Човек не се променя толкова лесно, а на коренните промени не вярвам! " Вълкът кожата си мени, но нрава не! " Ще чакаме да пишеш след някой друг ден, защото може мъжът ти да излезе прав. Дано не е така. Дано наистина се е взела в ръце!
- Публикувана: 18 юни 2008, 23:14 ч.
- Последно мнение: 2 юли 2008, 21:20 ч.
Майка ми си идва,а на мен ми е тъжно и чак страшно
аз мисля, че рано или късно идва момент, когато човек преосмисля живота си, вижда грешките си и опитва да промени нещата.
Мила, може би при майка ти е дошъл точно този момент.
Не мога да си обясня нейното предишно поведение, но понякога човек прави големи щуротии от желание за внимание. Може би е осъзнала, че вече годините напредват и не иска да бъде изолирана и сама. Осъзнала е, че нейните действия могат да ви отчуждят от нея. Кой знае... Но явно жената се е замислила и е решила да си промени отношението.
Наистина човек не си избира родителите, но това не означава, че трябва да позволяваме да ни подлагат на психически тормоз. Ако нещо, което тя е казала или направила те е ядосало и подразнило, по- добре да й го кажеш. Нека да разбере, че ако тя не те уважава не може да изисква уважение и от твоя страна към нея... Дай и да се разбере, че всяка нейна намеса може да я отдалечат много от теб и семейството ти.
Желая ти успех
и много щастливи мигове
Мила, може би при майка ти е дошъл точно този момент.
Не мога да си обясня нейното предишно поведение, но понякога човек прави големи щуротии от желание за внимание. Може би е осъзнала, че вече годините напредват и не иска да бъде изолирана и сама. Осъзнала е, че нейните действия могат да ви отчуждят от нея. Кой знае... Но явно жената се е замислила и е решила да си промени отношението.
Наистина човек не си избира родителите, но това не означава, че трябва да позволяваме да ни подлагат на психически тормоз. Ако нещо, което тя е казала или направила те е ядосало и подразнило, по- добре да й го кажеш. Нека да разбере, че ако тя не те уважава не може да изисква уважение и от твоя страна към нея... Дай и да се разбере, че всяка нейна намеса може да я отдалечат много от теб и семейството ти.
Желая ти успех
и много щастливи мигове 
Панева по внимателно със заключенията-не бързай човек не се променя така лесно,може би има причина,но по -добре бъди малко по-резервирана.Аз съм отраснала с властолюбива майчица до мозъка на костите си,упорита като магаре и все тя права,с един дълъг език като аршин.Като не се виждаме често известно време е много внимателна до 6 ден например и старата песен ан нов глас се повтаря бавно с малки изключения.С тази моя мама сме се карали до немай къде,сега рядко и казвам майко-обръщам се по име,но тя много добре знае защо.Не съм от хората ,които позволяват да им се качват на главите,но понеже ми е родител се съобразявам повече,отколкото трябва.
Все пак дай и шанс може би и да е осмислила много неща,но имай едно наум.Моята като си науми нещо е толкова внимателна,любезна и прочие,че човек не може да я познае до момента,в който излезе на яве за какво става въпрос.ДА не забравяме,че това са хора с установени навици,характер и прочие.
Все пак дай и шанс може би и да е осмислила много неща,но имай едно наум.Моята като си науми нещо е толкова внимателна,любезна и прочие,че човек не може да я познае до момента,в който излезе на яве за какво става въпрос.ДА не забравяме,че това са хора с установени навици,характер и прочие.
