Страх ме е...

При такива мисли нищо чудно да изперкаш. 
Не се притеснявай толкова. Детето просто тръгва на училище, а няма да лети в космоса. Няма дете, което да не се е справило, нито такъв родител, ако е грижовен. С учителката е до голяма степен на късмет да ти са падне такава, че да задоволява твоите изисквания. А детето със сигурност ще се справи, давай му повече свобода да се справя самичко и го подкрепяй. Не обръщай внимание, ако ще в началото да са само криволици в тетрадката, а диктовките червени отвсякъде. Ще се научи. Всеки от нас се е научил да чете и да пише. С другите деца също ще се оправи. Ще й дадеш малко инструкции какво да прави и готово.

Мммм да ясно. Това и мене чака  . Такива неща притесняват и родителите на децата, които им предстой тръгване на детска градина.
Важно е, да сме спокойни.

Ерика, що не споделиш тук, ще се печем заедно на огъня  .

Ерика, един съвет- не пренавивай детето и себе си с обяснения за новото начало в училище. Остави го да изживее лятото си спокойно, купете заедно раницата и химикалите и се забавлявайте. Синът ми също ще е първокласник на есен.Оставила съм го да дивее и изобщо не го мисля. Животът продължава, ще има нови приятели и нови емоции. Това, ако не е прекрасно, кое е?  Успех! И ще споделяме емоциите. 

Да, многодобър съвет  Може би започват най-хубавите години от живота и, дано е така!
Нормално е да се притесняваш, само да непрехвърлиш притеснението върху детето. Ще ви стискам палци!

Леле момичетааа, много ви благодаря, погледнах от друг ъгъл нещата...Но просто с тези новини, които ме заливат и вкъщи, и на работа как да не ми минават ега ти мислите- ученик разчленил съученик, ритуално емо-самоубийство, отличничка се самоубива, защото трябвало да сложи очила....тръпки ме побиват. Дано е временно и пак да стана уверена.... 

Детето ми е много умно, но доста разпиляна и често я мързи елементарни неща да свърши, а това ме вбесява зверски и ме е страх да не я подтисна, и от там да се прецакат всячески нещата...


Ели, извинявай, ако искаш премести, слей или каквото там решиш темата. Несъобразих...   

Колежке, няма да ти сливам темата  . Просто ако ти е интересно може да дойдеш в цитираната. Там всички треска ни тресе, е някой по-малко други повече  .
Аз съм оптимистка, ще се справят децата и ние покрай тях, а и нямаме избор. Само се надявам да е свястна учителката  .

Аз вече съм минала веднъж по този път.Ще ти кажа само,че тревогите ти  са няколко идейки в по-вече..Но, нормално е -всяка майка се притеснява.

Стига де!
И ти си била в 1 клас, нали... ще си припомниш как е.
Ако толкова не се разбира с учителката и / или съучениците, ще й смениш училището. До което е твърде, твърде малко вероятно да се стигне. Но и така да стане, не е болка за умирачка. И да й върви училището, и да не й върви, в 1 клас е по - важно да свикне с обстановката. Има кога да навакса. И да не е нещо баш както си си го представяла, голяма работа - важното е детето да е щастливо, да познава буквите и да смята до 100 ще я научиш за нула време когато и където и да е. Спокойно. Със сигурност ще я мързи много, както и всеки човек, и със сигурност ще намери своя си начин да преодолява това усещане, когато се налага - както всеки човек. А уроците ще ги обясняваш и така, и така, и иначе, докато ти излезе пяна на устата, но накрая ще улучиш стила и думичките, които са понятни на детето ти - така, както са го направили и твоите родители. Не ти трябва план за това, а само спокойствие... и повече да слушаш детето. Не се шегувам, не е бъзик - слушай я, за да навлезеш в нейния език. Академичният стил ( в който често са написани учебниците) е твърде непонятен за децата.

