Забравена парола?
или
Регистрирай се Активация на акаунт


Ел. поща с която се опитвате да се регистрирате не съвпада
с тази използвана в BG-Mammma

Да Попълнете формата за регистрация Не Продължете с Facebook регистрацията

Родители, преживели загуба
0 Потребители и 1 Гост преглежда(т) тази тема.
1-14 от 28 отговора

Варна

Мнения: 594
  Съвсем скоро загубих детето си...Няма нужда да ви казвам как се чувствам в момента, всички в този  подфорум са го изпитали.
  Всеки ми казва, че ще си имаме друго, че сме млади...дежурните реплики. Аз също се замислям, дали пак да опитаме. На ден по 1000 пъти си променям решението. Тъкмо се навия малко и хоп, веднага ми изникват аргументи "против", Тъкмо се откажа и се сещам, че има и "за"...Вече съвсем се обърках...
  Искам, защото дъщеря ми не трябва да остане сама (аз имам сестра и не мога да си представя какво щях да правя ако я нямаше); защото имам толкова много любов, която искам да дам; защото си мисля, че с другото бебе ще се върне и частичка от Теди; защото нямам много време за чудене-почти на 33 съм; защото всичко си стои изпрано и подредено в скрина и нямам сили да ги прибера някъде, подаря, продам или изхвърля
  В същото време сама се отказвам...почти нищо не съм свалила от предната бременност (кг); не мога да разбера дали искам бебе или моето, същото бебе; няма ли да се разочаровам един вид, че не е същото и да не го обичам; ще мога ли да изтърпя една нова бременност (страх, страх и пак страх дали всичко ще му е здраво); дали си струва да опитам, може би щом Господ е решил да ми вземе детенцето, просто трябва да си остане с едничко; и най-важното - няма ли Теди да ми се сърди, все едно му търся заместник?
  Ей такива мисли ме тревожат...Вчера срещнах бивша колежка, изгубила детето си в дните преди термина. След това има пак момченце. Каза ми, че не се забравя, но обича и другото си дете.   
   Знам, че го гушках, дрешките му още миришат на НЕГО. Заради дългите престои по болници съм си го гледала самичка денонощно и ужасно ми липсва...
Цитирай

Бургас

Мнения: 3 621
  Всеки ми казва, че ще си имаме друго, че сме млади...дежурните реплики. Аз също се замислям, дали пак да опитаме. На ден по 1000 пъти си променям решението. Тъкмо се навия малко и хоп, веднага ми изникват аргументи "против", Тъкмо се откажа и се сещам, че има и "за"...Вече съвсем се обърках...

Ето това все едно аз съм го писала, описва точно моите лутания в момента.Разликата между мене и тебе е в това, че аз нямам друго дете.А и съм сигурна, че ти сама можеш да си отговориш на въпросите, защото знам че обичаш еднакво и двете си деца, а след време ще обичаш еднакво и трите си деца. Истината е, че едното дете неможе да замени другото, истината е и че колкото и деца да имаш никога, докато си жива няма да забравиш и да прежалиш малкия Тео ... има обаче и една друга истина, в себе си имаш толкова много любов, която трябва да раздадеш на децата си и на близките си , ще е хубаво малката ти кукла да си има още едно братче или сестриче...
Скоро ме запознаха с една възрастна жена, коята е загубила първородното си дете като мене, след това е родила още 6 деца, всички са живи и здрави и се грижат за нея... Тя обаче ми каза, че вече повече от 55 години, не минава и ден без да си мисли за детенцето което е загубила още при раждането му, така че тази болка и ние ще си я носим до гроб.
С всеки изминал ден все повече искам отново да започваме опитите за бебе, следват лошите мисли, че може да се повтори, че може да не успея да забременея пак толкова лесно колкото предния път ... обаче след това идва и надеждата че следващия път всичко ще е наред
Това което те вълнува в момента е толкова естествено, колкото неестествено е това което ти се случи ...
Мога само от сърце да ти пожелая успех, каквото и да поискаш  Hug Hug Hug
« Последна редакция: сб, 21 юни 2008, 13:47 от Nefertity »
Цитирай

София

Мнения: 2 459
Ще го обичаш, мила  Love
Винаги ще обичаш и Тео, той ще бъде винаги в сърцето ти  Hug ще бъде батко.......и няма да те вини, незнам защо Бог реши да го вземе, незнам, толкова всички повярвахме, че ще стане чудо Praynig, болката и любовта към Теди ще са част от теб!

