Забравена парола?
или
Регистрирай се Активация на акаунт


Ел. поща с която се опитвате да се регистрирате не съвпада
с тази използвана в BG-Mammma

Да Попълнете формата за регистрация Не Продължете с Facebook регистрацията

Родители, отглеждащи сами децата си
0 Потребители и 1 Гост преглежда(т) тази тема.
1-14 от 50 отговора
Здравейте,
разказвала съм тук историята си, но под друго име. С две думи - на 23 години съм, имам син на 2г и 8м, напуснах баща му преди почти 2 години, живея с родителите си, нямам достатъчна финансова независимост от тях, за да живея отделно. За историята ми толкова. Сега за настоящето - преди 6 месеца срещнах прекрасен човек, разбираме се чудесно, просто някак си усещам, че той е моя си човек и е съвсем подходящ за мен. Разбира се, всичко това е взаимно. Smile Правим си планове за бъдещето, искаме да живеем заедно тримата, да си имаме дом и т.н. Но и двамата сме наясно, че това на този етап няма как да стане, ще е след година примерно, или две... Не знам, няма толкова значение, защото малко по малко си подреждаме нещата и вървим към общото си бъдеще.
И тук изниква един много сериозен (според мен) проблем... Неговите родители. Той е от патриархално семейство с традиции, майка му и баща му са консервативни хора. Баща му - професор по физика, майка му - художник, дядо му - директор на гимназия, баба му - учителка по математика и т.н... до девето коляно. Той самия има 3 висши образования.. Аз не съм от по-малко образовано семейство, с тази разлика, че майка ми и баща ми имат по един брак зад гърба си и по един син, брат ми почти се ожени за жена с детенце, аз съм сама с дете... За моето семейство, това е нещо нормално - да си щастлив с човек, който има дете от друг човек е ОК. Но неговото семейство не смята така. В интерес на истината момента със запознаването ми с неговите родители все още се отлага, както и се отлага уточняването на това, че имам дете. Не се отрича, не се и потвърждава. Но този момент наближава. Говорили сме много пъти как ще реагират те... Майка му сигурно ще припадне. Ще му сложат кръста и ще ходят след него да му обясняват колко е глупав, че се занимава с мен. Най-вероятно ще кажат, че не искат да ме виждат... Неприятна картинка ще бъде. Мен ужасно ме тормози това. Не че ще му повлияе на мнението или на някое решение, но ще бъде изнервящо и мъчително за всички. Споменах произхода му, защото за мен е необяснимо как хора, които са интелигентни, начетени... движат се сред млади хора и живеят в 21ви век, разсъждават по този начин. В крайна сметка днес всеки втори е разведен. Това че имам дете не ме прави по-мало човек. Нито пък снишава амбициите ми образование, кариера и развитие като цяло. Аз ако бях на майка му щях да се гордея със сина си, за това че се е нагърбил с такава отговорност - да се грижи за жена с дете, така както майка ми е горда с брат ми. Необяснимо е за мен, защо за тези хора едно такова нещо може да е толкова фатално. Ще кажете, важното е той какво мисли... Ами мисли той, правилно мисли - като мен Smile Но аз се чувствам зле. И не пиша тук за да ми кажете "спокойно, някой ден ще те приемат, всичко ще се оправи"... Пиша и се надявам да се появи някоя жена минала през подобен проблем, да знам че има и други такива хора (не като мен, а като родителите му), за да се уверя, че не съм улучила най-прекрасния мъж с единствените ужасни родители. Знам че както всяка майка, и тя иска сина й да си намери нормално момиче, умно, хубаво, интелигентно, образовано, грижовно, работливо и ако може и девствено да е, най-добре, но живеем в реалния свят и той е срещнал мен и ще ме защитава, както и връзката ни със зъби и нокти, но аз искам да ме приемат. Да ме преценят по това дали съм умна, дали съм чела книги, дали уча, дали искам и какво да постигна... а те ще видят, че имам дете и ще извадят чесъна, сребърния кръст и дървения кол...
Това толкова ме притеснява, че от време на време сънувам кошмари с главно действащо лице - майка му, крещейки по него пред мен, да ме зарязва, че не струвам и т.н... Кошмар ужасен.
Стига съм се обяснявала, че много дълго стана. Надявам се да прочета някоя подобна история с добър край, та да погледна малко по-положително на обстоятелствата.
Цитирай


