непрекъснато иска да е с мен

Същото е при София, само че към баща й. Въпреки, че не се е отделяла от мен 3 г., въобще не й пука за мен 

Той не може да влезе на спокойствие в банята, не може да слезе даже за нещо до колата, ако не може да я вземе от градината, отивам аз и познай какво става - тръгва да слиза по стълбите, спира и пита къде е баща й, ако не я излъжа, че ни чака отпред или нещо такова, няма и да слезе, умирам от срам 

Той даже започна да се дразни на мен, защото не може да осъзнае какво е да си идеш при детето, за да направиш, каквото иска, а то да пищи и да вика "Махай се". Но след като пробвахме различни варианти, видяхме, че нищо не се получава и решихме да се примирим, докато отшуми. Нагаждаме се, няма начин, той пое изцяло грижите за нея, а аз неговите задължения вкъщи, иначе не се издържа.

Единствено за приспиването я натиснах и за около 2 седмици свикна, че ще е с мен, но си трябваха разни подмазвания и подаръци за да се уредя, защото с баща си заспиваше по 2 часа  караше го да й носи мляко, сок, ставаше по 5 пъти до тоалетна и т.н., а с мен даже приказка не иска, само казва Лека нощ и вече е захъркала 

Единственото, за което се сещам е баща й да прави неща, които предизвикват интерес, игра, предмет, храна, с която да я залъже.

Имам чуствтото, че сега започна да отшумява, но поне до 3г. и половина беше истиснки кошмар 

Никол, страшно звучи това с твоето дете. Фетиш към таткото 

Иначе при нас е същото - но към двамата. Към който успее да се присламчи и не го пуска до тоалетна да идe. През деня съм аз, вечер с баща си.

mystic, страшно е наистина, не дава да го пипна, казва, че това си е нейния мъж 

КАСИС, намерих една тема, която бях пускала преди няколко месеца, като я чета виждам колко по-добре е положението сега, значи има светлина в тунела, ще мине и при вас 

КАСИС,ние имахме същия проблем.Малката така се беше залепила за мен и тичаше по дире ми,но премина.След като баща й започна да поема някои от ангажиментите покрай нея му е станала върла фенка.
С времето и при вас нещата ще си дойдат на мястото.Бъди търпелива.
Никол имаш много красива дъщеричка. 

никол, сега като погледнах темата ти се сетих, че съм я чела. направо ти завиждам  на всичкото отгоре не мога да прехвърля нищо домакинско на баща й - не може да прави нищо. т.е. обича да не може да прави нищо. за пръв път зареди миялната тази седмица - нищо не се измило при това подреждане + изкривени пластмасови съдове. преди 6 години веднъж пра - чаршафи + копринена пижама + вълнена жилетка на 70 градуса. повече не пере ама темата не е за него...

дано да мине както казват всички ,че не се търпи. в началото реших, че е от яслите - да не би да мисли, че не я обичам, че я изоставям. ама с яслите свикна, а другото става по-зле. като се къпя ми отваря кабината да си общуваме. като пишкам иска да ме бърше ужас. адски е некомфортно да не си сам в тоалетната  и е едната ръка да готвя, а с другата да редя пъзел 

Звучи ми толкова познато, а в същото време - сякаш не е било... При синът ми този период трая някъде до към 2 години и 10 месеца. На три вече сякаш беше съвсем друго дете.
Навършвайки третата година, все едно прекрачи някаква граница, израсна изведнъж, престана с всички вредни навици, комуникацията ни мина на съвсем друго ниво... Пожелавам ти и при вас да се получи така 

Мисля, че и родителите са хора, не само децата. Да, разумно е да се откликне на нуждата на детето - примерно жажда през нощта. Но да си избира кой точно да даде водата е явно изнудване, на което, според мен, родителите не следва да се поддават.

Абсолютно си права, същото мислех и аз, но все пак имаме нужда и от сън, а ако не й "угодим" такъв просто няма

Същата работа  Не само, че не иска да се отдели от мен изобщо (в детски клуб, при баби и т.н.), ами и цялата обслужваща дейност трябва да се върши от мене. Да, обича да си играе с баща си, радва му се много, но когато трябва да му се налее вода, примерно, трябва да съм аз и никой друг.

