Забравена парола?
или
Регистрирай се Активация на акаунт


Ел. поща с която се опитвате да се регистрирате не съвпада
с тази използвана в BG-Mammma

Да Попълнете формата за регистрация Не Продължете с Facebook регистрацията

Литературен клуб
0 Потребители и 1 Гост преглежда(т) тази тема.
15-29 от 830 отговора


Мнения: 3 828
"Много обичам работата, с часове бих седял да наблюдавам хората, които работят."  Laughing Любимо!

Джером К. Джером

От (Трима души в една лодка(без да става дума за кучето))... Джером К. Джером

Много са хората, които предприемат това пътешествие [нагоре по реката на живота] с натоварена до горе лодка, плаваща под вечната угроза да потъне ведно с цял товар от всевъзможни неща, на които те гледат като насъщни за удобствата и удоволствията на пътуването, макар да представляват само ненужен баласт!



Изхвърлете баласта зад борда! Нека лодката ви в живота да бъде лека и да носи само онова, което ви е нужно—уютен дом и прости удоволствия, двама—трима приятели, достойни за това име, едного когото да обичате и който да ви обича, една котка, едно куче, една-две лули, храна и облекло дотолкова, доколкото са ни необходими, но малко повечко за пиене, защото жаждата е опасно нещо.

Ще видите, че тогава лодката върви по-леко и не може тъй лесно да се обърне, а обърне ли се, бедата няма да е голяма—добрата и здрава стока не се бои от вода. Ще имате време и за работа и за размисъл—време да се опивате от слънцето на живота и да слушате соловата музика, която божественият вятър извлича от струните на човешките сърца край нас, време да…


И пак според Джером К. Джером ...
"...Не можеш да се наслаждаваш истински на безделието, ако нямаш достатъчно много работа..." Laughing
Цитирай


Мнения: 606
Част от стих който ми напомня да се боря
с болката която преживявам...

"Когато си на дъното на пъкъла
кагато си най-тъжен най-злочест
от парещите въглени на мъката
си направи сам стълба и излез..."

Цитирай

Ю Ес енд Ей

Мнения: 1 863
Преписвала съм го и в друга, подобна тема, пиша го и тук, какво да направя, като ми е любимо Blush

"...ще видите, казваше той, ще разпределят пак всичко между свещениците, гринговците и богаташите, а на бедняците нищо, разбира се, защото те винаги ще си останат такива маркототевци, че в деня, в който лайната имат някаква стойност, бедните ще почнат да се раждат без дупета, ще видите, че е така..."
                                                                                                           Г.Г.Маркес из "Есента на патриарха"

**********************
И още:

"Това е лошото на младите, че те криво схващат идеята за чест.Хиляди хора свършват живота си така, ръководени от това разбиране за чест.Те извършват по-голям грях-самоубийство.За да живее без чест, човек трябва даима по-голям кураж, отколкото с едно мръдване на пръста да унищожи живота си.Този, който живее, има надежда да поправи грешката си, а който умре-никога!"
                                                                                                           Виктор Фон Фалк из "Мъртвите сибирски полета"

***********************
"Животът съдържа особен трепет и вълнение, когато виси на косъм.Човекът по природа е комарджия, а животът-най-голямото нещо, което може да се заложи.Колкото по-голям е рискът, толкова по-голямо е и вълнението."
                                                                                                          Джек Лондон из "Морският вълк"

Кросамая, мога да продължа до утре  Laughing
Цитирай

usa

Мнения: 3 491
Много често се сещам за нещо на Джумпа Лахири, но нито знам дали е превеждано на български, нито би ми звучало автентично, като издумано от местен индиец, затова сърцето ми го помни и цитира в оригинал:

