Все още не сте се регистрирали? Направете го сега напълно безплатно!!!



запомни ме Забравена парола Активация на акаунт





Ел. поща с която се опитвате да се регистрирате не съвпада
с тази използвана в BG-Mammma



1 Гост преглежда(т) тази тема.
120-134 от 828 отговора
буля георгивица,и аз ти благодаря за Йовков. bouquet

 newsm03 Обожавам Йовков!

Имам молба.До одеве търсих един монолог,но уви безуспешно Crying or Very sad
Ако някой знае къде да го намеря Praynig
Монологът е от пиесата " Бай Ганьо" с Ники Урумов ,по сценарий на Георги Данаилов.
Всъщност монологът е и края на пиесата.Много е впечатляващ.
Исках да го публикувам тук ,но.....
Ако някой се сеща за какво говоря,ще съм му благодарна да го публикува тук или поне да ми прати линк Hug
Благодаря предварително!
« Последна редакция: Четв., 12 Юни 2008, 11:42 от буля Георгивица »
Цитирай


   "Аз не обичам" Вл. Висоцки

    Аз не обичам изхода фатален
    и няма да ми писне да съм жив.
    И мразя се, когато съм печален,
    когато пея, а не съм щастлив.

    Аз хладния цинизъм не обичам
    /Не вярвам във възторга въобще!/,
    през рамото ми някой да наднича,
    писмата ми друг да ги чете.

    Аз мразя разговори полусмели,
    полунеща да шепнат с полуглас.
    Аз ненавиждам в гръб когато стрелят,
    когато в упор стрелят - мразя аз.

    Аз не обичам с клюки да се калям,
    а също и съмнението зло.
    Аз не обичам змийски да ме галят,
    с желязо да ми стържат по стъкло.

    Аз мразя ситите душички, свити,
    аз предпочитам истинския риск.
    Да бъдеш честен вече е събитие
    и чест е днес да бъдеш ти сплетник.

    Аз мразя счупени крила да виждам,
    изпитвам жал, но само към Христа.
    Насилието както ненавиждам,
    така и ненавиждам слабостта.

    И мразя се, когато се страхувам.
    Когато бият някой без вина.
    Когато във душата ми нахлуват
    и в нея храчат своята злина.

    Аз мразя - и манежи, и арени -
    там сменят милиона за петак.
    Дори след най-големите промени
    аз няма да ги заобичам пак.
     

Галлл, просто трябваше да дадеш линк]http://youtube.com/watch?v=ITraTGXv6k8]линк

Видя ли кафеза на фона на панелния комплекс?

Въпреки, че "мразя" се повтаря многократно, това не е хейтърство. Става дума за непримиримост. Поне аз така го усещам.
Цитирай


Да, Сели, символът е очевиден. И разбирам разликата между "мразя" и "не обичам".  Smile Тук май не е прието да се пускат клипчета, та гледах да се съобразя.
Цитирай


Дъще, нека е той   

Камелия Кондова

От райската градина - кървав спомен.
Сама изядох онзи грешен плод.
Признавам, че Адам не е виновен.
Аз ви осъдих всички на живот.
Адам изгуби своята невинност,
но нямаше характера за грях.
Аз вместо него в нощите безчинствах.
И вместо него - мръсни песни пях.
Но и изпях една любовна песен.
И после две приспивни - нани-на.
Адам е жив, защото му е лесно
да ни бълнува - ябълка, жена...
Не го събуждам. Нека носи рана.
И да си вярва, че я носи сам.
Все нещо свято трябва да остане.

Великодушно - нека е Адам.
Цитирай


      Мартин Лутер разказва, че веднъж бил горчиво разочарован от себе си, от света, от църквата и от малкия успех, който му се струвало, че имал. Така той изпаднал в отчаяние, което помрачило радостта в целия му дом. Неговата добра съпруга не успявала да го разведри с нейните ободрителни думи.
      Най-после й хрумнало нещо, което се оказало твърде резултатно. Появила се пред него, облечена в траурни дрехи.
      - Кой е починал? - сепнал се Лютер.
      - Как, Мартин, нима не знаеш? Бог на небето е мъртъв.
      - Как можеш да говориш такива глупости, Кати? Как може Бог да умре? Той е безсмъртен и живее вечно.
      - Нима е истина това? Действително ли е жив? - продължавала да играе ролята си тя, държейки се така, сякаш че за първи път чувала това.
      - Как можеш да се съмняваш? Както съм уверен, че има Бог на небето, така и вярвам, че Той е жив - категорично заявил големият реформатор.
      - И все пак, макар, че не се съмняваш в съществуването на Бога, изглеждаш така обезсърчен и отчаян, като че ли няма никакъв Бог? Не те разбирам. Не мислиш ли, че постъпваш така, като че Бог е умрял?
Цитирай


ОПИТ ЗА АМНЕЗИЯ
Този дъжд пронизва най-дебелата стена.
Какво като ми е добре и без любов?
На цялото легло лежа по ширина
и цялата ухая на Смирноф.
Така ми идват впрочем хубави идеи
за писане на дълго ненаписани неща...

