Използваме "бисквитки" (cookies), за да персонализираме съдържанието и да анализираме трафика си. Повече подробности можете да прочететеТУК

Реклама
  • 8 юни 2008, 13:29 ч.
  • Преглеждания  1 828  Мнения  43  Онлайн  1
Отговори
  • Мнения: 27
Здравейте, не знам точно как да формулирам темата, но проблемът е следния:
Бяхме на гости на приятелско семейство, моят син е на 1г. 10 месеца, а момиченцето на това семейство на 2г.1 месец. Значи през цялото време докато бяхме там момиченцето при всеки удобен момент идваше и блъскаше сина ми. Или отива при него уж да го гушка, но това гушкане е толкова силно и не спира, ако ние не ги разделим. Според майката, ако ги оставим гушнати, тя ще го ухапе.
 Опитах се да и обясня, че ако го удари  ще го боли, отговорът и беше: Да го боли.
Мислех си, да не би да ревнува играчките си, но не е това, защото на другия ден бяхме навън и пак се повтори  историята с блъскането. Според наблюденията на майката, така реагира само на по-малки от нея деца, но пък разликата и с моя син е много малка, така че тя няма как да знае , че тя е по-голяма.
   Иначе са две деца, тя е по-малката, но рядко посягала към сестра си.
  Ако някой знае, как трябва да се реагира в този случай, нека  пише...

Реклама
# 1
  • София
  • Мнения: 2 198
Нищо не можеш да направиш освен да не ги събираш двете. Може би просто синът ти я предразполага да се държи по този начин. Ако реагира така на по-малки деца и твоето е по-ниско от нея може и това да е причината. При всички положения на две годишно дете не можеш да му обясниш значението на думата болка така че да не продължи да я предизвиква. Особено ако пък прага на чувствителност при детето е по-висок.
Примерно моята дъщеря си има едно приятелче, с което се държи по същия начин - блъска го, гушка го силно и т.н. С никое друго дете не прави така. Той е с 5 месеца по-малък, но е и доста по-нисък от нея. Нито аз нито майката на детенцето не предприемаме нищо по въпроса, защото реално не го наранява и по никакъв начин не го боли. Обяснявам и естествено, но нищо не се променя. При нея даже и болката не мога да дам за пример, защото тя не плаче когато се нарани и въобще не реагира на болка. Опитвали сме се да се учим какво е това, но засега без успех.

# 2
  • Мнения: 5 876
Бото, извинявай, че се намесвам, но според мен сега е моментът да демонстрираш на детето си, че всякакво агресивно поведение е абсолютно недопустимо. По същия начин, по който би я спряла да не бърка в контакта - казваш "не" и физически я възпираш. Ясно, недвусмислено, доста бързо запомнят - все едно колко са малки.
За авторката на темата - ами аз бих спряла за известно време да вземам детето, когато гостувам точно на тези приятели.

# 3
  • Германия
  • Мнения: 1 049
Е как така майката не спира ли детето си когато започне да се дьржи така? Дори да са малки, на децата трябва непрекьснато да им се обясняват нещата, кое може да се прави и кое не. Като ги оставяте все едно толерирате такова поведение. На 2 год. все пак може да разбере за какво става вьпрос, не е малко бебе. Повече тьрпение и повече обяснения са нужни според мен. Не смятам, че на тази вьзраст нищо не трябва или не може да се направи. А ако детето наистина не иска по една или друга причина да разбере, просто не ги сьбирайте заедно. Hug

# 4
  • тук/там
  • Мнения: 447
Ако детето за което разказваш е по- малкото в семейството, е твърде вероятно да е попило начин на поведение от по- голямото дете. Оправяне няма. Поне не от теб. Можеш само даограничиш контактите на децата.  Аз в момента съм забранила на дъщеря ми да си играе с племенника ми, който иначе и двете страшно обичаме, защото я забелязах, че попива всяко негово движение, мимика и каквото се сетиш още. А той в момента не е в "най-привлекателната" за околните фаза.

# 5
  • София
  • Мнения: 1 829
julide, може би сега е момента да научиш сина си да не се оставя да бъде удрян. Не казвам да отвръща, но поне да се пази и да не позволява някой да се държи така с него. Преди имахме такова комшийче на годините на сина ми. Веднъж се наложи да му кажа, че ще разреша на Петър да го удари и че е по-силен от него Laughing... По-добре е да ограничите контактите с това дете, но и да научиш твоето да не се оставя.

# 6
  • Sofia
  • Мнения: 8 150
И на мен не ми стана ясно детето като посяга майката какво прави? Ако стои и гледа... какво очакваш ще си удря и няма да спре да го прави. На тази възраст децата вече разбират много добре кое е лошо и кое е  добро. Преди години имах такъв случай с едно дете, което биеше моето а майка му стоеше и се чудеше, защо прави така newsm78 Веднага спрях контактите с това дете. Защо да подлагам моето на терор, при положение , че детето, което удря дори не му се прави забележка. То си е весело, а моето е тъжно и реве, защото го бият. Има такива майки за съжаление, които реагират неадекватно спрямо поведението на детето си.

