Забравена парола?
или
Регистрирай се Активация на акаунт


Ел. поща с която се опитвате да се регистрирате не съвпада
с тази използвана в BG-Mammma

Да Попълнете формата за регистрация Не Продължете с Facebook регистрацията

Деца от 7 до 18 г.
0 Потребители и 1 Гост преглежда(т) тази тема.
1-14 от 25 отговора

София

Мнения: 2 403
 ..да не кажа ревливи. Има ли някой такова?  На 7 г. е, с никой не може да се заиграе задълго, все някой го е ударил, все някой го е обидил, веднага почва да циври, понякога изпада в нещо като истерия - крещи злобно и реве.  А вкъщи ни командори всички като новобранци. Никой нищо не може да му каже, нищо не можеш да го накараш да направи. Какво ще да е това чудо, ще премине ли? Дали е възможен пубертет на 7 г.?
 
Цитирай

София

Мнения: 7 263
минзухар т.нар. криза на 7-та година и вас не е подминала. Аз тъкмо бях забравила предишната и сега си я припомням с пълна сила Naughty
Преминава да - след година, две после кратка почивка и скачаш в дълбокото. Пубертета вече го брой от 10-11 години
Цитирай

sofia

Мнения: 5 114
Моя септември прави 5, но реве като магаре за всичко и истериите ги има.....все си мислех, че ще отмине.
Цитирай

София

Мнения: 2 403
Ох, благодаря. Никой не отговаряше цял ден и аз се ошашавих, наистина. Аз съм доста твърда мадама и в такива моменти се чувствам като дебил с тоя глезльо (щото  отстрани така изглежда май). Ще потърся четиво за тази възраст. Другото което ме вълнува е, защо толкова много се интересува от това какво мислят другите деца за него, просто мнението на другите му е жизнено важно. Иска ми се да е поне малко перде .. повечето деца са.
Цитирай

София

Мнения: 7 263
Другото което ме вълнува е, защо толкова много се интересува от това какво мислят другите деца за него, просто мнението на другите му е жизнено важно. Иска ми се да е поне малко перде .. повечето деца са.

Много грешиш - повечето деца НЕ СА пердета, просто някои успяват да изразят мислите си, като твоя син и като единия от моите. А други или не говорят за това, или не могат да го формулират, но това съвсем не значи, че не се вълнуват.
Колкото до периода, защото той наистина е такъв старай се да не обръщаш внимание на нервните изблици или ги туширай като му отвличаш вниманието с интересна книжка, друго занимание или интересна за него тема.
Не се поддавай на опити за тръшкане, това поне сме го минали на 2-3 години  Laughing
Иначе
Аз съм доста твърда мадама и в такива моменти се чувствам като дебил с тоя глезльо (щото  отстрани така изглежда май).
И аз така се чувствам в последната половин година Thinking
Цитирай

София

Мнения: 26 041
В училище започва да им е важно мнението на другите, независимо дали са момичета или момчета, защото се сменя средата. Налага се да ги побутваме или направо да им казваме как могат да постъпят в различни ситуации в училище (най-малкото и ние сме минали оттам) и да им създаваме добро самочувствие. Повече разговори за тези ситуации е начинът според мен. Съвсем честно и откровено говорене с децата, включително разказване и на наши случки, които са подобни на техните проблеми за момента. Така ще ни възприемат като нормални хора, които са имали детство и повече ще ни имат доверие.
Цитирай

Карлово

Мнения: 1 797
защо толкова много се интересува от това какво мислят другите деца за него, просто мнението на другите му е жизнено важно. Иска ми се да е поне малко перде .. повечето деца са.
Интересуват се и още как?
И момичета и момчета.
Вчера едно момче гостенче, на 9 години и то, от чувствителност ми сви такъв номер..... Поканили го бяхме на гости с преспиване, да играе с моята дъщеря и децата от квартала. Оставиха го, без преспиване за няколко часа до около 20.30, играли, що играли едно момиче нещо го обидило  #Cussing out и това хлапе ИЗБЯГА tantrum. Без да се обади. Хукнах да го гоня и да го търся - е, срещнахме се тъй като по мобилния му наредили да се върне. Но младежът сърдит на света, не иска да ми говори, дъщеря ми отива да се извинява, заради другото момиче, той се дърпа и не дава да го доближи. Уж щеше да чака да го вземат, пък пак  забегнал. Не отговаря на повикванията от страна на дъщеря ми  callme. Тя мрънка, че си загубила най-добрия приятел. Драми.  cry
На другия ден му писала СМС, че му се извинява, че не го защитила и след обед той пак пристигна, нали утрото е по-мъдро от вечерта.
Цитирай

София

Мнения: 2 403
Снощи четох до късно литература по въпроса (и книги съм имала даже.. Confused ). Докато четях направо ми идваше да си заблъскам главата, толкова  погрешни са били някои от реакциите ми.
И да, това започна откакто тръгна на училище, класа им е мъжки, от 26 деца само 4 са момичета..
Цитирай

София

Мнения: 26 041
Май тези набори са с повече момчета. В класовете и на двете ми деца момичетата са по 5-6 броя. Останалото мъжка компания. Не знам, момичетата да не са решили всичките да ходят в балетното училище?  Rolling Eyes
Сори за оффа.
Цитирай


Мнения: 3 479
Май тези набори са с повече момчета. В класовете и на двете ми деца момичетата са по 5-6 броя. Останалото мъжка компания. Не знам, момичетата да не са решили всичките да ходят в балетното училище?  Rolling Eyes
Сори за оффа.

