Забравена парола?
или
Регистрирай се Активация на акаунт


Ел. поща с която се опитвате да се регистрирате не съвпада
с тази използвана в BG-Mammma

Да Попълнете формата за регистрация Не Продължете с Facebook регистрацията

Семейни отношения
0 Потребители и 1 Гост преглежда(т) тази тема.
1-14 от 30 отговора


Мнения: 0
Имам връзка с много добър човек и то от доста време,но почти от началото на нашата връзка разбира се запознах и с неговите приятели.След известно врме установих,че всяко излизане в съзнанието ми се върти само едно лице-това на негов мн добър приятел.Колкото повече време прекарвахме заедно,толкова по-сходни неща намирах по м/у ни,а и започнах да го харесвам като характер и качества.Опитвах се да си натякна лошите му черти,но не се получава-просто ми пасва като поведение и като излъчване.Въпреки това никога не е имало нищо м/у нас.Нито намек от моя страна,нито от негова.Все едно няма нищо.Понякога усещам същата симпатия от него към мен,общуваме добре,никога не се е държал грубо или да ме засегне,дори когато сме изпадали в общ спор,той е бил по-краен в спора си с други,но към мен винаги е бил по-мек как ще реагирам или дали няма да ме засегне.Случвало се да поспорим доста люто и той е този,който търси начин да смекчим тона по м/у си,в същото време не прави това с други...как да кажа...има доста ситуации,заради които си мисля,че интереса ни е взаимен,но е дълго за разказване.А вече се познаваме от доста време,но никога не е имало коментар,намек.Аз абсолютно се въздържам,старая се да не се да се издам,но все повече се тормозя.Най-вече,защото  цялата ситуация е грозна.Той е мн добър приятел на човека,с когото съм.Ужасно е.А моето момче е добър човек,не заслужава да му причиня такава обида.Само да вметна,че никога не съм му изневерявала.Като цяло се разбираме прекрасно,уважавам го много,но явно не съм го обичала достатъчно от самото начало,а пък си казвах за другия-да бе,скоро ще го видя какъв задник е и интереса ми ще премине.Обаче все повече и повече вместо да се разочаровам от него,колкото повече се опознавахме и прекарвахме време,толкова повече откривах качестава,които ми харесват.Още по-лошото е,че моят приятел ме обича лудо.И той НЕ ДОПУСКА варианта,че ще се разделим.Имахме преди известно време лошо скарване и той се държа повече от ужасно,така както никога не съм очаквала от него.Обясни ми,че ще ме очерни пред всичките си приятели и ще ходи напред-назад и ако трябва ще си измисля кофти неща за мен,само и само да ми направи дните черни.Аз знаех,че той се държи така от безсилие,защото усещаше,че сме заедно,но все едно не съм негова...Стана ми много зле тогава по време на тази кавга.Накрая се успокои и омекна и започна с обяснения,които всяка жена би си мечтала да чуе от един мъж и аз знам,че той беше искрен,видях му и болката и любовта към мен.Нямах сили да се разделя с него...той не искаше да приеме,че това може да стане.Аз пък се чудя дали си заслужава да загубя такъв човек,който толкова ме обича.Не тая надежди,че с другия ще имам отношения,той пък не  от влюбчивите,по-суров характер е.Но се обърквам,когато го виждам как се умилява всеки път,когато говорим,някак си суровото и загрижено лице става толкова нежно към мен.Очите на човек никога не лъжат,ако аз чета внимание и нежност в неговите очи,как да преживея това и да продължавам да си казвам,че сигурно си въобразявам и не си заслужава...???Непрекъснато си повтарям,че не си заслужава да мисля точно за него,защото ще се разочаровам,че ще изпусна питомното,за да гоня дивото.Но и да искам да изпусна питомното,то не иска да ме пусне,аз ще му разбия живота,той ще откачи...Проклинам се,че харесвам другия,всичко щеше да си е наред с моето момче,ако този другия беше гаден комплексар.За толкова години никога не съм мислела за друг,никога не съм искала да бъда с друг,представяла съм си,че ще си живеем с моя приятел,че ще имаме семейство,даже сме си говорили за това,а как ми се разбъзика мозъка и то с най-неподходящият човек...И става все по-трудно.
Цитирай


