Забравена парола?
или
Регистрирай се Активация на акаунт


Ел. поща с която се опитвате да се регистрирате не съвпада
с тази използвана в BG-Mammma

Да Попълнете формата за регистрация Не Продължете с Facebook регистрацията

Здравословни проблеми и профилактика
0 Потребители и 1 Гост преглежда(т) тази тема.


Мнения: 398
Това ми е диагнозата и се чудя и се мая как ще излезна от това положение.
Две години вече съм на приливи и отливи-когато съм зле съм на легло с тежест в гърдите,сърцебиене,липса на концентрация.Напущам работа и някой ме гледа в къщи.Когато (най често след месец) се оправя започвам работа и работя до следващия пристъп.
Казват,че съм хипер емоционална (това е характер,то не се променя) и много чувствителна.
Да,чувствителна съм и именно това ме довежда до "леглото".Последната ми работа беше във фирмата където работи мъжа ми,на добра позиция сред добри хора (и някой-мъжа ми зад гърба ми) и пак същото- притесних се за едни резултати които загубих и за следващите  24 часа вече се появи "другата в мен". Как,по Дяволите да се преборя с това,че в живота се случват и лоши неща и трябва да ги преодоляваме?!?
Сега съм малко по добре(доколкото може да е добре човек пиещ антидепресанти).Колежка с която бяхме в един офис днес ми се обажда да ме пита дали търся работа аз от незнание какво да и отговоря и казах,че ще и се обадя утре защото съм много заета  Twisted Evil

Реших да ви попитам дали някой от вас или ваш близък е страдал от това и има ли край всичко?
Да си седа в къщи не ми е от най приятните неща,но пък ако всяка работа ще я напущам след 4 месеца аз ще си изчерпя капацитета на познатите и един момент ще влезна в графа психично болна.
Цитирай

Germany

Мнения: 142
 Много е трудно оттърваването от тази болест. Аз самата съм така от 19 годишна, заради това , че съм много чувствителна. Когато получих първия си пристъп помислих, че ще умра. Тогава бяхме в Гърция, майка ми се побърка- започна със сърцебиене, прималя ми, паднах на земята без да губя съзнание- просто бях станала като парцал. Тогава ме взеха с линейка и в болницата помня, че ми сложиха инжекция и ме пратиха на психолог, който още тогава ми изписа антидепресанти,но аз не ги взех. Разбира се това не беше безпричинно- тогава имах проблеми, но като се отключиха тия пристъпи, та до сега. Като се притесня за нещо и започва сърцебиене, внушавам си, че съм много зле- съответно ми става още по- зле и така докато не премине този период.
Лошото е, че започнах да вдигам и кръвно като се притесня за нещо. Обаче преди почти 2 години започнах Ципралекс, който ми изписа психиатърката. Тя също много ми помогна като разговаря с мен за проблемите ми. Тогава направо ми олекна. Една година живях като нормален човек, аз самата не можех да се позная. Сега съм го спряла докато съм бременна, да видим колко ще издържа без него.
Тези неща които преживяваме е трудно някой да ги разбере, но чувството да умираш всеки ден е ужасно.
Ти какви лекарства взимаш? Аз преминах през няколко докато улуча какво ми действа. Разказах ти за себе си, защото на мен ми помагаше да знам, че не съм единствената, която преживява такива неща.
Цитирай


Мнения: 398
Аз при предишните пристъпи не съм вземала лекарства.Невролога ми препоръча да отидем на почивка и при смяна на атмосферата се оправих,но сега,третия път бях много зле и не можеше без лекарства.В момента пия Транксен и Грандаксин -за един месец.Месеца изтича скоро и съм значително по добре,но ме тормозят мисли-до кога ще съм така?! Може ли нещо да се направи за да се преодолеят тези пристъпи?Явно не,то си е до характер и като се отключи си продължава за винаги.
Ти защо пиеш лекарства като си добре?Което и да е лекарство е нож с две остриета.
Цитирай

