Забравена парола?
или
Регистрирай се Активация на акаунт


Ел. поща с която се опитвате да се регистрирате не съвпада
с тази използвана в BG-Mammma

Да Попълнете формата за регистрация Не Продължете с Facebook регистрацията

Здравословни проблеми и профилактика
0 Потребители и 1 Гост преглежда(т) тази тема.

sofiq

Мнения: 48
Незмам дали правилно съм формулирала въпроса и дали и на вас като майки ви си е случвало това-а именно да изпитвате несиргурност и страх за бъдещето, за близките си,детото и за себе си?Изпитвам нещо като хипохондрия,но нетолкова за себе си колкото за близките ми .но   не мога точно да го обесня състоянието ми и защо толкова много се притеснявам от тази неизвестност.И аз като всяка майка искам най-доброто за детето ми да е здраво и щастливо.И изведнъж като ме връхлетат неприятните мисли и загубвам почва под краката си.Зада не ви разтягам локуми ,ще започнало накрако от момента който смятам отключи това ми състояние.
    Преди 2месеца моя близка бе приета в болница с детето си ,защтото направило гърч.Тъй като аз работя в същтата болница отидих на посещение.С влизането в отделението ме връхлетя топла вълна и направо ми се подкосиха краката.А това се случи ,защтото аз съм лежала там с детето си преди години и ми стана много неприятно.Случката уж бързо  я забравих,носе минаха дни появисе поредния вирус в детската  и аз започнах да се притеснявам дали сте го  пипнем ,ако да как ще го изкараме.А в същтото време  ми дадоха да чета книги за позитивно мислене и спред тях всяка една мисъл се первръща в реалност.(аз по принцип съм силно позотивен и оптимист човек)И като започнах несъзнателно да се притеснявам решавам ,че едва ли не го искам.Насилвам се да мисля позитивно и хубаво,но не става.Положението започна да излиза от контрол.Съзнанието започва да ти рисува все по неприятни  и неприятни неща.Опитвам да не ги мисля а те все повече ми стоят в съзнанието и не ми дават мира.Реших да посетя психолог,но тя ми изписа ремотив ,мента глог и валериана и каза ,ако не ми помогнат тогава нещо по-силно Е не ми помогна засили ми се чувството на тревога и безпокойство и ги спрях.Споделих със съпруга ми ,  колежки и дни се чувствах добре.Но има дни когато си мислиш ето няма за какво да се притеснявам  и пак се започва.Дребна дума,случка и пак същите мисли.Спрях книгите.Чета леки романчета,гледам комедии и като реша да се поотпусна и ме връхлетява безпокойството.Искам да се радвам на живота както преди,да съм спокойна и щастлива.Обичам много детето си,понякога съм обичайните   майчински  тевоги и притеснения,но са минавали бързо.Не искам тези мисли да ме обсебват и незнам как да се справя с тях,Когато съм на работа или на разходка все едно никога не съм изпадала в такова съсътояние.Лошото че не ми се пият антидепресанти,защтото окато ги пия ще съм добре,но след това незнам.нека ако някой е имал подобен продлем да ми отговори.
Цитирай
0 Потребители и 1 Гост преглежда(т) тази тема.