Забравена парола?
или
Регистрирай се Активация на акаунт


Ел. поща с която се опитвате да се регистрирате не съвпада
с тази използвана в BG-Mammma

Да Попълнете формата за регистрация Не Продължете с Facebook регистрацията

Живеещи в чужбина
0 Потребители и 1 Гост преглежда(т) тази тема.
1-14 от 30 отговора

по пътеката

Мнения: 3 087
та това ми е въпросът! ако единият родител тръгне да търси място в 4ужбина с тенденция да се съберат след време, какви са реалните примери от вашата житейска практика? как се справяте с ежедневието, с 4увствата, с липсата на половинката? какво ви крепи, какво ви разо4арова, колко време отне да се съберете? има ли разделени след това? как го понасят децата?а как е от другата страна?
Цитирай

UK

Мнения: 1 905
Реалните примери от житейската ми практика са,
че ако разделените двойки не се съберат в близко време,
6 месеца например..., след това много трудно свикнат отново
да са заедно. Факт са паралелните връки. Повечето се разделят.
Аз съм една от последните, настоящият ми партньор също.
По-тежко е за партньорът, който остава в познатата среда,
липсата на другия е по-осезателна.
За втори път съм в положение на разделена с мъжа си.
Много ми тежи. Повече от първия път. Изнервена съм,
липсва ми ужасно. Не бих казала, че се справям. Просто си търпя.
Вечерите са най-неприятни, тогава ти е най-самотно.
Добре, че има skype. Говорим с часове, гледаме "заедно"
любимите ни сериали, сега мачовете, дори мърсуваме...
Но не е същото. Радвам се, че скоро ще свърши. Не мога повече.
Цитирай

Варна

Мнения: 4 128
Ами ние кажи - речи сме постоянно разделени. Мъжът ми все пътува и работи по света, а на мен не ми се пътува с детето.
Използваме постоянно Скайп, камерите са винаги включени.
Като се прибере, най-дълго е за 3 месеца  Confused
Стискам зъби, гледам да не хленча много, знам, че го прави за нас и за добро.
Вярно, променям се, като се прибере, трябва да влизам в нов ритъм. Отнема ми време... тъкмо свикна...и той пак тръгва по работа на края на света.
Цитирай


Мнения: 1 783
Гадно е. Ние сме почти по средата на две-годишна принудителна раздяла. Детето е малко, на мен е цялата грижа за него, комбинирано с работа е доста трудно. Стараем се да се виждаме на всеки 3-4 месеца и скайп. Отвратително е просто, и за него и за мен, нямаме търпение да се свърши. Когато пак се съберем, ще ни е пак трудно, но се надявам да успеем да го преодолеем. Надявам се също примерите на златната толумба по-долу да не са статистически значиетелни...
Цитирай

в средата на мъглата

Мнения: 3 804
ами в на4алото е трудно ,пък и зависи от продължителността на раздялата,ако е за месец когато аз съм с децата в БГ , по трудно е за него,ние все пак сменяме средата и сме сред близки-преди години беше и още по трудно-нямаше скайп,мейл и подобни удобства
последната ни голяма раздяла беше за 3 месеца,за се върнах с децата защото запо4наха у4илище,той имаше работа в БГ и остана още,всяка ве4ер бяхме на скайпа,но дреби беше малка и го забрави тотално-като се върна,вместо татко му казваше 4и4о,след 2 месеца ве4е свикна изцяло с него
Цитирай

Torrevieja,España

Мнения: 1 505
Аз не съм се омъжвала,но ако ми позволите ще изкажа своето мнение по въпроса,за6тото ми се е слу4вало.Имах връзка от 2 месеца с едно мом4е то замина за 4ужбина,но ме взе при себе си след 2 месеца,не ни се отрази раздялата по никакъв на4ин,продължи връзката ни 4 години,като последните 3 в бг.След това аз заминах за 4ужбина и бяхме разделени 6 месеца и това време ве4е се отрази на нашата връзка(просто се от4уждихме страшно много,на мен ми беше много тежко сама,а той нямаше как да дойде в този момент)и се разделихме.Аз се запознах със сегашната ми половинка,но все о6те поддържаме приятелски отношения с бившия,и смея да твърдя,4е сме в перфектни отношения,без да се обвиняваме взаимно.
Цитирай

Чикаго / София

Мнения: 2 876
Нашата раздяла, е за 5 месеца! Слава Богу, остават още само 8 дни!