Germany

Мнения: 142
 Започнеш ли антидепресантите, колкото по дълго ги пиеш, толкова по-голям шанс имаш да се излекуваш. Транксен съм пила, но той май само ме приспиваше. Грандаксина какво лекарство е ? Аз трябваше пия Ципралекса поне две години, но забременях. Освен, че напълнях 5-6 кг. от него, нищо друго лошо не мога да кажа. Много ми помогна, все едно не бях себе си.
 За характера- наистина си е до характер. Но е и много важно да имаш до себе си хора, които да ти помагат да го преодолееш.
Цитирай


Мнения: 398
Аааа,виж кой бил виновника вечно да спя Smile)
На мен ми помогна.Добре съм сега.Дори от няколко дена си забравям да си взема хапчето (съответно го пия по късно) което означава,че не съм се пристрастила.
На мен ми дадоха лекарства за един месец и не мога да си купя други на собствена глава,но и не искам ако няма нужда.
Килограми не качвам-напротив-нямам никакъв апетит и с голям зор ям колкото да не е без нищо. Взех да пия и витамини уж да ми се подсили организма.Казвам им на докторите да ми дадат нещо-те ми внушават,че нищо не ми трябва и затова реших да си взема витамини,мислех за рибино масло,но пак ме е страх да не стане някоя каша в корема ми и без беля-беля.
Какво имаш предвит под "какво е"?Унгарско,но незнам за какво ми го предписаха.
Аз през живота си толкова хапчета не съм изпила колкото през последния месец.Бях здрава като "куче" и изведнъж "паднах".
Цитирай

Germany

Мнения: 142
Имах предвид дали е антидепресант, защото не съм го чувала. Наистина щом забравяш за хапчето си по- добре. След като почина дядо ми бях много зле- сърцебиене, кръвно, чувствах се ужасно. Отидох при една кардиоложка, защото си мислех, че имам някякво заболяване на сърцето. Тя като разбра каква е работата ми изписа Невролакс, мента-глог-валерян и витамини. Каза ми, че сама ще усетя кога да ги спра.И така- в началото ме успокоиха, почувствах се по-добре и когато след десетина дни започна и да ми се приспива от тях ги намалих и спрях.
 Да, но това е само временно,за съжаление, докато нещо не провокира пак такъв пристъп.
 А това за лекарствата ми е също много познато- и мен все ме е страх дали това е правилното лекарство? ами ако ми стане нещо от него? и т.н.
Цитирай


Мнения: 398
Не  е антидепресант,и аз незнам какво е-стимулирало мотивацията....Каква мотивация като легнеш на легло и си пълен парцал?!?
Между другото днес ми се обадиха за работа.Препоръчал ме един човек който незнае за състоянието ми.Съгласих се,но отново с много страхове.Все пак психиатъра ми каза,че трябва сама да си внушавам,че съм здрава... и аз днес така-" разкъсана" между двете крайности приех офертата,но уж имам други задължения та чак след 1/07 ще започна. Ако отново нещо се случи сигурно вече в нищо няма да повярвам защото едно е да си самовнушававаш и самонавиваш,друго е да те боли нещо.Ще потърся и лекарски съвет какво да взема в случей на напрежение? И аз имам от тези хапчета -глог,мента и валерана,но не съм ги пипнала от страх да не я "огелпя хептен".Те как се пият-всеки ден или можеш и когато си натоварен,ей така,превантивно?

Ти колко често си правила пристъпи?
Цитирай

Germany

Мнения: 142
Можеш да ги пиеш, когато решиш, изобщо не се притеснявай. Аз ги пиех дори и сега като бременна, но ми казаха, че от ментата се получавали контракции и сега съм взела само валерян да имам ако ми се наложи. Не се тревожи за работата, че така си правиш по-лошо. Отивай смело и всичко ще е наред.
Преди да стигна до психиатърката ходих при невроложка. Тя ми каза да си нося с мен Транксен-а и като се почувствам недобре да го пия. Така веднъж като пътувах със самолет през първия полет получих пристъп- страх, сърцебиене, обливаха ме топли вълни, изпотяване на дланите...Едва издържах. После докато чакахме прехвърлянето пих един Транксен и при следващия полет бях О.К.Ти така и така го имаш, можеш да си го взимаш с теб за кураж. Дори и самата мисъл, че имаш  лекарство в себе си и при нужда можеш да го пиеш, успокоява.
Случвало се е и повече от година да не правя пристъпи- докато съм била бременна и после с бебетата като съм се отвличала.
Но най-добре се чувствах с антидепресанта.
Цитирай


