Въпросче от 16 - годишна ...

  • 7 389
  • 91
  •   1
Отговори
# 45
  • по пътя на светлината
  • Мнения: 2 290
Шегува се.... Simple Smile
Домашния любимец изисква много грижи.....и внимание....
Трябва да си готова да поемеш ангажимент към него,сутрин,на обяд ,вечер извеждане на вън.....,чистене ,защото правят бели ,особено в началото докато нямат навици,хранене.......,изискват внимание денонощно ,когато са малки ,,бебчета,, непрекъснато си търсят компания(има редки изключения) Blush ....
Може би се притеснява да не поеме тя тази отговорност..... Rolling Eyes

# 46
  • Мнения: 1 259
И аз бях като теб-куче, та куче, но след като вече живея самостоятелно, неискам куче в къщи...ако бях в къща , а не апартамент-с удоволствие...мисълта ми е, че чак сега разбрах че мама е била права-когато неините задачи навремето сега ги върша аз(а дори нямам и деца)... Вземи си няко е друго животно-по тихо и пазещо по-чистичко Simple Smile

# 47
  • Мнения: 1 259
Като гледам майка ти как се спича за куче, какво казва за секс, разрешава ли ти?  Laughing

Аз си имам амбиции, искам да завърша висше образование, къде в плановете ми откриваш секс? newsm78

Че кой те излъга, че секса пречи на висшето образование?  newsm78

Сега разбирам защо толкова много държиш на кучето. Може би , ако не стане работата с него, замисли се за другата опция. Пак носи удоволствие.  Wink Пък и за него презервативи можеш да си купиш и сама.  Simple Smile

 Shocked Shocked Shocked

# 48
  • Мнения: 35
Напълно подкрепям ка'к Сийка.Хубаво иска детето куче,само че този филм''аз ще го гладам'',го няма!Когато го вземе,то неминуемо става част от семейството и грижа на всички(в повечето случаи на майката).
Майка ти е умна жена,защото мисли с години напред,а не като теб,мило момиче,само в сегашно време.Ти сама казваш,че искаш да следваш.Ами това куче ще е живо и след 2-3 години,когато това ти дойде на дневен ред.Как ще учиш първо за матури,после за кандидат-студентски изпити и ще се грижиш за куче.Дори и да успееш,майка ти ще те съжалява,че си уморена и под напрежение за изпитите,и какво да те прави жената-ще помогне поне с храненето.Ако искаш да следваш в друг град,къде мислиш да оставиш това куче.Не си мисли,че са много хазяйките,които горят от желание да приемат четириноги в жилищата си.Да предположим обаче,че останеш във Варна.Ако лекциите ти са по цял ден,кой ще изведе и нахрани кучето?Ти сега пишеш,че нямаш приятел,но това няма да е вечно.А когато се влюбиш,повярвай ми,кучето ще ти е последно в списъка.И така до сега имаме следване и приятел.От изказването ти:''нямам приятел,а и не искам'',не личи много да показваш,че си пораснала и отговорна,а и да мислиш в перспектива.Все ми се струва,че наблягаш в сегашно време.Ама това куче няма да живее само сега,то ще живее най-малко в следващите 10-15 години.Ти през това време мислиш ли,че няма поне веднъж да се влюбиш,да излизаш да се забавляваш и т.н.Не на последно място-не си от желязо,все ще се разболееш от истинка,грип и т.н.-тогава пак някой ще се наложи да гледа кучето.А изобщо ли не мислиш да ходиш на почивки след време?Когато вече имаш приятел,няма ли да искаш да си повече време с него,да излизате?Или ще му кажеш-не мога,защото кучето ми го е страх(примерно)да остава нощем само.Принципно всички тези неща,които изброих не са никакъв проблем,когато имаш подкрепата поне на един член от семейството,който е готов да помага в случай,че ти не можеш(а най-добре тази подкрепа да е от майка ти).Куче не се гледа от един човек,не и за дълго.Семейството,което ще взима куче трябва да го обичат всичките членове,да са готови на компромиси,а не да се пазарят кой ще го обслужи и да бягат с ''твое си е,иска си го,гледай си го''.Според мен разсъждаваш още по детски и не си даваш реална сметка за отговорността,която трябва да поемеш,не само сега,но и в следващите 10-15 години.Това че си оправяш стаята и помагаш на майка си е похвално,но не това е начина да покажеш,че си отговорна.Отговорна значи също да помислиш за бъдещето,да гледаш в перспектива на желанието си да имаш куче,следване,кариера,семейство и деца.Защото кучето ще доживее всички тези събития в живота ти,друг е въпроса дали ти можеш да ги съчетаеш с кучето без чужда помощ.И за да не мислиш,че съм някоя мразеща животните лелка,ще ти кажа че имам куче,котка и костенурка.Но има на кой да разчитам да ми помага,когато не съм в състояние да ги гледам аз.Кучето ми е на 15 години,аз бях на 9 когато го взехме.Инициативата беше изцяло моя,рев,обещание,че ще го гледам.Вярно,че бях по-малка от теб,но и имах цялото ми семейство, и най-вече майка ми в подкрепа.Всички с радост бяха готови да го нахранят или разходят,ако аз не можех.На никой не е тежало.Та замисли се с години напред,съзнаваш ли отговорността да имаш куче и то без подкрепата на родителите ти?И да,аз на моите деца ще взема куче,по простата причина,че аз самата не мога да живея без дом.любимец,знаейки отговорностите,които ще паднат на мой гръб,но няма да ми тежът,защото жовотните могат да направят децата ми само по-добри хора,по-състрадателни и отговорни.Успех и дано наистина обичаш животните. Hug

