Забравена парола?
или
Регистрирай се Активация на акаунт


Ел. поща с която се опитвате да се регистрирате не съвпада
с тази използвана в BG-Mammma

Да Попълнете формата за регистрация Не Продължете с Facebook регистрацията

Родители, отглеждащи сами децата си
0 Потребители и 1 Гост преглежда(т) тази тема.
Здравейте мили мами  искам да ви поздравя,че сте толкова силни!!!Регистрирана съм но така ми е по лесно поне за момента....Всички тук сте жени които много са преживяли и както казваше баба ми не питай старило питаи патило!От доста време мисля за развод....С мъжа ми сме от 9г. заедно имаме момченце на 3г.Заедно сме още от времето когато бях ученичка,а сега съм на 25г.Много се обичахме имахме проблеми и тогава,но аз не обръщах такова внимание...Имаме собствено жилище ,живеем само 3 та.Но проблемите станаха много видими когато детето се роди,много го искахме,таткото все говореше как ще се грижи за него,приятелките ми казваха че тои ще е най-добрия баща,колко много ме обича и т.н.Но...се оказах с бебе и мъж които се прибира и ляга и спи докато аз бродя по цяла нощ да приспивам детето,пазех тишина за да може да се наспива за работа.Резултата 18кг. за 2 месеца на ръба на силите си.А тати и пръста не си помръдваше.Реших че нещата не могат да продължават така говорихме и уж се бяхме разбрали,но нещата и до сега са така.Не съм от жените които робуват на къщата си,не чакам мъжа ми със салата и ракия.Достатачно голями сме да се грижим сами за себе си на мен никои не ми принася и отнася...Неговото мнение е аз ршеаботя,не мога като си доида от работа и да чистя и да готвя...е аз не искам това,но не е ли нормално щом живеем в  1 къща да си поделяме задълженията?Аз също работя сутрин от 7до 10 вечерта със сина ни,готвя,чистя,ходя на разходка и т.н. и аз съм изморена но в карайна сметка нали уж за това е семейството хората да си помагат?!Или може би аз много приказки чета newsm78С две думи от цялата тази ситуация и отношенията ни станаха ужасни,почти не си говорим,караме се постоянно...Говорили сме много ..И все поо-често се питам сега детето като тръгне на градина какво ще стане...трябва ли да съм като много майки да тичам да взема детето,да сготвя,да изчистя а мъжо на готово да седне?Трябва ли да се примиря с общите виждания,че жената е маика и домакиня и няма право да се оплаква.Аз така не се чувствам добре найстина,не е ли по добре да съм сама и на докоменти щом така се чувствам?И щом човека които обичам не ми дава това от което имам нужда и това не е само помощ с детето и домакинството,а и отношението към мен като жена,липсата на нежност и любов както беше преди...а не 1 останало във въздуха много те обичам....Много ми е тъжно,обичам го но не се чувствам щастлива така....даите ми савет вие сте жени с много опит
Цитирай

София, Ларедут, София

Мнения: 247
Това е много позната картинка. Ние минахме по почти същия път с разлика в това, че нямаме брак. Мога да те посъветвам да не избързваш с решенията си. В момента предполагам си изнервена от  ежедневието, от рутината (поне така бях аз).  Когато започнеш работа и промениш средата - нещата ще си дойдат на място. Ще се чувстваш по-уверена и ще забележиш как значително по-малкото свободно време ще ти стига за всичко - за домашните задължения и за грижите за детето. Тогава ще погледнеш под друг ъгъл нещата, а мъжа ти със сигурност ще види в теб нов човек (поне така стана при нас). Успех
Цитирай


Мнения: 196
При нас ситуацията е подобна и аз съм също пред такава дилема. С тази разлика, че таткото си иска развода, което ме настървява още повече, защото за годините заедно дадох всичко от себе си, а получих нещо от рода на "това ти е работата, жената трябва да слуша" и т.н. Обидата ми определено е много голяма, но пък съм толкова зависима в момента, че не мога да мръдна...За съвет-би  трябвало сама да знаеш какво искаш, а не да чакаш готови отговори от хора, които не са напълно запознати с вашата ситуация. Мисля, че е добре да изчакаш, да започниш работа, да си върнеш самостоятелността (по-скоро независимостта) и тогава да бъдеш сигурна в чувствата и намеренията си.  В един момент определено ще разбереш какво искаш.
Цитирай
При нас ситуацията е подобна - разликата е, че вече имаме 2 деца и, че таткото е на всякъде с нас, но както често му казвам аз само тялом, духом е някъде другаде. За всичко се грижа аз - и за децата, и за дома и т.т , а той е като един страничен наблюдател. Вярно е, че работата му е много напрегната и отговорна, но и на мен всички тези грижи и отговорности ми идват вече в повече. Много пъти сме се опитвали да говорим, но не стигаме до никъде - като, че ли говорим на разл.езици. За него ангажимента  към семейството му се изчерпва с печеленето на пари. И аз все по-често се усещам, че мисля за раздяла и надничам в този подфорум..........
Цитирай
В никакъв случай не търся готови отговори,при всеки е различно при някои нещата тръгват,това че не работя е важен фактор по простата причина че след скарване нали все пак от мъжа ми пари трябва да поискам...чесно най-обидно ми е че ако той по някаква причина(не нежелание да ходи на работа)трябва да си е в къщи никога не бих постъпвала така...наи малкотовинаги се опитвам да му вляза в положението за всичко, а за мен той грам не се замисля.Ако поне веднъж имаше желание да направи нещо то надали бихме стигнали до тук....
Цитирай