Мнения: 1 258
Времето ще покаже...
Но... не му разбивай сърцето, поне без причина, ако имате някакво скарване можеш да се възползваш от момента да се разделите, но след като не си сигурна дали ще се случи нещо между теб и приятеля му, по-добре недей, хората лесно се влюбват, но и често се случва това да е някакъв момент ... нещо като забранения плод, когато го получиш да ти омръзне много бързо...
Аз на твое място ще се радвам на настояшия си приятел... а пък докадето стигнем...
Цитирай


Мнения: 2 415
По кофтито от това, което чувстваш сега, а да създадеш семейство и деца с човек , защото той те обича лудо, а ти си привлечена от друг.
Цитирай


Мнения: 38
По кофтито от това, което чувстваш сега, а да създадеш семейство и деца с човек , защото той те обича лудо, а ти си привлечена от друг.
Peace
Не съм много сигурна, че ще постигнеш нещо и с приятеля му - най-много да се скарат помежду си. А ти преразгледай и сегашната си връзка, защото лично на мен ми направи впечатление ето това:
...И той НЕ ДОПУСКА варианта,че ще се разделим.Имахме преди известно време лошо скарване и той се държа повече от ужасно,така както никога не съм очаквала от него.Обясни ми,че ще ме очерни пред всичките си приятели и ще ходи напред-назад и ако трябва ще си измисля кофти неща за мен,само и само да ми направи дните черни...Нямах сили да се разделя с него...той не искаше да приеме,че това може да стане... Но той не иска да ме пусне,аз ще му разбия живота,той ще откачи...
Цитирай


Мнения: 47
Имам връзка с много добър човек и то от доста време,но почти от началото на нашата връзка разбира се запознах и с неговите приятели.След известно врме установих,че всяко излизане в съзнанието ми се върти само едно лице-това на негов мн добър приятел.


Класическият триъгълник.  Peace Ще се успокоиш ли, ако ти кажа, че си нормална, и че не си нито първата, нито ще си последната?  Hug

Във всеки случай, трябва да изпуснеш пара, иначе ще гръмнеш рано или късно. Такива неща, както ги описваш, не отминават просто и не се подреждат от само себе си. Дори и да се разделите пространственно, т.е. този приятел да изчезне за някъде, или вие, мисълта за него ще те дерзае още повече. Никой не може да ти каже колко дълго и до каква степен. Може и "завинаги"... т.е. винаги да остане в теб чувството, че си взела неправилното решение, че си изпуснала човека, любовта, на живота си. Това гризе, дори и да е без право и няма да улесни в нищо съжителството ти с твоя приятел. Проблема обаче, който чувствам е, че ти при това подозираш взаимност, но не си сигурна! Ами ако се лъжеш? Чисто теоритично? Ако той се държи с теб така само защото си приятелката на неговият най-добър приятел, а ти рефлектираш в това мило отношение "нещо повече"?  newsm78

На твое место бих преценила кой е пътят по който ще има най-малко наранени и нещастни! А че ще има, поне един или една, е сигурно.  Sad Ситуациите не са много.

Ако ти и този човек се съберете, приятелят ти ще бъде съсипан, но ще му мине, рано или късно, бъди сигурна! Не жертвай живота и чувствата си, заради душевният комфорт на друг човек, "цената е висока".
Ако този човек не откликне на чувствата ти, ще си нещастната ти, но и на теб ще ти мине, защото ще можеш да се концетрираш в това, което "имаш", което не е малко. Ще почнеш да го цениш, а не все с акъла си да си при друг. А може и да го загубиш човек до себе си... но не може хем агнето цяло, хем вълка сит. Така че ако и този вариянт натъпи, ще пострадаш, но пак ще ти мине. Всъщност няма да се осъществи нещо, на което напразно си се надявала, и ще загубиш нещо, което така или иначе не те е удовлетворявало.