"In my son's eyes I see the ambition that had first hurled me across the world. In a few years he will graduate and pave his own way, alone and unprotected. But I remind myself that he has a father who is still living, a mother who is happy and strong. Whenever he is discouraged, I tell him that if I can survive on three continents, then there is no obstacle he cannot conquer. While the astronauts, heroes forever, spent mere hours on the moon, I have remained in this new world for nearly thirty years. I know that my achievement is quite ordinary. I am not the only man to seek his fortune far from home, and certainly I am not the first. Still, there are times I am bewildered by each mile I have travelled, each meal I have eaten, each person I have known, each room in which I have slept. As ordinary as it all appears, there are times when it is beyond my imagination."
- The Third and Final Continent
Цитирай

sf

Мнения: 274
Дафи, в Шивашкия техникум, понеже беше с разширено изучаване на чужди езици, ни скъсваха задниците от диктовки. Обикновено откъси от "Нежна е ноща". Или Хемингуей....А тези двамата са си поркали в Париж като пичове, а после кво се оказва - че не те  са изгубеното поколение, а ние, дето сме се потили на диктовките по техни текстове....А тяхното си е било точно един безкраен празник....Въпреки, че уж безкраен , но и той имал край...Излязла едноимената книжка и Скот взел, че се разсърдил...Но на Ърнест не му пукало и казал сбогом на оръжията и поел към снеговете на килиманджаро, като  преди това минал и през зелените хълмове на Африка.

Smile

А да, и да добавя, сега се сетих, че като тръгнал, оставил една табелка на вратата на квартирата си " Gone Fishing". Вероятно да заблуди Скот или просто да го подразни за Пулицър-а Smile

Нека Калин@ каже, така ли е Smile
« Последна редакция: нд, 08 юни 2008, 01:23 от Селинджър с Голямата губерка »
Цитирай


Мнения: 683
"Живях в слепота и все пак знаех или се досещах ,че земното битие има "фабричен дефект" .Знаех го отсобствената си същност ,от хората ,с които общувах ,от събитията ,на които съм бил свидетел ,от историята .Сега ,след като духът ми преброди земята надлъж и шир и проникна дори там ,където само въздухът прониква ,узнах ,че този свят не е просто "дефектен" ,а чудовищен .Навсякъде - и в обществения ,и в личния живот - видях малко радост но много страдание .Над блестящите научни и технически постижения на човешкия разум властват тъмните човешки страсти пороци .Гладуващи милиярди хора ,нечисти помисли,похот ,насилие , убийства ,войни ,политически сплетни ,егоизъм ,разврат ,завист ,пошлост ,ненавист с една дума -нравствен упадък .Дали няма да се окаже ,че ако съм бил щастлив то е било само преди да се родя или след смъртта ми "
Ивайло Петров
Тези ,които мислят квадратни мисли ,са квадратни хора .В установения обществен ред квадратните са най-удобни ,защото квадратчетата така добре се подреждат едно до друго .Петоъгълниците ,елипсовидните,всички други личности не се вместват така удобно в архитектурата на обществото .Те не са удобни за обществената среда .Квадратните мисли се вписват в установените форми на общественото съзнание .Другите мисли не са съвместими с тях .Квадратните младежи ,родени в квадратни къщички ,ще станат адвокати ,лекари .Преди това те са били усърдни колежани ,чисти ,подстригани , мислещи тъй ,както ги учат .Обществото възнаграждава тези ,които приемат установената стълбица от стойности ,без да се съмняват в нея .
 Из увода на "Зен и изкуството да се поддържа мотоциклет "
« Последна редакция: нд, 08 юни 2008, 06:52 от Андромеда »
Цитирай

Smallville

Мнения: 990
teo7777 Hug Hug Hug

Ето нещо любимо от мен

Влъхвите, които донесли дарове на младенеца в яслите, са били удивително мъдри хора. Те са измислили обичая да се правят коледни подаръци. И понеже са били мъдри, несъмнено и техните подаръци са били мъдри — може би дори с уговорка да бъдат подменени, в случай че се повтарят. А тук аз ви разказах една съвсем незабележителна история за две глупави деца, живеещи в квартира за осем долара, които без капчица мъдрост пожертваха един за друг своите най-скъпи съкровища. Но нека кажем на мъдреците в наши дни, че от всички, които поднасят подаръци, тези двама са най-мъдрите. От всички, които правят и приемат подаръци, такива като тях са истински мъдрите. Винаги и навред. Те именно са влъхвите.

