Забравена парола?
или
Регистрирай се Активация на акаунт


Ел. поща с която се опитвате да се регистрирате не съвпада
с тази използвана в BG-Mammma

Да Попълнете формата за регистрация Не Продължете с Facebook регистрацията

Бъдещи майки
0 Потребители и 1 Гост преглежда(т) тази тема.
1-14 от 51 отговора


Мнения: 2 646
Как прекарахте последните седмици на бременността си момичета? Как се чувствахте?

Като пред изпит, на който не знаете точната дата?
Като че ли трябва да си поживеете само двама "за последно"?
Щастливи и нетърпеливи да гушнете бебето?
Уплашени, че скоро действително ще има още един човек в семейството завинаги?
Изнервени от болежки и т.н.?
Тъжни, че ще се разделите с корема?
Безметежно, като че ли ще бременеете още години?
 и.. и.. и...

Как преживяхте това време, хубаво ли беше, как се справяхте с емоциите, какво ви избавяше от отрицателните и какво предизвикваше хубавите?

 yes
Цитирай

кв.Изток

Мнения: 1 219
С първата ми бременност имах усещането, че вечно ще съм бременна Wink.Не можех да си представя новият човек в семейството.Гледах креватчето, чаршафчетата, малките чорапки и още не можех да повярвам, че ще се появи малкото човече.Сега със второто дете вече нещата бяха коренно различни.Чувсвах се много по-спокойна, уверена и по-наясно с това, което предстои.Чаках бебка с нетърпение и само исках да я нагушкам HugИ двете бременности бяха много желани, но втория път определено бях по-спокойна.Успех и само приятни емоции оттук нататък  bouquet
Цитирай


Мнения: 1 764
Аз май бях по-скоро изнервена и нямах търпение бебето да се роди. Коремът ми беше огромен, тежеше ми, бебето беше така разположено, че ми пречеше да дишам нормално, постоянно се задъхвах. Времето беше ужасно, мъжът ми работеше постоянно и не можехме да ходим да избираме дрешки за бебето, оставих тази задача на бабите. Май нямам добри спомени от последните седмици на бременността, но хубавото беше, че въобще не се страхувах от раждането. Чаках го с нетърпение.
Цитирай

София

Мнения: 3 967
Нямах търпение да родя вече, много ми тежеше накрая, не можех вече да се разхождам дълго, краката ми страшно се подуваха...
А и уж преносих, та съвсем не издържах. Smile Имах притеснения относно раждането, какво ще е, как ще протече, но ми се искаше да се случва вече, да минава и да си гушкам бебето. Love
Цитирай

София

Мнения: 3 930
С много смесени чувства. Понеже пренасях 9 дена и вече нямах търпение да родя и да започна да се грижа за бебето, да го извеждам на разходка и т.н. В същото време изпитвах неописуем страх от предстоящото раждане - не толкова от очакваната болка, колкото от неизвестността, от това, че не знаех, какво ме чака, какво представлява самото раждане и т.н. От друга страна, като че ли не исках да се разделя с корема си, защото буквално се бях "срастнала" с него, исках още да съм бременна. Толкова много чувства и емоции бушуваха в мене, че е невъзможно да ги опиша.
Майчинското чувство изпитах, едва след като родих. Дотогава грам не знаех, какво е да имаш дете, какво е да го обичаш и т.н. Но когато ми го дадоха да го кърмя, осъзнах, че съм станала майка.
Цитирай


Мнения: 7 419
 Първата бременност ми беше адски скучно, времето едва се нижеше, нямах търпение да се оттърва от корема и да започне разнообразието в живота ми. Сега отново карам най-леката бременност на света, пак ми е малко скучно, но поне се грижа за дъщеря си, чувствам се добре /може би защото качвам по малко засега /, и все пак нямам търпение да дойде септември. От друга страна като си помисля, че това трети път едва ли ще ми се случи, ме наляга лека носталгия. Но най-хубаво е да си вече родила и да се заемеш с грижите за бебето. За тези, които чакат първите си деца мога да кажа само едно - наслаждавайте се максимално на последните си безгрижни дни. Родите ли - край на спокойствието. Цял живот ви чакат грижи, притеснения, разбира се и много щастие, но всичките ви мисли ще бъдат подвластни само и единствено на децата. Мога да обобщя за себе си, че в края на бременността нямах търпение просто да свърши.
Цитирай