София

Мнения: 14
За съжаление тази ситуация става често срещано явление! Аз преминах през абсолютно същия път, който в моя случай завърши с развод. Омъжих се на 18г. за ученическата си любов и родих най -прекрасното момченце на 19г. и от тук нататък край с прекрасния семеен живот. Искам да ти кажа, че действително без собствен ни доходи няма начин да се справиш, много е важно да имаш родители или приятели, които знаеш, че ще те подкрепят изцяло. Ако нямаш такива ще ти бъде адски трудно, но в крайна сметка ако решиш да се разделите критичния период след раздалата е една година след това нещата се канализират и започваш да живееш собствения си живот, а и се чувстваш някак си по силна. Трябва да помислиш дали действително си готова за такава крачка! Дано да сам ти помогнала до някаква степен поне  Hug
Цитирай
Много познато ми е това, което си написала, Nikol1!!!
Когато се омъжих (бременна в 4-тия месец) и аз като теб забелязвах, че имаме проблеми, но се надявах, че когато детето се роди, то ще ни сплоти около грижите за него и всичко ще си дойде на мястото. Уви, не!!!
Когато един мъж смята, че жената е длъжна да гледа детето, чисти, готви, пере и т.н., без да говори много-много, без да иска "това и онова", това е патологично и няма как да се промени. Това е съзнание, начин на мислене.
Изборът е твой. Няма нищо страшно в това да си кухненски робот, но това ли е животът, който искаш за себе си? Не е хубаво да се развалят семейства, но когато е на гърбът на едната половинка, това просто не е честно.
Помисли,  направи си две графи "Положително" и "Отрицателно" и предвид това, което те мъчи и споделяш с нас, реши кое те устройва по-добре. И мисли за себе си, не за него. А за детето не се тревожи - то ще бъде с теб, а щом е така, няма начин да се чувства зле.
 Hug
Успех от мен!
Цитирай
Труден избор.

15-16 години при нас беше същото. Майка ми и баща ми работеха по равно. Когато майка ми се прибираше, тя беше напазарувала, тя започваше да готви, тя чистеше апартамента в събота и неделя, тя извеждаше мен и сестра ми (дори когато аз бях бебе, а сестра ми на 5 - нямаше никаква помощ от баща ни), пране и миене баща ми не е чувал какво са...изобщо майка ми се трепеше всеки ден със всичко, а баща ми само си лягаше на дивана пред телевизора. И така докато той не започна да прекалява с алкохола и накрая се разделиха (без да се развеждат, просто вече той жевее отделно).

Ако имаш здрави нерви - запази семейството, поне детето да не те обвинява после че няма баща.
Ако не ти се робува цял живот (а повярвай ми, по-добре не става, става по-зле), разведете се, ще е трудно, известно време пак САМО ТИ ще правиш всичко, но след време можеш да откриеш съпруг, който на въпроса "Ще си поделяме ли задълженията?" да отговори "Разбира се, няма да готвя сам през цялото време".
Цитирай


Мнения: 196
Детето няма как да няма баща, но ако бащата не изпълнява пълноценно функцията си сам, едва ли може на сила да стане. Искам да кажа, че раздялата не гарантира, че бащата ще е по-баща и обратното....И специално за бащинските отговорности не мисля, че майката и , който и да било друг може да носи отговорност, освен ако насилствено не отделят бащата от детето, а доколкото разбирам не е така.
Това да запазиш нещо, каквото и да е , което не ти носи удоволствие, а точно обратното е доста трудна задача  и трябва наистина да си струва да го направиш (предполагам). Ей такъв живот води първо до неврози, а после и до физически заболявания. И ако взаимоотношенията в семейството са неудоволетворяващи, това ще се отрази и на детето...
Цитирай
   Скъпа, Никол, не бързай с развода! Ако съпругът ти е сериозен и отговрен съпруг, който се грижи за семейството това, че не ти помага с домакинската работа не е чак толкова голям проблем, че да се развеждате. След евентуална раздяла също няма да е никак лесно. Представи си евентуалния живот, който те очаква и прецени дали си готова за това.
Цитирай
Приеми един професионален съвет.Моята практика на психотерапевт най-често показва, че хората не познават себе си.Много често мисленето е изкривено под влияние на определена емоция. Затова никой не бива да взема решение в момент на криза.Себепознанието е изключително високо личностово качество, което за съжаление все по-малко хора владеят. Ако ти не си разбрал в пълнота семейната си ситуация, вероятността да  повториш грешките в нов брак е 98%.Ние винаги по-често виждаме чуждите грешки, отколкото собствените си. А само безпощадното оглеждане на собствените ни грешки ни прави позитивни и успешни. Това е абсолютен критерий и за бизнес, и за политика.
Цитирай


Мнения: 1 488
nocs, добре- супер съвет. Но вглеждайки се в себе си и откривайки постоянно нови черти на характера си и вероятната причина за тях, това доколко ще помогне за ситуацията с мъжа и?
МНого добре разбирам момичето, защото съм минала по този път. Вярно е, че с времето нещата се пооправят, но не защото човека насреща се е променил, а защото се научаваш да не влагаш толкова емоции в ситуацията, почваш да мислиш по-трезво. И още един аспект- вглеждането и съсредоточаването в собствените грешки крие риск от занижаване на самочувствието... Човек трябва да се обича, независимо колко е "грешен", но поне аз концентрирайки се върху слабостите си, малко се разцентровам. Confused
Цитирай
0 Потребители и 1 Гост преглежда(т) тази тема.