Забравена парола?
или
Регистрирай се Активация на акаунт


Ел. поща с която се опитвате да се регистрирате не съвпада
с тази използвана в BG-Mammma

Да Попълнете формата за регистрация Не Продължете с Facebook регистрацията

Семейни отношения
0 Потребители и 1 Гост преглежда(т) тази тема.
1-14 от 44 отговора
Здравейте!
Чета отскоро форума ви и намирам в нещо полезни и приятни неща.
Имам проблем, или по-скоро съм объркана, защото както сигурно е и при вас, дори в най-заплетените житейски ситуации, някъде надълбоко усещате кое е правилното решение, но все пак, да попитам.
На 38 години съм. Живея от две години с приятеля ми, събрахме се с много любов.
Имам едно доста отраснало дете от предишен брак.
Аз се чувствам готова (да не кажа копнея) за дете, мисля, че след като между нас има любов, това е възможно най-нормалното нещо и естествено развитие на отношенията ни.
Той не мисли така. Първо казва, че съм/сме вече стара - връстници сме - нямало за кога.
После казва, че не можем да му осигурим финансово охолство - той има малък бизнес, аз имам съвсем добра заплата, с възможност да продължа да работя и ако/когато се наложи да остана вкъщи.
Има дете от първия си брак, за което се грижи много съвестно и любящо, но то не живее с нас.
Моето е почти съвсем изгледано и на възраст, на която едва ли не може да има и свои деца. То също не живее с нас.
След като разговаряхме, той ми каза, че всъщност можем да опитаме да имаме дете, но по-късно, да речем, след пет години. Неговото е на 12 сега.
Говори за трудностите, лишенията и едва ли не каторжния труд, който ще трябва да положим за този нов малък човек, и че ще трябва да зачеркнем всичко останало.
Той за себе си е напълно прав, всичко това звучи много логично и разумно, но въпреки това ми е мъчно и в мен остава сянка от съмнението, че може би все пак не сме двама души, които са един за друг.
Не държа на всяка цена да имам дете, но с оглед на възрастта ми, би било хубаво, след като ще бъде създадено с любов, да не се изключва така изобщо като възможност, или да се отлага за плюс безкрайност.
Категорично трябва да се разбира от самосебе си, че не бих предприела някакви хитрости или "насилствени" мерки да го убедя или измамя, независимо дали само аз ще се грижа после за това дете или не. Искам то да бъде желано и от двамата. Само така ми се струва, че има смисъл.
Как мислите, имам ли шанс да убедя този човек да погледне с друго отношение, или не си струва?









Цитирай

NL

Мнения: 1 560
Как мислите, имам ли шанс да убедя този човек да погледне с друго отношение, или не си струва?


Аз лично мисля че за такова нещо не трябва убеждаване ooooh!.То си идва отвътре,ако човекът си го иска Wink.Да не да го убедиш засега..и след някой и друг месец,като поразмисли да си хване шапката ooooh!
Цитирай
Ти би ли била убедена, че някой, който категорично изключва възможността за дете с/от теб, те обича. При мен в това са съмненията и точно затова съм объркана.
Цитирай


Мнения: 1 258
След 5 години я камилата, я камиларя! Ако той има желание действайте сега... Ако не, питай защо... и му кажи че след време може и да е късно !
Цитирай