Из "ДАРОВЕТЕ НА ВЛЪХВИТЕ"  О'Хенри

Щат Ню Йорк - отвърна Додсън Акулата и като седна на един камък, задъвка вейка. - Родил съм се в една ферма в окръга Ълстър. Избягах от къщи на седемнайсет години. А в Запада попаднах случайно. Вървях си по пътя с вързопа в ръка и исках да стигна до Ню Йорк. Мислех си, ще отида там и ще натрупам сума пара. Все ми се струваше, че само за това съм роден. Една вечер стигнах до едно място, дето пътят се раздвояваше, и се зачудих накъде да хвана. Половин час мислих и накрая свърнах наляво. Същата вечер настигнах един каубойски цирк, който обикаляше малките градчета, и с него се домъкнах на Запад. Често си мисля, дали нямаше да бъда друг, ако бях хванал другия път?

И само след миг лицето му се промени - сега на него се четеше студена жестокост, примесена с неумолима алчност. От това лице надникна душата на човека - както понякога от прозореца на почтена къща надниква лице на злодей.

"Пътища" О'Хенри

Ето Тук има няколко цели разказа на О'Хенри,на когото му се чете..
« Последна редакция: нд, 08 юни 2008, 08:09 от danibaby »
Цитирай

София

Мнения: 4 247
През последните няколко дни се сещам често за това на Фотев:

 Измислица ли е морето?...


Измислица ли е морето?

И щастието ли? Не вярвайте!

Не вярвайте на капитаните,

които го продадоха!

Не вярвайте и на проститутките

които го забравиха!

Не вярвайте и на поетите

които го изгубиха!

Не е измислица морето

и щастието съществува!

 

Достатъчно е да се вслушате

във тишината на сърцето си.

Достатъчно е да протегнете

ръката си, да се усмихнете

на някого и да му върнете

отнетото от капитаните

и проститутките-

о, мъничко

от вярата си във дърветата,

във най-щастливите предчувствия,

във поздравите на другарите,

във делниците и светкавично

вий ще намерите морето...

Най-синьото и най-лъчистото

ще се усмихне във очите ви.

И портокаловото слънце

ще ви замести капитанската

фуражка, капитане мой!

Здравейте, капитане мой!

 

Не е измислица морето

и щастието съществува!

Цитирай

Стая № 6

Мнения: 502
   "Всички щастливи семейства си приличат,всяко нещастно семейство е нещастно по своему."
                                                                                                                 
                                                                                                             Лев Толстой,"Анна Каренина"

   "Щастие няма и не може да има,съществува само желанието да го постигнеш."
                                                                                                             
                                                                                                               Антон Павлович Чехов
 Ще си потърся и аз тефтерите от едно време...

     
   
Цитирай

при децата

Мнения: 3 406
"Там е цялата работа, че психологията на тези изроди е като тъмна гора. Свети Мика! Да се ориентираш в нея е много по-трудно, отколкото в психологията на нехуманоидните цивилизации. Всичките им действия могат да се обяснят, но дяволски трудно е тези действия да се предскажат."

Аркадий и Борис Стругацки
Трудно е да бъдеш бог
Цитирай

В Балкана,под Витата стена

Мнения: 265
Едно от най-любимите ми на Борис Христов!
   Вечерен тромпет

 Върти ни живота под жаркото слънце
 и трием нозе от горещия камък...
 Но щом вечерта от небето се спусне,
 Ще взема тромпета и ще седна на прага.

Стига край тия стени съм се лутал
като звън на пробита камбана.
Трябва да свиря,трябва да срутя
тишината-само викът да остане.