СЪСКАНЕ ЗА СБОГОМ
От всичките ми бляскави
самоубийства досега
ти си най-тъпият бръснач,
най-засичащият пистолет,
най-изветрялата свръхдоза,
най-недостатъчно високият етаж.
След тебе оцелявам
и оставам половин човек -
прикована към леглото на подробностите,
неподвижна от кожата навътре,
сляпа за летящите мъже наоколо,
непромълвяваща и името си даже и т. н.

Влача се на лакти
из пустинята на твоето невръщане:
най-сетне съм змия,
каквато бях,
преди да се сменим
с жената под дървото.

ТРАВМА
Вървяхме и говорехме разумно.
Аз стъпвах твърдо, равно по земята,
усмивката ми - като ръкостискане,
и в думите далеч те превъзхождах.
Но строгото ми токче се подхлъзна,
тогава ти през кръста ме прихвана
и ей така, с един-единствен жест,
с една ръка
ме понижи в жена.

ИНА ГРИГОРОВА
Цитирай


Платоничният любовник

от Ина Григорова




"Получа ли това, което искам, никога не го поисквам пак"
Кортни Лов


Веселата Вдовица от Сиатъл печели с нокаут в първия рунд именно защото мисли като мъж, или хайде, от мен да мине, като премного взела и дала жена, което е същото. Докато вие, мъжете, вървите през житейската горичка с кошничка в ръка и си тананикате; докато берете цветята на нашите чувства и гъбките на нашето "да"; докато ни откъсвате и заебавате на някой пън, на нас не ни остава нищо друго, освен да запушим уши, да притворим очи и да си представим, че ви няма. Не и такива. Други може би.
Ето какви:
Има едно много хубаво момче от отсрещния блок - гледам го всяка сутрин как излиза на балкона, протяга се, здрависва се надълго с гирите и ободрен поглежда света от петия етаж. Има нещо различно в този поглед, нещо свежо и по детски смаяно. Това е поглед на рицар, проспал няколко века и объркан от прозрението, че в това царство няма принцеси за спасяване и злодеи за дуелиране със. Обаче има, има... Само ако погледнеш отсреща, бейб, към втори вход, трети балкон отгоре надолу, сините пердета.
Веднъж го срещнах и на Земята. Заключваше с една ръка голфа си и крепеше огромен плик с продукти между коленете. От плика се изтърколи един портокал и мина пред краката ми. Спрях го с остричкото на обувката. Представих си как погледът му проследява траекторията на оранжевата сфера, плъзва се нагоре по глезена ми и още по-нататък, към заветното според дядо ми място, където свършва чорапът и почва целулитът. Ох. Оператор - Тиери Арбогаст. За да има и кръв по-нататък. Бях шармантна, макар да не знам точно какво означава това. Подадох му портокала и погледите ни се заклещиха като съседни парченца от пъзел. Така биха щракнали и телата ни, ако им бяхме дали шанс. Но той беше премного рицар - аз премного дама. Предпочетохме да оставим връзката си в царството на приказките - да изтъркваме по чифт обувки всяка нощ, а на сутринта да се събуждаме с омерзение. Понякога вечер стоя сама между две връзки - едната приключила, защото съм го хванала с момичето от бингото, което, като влязох, от страх извика "Линия!"; а другата на път да започне поради липса на по-добро. Тогава гася лампата, наливам си чаша шардоне, пускам си Аланис и гледам към прозореца му... Имам си един стар оперен бинокъл.

Нищо не е тъй мощно като връзката, която никога не ще бъде консумирана.
Тя е топката на най-високото клонче на елхата, която никога няма да се счупи.
Тя е плакатът на Джон Ленън, който никога няма да почне да пише летни хитове.
Тя е лятната ваканция на Хаваите, от която никога няма да се върнеш с разстройство и в хотела да е нямало топла вода, защото никога няма да отидеш.