И аз не мога да кажа, че се справя, прсто търпя и стискам зъби, да минават дните. Трудно е! Разликата при нас е, че той е в Бг с децата в момента, а аз съм тук сама. Мисля, че няма да имаме никакви проблеми да сме отново заедно, даже напротив, ще сме като младоженци! Smile Осъзнахме през това време, че адски много си липсваме и обичаме.  Мисля, че голяма роля в отношенията на една разделена двойка играе, това в какви отношения са били преди раздялата, живяли ли са заедно, познават ли се достатъчно добре, имат ли общи идеи, цели, виждания за бъдещето си.  Ако всичко е било наред, раздялата няма да навреди. Историята помни такива случаи! Smile

Моля се само, живота да не ме подлага втори път на такова изпитание!

И пожелавам на всички разделени скоро да са с любимите си хора! Hug
Цитирай

България-Швейцария

Мнения: 2 352
По мои наблюдения разделите не са толкова чести, но паралелните връзки са правило.
Това е нещото, което съществува на практика винаги, но за което също така никой не иска да говори.
Добре, как си представяте, че здрав, прав мъж би издържал половин година без секс, за бога newsm78
'Ми няма такива филми, нали гледам какво се случва. За жените се отнася абсолютно същото.

Не искам да разбивам илюзиите на никого, но това е реалността.
Цитирай

Варна

Мнения: 4 128
Аз пък не съм съгласна с написаното за параленлни връзки.
Неможе така да си сигурна, аз съм сигурна за моят съпруг, както и той за мен.
Може и да сме изключение, но когато връзката се гради на любов, доверие и уважение, всякакви паралелни отношения се изключват.
И да представям си моят мъж дори повече от 6 месеца, както и себе си. Имаме глави , не мислим с други места от кръста на долу.
Цитирай


Мнения: 1 783
По мои наблюдения разделите не са толкова чести, но паралелните връзки са правило.
Това е нещото, което съществува на практика винаги, но за което също така никой не иска да говори.
Добре, как си представяте, че здрав, прав мъж би издържал половин година без секс, за бога newsm78
'Ми няма такива филми, нали гледам какво се случва. За жените се отнася абсолютно същото.

Не искам да разбивам илюзиите на никого, но това е реалността.
Много глупаво и елементарно да обобщаваш така и да правиш заключения за всички връзки и мъже и жени по света. Пък и въпросът не опира само за това, кой с или без колко секс би издържал.  Peace

Олинце, как възприема синът ви това че баща му го няма? На английски ли му говориш? Моят син е привързан към него, но започвам да забелязвам, че вече не го възприема, като толкова близък, колкото мен например и това много ме притеснява...
Цитирай

Чикаго / София

Мнения: 2 876
CTramell , честно казано, това за паралелните връзки не е точно така! И аз преди си мислех като теб, че един мъж не може да издържи без секс дълго време. Е, сега разбрах, че и мъжа може и жената! Издържа се, че дори и не мислим за това в един момент. Толкова други по-важни неща ни липсват от взаимоотношенията ни, от това да се заедно, че секса остава на едно от последните места.

Разбира се, при всеки е различно!
Цитирай

Варна

Мнения: 4 128

[/quote]

Олинце, как възприема синът ви това че баща му го няма? На английски ли му говориш? Моят син е привързан към него, но започвам да забелязвам, че вече не го възприема, като толкова близък, колкото мен например и това много ме притеснява...
[/quote]

Ох, незнам как го приема. Май по-лесно от мен  Confused
Като беше по-малък и мъжа ми се прибере, първата реакция беше да се разплаче, после да го гледа странно. Всичко това за един ден се оправяше. Сина ми е много контактен. После се научи, че деди е компютъра, това заради скайп-а  Laughing . Последият път изпратихме таткото на летището и на другият ден дори не го търси из къщи както обикновенно. Разбра детето, казало му беше "чао".
Сега пак говорят по скайп и се гледат.
Последият път съпругът ми беше тук 3 месеца... и доста ревнувах   Embarassed Защото малкият тотално ме забрави. Няма мама, само деди, деди, деди... от сутрин до вечер само деди. Татко да го храни, да го облича, всичко Very Happy
Аз говоря само на български , мъжът ми на английски и някой фрази на български заради малкия. Може и да се сърди, че говоря само български, но сега сме в БГ и искам детето да може адекватно да контактува с връстниците си. Иначе когато сме били в чужбина съм се изпускала и съм казвала нещо и на английски, но рядко като цяло.
Цитирай