Леле, ужас! Като гледам каква треска ви тресе колежки, мен ме затресе 
Моята живот и здраве ще е след 2 г. ученичка, ако не решат да ходят на 6 г.  И отсега го мисля това училище, а не знам какво ще е като затръгва.
Ерика, прави са момичетата. Почивайте си пълноценно през лятото, а после ще видиш. Щом си избрала училището значи няма какво да мислиш вече. Ще се справи детето, няма къде да ходи. И не чети моля ти се "съученик.... едикаквоси"

Всички ни тресе.  Мен ме тресе предварително за детската, какво остава за училище 

Доколкото познавам детето ти и съм се наслушала на коментари за нея от бившите й учителки - да, изперкала си. 

Е те тва не очаквах от теб.

А ма то ако питаш мен стреса в детската градина е по-голям - поне като тръгват на училище не реват.
Мен пък ме притеснява, че няма да може да издържа по цял ден в училище, защото той за разлика от бебешкия си период обича да си поспива на обяд и сега се чудя да ли няма да му ива в повече натоварването, защото ще е на целодневно обучение.

Не знам, едва ли си "изперкала", само че на мен ми е чудно. Моят син тръгна преди две години с огромно желание на училище. Аз- също го изпратих с желание. Не съм мислила на каква учителка ще попаднем, нито за отношенията му в клас с децата, просто се радвахме, че стигнахме до там. Сега приключихме ІІ клас и синът винаги е бил на мнение, че училището е супер, обича да ходи, обича учителката си, харесва съучениците си, запозна се и намери нови приятели, нови занимания, нови "дъвки за ума". Винаги училището му е харесвало в пъти повече от градината. Там се чувства по- свободен и самостоятелен. Няма спане на обяд, няма хранене под час, няма постоянно учител, който да ти диша във врата. За едни това е вероятно притеснително, за мен и моето дете е по- скоро положително. Ами все един ден ще порастне, нека да е когато си му е времето, а не когато стане пълнолетен.

А за "новините"- много ми е добре, от години не купувам преса, ТВ почти не гледам. Наблюдавам реалния живот и го живея- оказва се, че той не е толкова страшен.

Наистина като си помисля миналата година колко се притеснявахме майките за това у-ще. Бях проучила, разпитвала за учителите, за у-щата, големи дилеми къде да я запишем, а предната година как са висяли наши приятели цели нощи пред у-щето за записване  за І клас. Други деца от детската на уроци ходиха за изпита за І клас за Руското у-ще. И в крайна сметка си мислим с мъжа ми, че родителите сме големи паники. Всичко мина нормално, целият екип от педагози беше страхотен, децата лесно се сприятелиха. Големи вълнения бяха. Първите дни висяхме майките пред оградата на двора. Сега се чудя какво толкова! На есен ще е втори клас. Времето лети много бързо докато се опомним и ще се паникоьсваме за абитуриентските.

Не съм висяла нито по училищата, ни то съм разпитвала кой знае колко, дори не знаех при каква учителка ще са, защото не познавах никоя от тях. Записах ги в най-близкото училище и толкова. Там да не ядат хора? Винаги мога да си преместя децата, ако нещата не вървят добре.

И аз не съм разпитвала, няма смисъл. Стигнала съм до извода, че няма нито елитни училища, нито елитни класове. Има деца с различни възможности и потребности, както и такива родители. 
Избрах най- близкото квартално училище, това, в което детето ходи и се прибира само и където учат деца, които познава от същия квартал.

При всички случаи ще запиша сина ми в някое от кварталните училища около нас. Гледам да съм информирана, но в същото време ми е ясно, че мненията на околните са твърде субективни и не мога да им се доверя на 100% - все пак сме различни хора, с различни очаквания и различни изисквания. Със сигурност ще участвам активно в процесите, така че ако има някакви проблеми да се решават в движение, пък и както е казала RadostinaHZ - винаги мога да го преместя, ако нещо не ми допада. Така че по отношение на образователния процес нямам особени страхове.

Това, което ме опасява до известна степен, е агресията и междуличностните отношения. Тук обаче виждам един безспорен плюс на кварталните училища - децата и родителите се познават - от детската градина, от площадките, от блока... Определено ще е по лесно да контактуваме с деца и родители, с които сме заедно вече толкова години и си знаем добре от кого какво може да се очаква.

