Златенце, 
Слънчице,
Слънчице,
- Публикувана: 11 юни 2008, 10:43 ч.
- Последно мнение: 24 юли 2008, 19:56 ч.
Днес ми е мъчно, защото...5
Злато, 
Ох, толкова неща ми се иска да кажа, ама всичките ми звучат неуместно... Наясно съм колко изгаряща е болката и как няма лек за нея. Но също така времето ме научи, че неслучайно ние оставаме тук, на тази земя, след тях./защото имаше период, в който и това не проумявах/. Убедена съм, че те чакат и мигове щастие, че си заслужава да продължиш... Днес мъничката принцеса вероятно вижда мама и това колко страдаш. Усмихни й се, макар и през сълзи. Изкажи гласно чувствата си към нея- тя ще ги чуе. /аз правех така/. Няма да олекне, защото от нищо не олеква в интерес на истината. Но така ще се засили съзнанието, че независимо , че обитавате различни светове, вие сте пак заедно. Душите и сърчицата ви са свързани. Пък кой знае - може би един ден тя ще намери начин да се върне при теб.
Прегръщам те силно!
Ох, толкова неща ми се иска да кажа, ама всичките ми звучат неуместно... Наясно съм колко изгаряща е болката и как няма лек за нея. Но също така времето ме научи, че неслучайно ние оставаме тук, на тази земя, след тях./защото имаше период, в който и това не проумявах/. Убедена съм, че те чакат и мигове щастие, че си заслужава да продължиш... Днес мъничката принцеса вероятно вижда мама и това колко страдаш. Усмихни й се, макар и през сълзи. Изкажи гласно чувствата си към нея- тя ще ги чуе. /аз правех така/. Няма да олекне, защото от нищо не олеква в интерес на истината. Но така ще се засили съзнанието, че независимо , че обитавате различни светове, вие сте пак заедно. Душите и сърчицата ви са свързани. Пък кой знае - може би един ден тя ще намери начин да се върне при теб.
Прегръщам те силно!
Злато, знам, че днес ти е особено тежко! Не е честно човек да загуби детето си, не е!
Много те прегръщам и тъгувам с теб!
Мъничка Миа, прекрасна звездичке, помним те и те обичаме!
Светле, не е вярно, че не олеква - като се наревеш мощно, накрая не ти остават сили за тъгуване и донякъде олеква.
Много те прегръщам и тъгувам с теб!
Мъничка Миа, прекрасна звездичке, помним те и те обичаме!
Светле, не е вярно, че не олеква - като се наревеш мощно, накрая не ти остават сили за тъгуване и донякъде олеква.
Светле, не е вярно, че не олеква - като се наревеш мощно, накрая не ти остават сили за тъгуване и донякъде олеква.
Може би си права, Ели. Не знам - много отдавна не мога да плача. В смисъл по принцип съм ревла, ама плача за всичко останало. А това даже и да изплача не мога. Не знам защо така. Насълзяват ми се очите, а не мога да се наплача хубаво. А понякога ми се иска - точно за да олекне. Но и тогава би било временно. Поне при мен.
Светле, аз съм точно като теб 
Ревла съм, от най елементарни неща ми се насълзяват очите... но не мога да се наплача... и не ми олеква особено... напротив подпухвам цялата и ме заболява главата
Като се замисля повече плача от радост, на хубава новина тук или по принцип ако чуя... Но за другото някакси съм като гипсирана... И винаги съм се чудила дали само при мен е така. Не е откакто загубих бебето, от дете съм така. Спомням си преди години погребението на дядо ми. Спуквах се от мъка, но не можах една сълза да пророня... Явно си е до натура....
Ревла съм, от най елементарни неща ми се насълзяват очите... но не мога да се наплача... и не ми олеква особено... напротив подпухвам цялата и ме заболява главата Като се замисля повече плача от радост, на хубава новина тук или по принцип ако чуя... Но за другото някакси съм като гипсирана... И винаги съм се чудила дали само при мен е така. Не е откакто загубих бебето, от дете съм така. Спомням си преди години погребението на дядо ми. Спуквах се от мъка, но не можах една сълза да пророня... Явно си е до натура....
