Използваме "бисквитки" (cookies), за да персонализираме съдържанието и да анализираме трафика си. Повече подробности можете да прочететеТУК

Реклама
  • 13 юни 2008, 15:30 ч.
  • Преглеждания  1 190  Мнения  9  Онлайн  1
Отговори
  • Мнения: 89
Здравейте момичета.
Ще се постарая да бъда кратка, макар, че емоциите напират отвътре на талази.
Беше през 1990 година, когато бях в 9 клас и по непомня вече каква програма ни заведоха от училището в дом Майка и дете в Стара Загора. Разпределиха ни по 5 ченика във всяка стая. В стаята в която влязох имаше около десетина дечица на по 3-5 годинки. Помня, колко объркано ни гледаха и не знаеха, какво трябва да правят. Единственната, която говореше беше възпитателката им която ги подканяше да дойдат при нас да се запознаем. След около 5-6 минути, малко несигурно започнаха да се приближават първите 2 дечица. След тях запрестъпваха и други. Имаше и такива, които се скриха зад пердето. Изведнъж някой ме побутна за крака и когато се обърнах, видях най-напред 2 огромни лешникови очи. Те ме гледаха плахо, но в същото време и спокойно. Тя се казва Виолета - поясни възпитателката. Виолета беше много красиво дете да не казвам невероятно красиво. Спомням си, че още веднага се запитах, как е възможно да се остави в дом такова красиво и нежно създание. И докато премислях всичко това, тя изведнъж ме попита : "Ти дойде да ми станеш мама ли?" Аз успях да се сдържа. Ревах после, след като бяхме излезли навън. И докато излизахме тя попита, кога ще дойдем пак. Това беше отдавна. Не знам защо, но от тогава от време на време виждам тези очи и този поглед, а и чувам тия нейни думи.
После ми се наложи да работя с деца сираци от Коми. Бяха ги довели за цялото лято в България. Стояха 2 месеца в Хисаря, а после ги доведоха при нас в Камчия, където аз работих като екскурзовод. Ходихме на няколко екскурзии и проведохме няколко мероприятия. Те бяха на различна възраст от 7 до 16 години, но всичките бяха толкова любвеобвилни и общителни и толкова жадни за внимание... А една сутрин, като ме срещнаха след закуска по-малките ме наобиколиха, като ми прегръщаха краката и едно от тях простичко ме попита: "Може ли да те наричам МАМА?" И другите изведнъж подхванаха: "И аз и аз". А аз не знаех какво да им отговоря защото душата стенеше от болката, че не мога да им бъда наистина Истинска мама.
Докато пиша това, на една ръка разтояние до мен спи моя дългоочакван 5 месечния  син. Най-прекрасното чудо на света за което благодаря на Бог. Но може би, като резултат от всичките гореописаните събития аз от известно време обмислях решението да си усиновим детенце. Внимателно подпитах мъжа си и се оказа, че той не би имал нищо против. Така се зарадвах и изведнъж ми стана така леко и спокойно на душата. Явно това е, което трябва да направя още в моя живот - да помогна на едно изгубено човеве да намери своята МАМА. И ТАТко също.

Реклама
# 1
  • Варна
  • Мнения: 448
здравей!поздравявам те за това ,което искаш да направиш,щом и съпруга ти е съгласен действайте ,вашето дете ви чака в някой дом.аз имам едно осиновено дете и много искам още едно,но още не съм говорила със съпруга си по въпроса(отне ми 3 год.да го убедя да си осиновим дете,но в крайна сметка успях ,сега няма по-щастлив и горд баща от него)

# 2
  • космополитно
  • Мнения: 940
изведнъж ми стана така леко и спокойно на душата. Явно това е, което трябва да направя още в моя живот - да помогна на едно изгубено човеве да намери своята МАМА. И ТАТко също.


Направете го! И то непременно щом имате съгласие със съпруга ти! Разбирам усещанията ти напълно! И аз от 13 годишна- много преди да ми е времето да бъда мама и без да съм посещавала домове, го носех в себе си!?... Беше като знание, като очакване на миг, който ще бъде ... един ден! Дори през годините с всеки изминал ден съм си мислела: "Днес съм с един ден по-близо до детето!" ...И откакто този ден стана реалност ми е завършено, пълно и хармонизирано в душата!...
Писала съм го вече - за мен осиновяването е най-вече да дадеш  втори шанс за пълноценен живот на едно дете (поне)!... Та дай Боже повече реализирани шансове (осъществени детски и родителски мечти)!

# 3
  • София, "Младост 3"
  • Мнения: 9 048
Венеция го е написала красиво...
аз исках но две свои и трето осиновено...уви живота за сега е такъв, че мога да гледам само две...надявам се да имам финансовата възможност някой ден да гледам и третат си мечта
успех

# 4
  • в Надежда-та
  • Мнения: 4 926
viku6a  мога само да те поздравя Hug

# 5
  • Sofia
  • Мнения: 361
и аз искам да си осиновя дете! винаги съм го искала и ще го направя някой ден!

# 6
  • Мнения: 176
И аз незнайно защо имах такава мечта от детските си години. Растях, а тя се беше притаила толкова дъблоко, че почти я бях забравила. А когато си спомних за нея, мислех, че аз съм била създадена за тази мечта. И сега когато тя се сбъдна, разбрах, че тя е била създадена за мен.

# 7
  • Мнения: 2 084
Не съм мислила за осиновяване, не съм мечтала да имам деца. Винаги съм работила с деца и това ме е карало да се чувствам добре.. Просто когато дойде времето ... дойдоха в къщи децата.

# 8
  • София
  • Мнения: 677
viku6a, Hug
Всяко хубаво нещо минало през душата ни трябва да се осъществи.

# 9
  • Мнения: 654
дано мечта стане реалност.  bouquet  bouquet  bouquet  bouquet

Реклама


Ел. поща с която се опитвате да се регистрирате не съвпада
с тази използвана в BG-Mammma

Да Попълнете формата за регистрация Не Продължете с Facebook регистрацията

Активация на акаунт