Но знам ли, като наближи времето (синът ми е набор 2003 и би трябвало да тръгне септември 2010), може и аз да се паникьосам 

Да..и ние след 2г.,ако не решат да ни привикат по-рано!
Психясвам от сега...

Като ви е страх мисля, че повече ще помогне да споделите конкретните си страхове.
От какво КОНКРЕТНО ви е страх?

И аз засега мисля така , Имам възможност да учат  и в частно, и в държавно. Което си е умно ще си е умно навсякъде, защото просто самото дете ще го иска, а не родителите.Въпрос на виждане.
И не - не ме е страх от училището. Каквото ще да става, и без това висшисти много, работа никаква

Мен не ме е страх (но майка ми работи в същото училище), а се вълнувам все едно аз ще ставам ученичка

Мен ме е страх.Детето ми е чувствително,нежна душа.Надявам се лесно да се приспособи към училищния живот,надявам се попадне на добри съученици и учители,защото може да му е много трудно,особено с това насилие и агресия сред децата.

И мен НЕ ме е страх, а трябва. Дъщеря ми е адски разсеяна и отнесена, абсолютно неорганизирана, тя творческа личност и е така да се каже `над тези неща`.

Имам сериозни уроци и поуки от времето, когато синът ми беше пръвокласник и не смятам да повтарям същите грешки. В тях включвам и това предварително да се страхувам и да се шашкам как ще се справя детето с всичко. Ще решавам какво да правя и ще й помагам ако и когато се наложи.

Това, за което се тресох   е дали ще се справи тя с приемните тестове. Тя нито го разбра, нито го усети.   А имаше ревящи от напрежение деца на теста, заклевам се...На нея й казах, че момченцето плаче, защото се е ударил сигурно. Добре че не го попита него, както попита мен защо той плаче. Тресох се и дали ще бъде в класа на желаната от мен класна. От две страни си подсигурих съдействие за това, ако се наложи.    Не се наложи. Уважиха желанието ми посочено в първоначалната молба. До тук сме на макс, нататък не се знае. Зная със сигурност обаче, че ако аз съм спокойна и детето ми ще е такова.

Не се притеснявай излишни. Децата много бързо се адаптират към новото. Детето ми завърши втори клас. Когато тръгна го записах в училище в което не познаваше никой. Н 3 ден започна да ми обяснява кой му е приятел. А за разсеяността и неорганизираността, е по честичко ще купуваш химикали и моливи може да ти се наложи и телефонче новичко да купиш / като мене, че и няколко пъти  / ама здраве да е. В началото децата се радват на училището защото се чувстват пораснали, след това им омръзва и започват с пазарлъците и уговорките. Нерви здрави и търпение ти трябват, страха е излишно натоварване. Аз в момента съм в ужас, че трябва да го преместя в училище в чужбина и от пълен отличник ще стане двойкаджия поне в началото защото незнае една дума, но както казах търпение и упоритост. Ще учим езика заедно  и това е.

Няма да се разоря със сигурност от това, но ми се иска да си го спестя доколкото мога. Дъщеря ми изкара една предучилищна година в езикова школа Британика и в началото естествено се прибираше с половината моливи.  Дразня се не толкова от това, че ще купя нови, а от това, че тя не си пази нещата. Говоря, обяснявам и засега имам полурезултати. Накрая на всички моливи лепнАх  по едно малко, сигнално листче /като за цена в магазин/ с името й. Името си пише и може да прочете и донякъде си поопази нещата. Или учителките й ги връщат. Загуби и по-точно забрави някъде една нова топка. Купих втора, с която се случи същото в рамките на няколко дни. Третата купихме с пари от нейната касичка. Порязах я финансово и засега топката е налична. Зла гад съм аз.

За телефона съм убедена, че ще загуби поне няколко. Баща й е подготвен психически.  Ще й монтираме такошайба и проследяващо устройство.

Ей я в кашона отляво - вятър я вее на бяла кобила.