Но платоничната любов е и нещо повече от това цял живот да си падаш по някого, защото не сте имали възможност да се чукате. Платоничната любов не е просто фрустрирано желание, не е време, спряно в момента на посягането, след който никога няма да последва жест като на Стоичков към страничен съдия, вдигнал флаг за засада. Платоничната любов е пропуснатото вечно щастие, отделено от теб с бодливата тел на хиляди "ако"... Ако бях казала: как го пиеш кафето... Ако беше отвърнал: предпочитам го сутрешно...
Един познат обича вместо чао да казва "виж ме как се отдалечавам". Макар и подхвърлен на шега, този израз прави точна кардиограма на платоничната любов - фаталното съзнаване, че щастието е било на една ръка разстояние, но си го оставил да мине необезпокоявано. Красотата на безвъзвратното завиване зад ъгъла. То даже се е обърнало и ти е намигнало, но ти си запазил спокойствие и достойнство и сега ти иде да се гръмнеш в гордо вдигнатата глава. Потъваш в сладката болка, че сам си се прецакал, обаче лекчичко и подличко те отрезвява мисълта, че "ако" все пак въвежда условното наклонение и че може би условията нямаше да ти харесат чак толкова...
Не се лъжете - една мечта не може да се внедри в промишлеността на живия живот, без да изгуби от безсмъртието си. Платоничната любов е вечна, защото не може да бъде вгорчена от хинина на навика, скуката и изневярата. Тя никога няма да бъде пробвана в реални условия - никой краш тест няма да я смачка, манекенът на шофьорската седалка завинаги ще си остане цял и усмихнат.

Платоничната любов ни връща вкуса за живота, припомня ни колко много означават малките неща.
Моментът, когато му подавах портокала, цял живот ще остане култов за мен. По-интимен и от най-бавното проникване,
по-разкъсващ от най-дългия кунилингус.

Един портокал с часовников механизъм, който винаги ще се нулира секунда преди взрива. Защото платоничната любов също е заредена еротично, тя не е академична и хладна, както смятат някои невкусили от нея. Дори името на Платон означава Широкоплещестия, и ако намерите нещо платонично в това, кълна се, веднага ще задраскам от тефтерчето си всички спасители, заради които съм плувала към шамандурата на черен флаг.

Платоничният любовник е ключът към перманентната емоционална зареденост.
Не можеш да му изневериш,
не можеш да му изпуснеш потресаващия пръстен с инициалите в канала и да трябва да отвива оная капачка под мивката,
не можеш да му настъпиш хамстера
или да му изпереш любимата бяла риза в тандем с лилавата си нощница.
Някои смятат, че платоничната любов е убежище за прекалилите, алказелцерът за махмурлука на еднократните връзки без име.
Може.
Но фактът, че обичаш някого чисто и безкористно, някакси те изкупва от тази виновност.
Щастлива си от факта, че той диша някъде по същата земя и дъхът му пречиства атмосферата, затваря дупката в озоновия слой...
Така както сълзите ти за него неутрализират петрола в световния океан.

Платоничната любов е неконсумирана, но това не значи, че е несподелена.
Ти твърдо вярваш, че ако не беше тази куца карма, тези спечени обстоятелства и - най-вероятно - дебелата му жена, отдавна да сте дали нежни имена на всички домакински уреди, примерно, за да си ги поисквате и подавате, без да разваляте магията. А фактът, че той те вижда като бяло привидение зад синята завеса или - оня път с покупките - като Ева в секретарски костюм, объркала овощната символика в полза на по-екзотичното, не означава, че не те познава. Това, че никога не те вижда обрината, пияна или рошава, не значи, че не те вижда истинска. Той просто те вижда такава, каквато си била, преди многото необмислени отдавания и преждевременни сбогувания да направят сърцето ти на швейцарско сирене. Вижда те, каквато си била, когато си имала сили да четеш книжки и да засичаш време на залеза. Преди мирното съвместно съществуване с някой да превърне съботата ти в безкрайна презентация на домакински уреди с идеална цел. Пред един-единствен зрител - плюшения слон, на който му е паднало оченцето, но и на него платоничният любовник може да му го залепи. Само той знае как.

Платоничната любов е мираж в пустинята от контактни спортове, където колкото по-хубаво е било чукането, толкова по-тъжно е на сутринта. Миражът няма близък план, на който да личат кутии от бира и фасове.
Платоничният любовник не може да стане 100 кила, да се оригва след ядене и да заспи, преди ти да свършиш. Дори напротив - ако добрата техника означава забавяне на мига на блаженството, платоничният любовник е най-добрият техничар в света, защото отлага ad infinitum.