Но... ако подържаш тази ситуация страдащите ще са винаги повече от един/една. Поне двама: ти и този човек или ти и твоят приятел, защото ако не в момента, рано или късно той ще започне да чувства твоето раздвоение. А може и да сте тримата нещастни.

Разбираш на къде клоня, нали?  Wink Да направиш решаващата крачка, за да си изясниш и последните неизвестни. Вече как ще го направиш дали след открит разговор с приятелят ти, или тайно, решаваш ти. Второто е подло, ще кажат много, но какво да ти кажа, в живота се взимат понякога и решения и се действа по начин, с който искаме да се запазим. Инстинкта ни да си спестим неприятности, че и тези на друг, си казва своето. Така че ако го направиш "умно", може и да е по-доброто решение, отколкото да разкриеш сърцето си пред приятелят ти, от криворазбрана честност, с която освен да разрушиш прибързано нещо, аз поне не виждам какво друго би постигнала.

Бъди егоистична. Живота е твой и не е нужно да го жертваш нито за несигурни, нито за непълноценни чувства.
« Последна редакция: нд, 29 юни 2008, 12:57 от Dona Bonbona »
Цитирай

София

Мнения: 53
Така както си го написала, и за теб и за приятеля ти ще е по-добре ако се разделите. Ако си с някой, който не те обича, а ти си лудо влюбен се усеща , и с годините ще става все по-лошо. Дори и да не отидеш при другия, а да изчезнеш изобщо от компанията , ще се чувстваш по-добре. В една връзка чувствата трябва да са балансирани, иначе не върви.
Цитирай

София

Мнения: 84
И без да чета целият дълъг текст, ще ти кажа.........ДА НОРМАЛНА СИ!!!!! Някой път дадена връзка спомага за откриването на нова, и т.н.т.! Това не са неща които се контролират лесно.....и който си мисли, че всичко му е подвласно и под контрол......лъже се! Wink
Цитирай

Стара Загора

Мнения: 280
Неведоми са пътищата на съдбата,които ни събират с половинките ни.И аз бях гадже на едно момче 7 години и през цялото време знаех,че приятелят му е влюбен в мен.Чак две години след като се разделихме аз си отворих очите и разбрах,че любовта е била до мен през всичките тези години,но аз съм гледала през нея.

А ти готова ли си да бъдеш с някой само защото той те обича?Ничие сърце не можеш да разбиеш,ако то не желае това,както казваше една приятелка.

И да,може и да не стане нищо с другия,но той да е причината да отвориш очите си.
Цитирай


Мнения: 0
Неведоми са пътищата на съдбата,които ни събират с половинките ни.И аз бях гадже на едно момче 7 години и през цялото време знаех,че приятелят му е влюбен в мен.Чак две години след като се разделихме аз си отворих очите и разбрах,че любовта е била до мен през всичките тези години,но аз съм гледала през нея.

А ти готова ли си да бъдеш с някой само защото той те обича?Ничие сърце не можеш да разбиеш,ако то не желае това,както казваше една приятелка.

И да,може и да не стане нищо с другия,но той да е причината да отвориш очите си.
Имам връзка с много добър човек и то от доста време,но почти от началото на нашата връзка разбира се запознах и с неговите приятели.След известно врме установих,че всяко излизане в съзнанието ми се върти само едно лице-това на негов мн добър приятел.


