Дъщеря ми Мария е родена със секцио през 2002г. Поради седалищно разположение на плода. Въпреки голямото ми желание за нормално раждане, така се случи. Забременях отново в края на 2005г., а бебечето се очакваше в началото на септември през 2006г. Този път бях твърдо решила, че ще раждам нормално. Имах ужасни спомени от секциото, огромната болка след упойката, трудното възстановяване... Разговарях по въпроса с наблюдаващият ме гинеколог и неговото мнение беше, че няма проблем и причина, въпреки първото секцио, сега да родя нормално. Подготвях се за този момент, изчетох много. Но... оказа се, че плода отново е разположен седалищно и шансовете ми за нормално раждане се изпариха. десет дни преди термина ми направиха секцио. В една частна клиника. Изписаха ме сутринта на четвъртия ден. С температура и обяснението, че е от слизащата кърма. Прибрах се у дома. Кърмих малката на поискаване. Бях много щастлива, но температурата с всеки изминал ден ставаше все по-висока. Разбира се, през това време непрекъснато посещавах гинеколога си и алармирах, че нещо не е на ред. Чувствам се зле, отпаднала и без апетит. Оказа се, че е тръгнало някакво леко възпаление по неговите думи и ме изпрати у дома с една торба АБ. Но температурата продължаваше да се покачва, краката ми се надуха ужасно, всъщност подух се още от тазовата област. Станах трудно подвижна, а караката тежаха като олово, надути, отекли. Гинекологът не можа да ми обясни на какво се дължи, но и не ме изпрати при друг лекар. След 10 дни съвсем се влоших. Пак го посетих в частния кабинет. беше съботен ден и ме изпрати в Пловдив да си направя изледвания на кръвта в една частна лаборатория и ме изпрати с думите "Остава сега да ти спра кърмата, за да сме сигурни, че Т не е от това". А тя висока, почти 39 градуса. Отиваме с мъжа ми в Пловдив. Чакаме да излязат резултатите и сме седнали на едно заведение. Аз не можех да вървя вече, буквално се довлякох с негова помощ. Стана ми лошо и персонала викна линейка. Дежурният екип се отзова бързо и ме откараха в едно родилно отделение ( МБАЛ "Свети Мина" - Весела). Там дежурния гинеколог само като ми видя в какво състояние са ми караката и нареди на съпруга ми да ме откара по най-бързия начин във ВМИ, в отделението за Сърдечно-съдова хирургия, защото в следствие на тежкото възпаление на матката (тежък ендометрит) и не навременно и некомпетентно лечение, съм получила и тежък тромбофлибит. Една седмица лежах в сърдечно-съдова хирургия и после още 3 седмици в Гинекологичното отделение, където лекарите се бориха за живота ми. Безкрайно им благодаря за денонощните грижи. Когато си дойдох у дома, бебето ми беше вече на 40 дни. Няма да разказвам какъв ад изживях, какви нечовешки болки изтърпях. Не за това ми е темата, нито за да "оплюя" лекаря докарал ме до това състояние (нека тежи на неговата съвест). А защото имам нужда от съвет.
Имам желание за трето дете. Всъщност винаги сме го мечтали със съпругът ми. Разбира се, съвсем не бързаме. Но ми се ще да си направя някъде подробни изследвания, видеозон и всичко необходимо, заради тежките усложнения преди близо 2 години. Имам нужда от компетентно мнение от многоо добър специалист. Да обсъдя с него ситуацията. И все ми се ще да е в София.
Така че момичета, препоръчвайте ми добри гинеколози, клиники в София, където бих могла да намеря наистина професионална помощ и съвети.
Благодаря за търпението да ме изчетете