Затова, научете се да обичате платонично.
Това ви гаранитира цял един живот на предоргазмено плато...
Цитирай


Още малко Йовков,настръхвам от това,което съм копирала от един сайт:


Нямаше човек, който да не познаваше Албена, но като я видяха, пак отблизо, всички затаиха дъх. Албена си беше същата Албена, само че не се смееше, очите и не играеха, както по-рано, а наведени под тънките вежди гледаха надолу. Носеше син сукман и къса скуртейка с лисици. Ръцете си държеше смирено отпред, като че отиваше на черква. Но когато тя се намери между двете стени от хора и дигна очи, тоя поглед, който познаваше всеки мъж и който сега беше още по-хубав, защото беше натегнал от мъка, и тия тънки вежди, и това бяло лице - от нея сякаш полъхна магия, която укротяваше и обвързваше. Грешна беше тая жена, но беше хубава. Жените, които се канеха да я хулят, тъй си и мълчаха, а патерицата на дяда Влася не се и помръдна.
Цитирай


Как да не настръхнеш когато четеш"Албена".или това:
   
из.По жицата.

Майката стисна очи и заплака. Високият, едър селянин се закашля, хвана коня за юздите и го поведе.

- Хайде със здраве! - викаше след тях Моканина. - Близо е селото. Все по теля, все по теля!

Той дълго стоя на шосето и гледа подир каруцата. Гледаше майката с черния й чумбер, момичето легнало до нея, високият селянин, който крачеше прегърбен и водеше малкото конче, а над тях, между всеки два телеграфни стълба лястовичките се разхвърчаваха, после пак се връщаха и кацаха на жицата.

Замислен, Моканина се върна при овцете си и се залови отново за цървулите, които правеше от нещавена волска кожа. "Бяла лястовичка - мислеше си той. - Има ли я!" Но нещо го подпираше в гърдите, мъчеше го. И като пусна шилото и погледна към небето, той извика:

- Боже, колко мъка има по тоя свят, боже!

И пак се загледа подир каруцата.


Цитирай


ето и нещо от фолклора ни.

РУФИНКА БОЛНА ЛЕГНАЛА

Руфинка болна легнала
на високана планина,
никой до нея немаше
сал стара и майчица.
Тя си Руфинки думаше:
- Руфинко, моя дощеро,
мила ли ти е рубана,
рубана още либено?
- Майчинко, мила и драга,
не ми е мило любено,
ам ми е мила диньоса,
че са е пролет пукнала,
всичко от земя излиза,
пък я ще в земя да влеза.
Иди ми, майчо, порукай
мижова Фатма да дойде,
да си и придам, майчинко,
моено либе да води,
моена руба да носи.
Цитирай


буля Георгивица,пак ти благодаря за Йовков.Поплаках си.Би ли ми дала някакъв сайт с негови разкази,за да си го 4ета ?Не  съм в България и нямам под ръка книгите му.Благодаря предварително.
Цитирай


буля Георгивица,пак ти благодаря за Йовков.Поплаках си.Би ли ми дала някакъв сайт с негови разкази,за да си го 4ета ?Не  съм в България и нямам под ръка книгите му.Благодаря предварително.
[/quo




http://www.slovo.bg/showauthor.php3?ID=95&LangID=1

Приятно четене!!! Love Peace
Цитирай


Парадоксът на нашето време е, че имаме високи сгради, но ниска търпимост, широки магистрали, но тесни възгледи. Харчим повече, но имаме по-малко, купуваме повече, но се радваме на по-малко. Имаме по-големи къщи и по-малки семейства, повече удобства, но по-малко време. Имаме повече образование, но по-малко разум, повече знания, но по-лоша преценка, имаме повече експерти, но и повече проблеми, повече медицина, но по-малко здраве.

Пием твърде много, пушим твърде много, харчим твърде безотговорно, смеем се твърде малко, шофираме твърде бързо, ядосваме се твърде лесно, лягаме си твърде късно, събуждаме се твърде уморени, четем твърде малко, гледаме твърде много телевизия и се молим твърде рядко. Увеличихме притежанията си, но намалихме ценностите си. Говорим твърде много, обичаме твърде рядко и мразим твърде често.
Знаем как да преживяваме, но не знаем как да живеем. Добавихме години към човешкия живот, но не добавихме живот към годините. Отидохме на луната и се върнахме, но ни е трудно да прекосим улицата и да се запознаем с новия съсед. Покорихме космическите ширини, но не и душевните. Правим по-големи неща. но не и по-добри неща.

