Забравена парола?
или
Регистрирай се Активация на акаунт


Ел. поща с която се опитвате да се регистрирате не съвпада
с тази използвана в BG-Mammma

Да Попълнете формата за регистрация Не Продължете с Facebook регистрацията

Бъдещи майки
0 Потребители и 1 Гост преглежда(т) тази тема.
1-14 от 48 отговора


Мнения: 236
Как се чувствахте, когато се прибрахте с бебето от болницата? Имахте ли депресия? За колко време отшумя? Кога започнахте да се радвате на майчинството?
Помагайте на новите майки да се ориентират в обстановката, моля.  Wink
Цитирай

София

Мнения: 3 930
Като се прибрахме от родилното, още ми беше трудно да си вляза в ролята на майка. Моята майка беше дошла, за да ми помага 1 седмица, поне с къпането, и когато тя си тръгна, аз се разплаках, защото мислех, че няма да мога да се справя. Живеем у свекърите, но свекърва ми някакси стоеше настрана от бебето и това още повече ме депресираше. Определено изкарах една следродилна депресия, но я усещах само аз, другите не разбираха, защото в тяхно присъствие се правех на силна. Истината е, че имах неимоверна нужда от помощ, но така и не я получих. Но всяко зло за добро. Това като че ли ме направи по-силна и по-уверена. По-бързо се възстанових от раждането и по-лесно се справях с майчинските си задължения.
Цитирай


Мнения: 926
Аз пък (и май всички вкъщи) имахме чувството, че винаги си е било така. Бебето просто си зае неговото място толкова естествено и спокойно, че направо все едно нищо не се е променяло и винаги сме го имали. Може би е свързано с факта, че не сме си налагали и някакви кой знае какви промени... като се замисля, естествено, че сега имаме по-различен начин на живот, но всичко стана някак си супер естествено. Даже в началото се притеснявах защо така не му треперя и не е ли нормално да съм малко по-притеснена и т.п., пък и никоя баба не е идвала да помага (или може би точно затова стана така спокойно  Laughing ).
Цитирай


Мнения: 30
Когато се прибрахме с малчо от болницата чувствах облекчение и спокойствие. Много исках да си се прибера в къщи-изкарах 2 седмици в болницата, 1 за пренасяне и 1 заради секциото. Бабите ги държах точно два часа и им показахме пътя с таткото. Всичко си поех в ръце- и къпане и пране, даже готвих, чистих, излизах на разходка, е свекито идваше ама то беше за украса само. излизаше с мен да пие кафе докато бебо си нанише в количката. Общо взето всичко сама си правих и си гледах сама детето (и таткото помагаше като ходеше на пазар). Бях толкова щастлива, че бебо вече е с нас, че веднага влязох в ролята на мама:). И да ви призная малко ми липсва онова време, сега като съм на работа времето ми минава толкова шеметно и неустено, че не мога да се нарадвам изцяло на моето съкровище.
Цитирай

София Люлин 10

Мнения: 864
Първото си дете родих на 18г.Нямаше кой да ни помага,гледахме го самички.
Всичко си дойде на мястото от самото начало.Не сме имали проблеми,не сме се депресирали излишно.......имахме чувството,че малкото човече винаги е било с нас  Hug
Цитирай


Мнения: 5 623
Лесно свикнах и не съм имала депрресия даже около 2м. бях в някаква страхотна еуфория такова спокойствие и блаженство не бях изпитвала.Жалко ,че не продължава по-дълго.
Цитирай


Мнения: 7 469
Родих със секцио и първите 6 дена останахме в болницата. С майчинството свикнах бързо и лесно, не съм изпадала в депресии и други подобни състояния.
Цитирай

София

Мнения: 10 816
Не съм изпадала в депресии, болеше ме само операцията, но и това премина за 2-3 седмици. Майчинството - ами не мисля, че с него се свиква - то е заложено и просто, когато дойде момента се проявява.
Цитирай


Мнения: 1 674
Да.Не съм изпитвала никаква депресия,даже ми беше много приятно.Имах толкова много енергия,въпреки,че никой не ми е помагал/живеем самостоятелно/Гледаш детето си как расте,грижиш се за него,цялото време на света е ваше-какво по-хубаво от това?
Цитирай

София

Мнения: 273
Беше ми страхотно хубаво, че се прибирам с бебо в къщи. Не съм изпадала в депресия, но си имахме трудни моменти. Нищо обаче не можа да помрачи щастието, че сме заедно! Не ми се е налагало да свиквам - то си беше част от мен и от тате.  Very Happy Липсват ми първите дни ... Искам пак ...
Цитирай

в Надежда-та

Мнения: 4 926
Нямах депресия, бях адски щастлива и мисля, че веднага свикнах - знаех какво ме очаква от тук на татък Laughing
Цитирай

Tам през Атлантическия океан

Мнения: 5 929
Нямах депресия  Wink
имах помощ от свеки първите 15 дена и после потътен вятър и сама се опрявях вече и с двамата мЪжове  Hug Peace
Цитирай

Варна

Мнения: 250
Моята депресия ако е било нещо такова се състоеше в това,че се разплаквах от няма нищо.Иначе не съм се чувствала зле,само нямах търпение да започнем да излизаме на разходки,че не ме свърташе затворена.Общо взето бързо влязох в ритъм.Сега ми е толкова добре,че не ми се връща на работа,а трябва. Wink
Цитирай

Русе

Мнения: 2 090
Странно беше първите дни с бебето вкъщи.Постоянно поглеждах към бебешкото легълце,където спинкаше ангелчето ни....сякаш да се уверя че това е истина,изглеждаше ми отначало всичко сюрреалистично.Не можех да свикна веднага с мисълта че съм вече майка,чувствах се много щастлива,но и много уплашена на моменти(за неща за които сега ми е смешно като се сетя Wink).Чувствах се на моменти неопитна и безсилна,но въпреки това не исках помощ-исках с таткото да се справяме сами.Чувствахме се горди с нашето бебе Love
Дали съм имала депресия могат да кажат близките ми Mr. Green,аз мисля че не Wink.

Кога започнахте да се радвате на майчинството?
Най-много се радвах като започнаха разходките с бебето,и като показах на целия свят моето слънчице Love
Цитирай

България

Мнения: 242
не съм имала депресия.всичко стана някак много естествено . първите дни бяха дошли двете баби уж да помагат,а всъщност само му се радваха.ние двамата с тати се надпреварвахме кой да го преобува и преоблича и къпе.....разделихме си задълженията-аз кърмя,той-къпе и като дойдеше някоя баба и нещата някак се объркваха.изпаднах в лека депресия когато първия път изпита колика и го болеше,а аз не можех да му помогна нищо повече и първия път като се разболя и му се запуши нослето и през нощта не можа да спи,ама не съм сигурна,че мога да определя това като депресия
Цитирай
0 Потребители и 1 Гост преглежда(т) тази тема.
1-14 от 48 отговора