Класическият триъгълник.  Peace Ще се успокоиш ли, ако ти кажа, че си нормална, и че не си нито първата, нито ще си последната?  Hug

Във всеки случай, трябва да изпуснеш пара, иначе ще гръмнеш рано или късно. Такива неща, както ги описваш, не отминават просто и не се подреждат от само себе си. Дори и да се разделите пространственно, т.е. този приятел да изчезне за някъде, или вие, мисълта за него ще те дерзае още повече. Никой не може да ти каже колко дълго и до каква степен. Може и "завинаги"... т.е. винаги да остане в теб чувството, че си взела неправилното решение, че си изпуснала човека, любовта, на живота си. Това гризе, дори и да е без право и няма да улесни в нищо съжителството ти с твоя приятел. Проблема обаче, който чувствам е, че ти при това подозираш взаимност, но не си сигурна! Ами ако се лъжеш? Чисто теоритично? Ако той се държи с теб така само защото си приятелката на неговият най-добър приятел, а ти рефлектираш в това мило отношение "нещо повече"?  newsm78

На твое место бих преценила кой е пътят по който ще има най-малко наранени и нещастни! А че ще има, поне един или една, е сигурно.  Sad Ситуациите не са много.

Ако ти и този човек се съберете, приятелят ти ще бъде съсипан, но ще му мине, рано или късно, бъди сигурна! Не жертвай живота и чувствата си, заради душевният комфорт на друг човек, "цената е висока".
Ако този човек не откликне на чувствата ти, ще си нещастната ти, но и на теб ще ти мине, защото ще можеш да се концетрираш в това, което "имаш", което не е малко. Ще почнеш да го цениш, а не все с акъла си да си при друг. А може и да го загубиш човек до себе си... но не може хем агнето цяло, хем вълка сит. Така че ако и този вариянт натъпи, ще пострадаш, но пак ще ти мине. Всъщност няма да се осъществи нещо, на което напразно си се надявала, и ще загубиш нещо, което така или иначе не те е удовлетворявало.

Но... ако подържаш тази ситуация страдащите ще са винаги повече от един/една. Поне двама: ти и този човек или ти и твоят приятел, защото ако не в момента, рано или късно той ще започне да чувства твоето раздвоение. А може и да сте тримата нещастни.

Разбираш на къде клоня, нали?  Wink Да направиш решаващата крачка, за да си изясниш и последните неизвестни. Вече как ще го направиш дали след открит разговор с приятелят ти, или тайно, решаваш ти. Второто е подло, ще кажат много, но какво да ти кажа, в живота се взимат понякога и решения и се действа по начин, с който искаме да се запазим. Инстинкта ни да си спестим неприятности, че и тези на друг, си казва своето. Така че ако го направиш "умно", може и да е по-доброто решение, отколкото да разкриеш сърцето си пред приятелят ти, от криворазбрана честност, с която освен да разрушиш прибързано нещо, аз поне не виждам какво друго би постигнала.

Бъди егоистична. Живота е твой и не е нужно да го жертваш нито за несигурни, нито за непълноценни чувства.

Да не копирам всички цитати-всичките са ми полезни.Съветите и всичко написано не,че ме успокояват,но поне разбирам колко хора могат да погледнат през моя поглед.Знам,че не съм единствената и няма да съм последната в такава ситуация,но се чувствам много объркана.Тежкото е,че не мога да взема никакво решение,ама никакво.Дори и заради самата себе си.Знам,че причината не е просто в другия,а във факта,че има друг характер,който харесвам повече,което означава,че моят човек не е съвсем това,което искам.Не обичам да се глезя,за това винаги съм била на принципа,че не е важна красотата,парите или куп такива повърхностни качества в човека,с когото се събираме.Най-важно е как те гледа,как се държи.Аз чувствам,че за моят приятел аз съм жената на живота му и той не се срамува да показва това пред хората,а не е лигльо и "мека мария".В нашата връзка той е по-отговорният и както се казва той си е главата,а аз врата...обаче очевидно има друго,което ми липсва.Проблема е в мен,аз зная това,но не мога да се реша да кажа край и все се надявам,че това ми "объркване" в главата към другия е внушение и ще премине.Но дори и да премине с него аз се опасявам,че рано или късно ще се появи друг.Лошото е,че аз не съм харесала визията на другия,а лични качества.Ако беше просто визия щеше да е временно,да се появи някой по-хубав или нещо такова,но когато говорим за това да харесваш характер?
Цитирай