Пречистихме въздуха, но замърсихме душата. Подчинихме атома, но не и предразсъдъците си. Пишем по¬вече, но научаваме по-малко. Планираме по¬вече, но постигаме по-малко. Научихме се да бързаме, но не и да чакаме Правим нови компютри, които складират повече информация и бълват повече копия от когато и да било, но общуваме все по-малко.

Това е времето на бързото хранене и лошото храносмилане, големите мъже и дребните души, лесните печалби и трудните връзки. Времето на по-големи семейни доходи и повече разводи, по-красиви къщи и разбити домове. Времето на кратките пътувания, еднократните памперси и еднократния морал, връзките за една нощ и наднорменото тегло и на хапчетата, които правят всичко - възбуждат ни, успокояват ни, убиват ни. Време, в което има много на витрината, но малко в склада. Време, когато технологията позволява това писмо да стигне до вас, но също ви позволява да го споделите или просто да натиснете „изтриване".

Запомнете, отделете повече време на тези, които обичате, защото те не са с вас завинаги. Запомнете, кажете блага дума на този, който ви гледа отдолу нагоре с възхищение, защото това малко същество скоро ще порасне и няма да е вече до вас. Запомнете и горещо прегърнете човека до себе си, защото това е единственото съкровище, което можете да дадете от сърцето си и не струва нито стотинка.

Запомнете и казвайте „обичам те" на любимите си, но най-вече наистина го мислете. Целувка и прегръдка могат да поправят всяка злина, когато идват от сърцето. Запомнете и се дръжте за ръце, и ценете моментите, когато сте заедно, защото един ден този човек няма да е до вас. Отделете време да се обичате, намерете време да си говорите, и намерете време да споделяте всичко, което имате да си кажете.

Защото животът не се мери с броя вдишвания, които правим, а с моментите, които спират дъха ни.


Джордж Гарлин


Цитирай


Днес предлагам да почетете един талантлив приятел

ЗДРАВЕЙТЕ, АЗ СЪМ 21-ВА СТРАНИЦА!

Приятно ми е да се запознаем. По принцип винаги съм между 20-а и 22-ра, но този път какво ми стана.

След катo вече ви казах коя съм, чувствате ли ме по-близкa. Може да ме наричате Диана, aкo това не ви смущава. Аз съм в тази книга отдавна, но да не говорим за миналото и аз няма да ви питам за вашето.

Аз говоря, но това да не ви учудва. Kaквo ви смущава, че гласът ми е като вашия? В това няма нищо чудно, нали вие ме четете. Не искам да съм натрапчива, но може да ме наричате просто Диди. Taкa де, вече сме си близки. А вашето име как е, извинете за въпроса. Ще се опитам да отгатна - Георги, Петър, Димитър? Извинявайте, отначало не разбрах, че сте жена. Kaкво, и вие ли не сте разбрала, че сте жена. Простете, aкo не бях достатъчно деликатна. Е, какво пък, случва се - никой не си избира пола. Но виж, блузка може да си избере. И то на райенца или пепит. Няма да ви натрапвам вкуса си, но червеното ви отива.

Добре, добре, млъквам, много ми беше приятно. Kактo се казва, ще се видим пак. Moжe би на някой ъгъл.




  "Неприятният татарин" от Людмил Станев + други неща от него.

Обожавам този куплет:

Пръц, пръц, мушице,
сакрална моя душице,
мидичке моя cкpuma,
в генезиса ми забита.
  Laughing

Цитирай


Съмнения душите ни терзаят
мълчим от завист бледи,
лайкучките дали мечтаят
да бъдат слънчогледи?

Стефан Цанев

Две хубави очи, мерси за Людмил Станев, много ми е любим, припомни да си го прочета отново... bouquet

Замръзналият пpocяк -
вкаменен бронтозавър,
когото студът е хванал неподготвен.
Еделвайс самотен нейде
в царството на вечния мpaк...
Aкo приемем чисто теоретично, че самотата се измерва в градуси, ледниковият период е дошъл отново. Когато човек си затвори много внимателно очите, може да чуе песента на ледените хора.
Със ръка човешка ти ме докосни,
искам да ме стоплиш с дъх.
Не със чук, глупакo, не така,
просто с дъх ме докосни.
Той единствен може самотата
да стопи.
Когато се окажем ний студени,
тогава чак ще разберем:
Жестоко тъмносиньо време
е вледенило всичко в мен.
Тогава ще завия и крещя:
Не със чук, глупако, не така,
ела при мен и ме пипни с ръка!
« Последна редакция: Четв., 12 Юни 2008, 16:22 от DuBa »
Цитирай


120-134 от 828 отговора