Мнения: 660
Знам че както всяка майка, и тя иска сина й да си намери нормално момиче, умно, хубаво, интелигентно, образовано, грижовно, работливо и ако може и девствено да е, най-добре, но живеем в реалния свят и той е срещнал мен и ще ме защитава, както и връзката ни със зъби и нокти,
Не съм чела преди такава тема, затова отговарям веднага тук.
Има много такива като теб, разбира се, и ти си дала точния отговор на родителското нежелание жени като нас с деца, да се свързват със синовете им. Аз по-добре нямаше да го кажа. А това мислене е по-силно от тях. Виждат, че са щастливи с жените до тях, дори и с чуждото дете, но трудно приемат факта, че той ще обича чуждо дете, не своето. До последно вярват, че това се случва на хората, не на техния син.
А разведените вече почти изравниха женените и ще има много такива като нас!
Пожелавам ти максимално бързо да завладееш сърцата им и да усетят, че ти си най-добрия избор за сина им!
Аз го направих, без да го искам..те сами виждаха щастието в очите на сина им и любовта в моите, като той е наоколо, и ме приеха в сърцата си!
Успех!
 
Цитирай


Мнения: 148
По написаното от теб виждам,че ти също си една много интелигентна и зряла жена,така че според мен не трябва да се притесняваш въобще!Още повече,че запознанството не се е състояло.Само че приятелят ти не трябва да отлага и според мен трябва да каже на родителите си.Моята приятелка е с момче,което дори е по-малко от нея - тя е на 24,той - 21.Представи как би трябвало да реагират неговите родители,също така образовани.Той им каза за детето след няколко месеца,не е имало особени сътресения:)Даже първо запозна родителите си с дъщеричката й,майка й не се показваше,защото я беше срам.Нешата станаха плавно.Към днешна дата се разбират чудесно всички,а приятелката ми направо "израстна" с по-малкия си приятел:по съвет на неговата майка продължи образованието си(което беше прекъснала,щото с бившия и мъж "нямали пари",ама той имаше за курви и кръчми),започна хубава работа,купиха си кола,и са неразделни с малката принцеса!!!
 Успех,всичко зависи от вас двамата!
Цитирай
Само че приятелят ти не трябва да отлага и според мен трябва да каже на родителите си.
Отлага, защото иска да има достатъчно самостоятелност за да може да им каже "майната ви, това е жената" но вече няма за къде да се отлага, много го натискат, защото не знаят нищо за мен почти. Ще настане катаклизъм направо... "Не сме работили цял живот за да отиде всичко при чуждо дете" - това ще бъде реакцията им. Имат доста имоти, но едва ли ще може да им се обясни, че нищо няма да отиде при сина ми. Ще го лишат от наследство, ще ритат, ще ритат и накрая би трябвало да се примирят, но за тях винаги ще си остана "онази с детето, която излъга сина ни" Никога няма да приемат детето, нито мен. Единственото, което ми остава е да се надявам е да устоим на всички препядствия и в крайна сметка резултата да е положителен.
Цитирай

София

Мнения: 3 931
ако питаш мен, с това криене и отлагане само повече ще нажежи атмосферата
аз имах приятел, запознах се с родителите му, те знаеха за детето ми и даже го харесваха
нещата не се развиха, но идеята е, че той им беше разказвал за мен още преди да ни запознае
и за детето ми им беше разказал
та когато ни запозна хората бяха ако не одобряващи, то поне свикнали с идеята...

защо не им разкаже за теб - може и не с всички подробности, а след врем еи да се запознаете
няма нужда да се стресират наведнъж с всичко хората
Цитирай