Дъщеря ми мина през два такива етапа- първо привързаност към мен, после към баща й. За наша огромна радост с времето това "пристрастяване" отшумя. Сега е ужасно привързана и към двамата и създава проблем на бабите, иска да е с нас.

Ох, и при нас положението е същото. Стела е непрекъснато хваната за мен, вече започнах да се уморявам физически и психически. Когато излизаме на разходка почти през цялото време иска да я нося, често в парка стои сгушена в мен, вместо да играе с децата. Влиза в пясъчника само ако и аз съм там, трябва да играя с нея. Днес бяхме на басейн и тя през цялото време беше в ръцете ми. В малкото моменти, в които влизах във водата стоеше на ръба на басейна и ревеше да отида при нея. Когато и се ходи до тоалетна, не дава на баща и да и помогне. Рядко се съгласява той да я храни и облича. От скоро приема да я къпе, но след това задължително трябва да я поема аз, иначе е голям рев.
Най-кошмарно е вечер, защото е уморена и кисела и настоява да е непрекъснато в ръцете ми, не си спомням кога за последен път съм вечеряла спокойно. Сутрин, приготвям закуската с нея в едната ръка, вечер така слагам масата, вечерям и вдигам масата.
Таткото се изнесе да спи в хола, защото тя много се буди нощем и нощем само аз се грижа за нея. Като добавя и това, че все още суче и го прави по не знам колко пъти денем и нощем, можете да добиете бледа представа за ситуацията.
Неприятното е, таткото се обижда. А когато отиваме на гости на моите родители, те могат да и се радвам само отстрани, докато е в ръцете ми. Не дава на никой от тях да я гушка и те я занимават непрекъснато като я водят при животните или и измислят разни забавления само и само да и се порадват за малко.
Дано този период скоро да свърши, защото не знам още колко време ще издържа. Много съм привързана към нея и обичам да се занимаваме заедно, но не 24 часа в денонощието.

Хайде и моят син в списъка.Пресен случай,снощи се връщат с баща си от разходка(като преди това един час е уговарян да тръгне)и той не дава на баща си да му събуе сандалките.Искал мама да му ги събуе.Аааааа,ядосах се и му казах,че няма да дойда, да си ги събуе сам(през деня бяхме в парка и там спокойно си събу сандалите и ги почисти от пясъка),и че не се ли събуе ще стои в коридора.И така,викове*мамаааа*,хленчене един час.Накрая го повиках с обувките при себе си,в хола,и му ги събух.Избрах среден вариант,ама то не се издържа.
Отдавам го на това,че от както се е родил все сме заедно,няма баби,няма никой.

абе, и аз знам, че не трябва да се угажда, ама няма иначе мир. в състояние е да бучи 30мин аз да направя нещо, а не баща й. и като се случи да е вечер, цял ден съм била на работа и ми е надута главата, просто отстъпвам. то и сутрин е същото за да не закъснеем за ясла и работа, съм съгласна на всичко. чакам да стане на три, значи. към половин година. ама, ако и тогава не се очовечи малко, не знам как ще оцелея. ето, снощи се прибираме, с 5 торби съм, бързам всичко да сложа в хладилника, пишка ми се, почва да вали и трябва да събера прането, а тя пищи аз да я събуя. баща стои и я моли той да я събуе, а тя реве като одрана на живо. полудях. полудях просто

Моя син все още е влюбен в мама. Единствения "напредък", ако може да се каже, че сега вече не иска само с мен ами да сме тримата с баща му.  Което си е истинско мъчение да се свърши някаква работа, при положение, че няма баби, които да го поемат от време на време. Идилията е пълна - мама, тати и аз, друго не иска.
Страшното става, когато мама излезе и останат само двамата мъже - цирк и ужас. Надявам се с възрастта да става все по добре. 