.....................много ми е мъчно за малката ми душичка.
..........мъчно ми е, че не можах да я видя, да я гушна, да я целуна,
.........мъчно ми е, че не можах да произнеса името й дори, бяхме решили да се казва Александра,........толкова хубаво име, а не можа да го чуе, горкичката ми.........
.........боли ме, че не идва и в сънищата ми, дали не ми е сърдита за нещо
А тия дни много ме заболя, когато едната ми бременна колежка ми каза: ами Весе, то лесно майка не се става. Т.е. само когато си имаш живо детенце, тогава явно си майка. Все едно аз не съм го родила, и не знам какво е, а всъщност ние най тежко сме изпитали на гърба си какво е да станеш майка. Другите какво разбират. Много ме заболя. Как може да има такива плитки хора, и да не се чуват какво говорят.
Не издържам вече. С всеки ден става по лошо
..........мъчно ми е, че не можах да я видя, да я гушна, да я целуна,
.........мъчно ми е, че не можах да произнеса името й дори, бяхме решили да се казва Александра,........толкова хубаво име, а не можа да го чуе, горкичката ми.........
.........боли ме, че не идва и в сънищата ми, дали не ми е сърдита за нещо
А тия дни много ме заболя, когато едната ми бременна колежка ми каза: ами Весе, то лесно майка не се става. Т.е. само когато си имаш живо детенце, тогава явно си майка. Все едно аз не съм го родила, и не знам какво е, а всъщност ние най тежко сме изпитали на гърба си какво е да станеш майка. Другите какво разбират. Много ме заболя. Как може да има такива плитки хора, и да не се чуват какво говорят.
Не издържам вече. С всеки ден става по лошо
Мъчно мие днес е 19 а моето Криси щеше да да стане на 1г и 2 м и мама щеше да му купи много играчки и щеше да си го нацелува много,много.А днес целувам снимката му и сълзите ми не спират.MARMORANA какви са тия твои колеги ужас.Аз съм на мнение ,че когато не знаеш какво да кажеш по добре замълчи от колкото да изречеш някоя глупост.Сега разбирам,че твоята принцеса щяла да се е казвала Александра
много хубаво име.Прегръщам те силно
за МИя, за Александра...
за малкия Крис, и неговите крачета дето ДАни подскачаше докато ги гледах с надежда да се справи малкия...липсва ми и на мен, без да го познавам само по съпричастност на историята му, пък ен знам мама и тати как се справят...но трябва защото има и хубаво окето предстои само трябва ад стигнат до него
за малкия Крис, и неговите крачета дето ДАни подскачаше докато ги гледах с надежда да се справи малкия...липсва ми и на мен, без да го познавам само по съпричастност на историята му, пък ен знам мама и тати как се справят...но трябва защото има и хубаво окето предстои само трябва ад стигнат до него
Ох ... ще се оплача и на вас, снощи разбрах , че наши много ама наистина много близки приятели се развеждат и истината е , че няма да се разделят като приятели много ми е мъчно и за двамата незнаем как да реагираме.Досега са го крили заради това което ние преживяваме, но снощи ми казаха... гадно нещо е живота
много ми е мъчно и за двамата незнаем как да реагираме.Досега са го крили заради това което ние преживяваме, но снощи ми казаха... гадно нещо е живота 
Силве, Злато,
Мисля за вас, за всички нас... още не намирам смисъла на това, което преживяваме... Нищо не е сравнимо с тази мъка, с тази загуба... На кого е нужно това страдание - първо на дечицата ни, после до живот на нас?! НА КОГО?!? Дали някога ще разберем...
Милички, мънички Ангелчета
http://www.youtube.com/watch?v=GBGaloOxNkU
Мисля за вас, за всички нас... още не намирам смисъла на това, което преживяваме... Нищо не е сравнимо с тази мъка, с тази загуба... На кого е нужно това страдание - първо на дечицата ни, после до живот на нас?! НА КОГО?!? Дали някога ще разберем...
Милички, мънички Ангелчета
http://www.youtube.com/watch?v=GBGaloOxNkU