София, Ларедут, София

Мнения: 247
Само че приятелят ти не трябва да отлага и според мен трябва да каже на родителите си.
Отлага, защото иска да има достатъчно самостоятелност за да може да им каже "майната ви, това е жената" но вече няма за къде да се отлага, много го натискат, защото не знаят нищо за мен почти. Ще настане катаклизъм направо... "Не сме работили цял живот за да отиде всичко при чуждо дете" - това ще бъде реакцията им. Имат доста имоти, но едва ли ще може да им се обясни, че нищо няма да отиде при сина ми. Ще го лишат от наследство, ще ритат, ще ритат и накрая би трябвало да се примирят, но за тях винаги ще си остана "онази с детето, която излъга сина ни" Никога няма да приемат детето, нито мен. Единственото, което ми остава е да се надявам е да устоим на всички препядствия и в крайна сметка резултата да е положителен.
Може би има нещо, което си пропуснала да уточниш, защото не разбирам твойте страхове относно бъдещето тяхно държание към теб и детето ти. Нали те все още не са осведомени за твоя живот и за това, че вече си майка? Тогава откъде знаеш как ще реагират? Имам братовчедка, която беше в твоето положение и нещата при нея въобще не се развиха така както тя си мислеше в началото. Родителите на втория й мъж я приеха от самото начало. Двете деца от предишно съжителство са повече от родни внуци на тези хора. Държанието и отношението им е повече от достойно. Според мен е неправилно да прибързваш с изводи и притеснения относно бъдещи събития. Irresistibile е права, колкото по бързо изясните ситуацията, толкова по-добре - поне ще си наясно с положението. А отлагането може да е вечно, съмнявам се, че някога ще сте напълно готови за това. Успех и щом се обичате другото не е от значение.
Цитирай


Мнения: 4 469
Като опит нищо не мога да кажа, има хора и хора. Времето ще ти покаже. Иначе - темата живо ме интересува.
Цитирай

София

Мнения: 2 485
Грешиш има такава тема   Sad, аз пусках преди време - сега не успях да я открия но имете беше нещо подобно на "Докога да търпя родителите му да се правят , че дъщеря ми не съществува?"

Мога да ти разказвам до припадък за отношението на родителите му към мен и детето ми, но няма смисъл.
Аз просто приех нещата такива - аз съм онази с детето, която е излъгала доброто им момченце  Sad. В началото се опитвах да им показвам нещо, да проявявам разбиране и т.н. - отказах се. Сега не ме интересува какво мислят и какво говорят - приех че няма да ме приемат /причините са : детето ми и това е съм по - голяма от него/, както е редно - като нормален човек . Тежи ми, но няма да се боря с тях, тежи ми - че постоянно говорят на синът си срещу мен и детето ми, но се радвам че той се абстрахира от това и продължава да държи на нас.
Сега целта ми е контактите и времето прекарано с майка му и сестра му да е минимум /просто за да нямат време да му обесняват, че не е необходимо да си губи времето с мен, а ми да се ориентира към някоя с която може да има нормално семейство/
Цитирай

София

Мнения: 2 485
Тогава откъде знаеш как ще реагират? Имам братовчедка, която беше в твоето положение и нещата при нея въобще не се развиха така както тя си мислеше в началото. Родителите на втория й мъж я приеха от самото начало. Двете деца от предишно съжителство са повече от родни внуци на тези хора. Държанието и отношението им е повече от достойно. 

Само мога да кажа на братовчедка ти, че е голяма късметлийка   bouquet
Но такава реакция има многоооооооооо рядко, в повечето случаи е обратното
Цитирай
Тогава откъде знаеш как ще реагират?
Начина по който ще реагират е само предположение, но не го правя аз, а сина им, който ги познава и може да предвиди как ще се развият нещата.
Преди няколко дни се случи следното. В колата му има две мънички играчки, които са му подарък от мен и стоят на таблото. Майка му, минавайки покрай колата ги вижда и вечерта му казва: "Видях едни играчки в колата ти, твойта приятелка да не би да е с дете и да е женена" Той нито потвърждава, нито отрича, но тя хуква след него и започва да му обяснява как той е най-големия глупак, ако се занимава с женена жена с дете... Тя дори не може да предположи, че може да имам дете без да съм женена, това ще разбие представата й за морал още повече... Но както и да е, реакцията й е показателна.
Притеснявам се толкова от това, защото мнението на родителите е важно, поне за мен, особено след като ме прибраха обратно и ми помагат вече почти 2 години. Искам да ме приемат. Да ме оценят и да подкрепят сина си, а не да го тормозят всеки път като стане дума за това. Когато има подкрепа от родителите, като че ли нещата ще се наредят по-лесно. Така ми се струва и така ми се иска да бъде.
Така или иначе скоро той няма да може да сменя темата и ще се наложи да им каже, та ще ви държа в течение на нещата.
Цитирай