към авторката - напълно те разбирам, защото и аз съм на същото положение. Ако трябва да ти разказвам всичко което съм чула и видяла дни няма да ми стигнат. От време на време започвам да се обвинявам че все пак ми е майка и не трябва да бъда така дръпната с нея, но на следващия ден ми се сервира нещо ново и така един омагьосан кръг. Най - последното което ми се случи - поиска от мен да се откажа от наследството си, за да остане всичко на заварената й дъщеря. Няколко дни по-късно се оказва че трябва да се оперира, идва при мен започва да плюе мъжа си и всичките му роднини, гони го пред мен да се махал, защото след операцията ден два трябвало някой да я гледа в болницата. Само ден преди това аз бях тази, която няма нужда от съжаление, като мъжа й /който е прекрасен човек, гледа я в устата кога какво ще поиска/ и страната му бяха най -хубавите, най - добрите, как те били нейното бъдеще и т.н. Боли ме, защото докато аз съм гладувала в миналото и съм искала помощ тя ми разказваше как платила издръжката на заварената си дъщеря, как това или онова и нямала за мен. Като дойде в къщи ще огледа жилището кое, как съм направила, ще изкоментира с ирония или подигравка това или онова, ще се завърти и ще си тръгне. Така че има какви ли не майки. Може би дълбоко в себе си ме обича, но до ден днешен след раздялата с баща ми нито ме е попитала как живея, нито ми е помогнала, нито ме е попитала дали ме тревожи нещо. Стана доста объркано,но вече споменах че ако трябва да разкажа всичко дни няма да ми стигнат
paneva, поредната съм, която ще ти напише колко добре те разбира. Години ми трябваха, за да се отърва от терора на майка ми. Докато имаше ключ от апартамента ни - нямаше спокойствие. Накрая и го взех и благодарение на хилядите приказки, които ми е изговорил мъжа ми, проумях, че трябва да престана да се чувствам гузна за това, че и казвам истината когато е зла и несправедлива и не искам да говоря с нея. Баба, собствената и майка, я наричаше проклетия...
Дано промяната и не е само театър, защото при нас винаги е не театър, а просто цирк невиждан, с хиляди номера, за да е тя център на вниманието винаги.
Дано промяната и не е само театър, защото при нас винаги е не театър, а просто цирк невиждан, с хиляди номера, за да е тя център на вниманието винаги.
Здравейте,момичета!Минаха 3 дни и аз отново пиша.Мъжа ми за сетен път се оказа прав,а аз за кой ли път излъгана и предадена. 
И вие бяхте прави!Вчера не се видяхме,днес дойде у нас.Явно всичко е било театър,но успя да го играе един ден само 
Във вторник ни покани на заведение и искаше просто да се видим.Почна от далеко.Понеже вече мисли да се връща от чужбина окончателно започна да говори за апартамента.Великия апартамент,заради който погреба дори баща ми.Започна да се мъчи да ни кара да пращала пари да му правим ремонт и да идем да живеем там. 
Отговор не искала,било само предложение. 
С мъжа ми казахме че освен една дограма няма какво да му се прави,защото ние там няма да идем.Бавно и методично,чак се учудихме как е съгласна да се кърти и сменят мебели както ние сме си искали.Днеска вече не издържа и почна.Обвинения,как останала сам сама,нямала място на света,дъщеря и не я искала и т.н.Накрая каза че щом няма да идем там нямала да прави ремонти.Казах да прави каквото си иска.Накрая ми каза че щяла да го продаде,да ми наплати моята част и да си купела една стая в някоя гораКуп сълзи,ред сополи 
Аз пак се съгласих и казах че нямам претенции.Питах я в крайна сметка какъв и е проблема и защо иска да сме при нея.Казах и че аз си искам моето семейство и да сме си сами,че там няма да идем.Питах я ако живеех в Бургас какво щеше да прави.Щяла да продаде всичко и да дойде при нас. 
Съгласи се и с мнението ми че иска да си живее живота чрез моето семейство.Когато казах че няма да стане и не и е работа тръгна да си ходи обидена и разревана.Събра си чантата,тръгвала си.Стана,после седна,пак стана,пак седна.... и пак почна.Циркове Направо не ми издържат нервичките!Не знам как да я отсвиря,като сърце не ми дава,ама не издържам.Само се хабя,а тя гледаш утре и апартамента ми взела.Мисля че не може,защото се води половината на мен,другата половина на нея.Ама знам ли?Та така.Сега мисля да полегна вече че главата ми ще се пръсне!Лека вечер на всички!