Моля се третото ти детенце един ден да е живо и здраво, когато събереш смелост, заради Даяна, заради Теди, заради теб, заради таткото, мило майче  Hug Hug Прегръщам те и плача с теб!  Hug
Цитирай

Бургас

Мнения: 825
Мила Слави,  Hug те и плача с теб за загубата ти.
Искам да ти кажа, че колкото и въпроси да си задаваш, накрая ще надделее един отговор, че трябва да имаш още едно детенце. И имам сестра, и не мога да си представя нея да я няма, и да съм сама.
Знам, че те е страх, всички ни е страх. Аз загубих  детенцето си 4 дни преди термина, но друго и нямам. Така, че страх не страх, ще опитам пак, когато минат 5-6 месеца. Няма да се предам толкова лесно на гадния живот. И аз съм на почти 33, и аз имам още доста кг за сваляне, но все се надявам и се моля следващият път да си имам живо и здраво детенце.
Твоето ангелче няма да се сърди, нали ще го обичаш винаги, бъди сигурна.
 Hug те
Цитирай

София

Мнения: 1 408
Миличка,ужасна е загубата която си преживяла,но съм сигурна,че като мине малко време отново ще поискаш да си имаш още едно детенце.Страх ще има винаги в теб.Болката по загубения Тео никога няма да те напусне,но аз вярвам,че с раждането на ново бебче се ражда и частица от изгубеното.
Прегръщам те силно и ти желая много сили ,за да вземеш най-правилното решение за теб. Hug
Цитирай

София, "Младост 3"

Мнения: 9 047
Слави, пишеш за любовта, но мисля, че теб те спира страха повече то всичко друго
тук много и дълго се е говорело за този страх...
когато събереш сили съм убедена, че просот ще ни напишеш че чакаме още едно форумско бебче
бъди търпелива със себе си
не е нужно да се бърза ако не си готова
когато бъдеш...няма да има неясни въпрлоси
дай си време да преболедуваш загубата
не се насилвай толкова скоро да пърхаш от щастие при мисълта за нова бременост...това е невъзможно и би било ненормално според мен
нормално е да имаш желание някой ден...но също така е нормално това да не е днес....
просот бъди търпелива - това, че си несигурна, не значи че предаваш мечтите си или че някой ден няма да искаш с пълно сърце да си пак бременна
Цитирай

София

Мнения: 651
Истината е, че едното дете неможе да замени другото, истината е и че колкото и деца да имаш никога, докато си жива няма да забравиш и да прежалиш малкия Тео ... има обаче и една друга истина, в себе си имаш толкова много любов, която трябва да раздадеш на децата си и на близките си , ще е хубаво малката ти кукла да си има още едно братче или сестриче...
Скоро ме запознаха с една възрастна жена, коята е загубила първородното си дете като мене, след това е родила още 6 деца, всички са живи и здрави и се грижат за нея... Тя обаче ми каза, че вече повече от 55 години, не минава и ден без да си мисли за детенцето което е загубила още при раждането му, така че тази болка и ние ще си я носим до гроб.
С всеки изминал ден все повече искам отново да започваме опитите за бебе, следват лошите мисли, че може да се повтори, че може да не успея да забременея пак толкова лесно колкото предния път ... обаче след това идва и надеждата че следващия път всичко ще е наред
Това което те вълнува в момента е толкова естествено, колкото неестествено е това което ти се случи ...
Мога само от сърце да ти пожелая успех, каквото и да поискаш  Hug Hug Hug
- много точно казано и много вярно. Страха и болката са вечни, просто идва момента, в който решаваш, че е време да опиташ пак да си жива. Никога не забравяш и най-малката подробност, винаги си спомняш датите, но надеждата надделява. Сигурна съм, че Теди не би изтълкувал нова бременност като предателство.
Слави, просто всички въпроси, които в момента те глождят са най-нормалното нещо в този момент. Прегръщам те и толкова съжалявам, че мъничето се бори толкова смело, но не успя да се пребори  Crying or Very sad. Желая ти много сили и кураж.  Hug
Цитирай

Варна

Мнения: 2 305
Слави, ще се опитам да бъда гадна и  прагматична:

Не бързай с решението! В момента имаш да си изживееш скръбта по Тео, това отнема време. Освен това имаш да се възстановяваш от психическо и физическо изтощение (знам какво е да си денонощно до болно дете, месеци наред!)