Искам да гръмне горещия вятър
и докрай да отвори вратите.
Искам да тръгне отново земята
след кръстоносния марш на щурците.

Искам бодливата тел пред дома ви
с моята песен да скъсам.
Искам съседа, който се прави
на глух да възвърне слуха си.

Искам да върже своите пръсти
крадецът,сърце да си купи пазача.
Искам да капна от моите сълзи
в окото, което ръждясва.

Искам отново при нас да се върне
панаирът-прахта да издуха.
Искам от смях да умре и от гъдел
този,който умира от скука.

Искам над мъртвите като на стража
до сутринта да стоиме.
Искам на всички заспали да кажа,
че има време да се наспиме...

Трябва да свиря в глухата вечер,
докато не дочуя към мене да иде
гласът на хиляда тромпета далечни.
Или на някой архангел невидим.


Цитирай

Самоков

Мнения: 722
Ейййй, че хубава темичка! Браво на авторката!  bouquet

Ето един цитат от Стайнбек - "Зимата на нашето недоволство" - струва ми се много актуален, както и цялата книга впрочем.

"Елен снощи ме попита: "Татко, кога ще станем богати?" Но аз не й казах това, което знам: "Скоро ще бъдем богати, но както не умееш да се справяш с бедността, така не ще умееш да се справяш и с богатството". А това е самата истина. В бедността тя е завистлива. Ако забогатеем, току-виж станала надута. Парите не променят болестта, а само признаците й."

Ето още един цитат от същата книга, който също ми се струва мнооого показателен за днешната ни действителност и днешната нравственост:
"Силата и успехът стоят над нравствеността, над всяка критика. В такъв случай изглежда, че няма значение какво върши човек, а  как го върши и как го назовава. Има ли някъде дълбоко у хората, което да ги възпира или наказва? Изглежда, че няма. Наказва се само неуспехът. Всъщност престъпление има само тогава, когато хванат престъпника".

"Римлянката" на Алберто Моравия:
"Мнозина ще си помислят, че съм имала скромни желания. Но нека имат предвид в какви условия живеех тогава. На мене, родената в железничарския блок, виличката правеше същото впечатление, както вероятно на на нейните обитатели, на които аз тъй завиждах, се харесваха по-големите богаташки къщи в луксозните квартали на града. Така всеки гради своя рай в ада на другите".

Дано да са ви харесали!  Very Happy
Цитирай

София

Мнения: 5 100
"Такъв е животът: можеш да се превърнеш в ангел, глупак или престъпник - и никой няма разбере това. Но ако ти липсва едно копче, всички ще забележат."
Ремарк


"...Защото вече знаех, че трябва да се пазя само от една жена - онази, която ме обича заради мен самия. Срещу нея бях подготвен на всичко. Бях готов да използвам отрова и кинжал, да търся мрачна пещера, в която да заровя отрязаната и глава. Не можех да си позволя лукса да подаря живота си  на такава жена. Особено, ако не ми изневерява, не ме лъже и главната и грижа на живота и е моята собствена особа..."