# 49
  • Мнения: 1 427
Като бях малка страшно исках котка,а майка ми не,та не.Пораснах,излязох на квартира и веднаха се сдобих с така ме4таното коте.Докато беше малко-супер.Но после.... smile3511.То не бяха косми навсякъде,миризми,лапи4ки по мивката и шкафовете-абе страшна мръсотия.И хем мойта беше от кротките.Издържах няколко години и и дадох пътя.... Сега в къщи котка или ку4е-само през трупа ми!!!! Така 4е напълно разбирам майка ти! А какво ще стане,когато след 5-6 години отидеш да следваш може би в друг град или решиш да имаш бебе!? -  няма нужда да увели4аваме популацията на ули4ните ку4ета.

# 50
  • Ямбол
  • Мнения: 28 236
Израснала съм с животни. У дома винаги е имало куче или коте или и двете, тук-там папагали и канарче. Майка ми много ги обича, особено котките. Но знам каква е грижа, какво чистене изисква, колко нерви и постоянство да го научиш да ходи на определено място, да не лае за щяло и не щяло. А когато се разгони животното всякакви обучения отиват по дяволите. По тези причини сега в дома ми няма животно и скоро няма да има.

# 51
  • Мнения: 766
Малко проста аритметика от мен:
Ти си на 16 - кучешкия живот е средно да кажем 12 години.
Тоест трябва да го гледаш до към 28.
Сега си отговорна и не ходеща по дискотеки и нямаш приятел.
Знаеш ли колко неща ще ти се случат между 16 и 28 и колко ще се промени живота ти.
Майка ти го знае.
Закъсняла е, трябвала е да ти го взема когато си била на 4-5.
Сега най-добре почакай когато имаш твое семейство и изпълни мечтата си.

Или вземи да гледаш кучето на приятели докато те са на море, да ти мине мерака.
Или си намери почасова работа за лятото да разхождаш нечие куче.

Последна редакция: пт, 27 юни 2008, 07:25 от Черепахова

# 52
  • Мнения: 604
Кучето е като още един член от семейството!
Изисква всекидневни грижи!
Имах позната която подари куче на 15 годишната
си дъщеря, и само след 3 месеца трябваше майката
да се грижи за животинката!
Така че ако майка ти знае до колко си отговорна,
може би за това отказва да ти вземе кученце!

# 53
  • София
  • Мнения: 13 200
Ако трябва да съм честна , основният довод на мама е че накрая тя ще се грижи за кученцето. Не я разбирам, нима не съм заслужила доверието и? Cry Мерси за всички коментари, повдигнахте ми духа... Wink Не искам да взимам кученце от улицата, не защото носят бълхи и кърлежи(не ме е гнус собственоръчно за си го изкъпя), а защото искам тя сама да се съгласи, да видя, че ми има доверие...Ама май ще си чакам.
П.С. Направих малко проучване относно съотношението между храните за кучета и котки. Имайки впредвид марката и грамажа, цените се различават с по 20 - 30 стотинки да 300 грама за котето, което е доста показателно .