Бях писала в друга тема преди доста време, но сега ще се повторя. На големите съм им казвала в първи клас /че и в по-горните класове минаваше номера/, че ако не слушат ще ги спра от у-ще. Училището ни беше за награда  Така запазиха желанието си да ходят там.

Ама предупреждавам, че този съвет не помогна на една моя приятелка - синът И се стросна и каза: Отпиши ме!  

И аз изпитвам известни притеснения и страхове относно започването наесен на първи клас.  Синът ми е доста отвят и разсеян, макар да е умно дете и да се справя добре с ученето. Преди година се научи сам да чете и пише, смята малки числа чат-пат добре, попива английски думи със завидна лекота (надявам се да е така и с немския, с който ще го запукат от септември!  ) - изобщо - страховете ми не са свързани толкова със справянето с учебния  материал, колкото с адаптирането в новата среда и новите правила. Отгоре на всичко дъщеря ми ще тръгне по същото време за пръв път на детска градина...  На моменти ми иде да повърна от напрежение! 

За детската съм се притеснявала много, просто защото не обичам детските градини и самата аз всеки ден плачех и се молех да не ме водят там, когато бях малка.

Но за училището не знам защо, не съм имала никакви притеснения, само положителни емоции, като се почне от купуването на всички помагала, раница и всякакви книжки за първолака, та до интересните неща, които детето разказва всеки ден. Имахме един -два неприятни инцидента, при които детето пострада чисто физически в училище, но иначе изглежда настроенията ни съвпадаха, защото той тръгна с голям мерак и продължи да му харесва училището чак докрая

Ей я в кашона отляво - вятър я вее на бяла кобила.
[/quote]

В началото купувах без да мрънкам. След това започнах да се карам и пак да купувам. След това спрях да се карам и да купувам / като си губиш помагалата ще ходиш без / Намери си решение, с левчетата които му давах си купуваше сам. Без пари немога да го пусна защото те гледа с  ей такива тъжни очи.... немога да си купя кроасан а съм гладен..... нищо че има безплатна закуска и купони за обяд. Е примирих се. Повечето деца ги вее вятъра.

Към Бо
Тук където живея в момента, когато някой ученик сгафи в училище го наказват с отстраняване за 3 дена. Познай как посрещна тази новина сина ми        ще се бия за да ме наказват.

Tова ме притеснява и мен, защото значи, че от септември трябва да е в предучилищна група.

Изобщо не зная как ще се оправям с първокласник.
Разчитам на това, че щом всички могат, значи и аз така
Училището ме смущава.
Нямам идея как ще се справя

До тук бих желала да вметна, че училището е за децата, не за родителите, с него ще се оправят децата, не родителите. Родителят се "оправя" с детето. 
Какво имам предвид- ние създаваме деца основно за да станат същите един ден големи и самостоятелни хора. Поне това е естественият ход на нещата. Има и по- изкривени представи. Началото се поставя точно в І клас, на 6-7 годишна възраст и това е важен момент, в който хлапето е най- добре да вземе участие спокойно, без да усеща, че има нещо притеснително /а то си и няма, това е нормално развитие на всеки индивид/. С моя син се подготвяхме за това от ДГ и той беше навит, че там е по- добре предварително.
Материалът изобщо не е труден, има време за всичко, особено ако родителят не е с прекомерно и неоснователно високи претенции, с които да създава по изкуствен начин проблеми на децата си. Разсъжденията в посока "елитност" било на училище, било на клас, са също изключително вредоносни за малки деца. Часовете не са много, нито са дълги, едно средно статистическо и нормално развито дете просто няма как да не се справи. Не се връзвайте на вечните оплаквачи колко е трудно и колко е лошо, и колко материалът бил не знам какъв си, и колко учебниците били лошо написани, и колко зле били учителите. Това НЕ Е ВЯРНО. Сред приятелите на сина ми няма едно дете, което да се оплаква от учител, а децата учат в различни класове и в различни училища /в нашия квартал има две/. Просто една от лошите черти на нашенецът е приемане ролята му на вечен оплаквач и черногледец. Не е задължително всички да сме такива, не е и полезно- и за нас и за децата ни.
Лично аз не съм била недоволна като цяло от учебниците за І и ІІ клас. Синът ми не ходи на частни уроци, но се справя добре на национални състезания, което е обективна оценка за подготовката му, която пък си идва само от задължителната програма и редовно подготвяне на домашните /І клас, І срок с моя помощ, от там- само негова работа, а от мен- единствено обяснения при срещане на затруднения/.
В първи клас всеки нормален пък учител е наясно, че основното за този етап е не толкова изучаването на материала, колкото привикването на малките деца към новата обстановка и новите отношения. Тогава и род. срещи следва да са /и са/ по- чести, контактите между родителите и между тях и учителя- също. Децата в първи клас просто порастват неимоверно за тази една година. Ако родителят има глава на раменете си ще използва тази година именно за да направи качествен този процес. Защото той е неминуем. Неговото забавяне и отлагане не допринася никакви ползи. Той не е опасен, а е задължителен и полезен.
За цената- един първокласник допълнително струва: една раница, един несесер, набор тетрадки- т.е. не повече от 50.00 лв., ако човек не робува на еснафски претенции. Дрехите са си дрехи, те така или иначе се купуват.