На евентуалното си бъдещо дете дължиш да си в добро здраве и добра форма, преди да го заченеш и износиш. Тялото ти трябва да си възстанови някои запаси от хранителни вещества, витамини, които заминават под влияние на стреса. Психиката ти трябва да е стабилна, и без това през бременността човек е твърде чувствителен.

Напоследък много чета по темата - тия 6 месеца, дето докторите казват, че трябва да се изчакат, в някои части на света са дори и повече. Смята се, че за да бъде следващото бебе здраво и добре изградено, и ДВАМАТА родители трябва да са в добро здраве и да са се хранили пълноценно.

На почти 33 въобще не си престаряла, имаш поне 7 години пред себе си, дай си малко време, в името на бъдещото бебе. Когато и ако решиш да го имаш.

Прегръщам те!
Цитирай

на морето

Мнения: 3 019
Слави ,аз си задавам същите въпроси като теб .Страхувам се ужасно много  да не изпитам отново тази болка или нещо подобно.В началото си мислех, че колкото по -рано забременея по- добре, сега обаче ........незнам .Не съм се решила все още .А времето тече.
Цитирай

на дъното

Мнения: 1 197
Мила Слави толкова силно се надявах да не си сред нас,но уви гадна съдба.За Страха с цел да се повторя и аз ще кажа ,че той никога няма да ни напусни.Ти сама ще усетиш момента сега ти трябва време да си поплачеш да по тъгуваш ,не че след време няма да правиш същото но сега е най болезненият момент.Мозъка и сърцето се борят /вярно ли е това което се е случело/След малко време главата приема факта а сърцето продължава да кърви от болка и боли ли боли  Crying or Very sad
Бъди силна  Hug
Цитирай


Мнения: 606
Слави съжалявам за Тео и аз вярвах че ще стане чудо Crying or Very sad....
Всички мамчета са го казали толкова точно че аз почти няма какво да
добавя ,освен може би че и мен ме е страх и че колкото повече време
минава, страхът става по- голям и при мен се превръща в ужас..........
И аз имам дъщеричка и също не искам тя да остава сама, за това може би
ще се преборя със този страх!Наистина си дай време след всичко което си
преживяла и много гушкай дъщеричката си-това на мен много ми помогна!
Силно Hug Слави
Цитирай


Мнения: 363
мила,според мен е нормално да си задава6 тези ?си,но бремеността така променя 4овек,ти самата знае6..вси4ки емоции преди и след раждането.според мен 6те ти се отразят добре.не 4е ще забрави6,тео винаги 6те е в сърцето ти,но някак може да живее6 по-лесно.как няма да го оби4а6,та като го зърне6...живота ти се обръща все едно ти е за 1ви път.разбира се ре6ението си ели4но твое и на мъжа ти.дано вземе6 правилното ре6ение Hug Praynig
Цитирай


Мнения: 217
Ти си в траур. Изживей го. Колкото и време да изисква.
Каква е ползата от малоумни утешения? Младостта и загубата не се изключват взаимно. Човек не може да преживее по-лесно реалната загуба, крепейки се на имагинерната надежда, че нещо хубаво ще му се случи.
Животът е гаден и несправедлив.
Животът е прекрасен, пълен с неочаквани подаръци.
Ми това е.
Въпросът е, да живеем. Днес, утре, колкото ни е писано.
И да чакаме. Хубавото. И да го оценим, преди да е станало късно.
Цитирай


Мнения: 701

Животът е гаден и несправедлив.
Животът е прекрасен, пълен с неочаквани подаръци.
Ми това е.
Въпросът е, да живеем. Днес, утре, колкото ни е писано.
И да чакаме. Хубавото. И да го оценим, преди да е станало късно.


Ето това се върти в главата ми напоследък!А Ефа го изказа прекрасно!
Слави,знаеш какво мисля по въпроса,казвала съм ти!
Мисля,че когато си готова,отново ще си бременна!И  ще бъдеш щастлива и усмихната!Чакам те да те видя такава!
Цитирай

Atlanta ,USA

Мнения: 2 849
Боли ,знам .Не се отказвай ,ще усетиш сама кога е дошло времето за ново бебе .Ще ги обичаш поравно .
Цитирай
0 Потребители и 1 Гост преглежда(т) тази тема.
1-14 от 28 отговора