# 7
  • София
  • Мнения: 2 198
Бото, извинявай, че се намесвам, но според мен сега е моментът да демонстрираш на детето си, че всякакво агресивно поведение е абсолютно недопустимо.
Значи пак казвам, че само и единствено към въпросното момченце тя е такава. Нееднократно и е казвано и обяснявано, че така не се прави и въпреки това в момента, в който го види започва да се отнася с него като с играчка. А демонстрирането не ми се връзва много - как по-точно да демонстрирам?

# 8
  • Мнения: 1 931
Децата си имат предпочитания. Марина пък има едно съседче дето като го види само го бута и не го иска, аз като видя това детенце на площадката и сменям посоката защото ми е неудобно от техните. Има и такива деца които много обича и хубаво си играе. Те са си такива и не се прикриват ако някой не им харесва или пък ако много си харесат някой.

# 9
  • София
  • Мнения: 2 818
Забелязала съм, че на тази възраст стават понякога тотално неадекватни.
Говори се с тях, обяснява се, но много често това не помага. Остава да бъдат наблюдавани от възрастните, за да не се стигне до инцидент. Ако нещата са абсолютно крайни, децата се разделят.
В повечето случаи това поведение изчезва с възрастта.

# 10
  • Мнения: 13 195

 А демонстрирането не ми се връзва много - как по-точно да демонстрирам?


Много просто. Хващаш си отрочето за ръчичка, извиняваш се на детето и майката от негово име и си тръгвате. По пътя подробно му обясняваш, че няма да играе с другите деца, защото се е държало зле и че децата не трябва да се бият, блъскат или както там ги е малтретирало.
Децата, колкото и да са малки, не са идиоти, много бързо схващат причинно-следствената връзка "бутам/бия" , следователно "тръгвам си по-рано, а останалите остават да играят без мен". Стига да си достатъчно твърда, де. Защото е много по-лесно да вдигнеш рамене и да кажеш: "Ами какво да направя, дете е..." и спокойно да продължиш да си пиеш кафето...

# 11
  • Sofia
  • Мнения: 8 150

Много просто. Хващаш си отрочето за ръчичка, извиняваш се на детето и майката от негово име и си тръгвате. По пътя подробно му обясняваш, че няма да играе с другите деца, защото се е държало зле и че децата не трябва да се бият, блъскат или както там ги е малтретирало.
Децата, колкото и да са малки, не са идиоти, много бързо схващат причинно-следствената връзка "бутам/бия" , следователно "тръгвам си по-рано, а останалите остават да играят без мен". Стига да си достатъчно твърда, де. Защото е много по-лесно да вдигнеш рамене и да кажеш: "Ами какво да направя, дете е..." и спокойно да продължиш да си пиеш кафето...
newsm10 Ако повечето майки постъпваха по този начин, който за мен е най адекватния, нямаше да нищим такива теми  често.

# 12
  • София
  • Мнения: 30 457
Присъединявам към възгледа - щом има физически сблъсъци или тормоз, значи мястото ни не е там. Пък майката да си гледа работата, ако ще да е моя първа приятелка - ако за нея блъскането е в реда на нещата, да си сърба попарата. Детето ми е по-важно.

# 13
  • Стара Загора
  • Мнения: 6 325
Присъединявам към възгледа - щом има физически сблъсъци или тормоз, значи мястото ни не е там. Пък майката да си гледа работата, ако ще да е моя първа приятелка - ако за нея блъскането е в реда на нещата, да си сърба попарата. Детето ми е по-важно.
Напълно съм съгласна-и аз бих реагирала така

# 14
  • Мнения: 10
Моето дете е от тези дето удрят и скубят другите деца и трябва да ви кажа ,че вече пет месеца се опитвам да я отуча но нямам особен успех. На година и осем месеца е . И повярвайте ми пробвала съм и с обяснение и с наказание , и прибиране веднага вкъщи . Много е лесно да кажеш от страни майката е виновна , но аз не съм от тези който стоят и нищо не правят. Непрекъснато й обяснявам , че не трябва да бие децата  , а само да си играе и да ги гали . Дори като я питам какво се правят децата казва  , че ще ги гали  , но пак продължава да ги удря . Приемам всякакви съвети , но от майки чиито деца са като моето , а не от другата страна . Само който не го е изпитал не знае колко е неприятно да си от страната на "лошите". Всички ми казват че ще премине след време дано да са прави .

Реклама


Ел. поща с която се опитвате да се регистрирате не съвпада
с тази използвана в BG-Mammma

Да Попълнете формата за регистрация Не Продължете с Facebook регистрацията

Активация на акаунт