Забравена парола?
или
Регистрирай се Активация на акаунт


Ел. поща с която се опитвате да се регистрирате не съвпада
с тази използвана в BG-Mammma

Да Попълнете формата за регистрация Не Продължете с Facebook регистрацията

Бъдещи майки
0 Потребители и 1 Гост преглежда(т) тази тема.

София

Мнения: 200
Мили мами,
Споделете как е минало вашето раждане. Ако родите пак какво искате да се повтори (лекар, болница ит.н.). Как се подготвихте физически и психически? Какво смятате за най-важно, когато предстои това събитие?
Предполагам, че темата ще е полезна за много бъдещи мами, а на вече родилите да си припомнят онези невероятни мигове.
Ето и едно клипче което лично на мен много ми хареса - най-вече начинът, по който е монтирано всичко...
http://www.youtube.com/watch?v=9G2xoSUUEXg
Цитирай

в очите на двама мъже

Мнения: 1 367
Ами накратко,моето раждане започна нормално и завърши със секцио по спешност.Почти всичките ми спомени от тогава са хубави и ако раждам пак,бих искала всичко да протече по същия начин-дори спешното секцио  Laughing.Имам доверие на лекаря,който извъши операцията и искам отново да е той.Не съм се подготвяла кой знае как физически,освен задължителните неща от хигиенна гледна точка.А психически бях готова още в началото на 9-я месец.Кое е най-важно ли-точно психологическата подготовка-да мислиш позитивно за това,което те очаква,да не се страхуваш от нищо /в крайна сметка без болка не минава,но ако се страхуваш,не си помагаш/,да имаш доверие на лекаря,в чиито ръце ще се роди детето ти.Такива неща.Наистина ми стана приятно,като си припомних момента.Благодаря,че ме върна година и 4 месеца назад! Hug
Цитирай


Мнения: 1 764
Ами аз си спомням  ясно разни незначителни, но приятни неща. По време на контракциите още преди да тръгна за болницата ме тресеше и ми беше много студено. В родилното ми дадоха една чиста и топличка нощница и ми стана много уютно като си я облякох. След клизмата имах възможност да се изкъпя, горещата вода доста облекчи болките ми. Мога да кажа, че по-приятна баня не съм имала. След раждането ме оставиха в едно коридорче за наблюдение. Дадоха ми телефона да звъня на близки и приятели. Обаче беше към 5 часа сутринта и на мен ми беше неудобно да звъня на много хора и ми стана скучно. Опитвах се да заговарям сестрите, които минаваха, но те си имаха работа и не ми обръщаха внимание. После, докато ме возеха с количка към стаята, ме беше страх да не ме изтърсят и стисках здраво количката.
Иначе бях позитивно настроена за раждането. Не ме беше страх, бях сигурна, че всичко ще е наред. Така и стана.
Цитирай
0 Потребители и 1 Гост преглежда(т) тази тема.