Мнения: 1 554
Щом си толкова разколебана и се допитваш до форум, значи работата е ясна. Има ли човек такива съмнения и иска ли съвет от непознати хора, по-добре ще е да се раздели с партньора  си колкото може по-скоро. Това е моето мнение, не ангажирам никого с него.
Цитирай


Мнения: 1 764
Нормално е когато си с някой, да се увлечеш или просто да се възхищаваш от друг мъж. Нормално е този друг мъж да е някой, когото виждаш и с когото общуваш често. Въпросът е дали ще се поддадеш или не. От поста ти предполагам, че си млада, затова ще ти кажа-защо не? Ако сега не правиш каквото искаш, тогава кога?
Въпросът е дали наистина искаш да се с приятеля на гаджето или с друг мъж, в който да си безумно влюбена, без да си сигурна в неговите чувства. Може би много хора не са съгласни с това, което ще напиша, но според мен в една връзка никога двамата партньори не се обичат еднакво. Този, който обича повече, е по-щастлив, но и страда повече, по-често бива нараняван. И всеки си прави извод какво предпочита- да изпитва една спокойна, разумна обич или да е лудо влюбен и винаги кипящ от емоции-както положителни, така и негативни. Аз бих избрала и избрах преди много години първия вариант и сега съм спокойна и щастлива, без да виждам фойерверки всеки ден. Но хората са различни-един търси едно, друг друго. Прецени ти от кои си и действай!
Цитирай


Мнения: 0
Щом си толкова разколебана и се допитваш до форум, значи работата е ясна. Има ли човек такива съмнения и иска ли съвет от непознати хора, по-добре ще е да се раздели с партньора  си колкото може по-скоро. Това е моето мнение, не ангажирам никого с него.
Какво да ти кажа...не се допитвам,споделям.Не можеш да споделиш това на много хора около себе си.Много комплицирана ситуация е.Разбира се,че споделям с близки приятелки,но във форума можеш да срещнеш хора в подобна ситуация,друго е да чуеш някой,който има опит.
Цитирай


Мнения: 1 554
Аз не те виня , че споделяш с непознати хора. Просто мисълта ми беше, че щом проблемът за теб е стигнал дотук значи наистина това те мъчи и е завладяло съзнанието ти изцяло... А това не добре нито за теб, нито за приятеля ти... Ти си тази, която взима решение. Аз не мога да си представя да искам да бъда с човек, различен от този, с който споделям ежедневието и живота си. Ако беше така, то значи той не е човекът за мен и аз нямам бъдеще с него!
Цитирай

Насред хаоса

Мнения: 1 590
Нормална си. Просто не си влюбена.
« Последна редакция: пн, 30 юни 2008, 11:11 от veronna »
Цитирай

Стара Загора

Мнения: 3 808
Много се чудих дали да се изкажа по темата и не защото нямам какво да кажа или нямам подобен опит, а защото и представа си нямам какъв човек си и докъде би стигнала в търсене на щастието. Но ако моят пост би могъл поне мъничко да насочи мислите ти в тази посока, значи би имал смисъл. Затова и пиша.

Ще започна с част от една песен, която ми изникна в главата, веднага след като прочетох написаното от теб:

I know something about love
You've gotta want it bad
If that guy's got into your blood
Go out and get him


Това е една стара песен на Вонда Шепърд, която в небуквален превод казва следното: "Знам нещо за любовта - трябва да я искаш силно. Ако този човек е в кръвта ти, просто излез и го грабвай!"