Радостина, разсмя ме.
В първият момент си помислих, че са отишли в частните училища, обаче после се сетих, че в частната детска градина където ходи Матей също са повече момчета отколкото момичета в групата Rolling Eyes

Минзухар, сподели моля те какво четеш, защото у нас в момента расте един такъв екземпляр - Матей Wink
Цитирай

София

Мнения: 2 403
В нета има много информация, главно в разни психологически сайтове. Не мога да ти дам линкове, щото скачах и четях напосоки из много сайтове.  А книжката, която зачетох е тази: http://www.helikon.bg/?act=books&do=detailed&id=32214
Цитирай


Мнения: 494
Май тези набори са с повече момчета. В класовете и на двете ми деца момичетата са по 5-6 броя. Останалото мъжка компания. Не знам, момичетата да не са решили всичките да ходят в балетното училище?  Rolling Eyes
Сори за оффа.
Laughing Laughing...наистина са много момчетата в тия набори....Нещо е имало във въздуха ли, във водата ли...не знам, но наистина с много. В 4-те първи класа в училището на сина ми, във всеки клас има само по 6-7 момиченца и всичко останало, до 23-4, са само момчета... Laughing
По темата: учих по психология за тази възраст. Няма страшно- този "пубертет"отминава Smile. Разговори с децата най-помагат. В тази възраст все още се вслушват доста повече, отколкото в "истинския пубертет" Smile.
 Моят по-голям син също е много чувствителен. Той ще направи скоро 8 години. Реакциите му твърде много наподобавят(наподобяваха, всъщност) тези, които авторката описва. С това ми бяха свързани най-големите притеснения, когато миналата година започна 1-и клас. Той е изпълнителен и старателен, обича да го хвалят обаче и това го поощрява, мотивира го и го успокоява, затова аз малко (, дори понякога много Smile) прекалявам в похвалите. Той, и без това си е по-свит и кротичък от бебе още, та не съм се притеснявала, че ще започне да се изживява като "голяма работа", без това да има покритие. Все едно-направи ли нещо добро-прехвалвам го, направи ли нещо лошо-укорявам го, без да прекалявам. Мисля, че в крайна сметка постигнах някакъв баланс. Пак много се връзва от това как гледат на него другите и пр., но малко по малко, започна да се справя по-леко с това и дори забелязвам нещо като самочувствие в него в последно време. Но говорим много. По всички въпроси. И се държа с него като с мой връстник - от много малък още (без да забравям, че е дете, разбира се Laughing).Никога не съм поощрявала разглезването, винаги е имало правила у нас, но и никога не съм била прекалено строга. И сякаш, малко, по малко, той става по-уверен в себе си. Това се отразява страхотно и на приятелствата му, и на справянето му в училище и изобщо...Така или иначе, има защо да има повече самочувствие-не виждам нищо лошо. Той е наистина страхотно дете. Даже забелязвам, че в последно време децата от компанията им го търсят повече, много повече го уважават и обичат...и съвсем рядко вече имаме проблеми със самочувствието и чувствителността му...Ако забележа нещо-говорим по въпроса. Но си зависи от детето...Малкият ми син не бих поощрявала така, по такъв начин. Той си е роден ''цар", така се чувства от бебе - иска си го, проявява го по всякакъв начин и пр... Very Happy. С него ще трябва да съм по-умерена и не да се тревожа за това как да му "дам'' повече самочувствие, а как да направя така, че да е малко по-умерен Laughing.
  Аз също ще попитам за литература по въпроса. Какво точно четеш, минзухар? (Човек винаги има още какво да прочете по тези въпроси Smile)
Цитирай


Мнения: 494
В нета има много информация, главно в разни психологически сайтове. Не мога да ти дам линкове, щото скачах и четях напосоки из много сайтове.  А книжката, която зачетох е тази: http://www.helikon.bg/?act=books&do=detailed&id=32214
  А, тази книжка я знам! Не видях, че вече си написала какво четеш... Laughing. Жалко, че няма "рецепти", важащи за всички деца...иначе е страхотна книга-няма спор! Насоката, в която мисли авторът е правилната, според мен. Но...пак си зависи от детето, от ситуацията, от заобикалящата среда...от какво ли не още...Дано книжката ви помогне Peace
Цитирай

София

Мнения: 7 263
Снощи четох до късно литература по въпроса (и книги съм имала даже.. Confused ). Докато четях направо ми идваше да си заблъскам главата, толкова  погрешни са били някои от реакциите ми.
И да, това започна откакто тръгна на училище, класа им е мъжки, от 26 деца само 4 са момичета..

Не бях се замисляла за това. При нас също промяната настъпи когато Лъчи смени градината с подгответо. Аз реших, че е от самата промяна /ново място, нови госпожи, нови деца/ и защото все пак му е трудно докато свикне, че вече е "ученик". Но сега като ви чета се замислям и те са 15 деца, от които само 5 са момиченца.
Книгата звучи интересно като представяне.
Цитирай

Дубай, ОАЕ

Мнения: 934
Моят син (вече на осем) се държи така, когато има някакъв проблем и нещо го тревожи. Отне ми известно време да осъзная, че не се лигави, а реагира на нещо. И понеже няма да дойде и да каже, гледам да си говорим за това-онова, да го подпитвам отвреме-навреме, и все нещо излиза наяве. Много е трудно да решиш проблема, ако не знаеш какъв е той.

Като се замисля, някои от приятелите му се държат по същия начин.
Цитирай
0 Потребители и 1 Гост преглежда(т) тази тема.
1-14 от 25 отговора