Глупости и драми...

И в твоето положение съм била донякъде.
Всяка жена може да се пооплаче от подобни ситуации.
Но съм напълно единодушна с по-горните мнения,че поне докато си бременна е редно да мислиш за здравето си!
Поговори с мъжът ти,че не ти стигат вече силите!(нали сте мързеливички )
Не се напрягай излишно.А внимание към баби,лели ,стринки,калинки.... не обръщай.
Не може ли да си вземеш болнични,за да си останеш в къщи?

И още нещо!
Явно сте младо семейство,така че още може да го свикнеш. Мисли за себе си. Работата ще почака.Създай правилата,да не мрънка ,ако не е чисто,да ти помага ,когато ти е зле....
Поне детето да гледа.ааааа. Не си робиня,слугиня и тн....
А като ти говори за бившата,ти му говори за бившия..да види дали е приятно!!!!!!

Първо, благодаря на всички за отговорите. Нека обясня малко по-добре как е положението с домакинството. Мъжът ми по принцип иска да помага, проблемът е, че така чисти, че въобще не си и личи. Например: взима кофата с парцала и започва да замазва всичко и 2 минути по-късно си мисли, че е изчистил. Докато аз: пускам прахосмукачка, после слагам гореща вода с препарат и накрая мия. Като с една телчица търкам по-упротите петна, които не искат да се махнат. Поне като правя нещо, държа да е като хората. С готвенето е същото-може и иска да готви, само, че след това 3 дни не мога да изчистя след него Ако ми е наистина лошо, мога да разчитам на него, но по принцип аз се справям по-добре сама, затова аз си чистя, готвя, а той гледа детето. И с малкия ми помага страшно много-къпе го, води го на разходка, чете му книжки, храни го, въобще в това отношение е перфектен. Затова горе-долу така сме си разпределили задълженията. И наистина тук не е проблема. Просто се дразня от тъпите му забележки понякога. И днес понеже и бабето ми вдигна нервите, определено ми дойде в повече.

С мъжът ми сме си говорили много пъти, вервайте ми не си мълча, ама никак. Имало е и сърдения с дни и тръшкания и кво ли не. Извинява ми се всеки път, казва си, че е виновен, даже и подаръци купува, обаче мине-не мине пак изръсва някоя върховна простотия. Просто говори без много-много да мисли, че наранява човека до себе си. То и аз съм откровенна, ама някои неща е по-хубаво да не се казват, докато той си казва всичко, дето му е на душата и това си е. Веднъж не му говорих 3 дни за една глупост и точно 1 месец по-късно пак се сдърпахме за същата щуротия и пак ми наговори същите неща. Ами не можех пак да се подложа на мъчението да не му говоря цели 3 дни, затова го преглътнах някак си и така. Веднъж си говорехме спокойно, без дрязги и му казах, че има много високи изисквания към хората около себе си и че е голям перфекционист, каза ми, че затова се бил оженил за мен Та сега съм малко на кръстопът дали да продължавам да се сърдя или да го приема такъв какъвто е, просто в сравнение с останалите му качества това не е нещо, което чак толкова много ме безпокои, по принцип, ама като съм бременна ми тежи Просто съм си такава, ако някой непознат ми каже нещо хич не ми пука, обаче към близките ми съм много чувствителна. Както и да е.  

буля Георгивица явно позна, че е нещо свързано с бременността, защото напоследък и най-малката нечистотийка ме дразни безумно много и не търпя да е разхвърляно. Не че мъжът ми няма да помогне с чистенето, просто на моменти адски много ми се чисти и буквално не мога да се спра не знам дали ме разбирате и аз самата не се разбирам Та наистина не го правя, защото искам медал или признание, то и да си чакам за такова нещо, ще си умра с чакането, пък и нямам нужда от това, просто искам да ми е подредено и това е. Сега ще кажете, че сама съм си виновна. Може и така да е. По принцип мога с кеф да излъскам цялата къща, в повечето случаи не ми тежи, но глупави коментари и забележки не мога да търпя. И точно от това ми натежа тази сутрин, когато пуснах темата

Gorska_Kitka това, което си написала е много интересно, не ми беше хрумвало. Аз имам едно албумче със снимки отпреди да се запознаем с мъжът ми, тук, вкъщи. Мога да си измисля всякакви разказчета и знам точно какво не би искал да чуе, но няма да го направя, защото така всеки път като се дрънкаме за нещо си запазвам привилегията да му натривам носа колко е безчувствен и неуважителен с разказите за бившата

Момичета, моляви не се карайте. Аз не се сърдя на мнението на никого, напротив замислям се върху всичко, което пишете, защото знам, че виждате нещата от по-различен ъгъл. Междудругото очаквах доста по-остри мнения

Селин, беше си такъв от самото начало, аз сама си го избрах. Но тази негова припряност е нещо, с което по принцип мога да живея, защото има много други страхотни качества. Просто споделям и си мрънкам, това е.

palavata_monahinq, първият ми пост беше писан в състояние на афект, вторият в по-трезво състояние, затова звучи по-смекчаващ. Не знам дали съм слугиня или не и да ви кажа това не ме притеснява. Като цяло обичам къщата ми да е чиста и знам, че повечето жени са като мен. За мен това е нещо нормално, не е повод за гордост. За щастие имам много други неща, с които да се гордея, но темата не е за това. Знам, че на моменти съм "хем ме сърби, хем ме боли" и угодия няма, признавам си го. Хем ми е лошо, хем искам да е чисто, хем и държа аз да свърша всичко, (защото мога най-бързо и най-добре), хем и се сърдя, че само аз мета и мия. Мъжът ми предлага помощ, но реално аз върша почти всичко. На моменти това ме дразни, но в друг момент го виждам как си играе с детето или как ми прави някой безкрайно мил жест и ми минава.

Знам, че ако искам повече помощ, зависи само от мен да настоявам за това и да ви кажа, когато напредна с бременността мисля максимално да си почивам.

Просто днес сутринта много ме заболя от това, че хората около мен за пореден път говорят глупости без да се замислят дали ме нараняват. Толкова ли не могат да си кажат:"в крайна сметка е бременна, дай да си мълча и да не я разстройвам, майната й на къщата" Стана ми гадно, че полагам усилия, а другите само мрънкат и недоволстват. И мъжът ме издразни, щото говори, че къщата не била подредена, а той самият никога няма да седне да вложи толкова старание и прилежност, колкото аз. Общо взето това е. И аз съм човек, нормално е да ми е криво понякога

Благодаря ви, че ме изчетохте