Забравена парола?
или
Регистрирай се Активация на акаунт


Ел. поща с която се опитвате да се регистрирате не съвпада
с тази използвана в BG-Mammma

Да Попълнете формата за регистрация Не Продължете с Facebook регистрацията

Семейни отношения
0 Потребители и 1 Гост преглежда(т) тази тема.

акаунта е семеен

Мнения: 742
Е свършиха се дните на домашно спокойствие...От понеделник се завръщам на работа...И се чувствам много странно - да не кажа, че дори изпитвам страх от новото положение - страхувам се дали ще се справя с всичко - да се сработя с колегите - голяма част от колектива се е променил, да си поддържам домакинството, да съм винаги весела и благоразположена да си играем с детето...да си обичам мъжа както до сега...

Кажете ми мили мами, как се справихте и с тази отговорност на работещата мама...защо ми изглежда толкова страшно...
Цитирай

Варна

Мнения: 601
Мен седенето вкъщи и заниманието само с детето ме депресира.
Така че след година и половина  майчинство, тръгването на работа ми се отрази супер.
Но хората са различни.Едни се чувстват вкъщи добре, други като са сред хора и вършат работа....
Всичко е много относително.
Цитирай

София

Мнения: 10 816
Няма да си винаги весела, но дали ще си играеш с детето зависи само от теб. Не виждам как ще се промени любовта към мъжа ти - тя не е свързана с работата.
Започнах работа, когато синът ми беше на 1 година и 3 месеца. Всичко се постига с рационалност и организация. Време има за всичко. Чисти се събота и неделя, готвиш в по-големи количества да има за 2 дена. Като се прибереш времето е само за детето.
Цитирай

Sofia

Мнения: 1 949
И аз като na_ga - но аз бях по майчинство 1год. После имахме детегледачка, после и до сега баба Smile Харесва ми да ходя на работа, като се прибера, уморени, неуморени с мъжа ми се грабваме и ходим с малката на разходка (ако времето позволява де). Домакинството - купихме си миялна машина, за да не се налага вечер да мия чинии, вместо да седнем с мъжО на по едно питие и сладки приказки (като заспи детето). Готвя събота или неделя, а бабата готви за детенце, понякога и за нас. Чистенето - пак събота и неделя.
Цитирай

Варна

Мнения: 34
След две години престой в къщи връщането ми на работа беше като глътка чист въздух. Естествено дните прекарани с детето ми не бих заменила с нищо, те са един прекрасен спомен. И все пак-върнах се на работа, климатизирах към работната атмосфера, домашната работа е изцяло на мен /нямам баби около нас/, но винаги намирам време за семейството. Така че, мисля че ще се адаптираш бързо, просто няма как.
Цитирай
На мен ми се отразява много зле  Crying or Very sad
От два месеца съм на работа. Много съм изнервена, времето не стига изобщо, мъжа ми все иска почивните дни да се разнообразяваме и да ходим насам-натам, а работата вкъщи няма кой да я свърши...
Охладнях към него, любовта ми отдавна изчезна, а в последо време да не говорим как е....
Цитирай


Мнения: 474
аз се върнах на работа, когато малкият навърши 1 г. и 2м. Първите седмици нещо не можех да се организирам и трудно се оправях с домакинството. Естествено след работа всичко се върти около детето. Най- тежки са ми дните, когато нощем не сме спали спокойно и отивам на работа вкисната още от сутринта. Но постепенно се влиза в ритъм. Общо взето през седмицата нищо не пипвам в къщи, освен да сготвя нещо бързо за мен и мъжа ми и да ударя един парцал на пода. Пране, гладене, пазаруване, чистене... всичко събота и неделя. Мъж ми е на работа и събота, така че свикнах всичко да върша с детето заедно. В неделя мъж ми търчи с малкия по пързалките, а аз вършея из къщи. Но съм много доволна, че не си седя в къщи, а имам успешна работа.
Цитирай

София

Мнения: 739
Няма нищо страшно!Стига работата ти да е готина, даже ще ти е по-добре. Аз така се разнообразих. Сега ми е много кеф да съм с детето и пълноценно му обръщам внимание!А то домакинската работа и 24 часа да я вършиш не свършва, така че когато и колкото можеш Peace
Цитирай

Люлин

Мнения: 191
Отрази ми се супер - на мен самата, на отношенията ми с беб и мъжа ми! Доста по-щастлива и пълноценна се чувсвам сега! Не че не оревах всичко първата една седмица, циврех нон-стоп. Мислех си да се откажа от работата, но тъй като аз никога не се предавам и този път не направих изключение, за което много се радвам!
Цитирай
0 Потребители и 1 Гост преглежда(т) тази тема.