Имам ли право да се чувствам предадена?

За рождения ден-стига бе,момичета!Аз зарязах живота си в Бг,оставих всичките си роднини и приятели,за да последвам мъжа си.Първата година живеехме меко казано мизерно,нямах НИТО ЕДИН приятел тук и издивявах.Семейството ми ми е липсвало на всеки празник,когато ме изписваха от болницата с малката,когато започвах нова работа или преживявах труден момент

И аз мога да напиша същото по въпроса! рави ми впечатление, че ти си го взела на отглеждане и си го разлигавила до краен предел. Наистина няма значение, коя е тази северна страна, но според мен това е поредния аргумент, с който
искаш да се убедиш че вината не е в него. Някаква си там държава му е виновна, че бяга от проблемите си като се напива.
Това ми прилича по-скоро на безхарактерност. А може би въобще не те обича и е искал да повивее на нечии груб.....

Извинявайте, че досега не съм отговорила по въпроса за културата и нацията.
Но първо да ти кажа, Димана - аз вече писах, че според мен изборът колко и при какви обстоятелства пиеш е личен и няма значение откъде идваш. Съвсем не планирам да оправдавам съпруга ми с културата, от която идва. или външни фактори.

Но, чакайте да ви "позабавлявам" с истории за пиенето в Естония - за тази държава става дума. (Вярно е, че и исландците капят като круши от самоубийства,  но последните 2 години рекордът се държи от Естония). Когато станат на 14 години, майките започват да изпращат навън децата си с думите "И внимавай да не повърнеш по гръб". Защото десетки млади хора годишно умират, повръщайки по гръб в алкохолно безсъзнание - задушават се. В някои от по-малките селища, все още се практикува този ужас: дават на бебетата водка с в биберона с детските храни, за да са кротки. До началото на 90те, това е било масова практика. И съвсем не става дума за руското население, а за самите естонци, които са угро-финци. Любимо занимание на младежта (и не само) е да се напият, да се качат в коли и да правят ралита. Или да се напият и да се обесят (на мен ми изглежда, че го правят ритуално, в едни ужасни плевни, защо пък точно там?).

Теди, той също така казва - пия сега, защото когато се роди детето няма да мога. Обаче на мен някак ми е трудно да го повярвам. Днес, когато го попитах защо още не си е резервирал билет, каза, че чака да види за кога ще назначат операцията, за да можел да е тук и щял да пътува чак, когато мине (това пък кога ли го е решил?). Обаче такива малки напредъци не ме приспиват или успокояват изобщо! Отдавна съм се научила да обръщам внимание на това, което хората правят, а не на това, което говорят. Дала съм си определен срок и ако не се вземе в ръце ... знаете какво следва. Обяснения за поведението му има хиляда, все смислени, но не мога да разбера едно: защо, вместо да се радва, че ще има дете, той по-скоро преживява, че то ще му пречи на пиенето. Вие разбирате ли?

Ира, много уважавам решението ти да не вменяваш на партньора ти вина за решението си да напуснеш БГ! Не са много хората като теб, които не държат половината свят отговорен за решенията си.  Ох, кифле, чувала съм и съм виждала разни мъже, които тъкмо в такива бременни моменти с усложнения съчувстват и съпреживяват с жените си дотам, че стават половин гинеколози    Но, очевидно - не всички 

Та така ... засега сагата свършва дотук, ще се появявам да отбелязвам развитията (честно, ей сега ще се регистрирам!) и съвсем не мисля да свалям гарда. На нас такива не ни минават, нали така 
Успех на всички!

Разказът ти е поучителен, сега съм сигурна, че ако срещна естонец, ще бягам на километри от него .
Поздравявам те, че си запазила чувството ти за хумор в такъв труден момент от живота ти.
Винаги съм си мислила, че една жена, колкото и да разчита и вярва на един мъж, трябва да има винаги едно на ум и да си подреди така нещата, че да може да се оптавя един ден, ако се наложи и без него.
Доколкото разбирам ти си осигурена финансово, за другото - ти си го написала, че се чувставш предадена, ще ти трябва време и много мъдрост да го проумееш - как хората, които най-много обичаме така ни нараняват.
Много успех и дано, дано този бъдещ татко да се намери и да разбере, какво има и какво може да загуби.
 

Много съжалявам за това,което ти се случва.
И моят съпруг е чужденец,но не живеем в БГ.
Наистина е трудно,когато си далеч от близките си,особено,когато те имат нужда от теб.
Обаче според мен при вас различията не са толкова културни,колкото интелектуални.
Мъже,дето си правят няколкодневни запои живеят във всяка страна по света,даже и в Бг.
Ти обаче си интелигентна жена,явно имаш по-голяма култура от мъжа си и май на него това му идва малко в повече.
Не мога да ти дам съвет,но се надявам операцията ти да мине успешно и да се радваш на здраво бебе.Всичко останало все някак ще си дойде на мястото.
Успех!

Да бе, Кати, а теб хората сигурно никога не те изненадват с поведението си и можеш да предвидиш всеки човек точно как ще постъпи след пет, шест, десет години от връзката ви. Сигурно дори за това са ти необходими само 50 минути, както при някои психолози - правят ти формулировка, теглят заключението и край - разгадали са те.

Недей така, никой не е застрахован от изненади. Колкото и параноиден да е човек и да е предвидил най-лошите развития, винаги има пространство нещата да вземат странни обрати. А и, освен, че трябва да мислиш кого "вземаш" - както казваш, не е добре да го подлагаш непрекъснато на хиляди тестове, проверки и прогнози преди да го допуснеш до себе си. Жал ми е за хора, които в себесъхранителната си параноя, пресмятат и проверяват всичко. Да, понякога има признаци и предикатори за възможни проблеми, много често - не, а освен това хората се развиват и променят. Твоят партньор същият ли е, както в деня, когато се влюби в него? Съмнявам се, а ако е така - жалко.   

Бо, вярно, че темата се проточи и не е лесно всичко да се прочете внимателно, а и не е толкова интересно, но то е написано: ексцесивното пиене започна, откакто забременях. Вярно, че на човекът пиенето му се услажда, но преди това беше в рамките на нормалното. Запоят започна откакто видя двете черти.

Въпросът на Бо ме накара да се замисля, че с тази тема започва да се случва същото, както с повечето проточили се теми. Влизат потребители, които не са в течение на историята от самото начало, четат първия и последния пост и пишат нещо, което само по себе си има смисъл, но не е много адекватно на конкретната тема. Признавам си, че аз също, при това неведнъж, съм се изказвала неподготвена  из форуми

Аз всъщност влязох, за да потърся мнения и гледни точки. Получих не само това, но и много подкрепа, за което съм безкрайно благодарна на дамите тук. Никога няма да забравя колко сила ми дадохте с думите си.
Но ми се струва, че тази тема се изчерпа. Не знам как да помоля модератор да я заключи, иначе бих, но повече тук няма да пиша, защото за мен, вътрешно нещата се изясниха. Дадох си срок и имам план за действие.
А сега ще се регистрирам, за да мога и аз да съм от помощ на някого, както вие ми помогнахте.
Благодаря и доскоро!