Да, аз сега се чувствам на върха на силите си и изпълнена с желание и енергия. И най-вече, обичам този човек. Не искам дете от човек, когото не обичам, имало е такива възможности.
Сигурно и сега може да има. Не е в това въпросът. А дали нежеланието за дете означава нелюбов. В смисъл - искам дете, но друг път и (не от теб).
Аргументите му са до един оборими. За парите - изобщо не сме най-зле от повечето, отглеждащи деца и смятам, че едно дете не би ни се отразило драстично лошо на финансите, още повече - няма да му тежа на неговите плещи, работата ми е такава, че мога да печеля добре и от къщи.
Че ни било минало времето (а това не се връзва със следващото му "предложение" да опитаме след примерно 5 години).
Че детето му е прекалено малко (на 12) и няма да може да се посвети пълноценно и да е напълно отдаден на новото дете.
Моето дете изобщо не се споменава, но той е голям, с него сме в прекрасни отношения и както казах, вече може да се каже, че съм го отгледала. Питала съм моето, и той няма нищо против, даже се радва.
Може би него го е страх как неговото дете би приело едно "отклонение" в цялото внимание на баща му, но мисля, че децата обикновено не са толкова зле настроени към възможността да си имат братче и сестриче.
На мен проблемът ми е - доколко това, че той категорично не иска дете (от мен) означава, че той всъщност не ме обича истински, а просто съм едно поносимо присъствие в общия дом, въпреки уверенията, че много ме обича.
Накратко, може би моето е егоизъм, но ми е странно, че той не усеща нещата по същия начин като мен. А аз бих била много щастлива да имам дете, направено с любов, въпреки, че си давам сметка за трудностите. Но те са за всички и не са непреодолими, така мисля.



Цитирай


Мнения: 1 552
Ох, дилемата е трудна, а и съм съгласна с разсъжденията ти....аз също не бих се чувствала обичана, ако реално не виждам пречки за дете и все пак партньорът ми не иска такова или не се чувства готов....поговори с него ....отново...знам, че сигурно не се чувстваш удовлетворена, а това с изчакването го забрави, както и всичките други негови оправдания. Просто може би трябва да приемеш, че той не иска дете, може би не само от теб, а по принцип...Тогава претегли везните - защото сигурно детето не ти е самоцел, ти искаш дете от НЕГО.
Цитирай

Като споменавам за причините, се сетих за още нещо. Чудела съм се, дали не съм аз луда, че искам дете на 38. Толкова ли безразсъдно се вижда това на повечето хора?... Търсих в теми назад, но не открих точно с такава тематика. Поне аз се чувствам напълно годна и готова. Не мисля, че имам по-малко основание от която и да било друга възраст, защото чувството да си майка ми е познато. Не мисля също, че детето ми би се смущавало или срамувало от вида ми - и сега ми казват, че изглеждам много добре и далеч не според реалната ми възраст. Не че това е важно, твърде празноглаво би било това да натежи като причина, но все пак.
Всички ли хора намират за странно и много закъсняло това да родиш второ дете на 38?
Цитирай


Мнения: 361
Като чета, ми хрумват две неща:
1.Може би се е напатил покрай майката на детето си.Аз съм с мисълта, че ако една жена трябва да внимава от кого има дете, това е два пъти по-важно за мъжа.Защото чрез детето се свързва с жената завинаги, а една майка по-лесно може да тегли една на неподходящия донор.
2.Радвам се, че имам две деца, защото макар, че съм по-млада от тебе, ме налегнаха едни болести, с които трудно бих посмяла да забременея.Та- ако ще имате дете, не чакай!
И- не мисля, че този избор е свързан с тебе.По-вероятно е дълбоко личен, а може и да не са осъзнати истинските причини.
Ей-сега прочетох последния ти текст - аз знам жена, която е в подобна на твоята ситуация - голям син, втори брак,37 години. Сега има бебе!
Смело напред!
Цитирай


Мнения: 1 552
Естествено, че не - на мен ми се вижда напълно нормално. Аман от такива предразсъдъци и тесногръдие!
Цитирай

София

Мнения: 71
С малки разлики, имам абсолютно същият проблем. И не, нежеланието за дете не означава не-любов. Също така едва ли не желае да има дете точно от теб, просто по принцип не иска повече деца и ще търси да носи от девет дерета вода, за да те убеди. Причините, разбира се, са смешни, както и в моя случай, но просто такива са ни мъжете. Приемат си ги съвсем насериозно. Пиши ми ако искаш на лични. Имаме много общи неща, за съжаление...... Hug
Цитирай