Разбираш ли накъде бия?
От постинга ти оставам с впечатлението, че мислиш повече за това, как ще нараниш сегашния си приятел, отколкото дали в действителност има смисъл да мечатеш за някого, който може и представа да си няма за това.
Има два варианта - другия човек или споделя чувствата и симпатиите ти или не. Колко дълго би издържала да не си наясно с този въпрос?
Сега се обвиняваш и двоумиш, но част от това се дължи на факта, че в девйствителност не си сигурна в отговора му.
Смятам, че първото и най-важно нещо в една такава ситуация е да намериш начин да се убедиш дали има или няма смисъл да се тормозиш заради него, защото ако няма - ще те заболи, но болката ще е поносима и ще ти мине, а ако той се чувства като теб, вероятотността да изживееш една красива и пълноценна любов е напълно реална, имайки предвид това с какви чувства влизаш в нея, още преди да си наясно с вероятното и съществуване.
И изощо не ти говоря за това да отидеш и да му разкриеш директно чувствата си. Този вариант е нож с две остриета и може да го изплаши и да го накара да те отхвърли, без дори сам да го желае. Използвай женските си качества, ако досега не си го правила значи е дошъл момента да се научиш. Никак не е трудно, само трябва да бъдеш себе си. Останалото идва само.
От векове жените са били избирани от мъжете и въпреки това е имало много любов помежду им. Замисляла ли си се защо? Точно заради женската способност да накараш някой да те избере, без той сам да се усети, мислейки, че изборът е лично негов Wink
Сега, когато не е осъдително една жена да предявява избора си е още по-лесно, но въпреки всичко не бъди директна, така при евентуален отговор от негова страна ще се чувстваш още по-добре, а при отказ - ще бъдеш по-малко наранена.
Остави времето да работи за теб, но това не значи просто да чакаш. Възползвай се умело от ситуациите и резултата, какъвто и да е той ще дойде скоро.

А сега ще напиша и две думи за сегашния ти приятел, за да не ме обвинят в егоцентризъм. Сигурно от думите ми изглежда така, че не го слагам никъде в сметките, но не е точно така. Вероятно ще му причиниш много болка и страдание, но болката да бъде с жена, която не е изцяло с него е още по-голяма, не я подценявай. Както и по-горе ти казаха - не можеш да живеееш заради щастието на другия, дори само заради факта, че неговото щастие зависи от твоето, а ако оставиш нещата така ти няма да си щастлива и постоянно ще те изгризват разни съмнения.

И накрая ще кажа нещо, заради което много могат да ме критикуват, но наистина го мисля. Ако прекратиш връзката си със сегашния си приятел без да си наясно с чувствата на другия вероятно ще страдаш много, така че моят съвет е да не го правиш докато не се убедиш в това. Вярно това звучи като да го лъжеш и мамиш, но не е зле да се замислиш и за варианта, в който другия човек те отхвърли или те разочарова по някакъв начин. Има голяма вероятност по този начин да преоткриеш чувствата си към сегашния си приятел и това да подобри взаимоотношенията ви. Макар, че това наистина е малко вероятно си мисля, че си струва да не се пренебрегва. Любовта понякога ни играе гадни шеги и ни изпитва по какви ли не начини, а от нас се иска да сме готови за всичко, не просто за да оцелеем, а за оцелеем излизайки щастливи от ситуацията. Нали това е най-важното - нашето щастие, защото то гради и щастието на хората до нас. И макар понякога нашето щастие да им причинява болка тя е временна и е шанс за тях да намерят истинското си щастие.

Ами това е... минавала съм по този път и то не веднъж и мога да кажа с чиста съвест, че не съжалявам и не чувствам вина, защото не мога да живея без любов, а любов, която се изчерпва не е Любовта! И търсенето продължава...  Wink

Имаш време пред себе си и имаш късмет, че ти се случва сега, когато нямаш семейство и деца от този човек, защото обратното адски много усложнява ситуацията.
Затова действай, докато е време!
Успех от мен!   bouquet
Цитирай
0 Потребители и 1 Гост преглежда(т) тази тема.
1-14 от 30 отговора