USA

Мнения: 7 091
С много неща мога да се съглася от написаното тук, с много не съм съгласна.
Аз и друг път съм писала, ние бяхме разделени 6 години, като съпругът ми се прибираше само веднъж годишно за по месец, понякога месец и половина.
Изключително трудно е и ако имам възможност да избирам, никога повече не бих избрала вариант да сме разделени.
Най-трудно беше, когато се роди малкият, защото тогава сърцето ми се късаше за двама, като го гледах. После малкият за съжаление го преживя много тежко.
На никого не го пожелавам!
Както са ти писали, най-трудно е за този, който остава. Този, който заминава ( пак от опит казвам) не го преживява толкова много, но и за двамата е тежко.
Аз бях в страхотна депресия много дълго време, свалих 12 килограма за по-малко от 2 седмици, като замина първият път. Тъкмо започнах да си стъпвам на краката, той се прибра и замина отново. Няма свикване с такова положение. Който казва, че е свикнал или лъже, или не му пука вече за другия.
Изказването на CTramell дори не искам да го коментирам, но вече на нищо не се учудвам. Има хора и хора.

С изказването на Ирка за това какво влияние имат отношенията преди раздялата съм от части съгласна, за съжаление това обаче има значение най-вече за краткотрайните раздели. Когато си за години напред разделен, нещата придобиват съвсем други измерения.
Сега поне има Скайп, Кю и т.н. Когато мъжът ми замина току-що беше навлязъл е-мейлът като употреба в БГ и беше голямо чудо да получиш електронна картичка.

Реалните примери от житейската ми практика са,
че ако разделените двойки не се съберат в близко време,
6 месеца например..., след това много трудно свикнат отново
да са заедно. .

С това съм много съгласна. Когато се събрахме най-после да живеем заедно първите 6 месеца бяха ужасно трудни, да не кажа, че ни отне почти година, за да си дойде всичко на мястото.
Въпреки това, трябва да си призная, че имаше моменти, когато не беше ясно дали в крайна сметка всичко ще си дойде на мястото.

Моето мнение Марси, ако е от значение, е ако можете и имате възможност за избор да не си причинявате това взаимно, и най-важното не го причинявайте и на децата.

Само да добавя, че и ние си мислехме, че ще се съберем бързо, никой не предполагаше, че ще имам толкова откази за визи и нещата ще се развият така. Това беше допълнителното нещо, което ни съсипваше, защото непрекъснато се надявахме и всяка година притеснения, бягане, документи, мъки и накрая за нищо. Не можехме да планираме нищо, защото винаги плановете ни се разваляха. Беше просто ужас. Да живееш в неизвестност и да не смееш да захванеш нищо, защото всеки момент нещо може да се промени,  толкова време мен лично ме убиваше. Затова съм казала, ако някой заминава някъде, отиваме всички заедно! Никакво делене повече с "надежда" да се съберем, защото бюрокрацията е страшно нещо, да не и попадаш в ръцете!

« Последна редакция: вт, 24 юни 2008, 18:30 от Tandoori »
Цитирай


Мнения: 2 786
Не знам как е като има дете, предполагам е дори по-тежко, но ... аз имам опит с дълготрайни връзки от разстояние.
Повече от година и половина поддържах връзка от разстояние и ... не беше лесно, но има Интернет, камери, телефони ... когато имаш мотивацията и знаеш за какво е - времето минава по-неусетно.
И ето, заслужаваше си чакането - скоро ще има сватбааааа  Cool
Цитирай

Houston, TX

Мнения: 5 323
При нас раздялата беше 10 месеца, надявахме се за по-малко но не стана,чакането за виза и възможността да не я получиш и размитите времеви рамки са убийственни. Бяхме стигнали чак до кабинета на единиш от министрите в Канада. Мъжът ми се прибра и 3 дни след това получих визата. Беше решил, че ако не ме пуснат се прибира в България. После естественно ни тршбваше време за да свикнем един с друг. Понякога вечер се събуждам от кошмара, че той ще е на единия край на света а аз на другиш. Колко време изкарах в скайп, кю и др подобни не ми се мисли, скапва се връзката в едното и минаваш на другото.
Цитирай
0 Потребители и 1 Гост преглежда(т) тази тема.
1-14 от 30 отговора