Мнения: 1 102
Не можеш да знаеш как ще реагират и затова не се самонавивай.
Защо майка му е казала така - неизвестността плаши най-много. Тя явно усеща, че има нещо, но той като не й казва и жената се вкарва във филми.
Не си насаждай сама разни лоши мисли за това какво биха казали, защото по този начин привличаш към себе си такава реакция.
От целия разказ най не ми харесва поведението на мъжа до теб. Твърде нерешителен е. Това е по-големият проблем според мен.
Цитирай

София

Мнения: 808
Знам че както всяка майка, и тя иска сина й да си намери нормално момиче, умно, хубаво, интелигентно, образовано, грижовно, работливо и ако може и девствено да е, най-добре, но живеем в реалния свят и той е срещнал мен и ще ме защитава, както и връзката ни със зъби и нокти,
Прочетох поста ти и всичко разбрах. Само това не ми е ясно. Факта, че имаш дете прави ли те по-малко нормална, умна, образована, грижовна и всичко там, което си изредила (без девствеността, защото на определена възраст тя не е преимущество). Защо се шашкате предварително? Ами хората (след като твърдиш, че са интелигентни) може би ще оценят именно положителните ти качества и това ще е важното за тях.
Цитирай
Прочетох поста ти и всичко разбрах. Само това не ми е ясно. Факта, че имаш дете прави ли те по-малко нормална, умна, образована, грижовна и всичко там, което си изредила (без девствеността, защото на определена възраст тя не е преимущество). Защо се шашкате предварително? Ами хората (след като твърдиш, че са интелигентни) може би ще оценят именно положителните ти качества и това ще е важното за тях.
Разбира се, че не ме прави по-малко човек. Аз това си го знам и ми е ясно, както и на мъжа до мен. Работата е там, че за тях това няма да има значение. След като имам дете от друг мъж, след като съм допуснала това да се случи - да родя дете толкова млада, да не мога да преценя, че бащата на това дете не е стока и да го напусна, аз автоматично отивам в черния списък, защото от тук следва, че моите възможности за професионално развитие намаляват, възможностите ми да се развивам в образованието си също. Макар че... Аз всъщност съм трета година студентка, заслила съм се да завърша бакалавър, след което 2 магистратури и да стана инжинер-икономист... Но те искат най-доброто за сина си, а това е жена с кариера, пари, имотна, от семейство с положение в обществото и т.н.
Бе знам ли... Не че съм се ошашкала много, но всичко ще отиде на неговия гръб, аз мога само да седя и да гледам как се опитва да им покаже, че ме обича и вижда в мен стойностен човек, който си заслужава усилията и борбата да сме заедно.

Динчо, за нерешителен... не съм сигурна дали това е точната дума. Според мен с такива консервативни родители няма начин да не е прихванал и той. Не му е лесно и на него. Определено не е предполагал, че жената, която обича и с която ще иска да живее ще е в такова положение като моето. Дразни ме това, че не им каза още в самото начало, но той има съображения и като че ли това е най-приемливия вариант за всички - да се намери що годе удобен момент (защото никога няма да е 100% удобен) да им сервира новината.
Цитирай

София

Мнения: 808
След като имам дете от друг мъж, след като съм допуснала това да се случи - да родя дете толкова млада, да не мога да преценя, че бащата на това дете не е стока и да го напусна Това означава само, че си била твърде млада и много влюбена и не си забелязала недостатъците на човека до теб.

"Но те искат най-доброто за сина си, а това е жена с кариера, пари, имотна, от семейство с положение в обществото и т.н."
Това се твоите думи, аз от бабешка позиция мога да ги перифразирам: "Но те искат най-доброто за сина си, а това е жена кариеристка, стисната и пресметлива,  от семейство с положение в обществото (а какво точно означава "положение" в нашето общество).
Цитирай


Мнения: 103
Ще следя темата - силно вълнуваща е. Имам сестра на твоята възраст също самичка с детенце. Бих искала да ти кажа както казвам и на нея - не губи вяра в себе си и най - вече бъди оптимист!
Мисля, че всеки родител иска детето му /в случая твоя приятел/ да бъде обичано. Една майка е неизмерно щастлива да види ,че жената до сина и прелива от обич.
Дано се окажат разумни и добри хора! Но ти се бори за любовта си  Smile
Прегръщам те топло! Hug
Цитирай
0 Потребители и 1 Гост преглежда(т) тази тема.
1-14 от 50 отговора