Мнения: 2
Здравейте!И аз като вас съм с нервно вегетативна дестония от почти 11 год.Тогава бях на 26.За първи път тогава получих обичайните:сърцебиене и прималяване и ,спираше ми въздуха ,страх че умирам  .Естествено това беше провокирано от преживяване свързано с моето първо дете.Наложи се да й се направи операция точно в областта на деколтето.Имаше някакво топче което приличаше отначало на пъпка от ухапване но впоследствие се уголемяваше и т.н. да не се отклонявам повече от темата.И така след първия пристъп в бърза помощ,диазепам мускулно,насочиха ме към невролог и се започна едно дълго и неуспешно лечение .На моменти се чуствах добре, в др. случай- мн.зле и така до 2000г.Тогава след 10г. забременях с второто си дете.Разбира се покрай цялата тая еуфория с бременността,раждането-пък след каката се роди юнак (днес са на почти 17 и 7 год.), аз нямах познатите от бл.минало проблеми.Но уви- баща ми получи на 57г. тежък инсулт и това ме доведе до още по-тежки кризи и пристъпи.Така стигнах до психиатъра.Съжалявам че не е имало по-рано кой да ме насочи .Започна лечение с КСЕТАНОР, който впоследствие замени със  СЕРОКСАТ по 1 на ден (еднакво действащи са ).Сега се чуствам превъзходно.Моя съвет към теб е да се обърнеш към психиатър и ти.Разбирам те напълно как се чустваш и за това искам да ти помогна с каквото мога
.
Цитирай

Belgium

Мнения: 6 797
Момичета и аз страдах от тази болест, но се излекувах с хомеопатия  Peace

Антидепресанти не съм взимала, от тях ставаш парцал без да ти помагат реално. Само подтискат симптомите, без да ги лекуват. Това заболяване наистина е на база психика, но не мисля, че някой може да се излекува напълно с хапчета със зелена рецепта.

Аз съм напълно излекувана вече от над 3 години, пристъпи нямам, дори и да се притесня за нещо знам как де се овладея вече само с воля  Peace

Успех на всички!

П.П. Пише се дИстония, не дестония
Цитирай

Germany

Мнения: 142
 Lu-lq, след като не си взимала антидепресанти откъде знаеш, че те правят на парцал? Изобщо не е такова действието им. Моята невроложка също ми изписваше какви ли не билкови и хомеопатични лекарства и като видя, че на всеки контролен преглед съм пак със сърцебиене и кръвно, видя ,че няма да стане само с тях.
 Jenira, аз също съжалявам, че толкова години се мъчех с различни успокоителни. Добре,че и моята невроложка ме прати при психиатърката, изписа ми Ципралекс и след десетина дни бях нов човек.
Цитирай

Belgium

Мнения: 6 797
magy_m78 пих някакви успокоителни 1 седмица (за това и казвам, че не съм пила, защото е кратък периода) и ги спрях сама. И бях като парцал, това е факт.

Хомеопатията действа бавно, не става за 10 дена. Но пък окончателно се отърваваш от пристъпите. Ако се поддържа човек само на успокоителни цял живот ли ще ги пие, за да потиска пристъпите?  ooooh!

При мен стана само с хомеопатия и се радвам, че не се наложи да си тровя организма, нито да привиквам към лекарства  Peace
Цитирай

Germany

Мнения: 142
 Едно са успокоителните, друго са антидепресантите. От успокоителните и аз бях като парцал, даже събирах границите от диазепам. Хомеопатични взимах поне 3 месеца, радвам се че на теб са помогнали, на мен не можаха.
Цитирай

Belgium

Мнения: 6 797
Едно са успокоителните, друго са антидепресантите. От успокоителните и аз бях като парцал, даже събирах границите от диазепам. Хомеопатични взимах поне 3 месеца, радвам се че на теб са помогнали, на мен не можаха.

Жалко, че не са подействали при теб. Но ако си намерила лекарството, което ти помага, значи всичко е ок  Peace
Цитирай
0 Потребители и 1 Гост преглежда(т) тази тема.