Публикувана: 11 юни 2008, 14:04 ч.
Последно мнение: 26 юни 2008, 12:11 ч.

Оставяте ли децата си да изразят гнева си?

3 735
51
1

# 45 17 юни 2008, 10:00 ч.

Мнения: 7 201

Цитат на: MamaGalka в вт, 17 юни 2008, 08:55

Цитат на: Eli_cz в вт, 17 юни 2008, 02:18

Понякога единственото, което ви трябва, за да успокоите гневното дете, е изненадваща прегръдка или друг израз на любов. Основната цел при справянето с детския гняв е детето да развие чувство на себеуважение и уважение към околните.

Това наистина помага Hug

.....
Нашата роля, като родители е не да подтиснем, да смажем емоцията, изблика на чувство , но да насочим, да коригираме, да помогнем на детето да се справи.
.....
Добре е при подобно поведение детето да се остави за известно време само, без публика, а след като се поуспокои - да се гушне и да се увери, че мама все още си го обича такова, каквото е.

Опитвам се да постъпвам по този начин...и се справям. Grinning

# 46 17 юни 2008, 12:39 ч.

Мнения: 9 052

Цитат на: Eli_cz в вт, 17 юни 2008, 02:18

От всичко изписано, и аз най се доближавам до мнението на crazy chick...

Искам да добавя само че гневното поведение може да е породено също така от чувство на зависимост, тъга или депресия. Гневът може да е защитна реакция на наранени чувства, може да е вследствие на някакъв провал, ниско самочувствие и себеуважение, чувство на изолираност, страх от ситуации, които детето не може да контролира.

Понякога единственото, което ви трябва, за да успокоите гневното дете, е изненадваща прегръдка или друг израз на любов. Основната цел при справянето с детския гняв е детето да развие чувство на себеуважение и уважение към околните.

Тук има приятно четиво по темата
http://duhovnost.blog.bg/viewpost.php?id=199724

Много едностранно. понякога гнева е иzраz на фиzическа преумора и претоварване. Когато от човек се очаква нещо, а той не може повече ...

# 47 18 юни 2008, 01:11 ч.

София
Мнения: 6 999

Цитат на: Eli_cz в вт, 17 юни 2008, 02:18

...Понякога единственото, което ви трябва, за да успокоите гневното дете, е изненадваща прегръдка или друг израз на любов...

Прегръдка? newsm78

Това по-скоро ще усили гнева или ще го подтисне, което не мисля, че е добра идея...
Негативните, както и позитивните чувства следва да се изразяват, а не да се тушират или подтискат.

Единствения случай, когато на гняв реагирам с прегръдка е, ако преди това сме успели да разберем /и двете с дъщеря ми/, че гневът й е израз на страдание... и точно към това страдание ми е насочен изразът на любов...
Пример: Били сме на обяд с баща й. Тръгваме си и пред вкъщи тя отказва да слезе от колата без всякаква видима причина, започва да крещи, да рита и да се бори. Аз newsm78

после се досетих и попитах: "Мъчно ти е, че тати си тръгна ли?" Тя спира и кима - аз я прегръщам и казвам - "Следващия път ми кажи, че ти е мъчно, вместо да пищиш и да риташ."

# 48 18 юни 2008, 09:52 ч.

Мнения: 2 090

Понякога го оставям,и той успява сам да се успокои сам и да го превъзмогне.
Друг път гнева му все повече се засилва,виждам че няма да може да се справи с него и се намесвам.Успокоявам го(по различни начини в зависимост от ситуацията).
На този етап често се случва да се ядоса ту на някоя играчка,ту на някое приятелче,ту на мен или на баща си... Rolling Eyes

# 49 18 юни 2008, 10:56 ч.

Мнения: 126

Цитат на: Нико_06 в пн, 16 юни 2008, 16:58

Синът ми е на 1г.9м. От известно време насам когато се ядоса за нещо, примерно когато нещо не му се разрешава да прави, започва умишлено да си удря главата силно в ръба на най-близката мебел. И така няколко пъти, като ме поглежда и реве силно междувременно. В началото реакцията ми беше да го хвана, да му обясня спокойно, че така не трябва да прави, да го гушна. Но уви, не помага. Сега се опитвам да не обръщам внимание, т.е. опитвам се да демонстрирам безразличие, ама отвътре ми е ужасно гадно. Е, и това не помага. Ще побелея! Не знам как да реагирам, така, че да забрави и да спре да прави това. Дали някой се е сблъсквал с подобен проблем?

И моят прави същото, само че сам си удря главата с ръчичка. Мисля, че някаде го е видял. Така сме от 1 година, нищо не помага. Педито каза, че това е някакъв етап и сам ще мине- да не му се обръща внимание, за да разбере, че с това не се постига нищо Thinking

# 50 20 юни 2008, 15:56 ч.

Мнения: 798

Моят син (3 г.) си проси изява на емоциите за щяло и нещяло. По-скоро се опитвам да го накарам трезво да разсъждава, защото иначе не знам какво може да се случи. Може да се самонарани, случвало се е да се хапе от яд, че нещо не е както той желае, да се удря с нещо, много често хапе баща си (направо до кръв), мен също - по-рядко. Та, до дете си е. Ако изразяваше с удряне на някоя плюшена играчка щях да го приема, но при неговия начин - винаги се опитвам, ще се повторя - да го отрезвя. Сутринта като му предложих за закуска сандвич в тостера той изпадна почти в истерия, че това е трябвало да яде на вечеря. Вярно, на вечеря си поиска, но аз готвех друго и когато му сервирах си го изяде с апетит и дума не обели за сандвича. Но доста е трудно в този яд да вмъкна реалността - да припомня хронологията на събитията и да обясня, че няма как да върна предишната вечер. Накря заключи, че това, което съм сготвила не му било вкусно (ама от днешна гледна точка Laughing

)
Иначе, когато е тъжен, болен или наранен - оставям го да се наплаче - колкото има нужда. Реплики от типа "момчетата не плачат" съм забранила и на бабите и дядовците да спомнават. Гушкам го, докато се успокои. Но към крокодилските сълзи не подхождам по същия начин.

# 51 26 юни 2008, 12:11 ч.

Мнения: 2 803

Оставям я да си изкаже емоцията. Тя не е от гневливите, но лесно се цупи и млъква, надува бузите и не ми говори.

Препоръчани теми

Бързи въпроси и отговори деца -6

Пъпки по лицето и тялото на малко дете,помощ

Аутизъм? Да или не? 😐🤔😑

Детски песнички, инструментали, текстове, стихове, приказки, онлайн забавления

Причина:

Причина: