Използваме "бисквитки" (cookies), за да персонализираме съдържанието и да анализираме трафика си. Повече подробности можете да прочететеТУК

Реклама
  • 11 юни 2008, 14:04 ч.
  • Преглеждания  2 888  Мнения  51  Онлайн  1
Отговори
  • Пловдив
  • Мнения: 645
Прясно ми е от вчера и реших да попитам вас...

Детето се е ядосало,че нещо в играта му не се получава (нямаше как да съберем и Прасчо, и Мама Кенга,та и Йори в пожарната кола) и започва да вика, да удря (по килима, по дивана, по стените...)  и да хвърля играчките.

Баща му започва да му обяснява да не се ядосва,че това не помага,че в края на краищата ще му вземе играчките,щом така се отнася с тях.
Аз мълча,за да покажа съгласието си, но всъщност не съм много съгласна.
Все пак ми не се иска да натрупва всичко в себе си (най-вероятно,защото аз съм точно такава непоправимо интровертна), още повече като дете.

Докъде разрешавате на децата си да изразят гнева си,емоциите си? (а "не плачи" казвате ли им?)
Има ли място тук нашето разрешение всъщност?
Да прежалим ли играчките?

Не разглеждам ситуация,в която гнева е насочен и се излива върху друг човек (или котката Wink)

Реклама
# 1
  • София
  • Мнения: 7 071
Баща му започва да му обяснява да не се ядосва,че това не помага

Така реагирам и аз обикновено, но също съм на мнение, че понякога трябва да се оставят да си излеят не само гнева, но и чувства като мъка, болка, обида и др. подобни. Трябва да поработя над себе си в тази посока, де - има какво още да се желае  Rolling Eyes

# 2
  • София
  • Мнения: 31 097
Трудно е вземането на решение за такива ситуации, особено ако детето е много мъничко. Хем на човук му жал за детето и му се иска да го успокоя, хем искам и да го да си го изкара. Ако детето е едно в семейството сигурно бих го оставила. Но при положение, че са 2 конфликтите са неизбежни и трябва по някакъв начин да  предотвратя едно евентуално сбиване.

# 3
  • usa
  • Мнения: 3 367
Da.
*
Не позволявам да се чупи и хвърля,но отдавна сме говорили за по-конструктивни начини на изразяване и справяне с гнева (от 1.6г нагоре). В началото аз казвах "знам че си ядосан на кубчето,и аз бих се ядосала че не влиза през решетката,можеш да се опиташ да го сложиш в камиона" или " разбирам че не искаш да си тръгнеш от парка и си ми ядосана и това е Ок,но трябва да се приберем за вечеря". Сега сами си казват "ядосан съм защото...".
Син ни е по-буен и мята/вика доста,ако не мине номера с думите 3 пъти подред физически го остранявам като му обяснявам защо,после се извинява на играчи/цветя/хора и постепенно е учи...
*
Питам "защо плачеш",май никога не съм казвала "не плачи" като си мисля.

# 4
  • Мнения: 766
Теорията (поне според това което аз разбрах) на Додсън, е че трябва да се прави разлика между чувства и поведение.
Тоест нормално е детето да се ядосва, но не е нормално да си хвърля играчките и трябва да го възпреш от второто, като през цялото време разговаряте за яда.

Опитвам се да го практикувам, дали ми се получава.
Ето пресен пример от вчера. Докато приготвях вечерята мъжът ми даваше на дъщеря ми ягоди. Чух я как няколко пъти каза , че иска аз да и ги давам, и накрая хвърли чинията на земята. Ами докато отида, той вече и се беше скарал. После си говорихме.
"Ядоса ли се?"
"Да"
"Защо? Защото ме нямаше да ти дам ягоди?"
"Да"
После следваха обяснения как не бива да хвърля чиниите, как мама не може да е постоянно до нея, но като си свърши работата ще дойде, но че е нормално да се ядосва и така.

Последна редакция: ср, 11 юни 2008, 15:40 от Черепахова

# 5
  • София
  • Мнения: 636
Аз смятам, че трябва да се намери някакъв баланс между двата подхода, т.е. хем да приемаме и валидизираме емоциите на детето, вкл. и негативните, хем да възпитаваме емоции - защото емоциите също се моделират. Мисля, че в такива случаи /тоест когато гневът не избива в агресия срещу хора, животни и предмети/ е добре да се каже нещо като "Разбирам, че си ядосан, но се опитай да не се ядосваш", като едновременно с това отклоняваме вниманието на детето към друго нещо. Така  хем се учи че, гневът не е толкова страшно нещо и че другите също го изпитват, хем се учи да се самоуспокоява и да си отклонява вниманието към по-конструктивни занимания. Честно казано, американският подход "Ядосан ли се? Страшно си прав да си ядосан...Чупи, хвърляй, блъскай.. А сега, нека да поговорим за това" малко ме дразни . Мисля, че е подходящ за пораснали вече хора, които имат сериозни проблеми с изразяването на гняв. А когато се прилага към деца за дребни работи би могъл  да доведе не само до "изразходването на гняв", но и до задълбаването и встрастяването в негативните емоции, тоест до "научаването" на гняв.
Мен лично често не ме бива да се справям с подобни ситуации. Първо, естествено, реагирам спокойно, обяснявам, но детето като продължи да се ядосва, аз също почвам да се ядосвам и накрая излизам от ситуацията бясна Embarassed Родителството те удря по най-слабите страни...