Горна Оряховица

Мнения: 886
Последните седмици бяха скучни за мен, почти обездвижена от големия корем и килограмите...
Цитирай

София

Мнения: 5 077
Бях нетърпелива КОГА точно ще реши да се появи на бял свят.
Беше ме страх от раждането, пред мен стоеше като огромна неизвестна...
Изпитвах ужас от болници, тъй като никога не съм лежала в подобни заведения, а им се носи ужасна слава...
Страх ме беше от отговорността и новият ми живот, които следваха оттам - насетне.
Умирах от нетърпение да гушна рожбата си, да видя на кой прилича... Love
Цитирай

Tам през Атлантическия океан

Мнения: 5 929
Последния месец бях нетърпелива и ми се искаше по-скоро да родя ...ноооооооо с набилжаване на термина се бях ошашкала нещо и хич не ми се раджаше  Crazy Преносих 3 дена  WhistlingДаже като почнаха симптомите за раждане  , казах на мЪжо че няма да тръгвам никъде докато не си изгледам  вечерта  серията от  "Изгубени" и тогава  Laughing .... вЕ страх си ме беше, добре че тогава не бях мн. активна тук иначе съвсем щях да "изперкам"от някои теми пр. секцио или естествено раждане
Цитирай

Tам през Атлантическия океан

Мнения: 5 929
опс
Цитирай

София

Мнения: 610
Последните месеци чаках с нетърпение.Толкова много пъти сънувах как ще изглежда.Съвсен накрая броях дните до заветния момент.Толкова много исках да прегърна бебека. Hug
Цитирай

в Надежда-та

Мнения: 4 926
Ми аз си знаех, че ще родя точно на датата на термина и до последно си правих планове как два дена преди раждането ще ходя до Пловдив.... всички мн ми се смяха, ама аз верно си родих на определената дата.
Бях абсолютно спокойна.
Цитирай

София

Мнения: 423
Нямах идея какво ми предстои, по цял ден бях ангажирана с обзавеждането на новия ни дом и не се замислях за раждането. Все едно големият ми корем вървеше с мен и щеше да е дълго време част от мен, не го забелязвах. Като ми изтекоха водите една нощ не ми се тръгваше, макар че аз до последно обяснявах, че болката е измислица от страхливите раждащи. Исках да почакаме още и още, но мъжът ми имаше други планове  Laughing
Като цяло последните седмици са смесица от невярване на това, което предстои до лек страх от раждането, гледане на бебешки дрешки и ореваването им, защото хормоните са ти с главата надолу и т.н. Обаче ще дам един съвет - насладете се на последните дни от бременността, защото първите месеци след раждането са най-натоварени, недоспали, дебели и прочие  Laughing И не си изхвърляйте дрехите, мислейки си, че няма да ги облечете после.  Laughing
Цитирай


Мнения: 672
Първата бременност сякаш нямаше край. Имах чувството, че съм бременна от години. При втората бременност времето мина неусетно. Може би, защото работех. До 17 ч бях на работа, в 20 ч отидох да раждам. Преди това цял ден бях по банки и нотариуси. Как не родих там не зная. Laughing
ПП И двата пъти родих по-рано. При втората бременност ми беше много мъчно за корема.
Цитирай

Sofia

Мнения: 12 526
Знаех датата.
И нямах време за такива мисли - опдготвях преместване след раждането...
Цитирай
0 Потребители и 1 Гост преглежда(т) тази тема.
1-14 от 51 отговора