Вярно, че за първи клас има големи истерии, все едно децата отиват на заколение или да покажат възможностите на родителите си. В повечето случаи как се справя детето зависи от изискванията на учителите и родителите. Не го казвам за пръв път - не ми харесват учители в начална степен, които искат да се покажат амбициозни (сякаш това означава загриженост) и започват да затрупват децата с домашни и високи изисквания. Но в повечето случаи амбициозните учители са и при класове от амбициозни родители. Вторите от своя страна очакват децата им да започнат да пишат без грешки още от първия месец и да се научат да четат гладко след втория месец. И се започва с едни диктовки, едни четения по 10 пъти на буквара, едни купища задачи... И всичко това само и само да се задоволи егото на родителите да се поФалят на комшийте в какво елитно училище учи детето и как цял роман ще напише още малко, а учителката да демонстрира висока успеваемост. И децата стават заложници на амбициите и егото на възрастните.

Сори, че пиша всичко това в тема за майки на кандидат-първокласници, но го правя с добро чувство. За мен разковничето за нормално, спокойно справяне на детето е обуздаване на родителските и учителските амбиции за високо спортно майсторство.

Още една вметка- родителят е длъжен да възпита у детето си позитивни нагласи, не само към училището, но и към процеса учене. Това е голям плюс за неговото бъдеще.
Още нещо /споделям личен опит за каквото се сещам/- в І клас според мен е вредно децата да се ангажират прекомерно и с извънучилищни занимания. Децата са хора, а всеки човек има нужда от лично време и лично пространство.

Ерика, един конструктивен съвет, сигурно ти е минавало и на теб през ума - Защо не идеш и не се запознаеш с учителката? Мисля, че след един смислено проведен разговор ще се поуспокоиш.

Това щях да напиша и аз - като си записваше  детето не се ли запозна с класната му. Не става въпрос за основно проучване, но вече би трябвало да имате насрочена родителска среща поне.

Не, не съм се запознавала...пък и не съм ходила лично- на работа съм. За съжаление родителската среща е на 24 юни, а ние от 22-ри сме на море, майка ми ще трябва да пратя...

Няма да пропуснеш много. Преди началото на учебната година обикновено се прави род. среща, тъй като тогава класовете се сформират окончателно и се знае кои деца точно са в даден клас при съответната госпожа. През юли и август още нещата не са се устроили окончателно /при нас имаше промяна точно с класната, щяхме да сме в "а" клас, а през септември се озовахме във "в"- нищо от това, де/. Освен това една среща пролет не прави. Това са организационни срещи /говоря за първите/- какво се иска от родителите, от децата, какво да се подготви, на какво да се обръща внимание и т.н. Истината ще разбереш едва след като започнете училище. Ако много не ти хареса нещо  винаги има възможности за промяна. Не се стряскай.