# 6
  • Sofia
  • Мнения: 8 160
трябва да се прави разлика между чувства и поведение.
Тоест нормално е детето да се ядосва, но не е нормално да си хвърля играчките и трябва да го възпреш от второто, като през цялото време разговаряте за яда.





PeaceПодкрепям това мнение.

# 7
  • Пловдив
  • Мнения: 645
да, репликите "разбирам/знам/нормално е, че си ядосан" ги ползвам и аз. но с това всъщност целим да потушим донякъде реакцията и последствията.

Защо отричате точно хвърлянето на играчките-израз на яда му,също както и удрянето по земята и крясъците?
В кое виждате разликата и как определяте границата?

# 8
  • Montréal, Canada
  • Мнения: 753
Аз смятам, че трябва да се намери някакъв баланс между двата подхода, т.е. хем да приемаме и валидизираме емоциите на детето, вкл. и негативните, хем да възпитаваме емоции - защото емоциите също се моделират. Мисля, че в такива случаи /тоест когато гневът не избива в агресия срещу хора, животни и предмети/ е добре да се каже нещо като "Разбирам, че си ядосан, но се опитай да не се ядосваш", като едновременно с това отклоняваме вниманието на детето към друго нещо. Така  хем се учи че, гневът не е толкова страшно нещо и че другите също го изпитват, хем се учи да се самоуспокоява и да си отклонява вниманието към по-конструктивни занимания. Честно казано, американският подход "Ядосан ли се? Страшно си прав да си ядосан...Чупи, хвърляй, блъскай.. А сега, нека да поговорим за това" малко ме дразни . Мисля, че е подходящ за пораснали вече хора, които имат сериозни проблеми с изразяването на гняв. А когато се прилага към деца за дребни работи би могъл  да доведе не само до "изразходването на гняв", но и до задълбаването и встрастяването в негативните емоции, тоест до "научаването" на гняв.
Мен лично често не ме бива да се справям с подобни ситуации. Първо, естествено, реагирам спокойно, обяснявам, но детето като продължи да се ядосва, аз също почвам да се ядосвам и накрая излизам от ситуацията бясна Embarassed Родителството те удря по най-слабите страни...

Напълно подкрепям всичко написано,много добре казано.

# 9
  • Мнения: 13 292

Защо отричате точно хвърлянето на играчките-израз на яда му,също както и удрянето по земята и крясъците?
В кое виждате разликата и как определяте границата?

А каква е гаранцията, че утре няма да прехвърли ударите върху човека, предизвикал гнева му? Не мисля, че разрушителното поведение трябва да бъде начин за изкарване на негативните емоции. По-скоро трябва да учим децата си да изразяват гнева с думи, да разказват за ситуацията или просто да не се ядосват за глупости.
В конкретния случай бих прегърнала детето, бих го успокоила и бих му помогнала да се справи с проблема. Бих обяснила също, че не винаги нещата стават така, както ги искаме и е глупаво да се ядосваме, вместо да опитаме още веднъж или да потърсим алтернативен вариант...

# 10
  • Мнения: 766
Определям границата като я проектирам върху големи хора.
Като не успявам да си свърша работата, се ядосвам, мога дори да изпсувам, но си давам време да се успокоя и съсредоточа наново, не си изхвърлям сечивото на труда (компютъра) през прозореца.

# 11
  • usa
  • Мнения: 3 367
Хвърляне,удряне,блъскане и викане не толерирам,без значение на какво е израз. Ако се тръшка сам на пода проблем няма,той си решава,но не може да вреди на други хора/предмети. Крясъци не понасям ако ги чувам,ако искат да си викат в стаите нямам забележки. Като цяло посочвам че подобно поведение не води до нищо смислено,с времето се научават.
*
Не потушавам гняв с думи,а го правя валиден т.е. казвам че е нормално да се ядосваш,че в гнева сам по себе си лошо няма и че работата ни е да намерим подходящ начин да го изразим (това важи за всички емоции у нас)

# 12
  • софия
  • Мнения: 634
Да. Това е изконно право на всеки човек според мен. Аз изразявам своя и не виждам защо да забранявам това на дъщеря си. Та тя е личност както и всеки от нас. Съпруга ми мисли по същия начин и съм доволна от това.

# 13
  • Montréal, Canada
  • Мнения: 753
Да. Това е изконно право на всеки човек според мен. Аз изразявам своя и не виждам защо да забранявам това на дъщеря си. Та тя е личност както и всеки от нас. Съпруга ми мисли по същия начин и съм доволна от това.
Да,аз също изразявам гнева си,но не удряйки човека,който ме е ядосал или чупейки предмета.

# 14
  • София
  • Мнения: 30 611
Дияна никога не е проявявала гняв. Оставям я обаче да изрази чувствата си... когато е обидена, ядосана и т.н.
Обяснявам, успокоявам и т.н.

Реклама


Ел. поща с която се опитвате да се регистрирате не съвпада
с тази използвана в BG-Mammma

Да Попълнете формата за регистрация Не Продължете с Facebook регистрацията

Активация на акаунт