Марио Пузо


Цитирай

Бургас

Мнения: 3 621
ПИСМО НА ЧАРЛИ ЧАПЛИН ДО ДЪЩЕРЯ МУ ЖЕРАЛДИН

  Мое момиче,
               Сега е нощ. Една коледна нощ. Всички невъоръжени войни в моята малка крепост заспаха. Не са будни нито брат ти, нито сестра ти. Дори майка ти вече спи. Едва не събудих заспалите птички, докато стигна до тази полусветла стая.
                Толкова съм далеч от теб! Но нека ослепея, ако макар и за миг твоят портрет е изчезвал от очите ми.  Той е тук - на масата, тук – до моето сърце. Но къде си ти? Там – в приказния Париж, танцуваш на величествената театрална сцена на Шан з`Елизе. Знам това, а сякаш в тихата нощ чувам стъпките ти, виждам очите ти да блестят като звезди в зимната тъмнина. Чух, че твоята роля в този празничен и светъл спектакъл е ролята на персийска красавица, пленена от хан Татар. Бъди красавица и танцувай. Бъди звезда и сияй. Но ако възторзите и благодарността на публиката те опиянят, ако ароматът на цветята, изпратени за теб, те замае, ти седни в един ъгъл, прочети писмото ми и се вслушай в гласа на своя баща.
                Аз съм твоят баща, Жералдин!
                Аз съм Чарли, Чарли Чаплин!
                Знаеш ли колко нощи съм седял до твоето легло, за да ти разказвам приказки, когато ти беше малка – за Спящата красавица, за будния дракон в полето... А когато сънят идваше в старческите ми очи, аз му се надсмивах и казвах: „Върви си! Аз спя с мечтите на своята дъщеря!” Виждах тези мечти, Жералдин, виждах бъдещето ти, днешния ти ден! Виждах едно момиче да играе на сцената, една фея да танцува по небето. Чувах публиката да казва: „Виждате ли това момиче? То е дъщерята на стария шут. Помните ли как се казва – Чарли?”
                Да! Аз съм Чарли! Аз съм старият шут!
                Днес е твой ден. Танцувай! Аз танцувах в широк и окъсан панталон, а ти в копринена рокля на принцеса. Тези танци и шумът на аплодисментите ще те издигнат понякога в небесата.
                Иди! Иди и там! Но се връщай на земята!  И гледай живота на хората, живота на ония улични танцьорки в крайните квартали, които играят гладни и треперят от студ и беднотия. Аз бях като тях, Жералдин! В ония нощи, в ония приказни нощи, в които заспиваше с моите приказки, аз оставах буден. Гледах твоето лице, усещах ударите на сърцето ти и се питах: „Чарли! Нима това котенце ще те познае някога?”  Ти не ме познаваш, Жералдин... Колкото и приказки да съм ти разказвал в ония далечни нощи, своята приказка аз никога не съм ти разказвал... А тя също е интересна... Приказка за един гладен шут, който танцуваше и пееше в бедните квартали на Лондон, а после ... събираше милостиня...Това е моята приказка!
Аз съм вкусил глада, зная какво значи да бъдеш без покрив! Нещо повече, аз съм изпитал унизителната болка на скитника шут, в чиито гърди бушува цял океан от гордост, а трябваше подхвърляните монети да го пресушават. Но въпреки всичко аз съм жив, а за живите обикновено малко се говори.
                По-добре да говорим за теб!
                След твоето име , Жералдин, е моето – Чаплин. С него повече от четиридесет години съм разсмивал хората на земята. Но аз съм плакал повече, отколкото те са се смели, Жералдин! В света, в който ти живееш, не съществуват само танци и музика!
                В полунощ, когато излизаш от големия салон ти забрави богатите почитатели, но не забравяй да попиташ шофьора на таксито, който те отвежда у дома, за неговата жена... И ако е бремемнна, ако няма пари да купи дрешка на детето, ти сложи пари в ръката му. Казал съм в банката да изплащат тези твои разходи. Но за другите – ти трябва да изпращаш точната сметка! От време на време с метрото или с автобус разглеждай града, разхождай се.Гледай хората! И най-малкото по един път на ден казвай: „И аз съм една от тях!”  Да! Ти си една от тях, моето момиче. Нещо повече! Изкуството, преди да даде на човека крила, за да излети във висините, обикновено му счупва краката. И когато дойде момент, в който ти почувстваш себе си над публиката, веднага напусни сцената! Иди с първото такси в околностите на Париж. Аз много добре ги познавам!... Там ще видиш много танцьорки като теб – даже по-красиви от теб, и по-горди от теб. От ослепителния блясък  на прожекторите  на твоя театър няма и следа! За тях прожектор е луната. Погледни, добре погледни! Не танцуват ли по-добре от теб? Признай си, моето момиче! Винаги има някой, който танцува по-добре! И знай – в семейството на  Чарли никой не е бил толкова груб, за да може да ругае един файтонджия или да подиграе просяка, седнал край Сена...