Права е майка ти!  Wink Казвам ти го като собственик на куче. Вечно сме имали животни вкъщи. Понякога сме отглеждали и по 3-4 вида.. Бях на 23 г. когато реших да си взема куче отново. Майка ми ме убеждаваше да не го правя. Но аз инат! Искам, та искам. Сама живеех, тя не беше ангажирана по никакъв начин с кучето ми. Доводът й беше, че с куче няма начин да мръдна където и да било. Аз, обаче инат  Crazy Взех го. Жив и здрав да ми е, вече е на 12 г. Немска овчарка. Обаче... трудно ми е. Родих си дете и имам ангажимент и към кучето си. В същото време то страда, защото вниманието от него изведнъж се измести към детето. Животните страдат в такива моменти. Освен всичко, когато човек си вземе куче никога не мисли за времето когато то ще старее. Мислиш си, че ще е все такова малко паленце каквото си го взел. Така и стана както майка ми каза... Wink Аз не можех да мръдна за повече от 10 дни, защото тя не искаше да гледа кучето ми (имаше си свое), когато се роди детето ми тя не искаше да вземе кучето ми. Той остаря, започна да мирише. Така е със старостта  Sad Не ме разбирай погрешно, аз продължавам да си го обичам както и когато беше малко пале, продължавам да се грижа за него добре, не искам да идва момента когато ще се разделя с него. Но ако сега се върна 12 г. назад от позицията на опита си може би не бих се ангажирала, но не съжалявам, че си го взех. Просто се опитвам да ти покажа как стоят реално нещата и защо майка ти така реагира. Сега си на 16, след някоя и друга година ше завършиш, ще отидеш да учиш. Може да е в друг град или държава. А кученцето ще остане на грижите на родителите ти. Майка ти все пак има право да не желае да се ангажира. Тя наистина гледа с години напред  Wink

# 54
Искам и аз да кажа по темата - когато си вземеш куче, не е проблем, че ще трябва да извеждаш животното до 3-тия месец по няколко пъти на ден или че трябват грижи-имунизации, ваксини, прегледи, храна и т.н., а когато решиш да излезеш вечер с приятели някой ще трябва да го разхожда (наистина майка ти ще поеме тази грижа), но мислила ли си какво ще правиш, когато отидете ваканция цялото семейство (от личен опит казвам че в BG няма място за домашни любимци и почивка - не е като в нормалните страни)? Или ако трябва да доуточня, както са пише Ичони по-горе "кучето си става част от семейството". Не че е невъзможно да имаш куче и да се справяш  Grinning, но явно е, че си е сериозно решение.
Успех ти желая!!!

# 55
  • Мнения: 141
elenafashion123,

и аз бях като тебе преди Simple Smile Все мрънках на майка ми, че искам някаква животинка( в частност куче), но винаги ме отрязваше.... Беше ми изкарала доста причини, за да нямаме, но вече не ги помня.

От доста време съм самостоятелен човек и живея отделно от родителите си, та си взех котарак, защото по- лесно се гледа по отношение на пътувания за по няколко дена. Искам да ти кажа, че отговорността е наистина много голяма. Изисква ежедневни грижи, а за кучето е още повече. То не са ваксини, хапчета, масла против бълхи, витамини, лекари.... Трябва да се храни с определени храни, трябва всеки ден да се почиства тоалетната му... Трябва всеки ден да се почиства къщата, защото иначе става цялата в косми... Ти ще си ентусиазирана сигурно известно време, но ще почне да ти писва.  Сега си в една прекрасна възраст и повярвай ми ще искаш да имаш повече време за себе си и приятели, отколкото за грижи за кучето. В такъв случай всичко ще падне на главата на родителите ти.
Ти имаш право да искаш куче, но и майка ти, която сигурно също е минала по този път много добре знае какво би последвало след като ентусиазма по грижите за животното се изпари.
Освен това помисли и за друго.... Ако решите да ходите някъде на почивка, трябва задължително да има някой, който да гледа кучето, в противен случай вие като семейство сте "вързани".

