите, мъчеше го. » като пусна шилото и погледна към небето, той извика:

- Ѕоже, колко мъка има по то€ св€т, боже!

» пак се загледа подир каруцата.


÷итирай
ето и нещо от фолклора ни.

–”‘»Ќ ј ЅќЋЌј Ћ≈√ЌјЋј

–уфинка болна легнала
на високана планина,
никой до не€ немаше
сал стара и майчица.
“€ си –уфинки думаше:
- –уфинко, мо€ дощеро,
мила ли ти е рубана,
рубана още либено?
- ћайчинко, мила и драга,
не ми е мило любено,
ам ми е мила диньоса,
че са е пролет пукнала,
всичко от зем€ излиза,
пък € ще в зем€ да влеза.
»ди ми, майчо, порукай
мижова ‘атма да дойде,
да си и придам, майчинко,
моено либе да води,
моена руба да носи.
÷итирай


ћнени€: 112
бул€ √еоргивица,пак ти благодар€ за …овков.ѕоплаках си.Ѕи ли ми дала н€какъв сайт с негови разкази,за да си го 4ета ?Ќе  съм в Ѕългари€ и н€мам под ръка книгите му.Ѕлагодар€ предварително.
÷итирай
бул€ √еоргивица,пак ти благодар€ за …овков.ѕоплаках си.Ѕи ли ми дала н€какъв сайт с негови разкази,за да си го 4ета ?Ќе  съм в Ѕългари€ и н€мам под ръка книгите му.Ѕлагодар€ предварително.
[/quo




http://www.slovo.bg/showauthor.php3?ID=95&LangID=1

ѕри€тно четене!!! Love Peace
÷итирай


ћнени€: 2 643
ѕарадоксът на нашето време е, че имаме високи сгради, но ниска търпимост, широки магистрали, но тесни възгледи. ’арчим повече, но имаме по-малко, купуваме повече, но се радваме на по-малко. »маме по-големи къщи и по-малки семейства, повече удобства, но по-малко време. »маме повече образование, но по-малко разум, повече знани€, но по-лоша преценка, имаме повече експерти, но и повече проблеми, повече медицина, но по-малко здраве.

ѕием твърде много, пушим твърде много, харчим твърде безотговорно, смеем се твърде малко, шофираме твърде бързо, €досваме се твърде лесно, л€гаме си твърде късно, събуждаме се твърде уморени, четем твърде малко, гледаме твърде много телевизи€ и се молим твърде р€дко. ”величихме притежани€та си, но намалихме ценностите си. √оворим твърде много, обичаме твърде р€дко и мразим твърде често.
«наем как да прежив€ваме, но не знаем как да живеем. ƒобавихме години към човешки€ живот, но не добавихме живот към годините. ќтидохме на луната и се върнахме, но ни е трудно да прекосим улицата и да се запознаем с нови€ съсед. ѕокорихме космическите ширини, но не и душевните. ѕравим по-големи неща. но не и по-добри неща.

ѕречистихме въздуха, но замърсихме душата. ѕодчинихме атома, но не и предразсъдъците си. ѕишем пођвече, но научаваме по-малко. ѕланираме пођвече, но постигаме по-малко. Ќаучихме се да бързаме, но не и да чакаме ѕравим нови компютри, които складират повече информаци€ и бълват повече копи€ от когато и да било, но общуваме все по-малко.

“ова е времето на бързото хранене и лошото храносмилане, големите мъже и дребните души, лесните печалби и трудните връзки. ¬ремето на по-големи семейни доходи и повече разводи, по-красиви къщи и разбити домове. ¬ремето на кратките пътувани€, еднократните памперси и еднократни€ морал, връзките за една нощ и наднорменото тегло и на хапчетата, които прав€т всичко - възбуждат ни, успоко€ват ни, убиват ни. ¬реме, в което има много на витрината, но малко в склада. ¬реме, когато технологи€та позвол€ва това писмо да стигне до вас, но също ви позвол€ва да го споделите или просто да натиснете Дизтриване".