И вие бяхте прави!Вчера не се видяхме,днес дойде у нас.Явно всичко е било театър,но успя да го играе един ден само Във вторник ни покани на заведение и искаше просто да се видим.Почна от далеко.Понеже вече мисли да се връща от чужбина окончателно започна да говори за апартамента.Великия апартамент,заради който погреба дори баща ми.Започна да се мъчи да ни кара да пращала пари да му правим ремонт и да идем да живеем там. Отговор не искала,било само предложение. С мъжа ми казахме че освен една дограма няма какво да му се прави,защото ние там няма да идем.Бавно и методично,чак се учудихме как е съгласна да се кърти и сменят мебели както ние сме си искали.Днеска вече не издържа и почна.Обвинения,как останала сам сама,нямала място на света,дъщеря и не я искала и т.н.Накрая каза че щом няма да идем там нямала да прави ремонти.Казах да прави каквото си иска.Накрая ми каза че щяла да го продаде,да ми наплати моята част и да си купела една стая в някоя гораКуп сълзи,ред сополи Аз пак се съгласих и казах че нямам претенции.Питах я в крайна сметка какъв и е проблема и защо иска да сме при нея.Казах и че аз си искам моето семейство и да сме си сами,че там няма да идем.Питах я ако живеех в Бургас какво щеше да прави.Щяла да продаде всичко и да дойде при нас. Съгласи се и с мнението ми че иска да си живее живота чрез моето семейство.Когато казах че няма да стане и не и е работа тръгна да си ходи обидена и разревана.Събра си чантата,тръгвала си.Стана,после седна,пак стана,пак седна.... и пак почна.Циркове Направо не ми издържат нервичките!Не знам как да я отсвиря,като сърце не ми дава,ама не издържам.Само се хабя,а тя гледаш утре и апартамента ми взела.Мисля че не може,защото се води половината на мен,другата половина на нея.Ама знам ли?Та така.Сега мисля да полегна вече че главата ми ще се пръсне!Лека вечер на всички!
Сигурна съм , че те боли от всичко това, защото някъде дълбоко в нас ние се надяваме да имаме майки, каквито имат приятелите ни, тези които наблюдаваме. Но от друга страна нашите майки такива чувства изхвърлят пред нас, че ние да бъдем лошите дъщери със сърца като камъни - някога бях слушала за хората вампири. Може би единствения ни изход в тези ситуации е да спрем да се чувстваме така гадно, да обвиняваме себе си, да се самозалъгваме че това е майчината обич, да се примирим че сме сами и да заживеем живот в който не страдаме на разстояние от тях. Вчера на мойта и обясних че си има мъж и аз се оправям някак, а тя да се грижи за него и че него го разбирам че той като родител естествено е да мисли за детето си /заварената й дъщеря/, а пък аз нищо не очаквам и единственото което искам е спокойствие - тези театри когато има зор да е с мен са безсмислени. Може би тук много хора ще ме обвинят в коравосърдечие, но къде другаде е нашия изход в тези ситуации - като сираци при живи родители. Вдигни главата, отърси се от мислите и болката свързани с нея и се опитай да бъдеш щастлива с това с което разполагаш наистина. Трудно, но какво ни остава
И моите взаимоотношения с майка ми не са лесни и доста често ми е идвало да 
, но понякога, когато се замисля какво аз съм казала, какво тя и откривам грешки в поведението и на двете ни. И понякога съм си мислела, че само аз съм правата ( а може би съм и била), но начина, по който съм казала някои неща, реагирала са правили нещата по-зле. Обвиняването само в една посока не помага. Не казвам, че майка ти няма вина, но може би ще помогне ако се опиташ да видиш поведението на двете ви отстрани.
Някои жени ( включително и майка ми) не са в състояние да приемат, че децата им са вече големи и имат свой живот. Така че, не е единствената майка, която би искала да живее с детето си. Обикновено това са жени, които са нещастни и самотни и виждат в това шанс да не бъдат вече такива. Погледни от този ъгъл, а не от " тя иска да ми вгорчи живота". Ако го приемеш, то съм сигурна, че следващият път реакцията ти ще има друг израз (отстоявайки мнението си, но по друг начин изразено).
Успех!
, но понякога, когато се замисля какво аз съм казала, какво тя и откривам грешки в поведението и на двете ни. И понякога съм си мислела, че само аз съм правата ( а може би съм и била), но начина, по който съм казала някои неща, реагирала са правили нещата по-зле. Обвиняването само в една посока не помага. Не казвам, че майка ти няма вина, но може би ще помогне ако се опиташ да видиш поведението на двете ви отстрани.Някои жени ( включително и майка ми) не са в състояние да приемат, че децата им са вече големи и имат свой живот. Така че, не е единствената майка, която би искала да живее с детето си. Обикновено това са жени, които са нещастни и самотни и виждат в това шанс да не бъдат вече такива. Погледни от този ъгъл, а не от " тя иска да ми вгорчи живота". Ако го приемеш, то съм сигурна, че следващият път реакцията ти ще има друг израз (отстоявайки мнението си, но по друг начин изразено).