И знай, когато имаш животно тогава не чакаш животното да промени своя живот като го пригоди към вашия, а обратно... ти пригаждаш своя живот спрямо нуждите на животното.

Ако можеше да върна времето назад, въпреки че много обичам животните и винаги съм искала, нямаше да си взема домашен любимец... Освен, че издра всичко вкъщи, имам нужда от почивка, но както ти казах- ти се съобразяваш с нуждите на животното, а не животното с твоите собствени.

Успех  bouquet

# 56
  • Мнения: 4 965
Честно казано, аз съм на мнението на майката. Едно животно изисква грижи, колкото 1 дете.
На нейната възраст и аз исках куче. Гледах си хамстери. Ама не е същото.
На едно куче му трябва пространство и затворено в апартамент постепенно става тежест и на собствениците си, и то се мъчи.
Сега имаме куче, котка, рибка и блатен охлюв, но кучето и котката живеят на двора на вилата - поне откъм разходки нямаме грижа, но какви средства даваме за лекарства, ваксини, храна, шампоани срещу паразити и т.н. не ми се мисли. Вкъщи са рибката и охлюва и само по тях имаме огромни ангажименти - смяна на вода, хранене, разни препарати за водата, поддържане на температура и т.н. Не ми се мисли ако трябваше и кучешки косми да чистим... Още повече, че живеем доста динамичен живот - работим, пътуваме, обичаме често да ходим извън София за уикендите (т.е. трябва някой да идва да храни рибката, а, ако имахме куче, трябваше да търсим кой да го взема у тях или да почиваме на бунгала, където пускат кучета), вкъщи сме буквално за няколко часа на ден... Не бих мъчила куче при това положение...
Иначе, децата ми искат кученце вкъщи, ама няма да стане...

# 57
  • София
  • Мнения: 15 435
Не съм чела всички отговори, но само ще ти кажа, че вземеш ли куче, край с почивките, освен ако не ходите на къмпинг или на разменни начала, за да има кой да го гледа.Или пък ако имате пари за хотел на кучето, докато сте на почивка. А и доста пари отиват покрай едно куче.

# 58
  • Мнения: 2 931
И ние минахме многократно през темта "Куче" и поради причините, които по-горе са написани не си взехме. И най-вече, когато решиш да отидеш някъде няма  на кого да го оставиш. Решихме "Проблема" с малко зайче. Много е непретенциозно за гледане - изисква малко храна, сено и трици. Не мяука и не джавка. И най-важното - в клетка е и можеш да го носиш навсякъде - водили сме го и на море и на планина. Естествено прави си белички, когато го пуснем - да гризне кабел /много обича/, да си свърши работата, където намери, но това са бели кахъри. Ако искаш повече информация, пиши ми на лични...

# 59
  • Мнения: 1 243
Като гледам майка ти как се спича за куче, какво казва за секс, разрешава ли ти?  Laughing

Аз си имам амбиции, искам да завърша висше образование,да стана добър стоматолог, къде в плановете ми откриваш място за секс? newsm78

Сладурке, след 2 години завършваш гимназия и ще кандидатстваш, както сама казваш. Ако да речем заминеш за София или те приемат в някой друг град, различен от Варна, грижите за кучето автоматично се прехвърлят на майка ти.
Аз постоянно мрънках като по-малка за животно, много исках куче, все ми обещаваха и накрая нищо. По-късно си взех котка, обещавах, че ще се грижа постоянно за нея, но естествено не стана точно така. От няколко години съответно не живея при родителите си, цялата отговорност за животното е върху майка ми. А да ти кажа никак не е малка. Ресане, почистване, миене на очички, козина, обезпаразитяване, ваксини, храна, а как реве нощем като е разгонен....Няма спокоен сън. Днес дори избягал от къщи през тераста и са го търсили доста време, та се върнал уплашен и омърлушен...А нашите щели да получат удар, понеже го обожават.
Съветът ми е да изчакаш 2 години, да те приемат студентка и тогава ако имаш още желание и време, да си вземеш. И съвсем отговорно ти заявявам, че ако сега вярваш, че животно вкъщи носи 80% удоволствие и 20 % грижа, то като го вземеш, ще е точно обратното!  Peace

Общи условия

Активация на акаунт