Моята 6г. калпазанка пък от малка тормози упорито баща си.Просто си е внушила ,че той е като другарче за игра и само да го види на вратата и започва да вади разни пъзели не се сърди човечета,след това се рита топка в коридора,след това се кара колело и въобще цялото му свободно време го уплътнява.Сутрин пък скача в нашето легло,мен ме пъди от него и чака приказки,в серии измислени от татко и.А бе мира няма човека от нея.Просто си е въобразила ,че той отговаря за нейното забавление и това е.Не, че на него не му е приятно,но тя е прилепнала за него през цялото му свободно време и никой друг не може да го доближи.
Никол,не знам при вас как е,но при нас, Естел свързва баща си основно с игра,за всичко останало или се справя сама ,или търси мен.По същият начин обсебва и батко си,ако го набара в къщи де.

Ние пък имаме друг проблем. Ако решим да идем от едната стая в другата (аз и дъщеря ми, или мъжът ми и дъщеря ми), тя започва да пищи: "За ръчичка, хвани ме за ръчичка". Ок, няма проблем. Ама въпросът е, че докато тя се накани да стане, да си обуе пантофите, да се натутка... ние вече сме отпрашили, щото все някаква работа си имаме, и естествено бързаме да си я свършим. И се почва един луд рев, едно пищене, едно напъване... И така, докато не се върнем да я хванем за ръчичка. Иначе изобщо не е болезнено привързана към нас, дори като излезем тръгва да бяга към люлките, хич и не се сеща за нас. И това го прави от няколко месеца, говорили сме, обяснявали сме и 100 пъти, че може и сама да дойде до другата стая, но не, тя си знае нейното.

Таткото отива да събира прането, а мама в тоалетната, детенце спокойно да изчака мама да излезе и ще я събуеш, нещо такова  ама период е де, ще мине. И не полудявай, щото това ги дразни дечицата и може повече да продължи /инатят се/, по-скоро покажи че не те бърка с нищо това, но просто ще изчака, докато влезеш в тоалетната и после ще й помогнеш 
Докато са малки си обичат навиците и като им се промени нещо, ужасно им е трудно, разваля им се малкия свят, просто сигурността я чувстват в тези навици. Но е период, отминава  моя син също мина през това, сега е на "изчакай ме" като при TessaMon, но мисля че дойде от постоянното съревнование - кой ще е пръв /то пък иначе не мога да го накарам нищо да направи  /

Същото е и при нас, затова не мога да ти дам съвет, единственото е, че съм забелязала, че когато таткото се постарае, нещата се подобряват, значи извода е, че решението е в техни ръце /на татковците де/, малко да се понапънат. Защото иначе и аз откачам на тая тема - особено вечер, когато каже собственически "Хайде, мамо, да си лягаме", а на мен ми се гледа поне един филм, щото знам, че легна ли с нея, край, и аз ще заспя, а баща й доволно си се разтегне на канапето и като му хвърля убийствен поглед, и той сладко вдига рамене, демек "Ми детето теб иска" Не се оплаквам, помага ми за доста неща, но по принцип е хубаво ако се редуват 2 мата родители, за да може всеки поравно да си поема малко глътка въздух.

Ние сме по-малки, но сме в същото положение. Когато мъжа ми си е в къщи стои при него за малко и пак започва само при мен да идва. Непрекъснато ме дърпа да го гушна и да си играем. Кога има и други хора около нас, ако не съм до него започва един рев ... Понякога наистина ми писва. Но той непрекъснато е с мен, може би затова е такъв.

Всички деца явно минават през такъв период. Дъщеря ми е същата. Когато е с мен - добре. Но когато е с баба почва да вика ДЯДЯ. Отива при дядо си и ако той не и обърне внимание почва да вика ТАТИ. Ако и той има работа вика БАБА. И така може с часове да обикаля от един член на семейството в друг. Проблемът е, че не си играе с човека, когото вика. Целта на дъщеря ми е била да ни събере в една стая и всички. Това го разбрах случайно. Събрахме се всички в кухнята и тя започна да се радва, да си върти дупето и да си "говори" нещо. Беше ужасно щастлива. От тогава насам почне ли да изрежда кого иска /ако имаме възможност/ събираме се в хола и започват нейните циркаджийски номера Цялото семейство и се радваме, но спира абсолютно всички задачи. Вманиачи се на тема "ВСИЧКИ ЗАЕДНО". Е да се надяваме този период да отмине по бързо.