Успех!
Ох, съчувствам ти много и направо ми е жал за теб. Мисля, че трябва да бъдеш много твърда с нея, колкото и да ти е трудно. В момента в който започне да ти тежат думите и, каквито и да са и казваш, да млъкне или ставаш и си тръгваш, ако започне със сълзите наистина ставаш и си тръгваш, като и казваш, че от тук нататък така ще бъде. Сигурна съм, че ти е много тежко, но властен човек не може да се промени, единствено ако си много твърда може да промени до някъде отношението си към теб. Майка ти е, но ти имаш твой живот, който е най-важен. Като се тормозиш ти, това се отразява и на съпруга и на детето ти, знаеш. Започни да мислиш, само и единствено за твоето семейство и си постави за цел, в момента в който започнеш да се тормозиш да "изрязваш" майка си твърдо, категорично и безкомпромисно в името на ТВОЕТО семейство и неговото спокойствие. Приемаш, че майка ти си има неин живот, в които твоето участие е съвсем повърхностно и дори с риск да я засегнеш и го показваш ясно. Отрязваш още в зародиш опитите за манипулация, защото определено се опитва да го прави с постоянната позиция на жертва, която си приписва тя и с чувството за вина, което се опитва да ти втълпи. Ти нямаш вина за нищо, трябва да го разбереш, защото мисля, че това е водещото при теб и реакциите ти спрямо нея. Ти си голям, отговорен и разумен човек, ако тя не те уважава за това, накарай я. Дори да ти се разсърди, ще и мине, а и така или иначе, контактите с нея ти носят само негативни емоции. Направи така, че да и стане ясно, че ако желае да контактувате ще се спазват някой правила и го наложи в отношенията ви, а това може да стане, като и покажеш, че няма повече да търпиш каквито и да било манипулации и тормоз. Представи си , ако нещата продължат така и тя наистина се върне за постоянно в България - та живота ти ще се превърне в кошмар. Не го допускай, сега е момента да и покажеш, че ти си тази, която ще взима решенията в живота си и ако тя не може да се зарадва за теб, значи няма да бъде част от живота ти. Успех и много сили ти желая. 
Paneva,историята ти е кошмар!Изчетох всичките ти постове-нямам думи. 
Аз също съм много,много разочарована от майка ми,от много нейни действия и коментари през годините и до днес..и за мое съжаление по-често я чувствам,като мащеха,отколкото като майка.Болката и обидата от неразбирането,манипулирането и натиск от майка е голяма и трудно се преживява.Най-вероятно не се преживявава,остава отпечатък завинаги,че ти си лошата...Хич не мога да те посъветвам.А и твоя случай е доста по-тежък от моя...та аз за себе си не знам как да реагирам,когато моята ме врътка и ми играе сцени от Болшой театър(куца ми руския),та какво остава за такъв цирк,в който ти участваш.Мога само да те прегърна и да ти кажа,че не си лоша,не си крива,не си виновна...,просто се опитай да не повторяш нейните грешки с твоите деца.А нея-ще я търпиш,нямаш друг шанс,не си избираме родителите. 
Аз също съм много,много разочарована от майка ми,от много нейни действия и коментари през годините и до днес..и за мое съжаление по-често я чувствам,като мащеха,отколкото като майка.Болката и обидата от неразбирането,манипулирането и натиск от майка е голяма и трудно се преживява.Най-вероятно не се преживявава,остава отпечатък завинаги,че ти си лошата...Хич не мога да те посъветвам.А и твоя случай е доста по-тежък от моя...та аз за себе си не знам как да реагирам,когато моята ме врътка и ми играе сцени от Болшой театър(куца ми руския),та какво остава за такъв цирк,в който ти участваш.Мога само да те прегърна и да ти кажа,че не си лоша,не си крива,не си виновна...,просто се опитай да не повторяш нейните грешки с твоите деца.А нея-ще я търпиш,нямаш друг шанс,не си избираме родителите.
