Ами аз лично, независимо дали "детето" е сина ми или дъщеря ми, ще изчистя без да размествам и да изхвърлям. Дрехите ще сгъна без да ги прибирам в гардероба. Ще измия ако има мръсни чинии, за да не вонят. Това е! Може и да не е "възпитателно", ама само при мисълта колко ми е липсвала подобна помощ на млади години, хич не бих се замислила.
- Публикувана: 30 юни 2008, 14:39 ч.
- Последно мнение: 7 юли 2008, 09:37 ч.
Коя позиция е правилната?
Първо - не бих отишла в жилището на детето си, в негово отсъствие, дори да имам ключ, освен ако не ме е помолило за това.
Второ - бих оставила всичко както си е.
Трето - както някой беше споменал или даваш от сърце, без да се интересуваш какво става по-нататък или изобщо не даваш.
Второ - бих оставила всичко както си е.
Трето - както някой беше споменал или даваш от сърце, без да се интересуваш какво става по-нататък или изобщо не даваш.
...От друга страна нищо не коства на майката наистина да изчисти. Разбирам, че й е болно да види труда си в неугледен вид, разбирам, че иска най-доброто за детето си. Но това ли е най-доброто?!...
Да бе, не коства нищо! Малко ли е усилието да лъснеш до блясък цял апартамент?!?
...И какво като няма гадже, да не би някоя друга жена да е длъжна да чисти.
С това съм много съгласна!
След като апартаментът му е подарък, той да се грижи за него както намери за добре. Може да му харесва "творческият безпорядък", може да няма време или просто да го мързи да чисти. Във всички случаи той да се оправя!
А майката да чисти тихомълком, без да го пита е голяма грешка, така ще се научи, че маминка все ще дойде да подреди, а той да не си мърда малкия пръст. Ако толкова не се сдържа, може да се обади да го пита по телефона, така и така, имам време в момента, ако искаш да подредя нещо, но с подтекста, че става въпрос за нещо инцидентно.
Нищо не бих пипнала. Подобно положение е със сестра ми. В началото се ядосвах и исках да е чисто и да и помогна, но това не е правилно. Родителите и роднините не са слуги. Едно е да помогнеш, ако те помолят, друго е да си мислиш, че помагаш, да отглеждаш някой мързелив язовец, на когото все някой трябва да слугува. Без да се обижда никой, но щом това 'дете' е получило и обзавело по свой вкус дом, то трябва да го чувства като собствен и да си го колани, както казват старите хора, а не да си мисли, че е в дома на мама и тати, за който те трябва да се грижат. Не е добре възпитано детето. Това е.
Само да допълня:
"Детето" е на над 20 години. Вече не е студент/ка, работи. Жилището е обзаведено изцяло по негов вкус и желание, само парите са на родителското тяло. ...
"Детето" е на над 20 години. Вече не е студент/ка, работи. Жилището е обзаведено изцяло по негов вкус и желание, само парите са на родителското тяло. ...
"Само"???? Това с парите естествено е нищо работа, в сравнение с усилието на детето да обзаведе апартамента по свой вкус с парите на мама и тате. Голям зор трябва да е било това обзавеждане за детето. 
И сега да доразкажа ситуацията.
"Детето" е брата на моя съпруг. На 25 години е. Свекърва ми няколко пъти в месеца се превръща в домашна прислужница и чисти ли чисти. Аз й казах мнението си, че според мен не е редно. Но тя не ме разбира и смята, че ревнувам. А аз не го казвам от ревност, а просто защото виждам колко абсурдна е ситуацията. Виждам абсурда на действията й, и без да ме засяга това пряко се изнервям. Може би защото и съпруга ми бе така научен и ми коства много усилия, за да го убедя, че аз не съм мама и няма аз да чистя дома ни, докато той е на плаж примерно. Разговарях с нея вчера, казах й мнението си, че по този начин вреди. Но тя не ме разбира. Знам, че е много всеотдайна и че това й помага да се чувства полезна, ама тази нейна криворазбрана помощ понякога е адски изнервяща. Ние живеем в жилище на моите родители и в нас не може да се развихря толкова. Обаче това не й пречи да ми "помага" без да го искам дори. Споделих й, че ще си наема жена, за да чисти съботите, а аз да имам време за детето. Тя го прие за кръвна обида и настоява тя да идва да чисти, за да не си даваме парите. Имам чувството, че е някаква мания да е близо до нас и да ни помага. Затова исках да чуя и други мнения, да не би аз да греша в преценката си.
"Детето" е брата на моя съпруг. На 25 години е. Свекърва ми няколко пъти в месеца се превръща в домашна прислужница и чисти ли чисти. Аз й казах мнението си, че според мен не е редно. Но тя не ме разбира и смята, че ревнувам. А аз не го казвам от ревност, а просто защото виждам колко абсурдна е ситуацията. Виждам абсурда на действията й, и без да ме засяга това пряко се изнервям. Може би защото и съпруга ми бе така научен и ми коства много усилия, за да го убедя, че аз не съм мама и няма аз да чистя дома ни, докато той е на плаж примерно. Разговарях с нея вчера, казах й мнението си, че по този начин вреди. Но тя не ме разбира. Знам, че е много всеотдайна и че това й помага да се чувства полезна, ама тази нейна криворазбрана помощ понякога е адски изнервяща. Ние живеем в жилище на моите родители и в нас не може да се развихря толкова. Обаче това не й пречи да ми "помага" без да го искам дори. Споделих й, че ще си наема жена, за да чисти съботите, а аз да имам време за детето. Тя го прие за кръвна обида и настоява тя да идва да чисти, за да не си даваме парите. Имам чувството, че е някаква мания да е близо до нас и да ни помага. Затова исках да чуя и други мнения, да не би аз да греша в преценката си.
Памдар,
много родители не могат да се откъснат от децата си и продължават да ги обгрижват дори и насила. Това явно важи и за свекърва ти. Наеми си жена за почистване у вас, но не се бъркай за другия й син - той ако иска сам ще й каже да спре да се влачи у тях с парцала и метлата.
много родители не могат да се откъснат от децата си и продължават да ги обгрижват дори и насила. Това явно важи и за свекърва ти. Наеми си жена за почистване у вас, но не се бъркай за другия й син - той ако иска сам ще й каже да спре да се влачи у тях с парцала и метлата.
Получило го е даром ...
А какво трябва да направи детето, за да го получи НЕ-даром? Някаква тарифа ли има? Набор от действия, с които трябва да "заслужи" родителското благоволение? Или вечна благодарност?
Ще звънна на детето си и ще го попитам дали иска да му поизчистя. Не бих чистила без негово съгласие. Брат ми е на тези години, живее самостоятелно и сам си чисти...колкото може толкова, но никога не е ангажирал мен или майка ми. На мен лично ще ми е адски неудобно ако намеря нещо лично - използван презерватив примерно или голи снимки ан гаджето му.
Ще почистя,защото не понасям мръсотията и защото не си хвърлям парите на вятъра.Да строя,да обзавеждам и накрая домът ми да прилича на бордей.Но как е възможно момиче над 20 да е такава мърла?
Ще почистя,защото не понасям мръсотията и защото не си хвърлям парите на вятъра.Да строя,да обзавеждам и накрая домът ми да прилича на бордей.Но как е възможно момиче над 20 да е такава мърла?