Използваме "бисквитки" (cookies), за да персонализираме съдържанието и да анализираме трафика си. Повече подробности можете да прочететеТУК

Реклама
  • 27 юни 2008, 10:52 ч.
  • Преглеждания  751  Мнения  8  Онлайн  1
Отговори
  • акаунта е семеен
  • Мнения: 742
Е свършиха се дните на домашно спокойствие...От понеделник се завръщам на работа...И се чувствам много странно - да не кажа, че дори изпитвам страх от новото положение - страхувам се дали ще се справя с всичко - да се сработя с колегите - голяма част от колектива се е променил, да си поддържам домакинството, да съм винаги весела и благоразположена да си играем с детето...да си обичам мъжа както до сега...

Кажете ми мили мами, как се справихте и с тази отговорност на работещата мама...защо ми изглежда толкова страшно...

Реклама
# 1
  • Варна
  • Мнения: 601
Мен седенето вкъщи и заниманието само с детето ме депресира.
Така че след година и половина  майчинство, тръгването на работа ми се отрази супер.
Но хората са различни.Едни се чувстват вкъщи добре, други като са сред хора и вършат работа....
Всичко е много относително.

# 2
  • София
  • Мнения: 11 077
Няма да си винаги весела, но дали ще си играеш с детето зависи само от теб. Не виждам как ще се промени любовта към мъжа ти - тя не е свързана с работата.
Започнах работа, когато синът ми беше на 1 година и 3 месеца. Всичко се постига с рационалност и организация. Време има за всичко. Чисти се събота и неделя, готвиш в по-големи количества да има за 2 дена. Като се прибереш времето е само за детето.

# 3
  • Sofia
  • Мнения: 1 949
И аз като na_ga - но аз бях по майчинство 1год. После имахме детегледачка, после и до сега баба Simple Smile Харесва ми да ходя на работа, като се прибера, уморени, неуморени с мъжа ми се грабваме и ходим с малката на разходка (ако времето позволява де). Домакинството - купихме си миялна машина, за да не се налага вечер да мия чинии, вместо да седнем с мъжО на по едно питие и сладки приказки (като заспи детето). Готвя събота или неделя, а бабата готви за детенце, понякога и за нас. Чистенето - пак събота и неделя.

# 4
  • Варна
  • Мнения: 34
След две години престой в къщи връщането ми на работа беше като глътка чист въздух. Естествено дните прекарани с детето ми не бих заменила с нищо, те са един прекрасен спомен. И все пак-върнах се на работа, климатизирах към работната атмосфера, домашната работа е изцяло на мен /нямам баби около нас/, но винаги намирам време за семейството. Така че, мисля че ще се адаптираш бързо, просто няма как.

# 5
На мен ми се отразява много зле  Cry
От два месеца съм на работа. Много съм изнервена, времето не стига изобщо, мъжа ми все иска почивните дни да се разнообразяваме и да ходим насам-натам, а работата вкъщи няма кой да я свърши...
Охладнях към него, любовта ми отдавна изчезна, а в последо време да не говорим как е....

# 6
  • Мнения: 474
аз се върнах на работа, когато малкият навърши 1 г. и 2м. Първите седмици нещо не можех да се организирам и трудно се оправях с домакинството. Естествено след работа всичко се върти около детето. Най- тежки са ми дните, когато нощем не сме спали спокойно и отивам на работа вкисната още от сутринта. Но постепенно се влиза в ритъм. Общо взето през седмицата нищо не пипвам в къщи, освен да сготвя нещо бързо за мен и мъжа ми и да ударя един парцал на пода. Пране, гладене, пазаруване, чистене... всичко събота и неделя. Мъж ми е на работа и събота, така че свикнах всичко да върша с детето заедно. В неделя мъж ми търчи с малкия по пързалките, а аз вършея из къщи. Но съм много доволна, че не си седя в къщи, а имам успешна работа.

# 7
  • София
  • Мнения: 819
Няма нищо страшно!Стига работата ти да е готина, даже ще ти е по-добре. Аз така се разнообразих. Сега ми е много кеф да съм с детето и пълноценно му обръщам внимание!А то домакинската работа и 24 часа да я вършиш не свършва, така че когато и колкото можеш Peace

# 8
  • Люлин
  • Мнения: 191
Отрази ми се супер - на мен самата, на отношенията ми с беб и мъжа ми! Доста по-щастлива и пълноценна се чувсвам сега! Не че не оревах всичко първата една седмица, циврех нон-стоп. Мислех си да се откажа от работата, но тъй като аз никога не се предавам и този път не направих изключение, за което много се радвам!

Реклама


Ел. поща с която се опитвате да се регистрирате не съвпада
с тази използвана в BG-Mammma

Да Попълнете формата за регистрация Не Продължете с Facebook регистрацията

Активация на акаунт