«апомнете, отделете повече време на тези, които обичате, защото те не са с вас завинаги. «апомнете, кажете блага дума на този, който ви гледа отдолу нагоре с възхищение, защото това малко същество скоро ще порасне и н€ма да е вече до вас. «апомнете и горещо прегърнете човека до себе си, защото това е единственото съкровище, което можете да дадете от сърцето си и не струва нито стотинка.

«апомнете и казвайте Добичам те" на любимите си, но най-вече наистина го мислете. ÷елувка и прегръдка могат да поправ€т вс€ка злина, когато идват от сърцето. «апомнете и се дръжте за ръце, и ценете моментите, когато сте заедно, защото един ден този човек н€ма да е до вас. ќтделете време да се обичате, намерете време да си говорите, и намерете време да сподел€те всичко, което имате да си кажете.

«ащото животът не се мери с бро€ вдишвани€, които правим, а с моментите, които спират дъха ни.


ƒжордж √арлин


÷итирай
ƒнес предлагам да почетете един талантлив при€тел

«ƒ–ј¬≈…“≈, ј« —Џћ 21-¬ј —“–јЌ»÷ј!

ѕри€тно ми е да се запознаем. ѕо принцип винаги съм между 20-а и 22-ра, но този път какво ми стана.

—лед катo вече ви казах ко€ съм, чувствате ли ме по-близкa. ћоже да ме наричате ƒиана, aкo това не ви смущава. јз съм в тази книга отдавна, но да не говорим за миналото и аз н€ма да ви питам за вашето.

јз говор€, но това да не ви учудва. Kaквo ви смущава, че гласът ми е като ваши€? ¬ това н€ма нищо чудно, нали вие ме четете. Ќе искам да съм натрапчива, но може да ме наричате просто ƒиди. Taкa де, вече сме си близки. ј вашето име как е, извинете за въпроса. ўе се опитам да отгатна - √еорги, ѕетър, ƒимитър? »звин€вайте, отначало не разбрах, че сте жена. Kaкво, и вие ли не сте разбрала, че сте жена. ѕростете, aкo не б€х достатъчно деликатна. ≈, какво пък, случва се - никой не си избира пола. Ќо виж, блузка може да си избере. » то на райенца или пепит. Ќ€ма да ви натрапвам вкуса си, но червеното ви отива.

ƒобре, добре, млъквам, много ми беше при€тно. Kактo се казва, ще се видим пак. Moжe би на н€кой ъгъл.




  "Ќепри€тни€т татарин" от Ћюдмил —танев + други неща от него.

ќбожавам този куплет:

ѕръц, пръц, мушице,
сакрална мо€ душице,
мидичке мо€ cкpuma,
в генезиса ми забита.
  Laughing

÷итирай


ћнени€: 167
—ъмнени€ душите ни терза€т
мълчим от завист бледи,
лайкучките дали мечта€т
да бъдат слънчогледи?

—тефан ÷анев

ƒве хубави очи, мерси за Ћюдмил —танев, много ми е любим, припомни да си го прочета отново... bouquet

«амръзнали€т пpoc€к -
вкаменен бронтозавър,
когото студът е хванал неподготвен.
≈делвайс самотен нейде
в царството на вечни€ мpaк...
Aкo приемем чисто теоретично, че самотата се измерва в градуси, ледникови€т период е дошъл отново.  огато човек си затвори много внимателно очите, може да чуе песента на ледените хора.
—ъс ръка човешка ти ме докосни,
искам да ме стоплиш с дъх.
Ќе със чук, глупакo, не така,
просто с дъх ме докосни.
“ой единствен може самотата
да стопи.
 огато се окажем ний студени,
тогава чак ще разберем:
∆естоко тъмносиньо време
е вледенило всичко в мен.
“огава ще зави€ и крещ€:
Ќе със чук, глупако, не така,
ела при мен и ме пипни с ръка!
« ѕоследна редакци€: чт, 12 юни 2008, 16:22 от DuBa »
÷итирай
0 ѕотребители и 1 √ост преглежда(т) тази тема.
120-134 от 830 отговора