Две години вече съм на приливи и отливи-когато съм зле съм на легло с тежест в гърдите,сърцебиене,липса на концентрация.Напущам работа и някой ме гледа в къщи.Когато (най често след месец) се оправя започвам работа и работя до следващия пристъп.
Казват,че съм хипер емоционална (това е характер,то не се променя) и много чувствителна.
Да,чувствителна съм и именно това ме довежда до "леглото".Последната ми работа беше във фирмата където работи мъжа ми,на добра позиция сред добри хора (и някой-мъжа ми зад гърба ми) и пак същото- притесних се за едни резултати които загубих и за следващите 24 часа вече се появи "другата в мен". Как,по Дяволите да се преборя с това,че в живота се случват и лоши неща и трябва да ги преодоляваме?!?
Сега съм малко по добре(доколкото може да е добре човек пиещ антидепресанти).Колежка с която бяхме в един офис днес ми се обажда да ме пита дали търся работа аз от незнание какво да и отговоря и казах,че ще и се обадя утре защото съм много заета
Реших да ви попитам дали някой от вас или ваш близък е страдал от това и има ли край всичко?
Да си седа в къщи не ми е от най приятните неща,но пък ако всяка работа ще я напущам след 4 месеца аз ще си изчерпя капацитета на познатите и един момент ще влезна в графа психично болна.