Мнения: 380
Според мен няма ограничения във възрастта стига да имаш желание и да можеш да износиш и родиш дете. Същото важи и за възможностите - човек може и с 2 може и с 200 (образно казано). За възрастта пък хич - как така сега ще си стара, а след 5 години може  newsm78 Според мен проблема е друг и трябва да седнете и да го изясните. Възможно е, както казва праскова да има друга причина за нежеланието му, която той не осъзнава или не иска да си признае.
Не знам до колко наистина е бил искрен когато ти е казал че може да си направите бебче след 5 години, но ако е бил, то тогава определено не е мислел за теб или за бебето - една бременност на по-късна възраст крие доста повече рискове отколкото когато майката е по-млада, да не говорим че за отглеждането на детето се изисква доста енергия (особенно в началото) и при по-възрастните родители е по-трудно...
Цитирай
Та- ако ще имате дете, не чакай!
И- не мисля, че този избор е свързан с тебе.По-вероятно е дълбоко личен, а може и да не са осъзнати истинските причини.
Ей-сега прочетох последния ти текст - аз знам жена, която е в подобна на твоята ситуация - голям син, втори брак,37 години. Сега има бебе!
Смело напред!

Благодаря ти за куража, но как така "смело напред"  Very Happy
Да му се метна, да го изнасиля и ... така, в крачка той ще "узрее" Smile
Сигурна съм, че даже и да ме намрази, няма да съжалява един ден за това... Но проблемът е, че ми се иска задължително детето да е по любов и взаимно желание, не така Smile
Освен това, имам дълбокото усещане, че той всъщност не иска дете от мен, което ме огорчава.
В такъв смисъл всичко останало изглежда като заблуда и нещо безсмислено и фалшиво, както казах, въпреки приказките за безкрайна любов.








Цитирай
И не, нежеланието за дете не означава не-любов.

Благодаря ти за подкрепата, но за момента предпочитам да не изляза от анонимност Smile
Виж, неговата позиция не е точно "вода от девет дерета", а по-скоро постепенно отстъпваща.
В прогресия от "хич не, сакън", през "докато порасне, ще сме прекалено стари" и "няма как сега" до "след пет години".
Хубаво, но всичко това означава може би наистина, че "ти си прекалено стара, аз искам след пет години, евентуално, и явно няма да е от теб".
Което не ми се струва особено много като любов Smile
 
Цитирай

Според мен проблема е друг и трябва да седнете и да го изясните. Възможно е, както казва праскова да има друга причина за нежеланието му, която той не осъзнава или не иска да си признае.

Действително, първото му дете се е появило, по неговите думи, с неохота от негова страна и убеждаване от страна на майката.
Същинската причина може би е не че не я осъзнава, а просто не звучи добре. Ако би я казал, тя може би би звучала така:
Сега си живеем прекрасно, правим редовно хубав секс, ти не ми създаваш особени проблеми, за момента изглеждаш добре и затова те обичам такава. Ако родиш, това ще ми коства отделено време, усилия, ти сигурно ще погрознееш, няма да има секс и аз отново ще съм "загробен" да се грижа за нещо, което ще ми стане интересно чак след 10 години.
Нещо такова не е ли възможно да има?
Иначе, за енергията и външния вид, както казах, няма никакви основания за "дискриминация".
Все още ме мислят за сестра на сина ми, докато не го чуят да ми казва "мамо".
Не е това. А питах за възрастта не толкова защото аз мисля така, а просто за да си потвърдя, че това не може да бъде същинска причина.

 
Цитирай


Мнения: 361
Имах предвид, че не бива да се притесняваш от години, наличие на пари и др. такива. Май и от липса на любов не бива да се страхуваш.
А за изнасилването - това зависи от твоите принципи.Ти сама пишеш, че не си съгласна на таквиз дейности.Но може гаджето ти тайно да смята, че ако е писано, само ще си стане.И там би могла да подпомогнеш - не с изнасилване, а със съблазняване.
Примерът ми е груб - и аз не исках куче, ама сега ми е мило.Може би просто не се замисля какво изпуска, пък и е мъж - а на тях това с децата май не им идва така отвътре, като на нас.
Цитирай
0 Потребители и 1 Гост преглежда(т) тази тема.
1-14 от 44 отговора