Отново съм тук.Вчера беше кръщенето на малкото ми съкровище.Няма да обяснявам колко плака,и какво беше,мисля че е ясно на всички който са минали през него.Накрая и моите нерви не издържаха като си гледах детето толкова безпомощно и така сърцераздирателно да плаче,та и аз се разплаках.Естествено нашата далечна баба беше там!Вместо да ме успокой започна с упреците и че съм била "башка майка" Както и да е,мина.Като седнаха всички гости ме извика настрани да ми кажела нещо.Каза ми че ще умира,била получила инсулт снощи. 
Попитах какво е станало.Показа ми на лявата си ръка палеца и се изкривил,седи свит и не може да го изправи.Казах и че от туй не се умира и че е някое разтегнато сухожилие или нерв.Ревна,не ми пукало за нея,ама то от нейните нерви и безсънни нощи заради мен нищо хубаво нямало да я сполети. Та отново както на всеки мой празник се опита да ми развали всичко,и на мен колкото ми беше натопорчено и показах че тоя път вече няма да успее.Седнах до мъжа си и приятелите ни и си направихме купона.Тя обаче реши от другия край на масата да вдигне тост и да намекне че все пак на масата имало и кръстници и можело да ги поздравим. Искаше да ме злепостави,но те всички я знаят,та на мен ми стана смешно чак.Вече реших че найстина е по добре тя да плаче отколкото аз,колкото и егойстично да звучи!Мисля че засега успявам.До голяма степен го дължа и на вас,момичета!
Сега с моя мъж се чудим как да извъртим нещата да са в наша полза.Че няма да живеем с нея няма,това е ясно.Но ми се иска докато може да ми праща пари да оправим апартамента.Нейните уговорки са да праща но ако идем да живеем там.Мисля да и кажа че ще идем,като направим ремонт.Да почнем с дограми,паркети и т.н. и да го протакаме колкото може повече.Искаше ми се обаче да чуя и вашето мнение.
Както и да е,мина.Като седнаха всички гости ме извика настрани да ми кажела нещо.Каза ми че ще умира,била получила инсулт снощи. Попитах какво е станало.Показа ми на лявата си ръка палеца и се изкривил,седи свит и не може да го изправи.Казах и че от туй не се умира и че е някое разтегнато сухожилие или нерв.Ревна,не ми пукало за нея,ама то от нейните нерви и безсънни нощи заради мен нищо хубаво нямало да я сполети. Та отново както на всеки мой празник се опита да ми развали всичко,и на мен колкото ми беше натопорчено и показах че тоя път вече няма да успее.Седнах до мъжа си и приятелите ни и си направихме купона.Тя обаче реши от другия край на масата да вдигне тост и да намекне че все пак на масата имало и кръстници и можело да ги поздравим. Искаше да ме злепостави,но те всички я знаят,та на мен ми стана смешно чак.Вече реших че найстина е по добре тя да плаче отколкото аз,колкото и егойстично да звучи!Мисля че засега успявам.До голяма степен го дължа и на вас,момичета! Сега с моя мъж се чудим как да извъртим нещата да са в наша полза.Че няма да живеем с нея няма,това е ясно.Но ми се иска докато може да ми праща пари да оправим апартамента.Нейните уговорки са да праща но ако идем да живеем там.Мисля да и кажа че ще идем,като направим ремонт.Да почнем с дограми,паркети и т.н. и да го протакаме колкото може повече.Искаше ми се обаче да чуя и вашето мнение.
Сега с моя мъж се чудим как да извъртим нещата да са в наша полза.Че няма да живеем с нея няма,това е ясно.Но ми се иска докато може да ми праща пари да оправим апартамента.Нейните уговорки са да праща но ако идем да живеем там.Мисля да и кажа че ще идем,като направим ремонт.Да почнем с дограми,паркети и т.н. и да го протакаме колкото може повече.Искаше ми се обаче да чуя и вашето мнение.
Това вече е нагло уважаема! Направо се опулих истински като го прочетох. Значи гадна, лоша, не я искаш, скъсва ти нервите, но нямаш нищо против да ти праща пари! Взимам си думите обратно - не те разбирам и ако си такъв човек имаш точно такава майка, каквато заслужаваш! Ба си! Прочете моето мнение. Не вярвам някой да те похвали за наглостта ти!