                 Аз ще умра, но ти ще живееш...  Искам ти никога да не живееш в бедност! Заедно с това писмо ти изпращам и един бял чек. Колкото искаш пиши на него. Но когато харчиш два франка, не забравяй да си кажеш, че третата монета не е твоя. Тя трябва да принадлежи на непознатия мъж, който се нуждае от един франк. А него ти лесно можеш да намериш. Поискаш ли да видиш тези непознати бедняци, ти можеш навсякъде да ги откриеш. Ако говоря с теб за пари, правя това, защото познавам измамната сила на тези дяволи...  Знаеш ли, дълго време съм прекарал в цирка. И винаги съм се безпокоял за въжеиграчите. Но трябва да ти кажа една истина, мое момиче – хората падат по-лесно от твърдата земя, отколкото играчите от нестабилното въже. Може би някоя вечер блясъкът на най-скъпия диамант ще те измами. В същата тази вечер този диамант ще бъде твоето нестабилно въже и падането ти е сигурно. Може би един ден красивото лице на някой принц ще те измами. В същия ден ти ще бъдеш неопитен въжеиграч, а неопитните въжеиграчи винаги падат... Не продавай сърцето си за злато и накити. Защото най-големият диамант е Слънцето. За щастие той блести на лицето на всеки човек!
                И когато някой ден се влюбиш в някой мъж, ти бъди цялата с него. На майка ти съм казал да ти пише за това. Тя по-добре познава любовта от мен, на нея по й приляга  да ти говори за това...
                 Твоята работа е много трудна. Аз знам това. Тялото ти е покрито само с парче коприна. Заради изкуството може и гол да се появиш на сцената, но да се върнеш от там по-облечен и по-чист...
Но нищо друго и никой друг на този свят не заслужава да вижда даже и ноктите на краката на едно момиче. Голотата е болест на нашето време.
                 Аз съм стар и може би думите ми звучат смешно. Но според мен, твоето голо тяло трябва да принадлежи на този, който обича голата ти душа. Не е страшно, ако твоето убеждение за това е от преди десет години, от времето, което си отива. Не бой се – тези десет години няма да те състарят. Но както и да е, искам ти да бъдеш последният  човек, който става поданик на острова  на голите!...
                 Знам, че синове и бащи винаги са бивали във вечен двубой. С мене, с моите мисли воювай, мое момиче. Аз не обичам покорните деца. И преди да капнат сълзите от очите ми върху това  писмо, искам да вярвам – тази вечер е Коледа, вечер на чудеса. Искам да стане чудо – ти наистина да си разбрала всичко, което искам да ти кажа.
                  Чарли е вече остарял, Жералдин! Рано или късно, вместо с бяла коприна за сцената, ти ще трябва да се облечеш в черно, за да дойдеш на моя гроб. Сега не искам да те безпокоя. Само от време на време се поглеждай в огледалото, там ще ме видиш. Кръвта ми тече в твоите вени. Искам даже тогава, когато в моите вени кръвта пресъхне, да не забравяш баща си – Чарли. Аз не бях ангел, но доколкото можах, се стремях да бъда човек. Опитай и ти.
                                                          Целувам те: Чарли
Цитирай

Sf

Мнения: 806
Nefertity, страхотно е!  bouquet
Красиво...


Ето още нещо различно от горното и също така красиво, изразяващо страстта ни

Хаосът на желанието

Марин Бодаков


Какво пренасям в твоята прегръдка,
какво контрабандирам?
Хаос, който произнася непроизносимото,
желание, което понася непоносимото;
фалшиви скъпоценности...

Тялото се оттегля, олеква.
Тялото тупти.
Цитирай
0 Потребители и 1 Гост преглежда(т) тази тема.
15-29 от 830 отговора