Забравена парола?
или
Регистрирай се Активация на акаунт


Ел. поща с която се опитвате да се регистрирате не съвпада
с тази използвана в BG-Mammma

Да Попълнете формата за регистрация Не Продължете с Facebook регистрацията

Деца с увреждания и хронични заболявания
0 Потребители и 1 Гост преглежда(т) тази тема.


Мнения: 3 592
Аз съм мама на детенце, което разви астма още като бебе (нещо МНОГО РЯДКО срещано) и в момента, писала съм и преди, е в умерено тежка форма(каквото и да значи това, според мене астма лека и тежка форма няма)

Това което беше може би тригера е едно вирусно заболяване, тук го наричат "respiratory syncytial virus". Това не се лекува с лекарства, помага се на детето да го преодолее. Този вирус не засяга по-големите деца, но за жалост при бебетата които го "хванат" повече от веднъж диагнозата астма е почти задължителна....(а това е лесно ако имате по-голямо дете вкъщи, което ходи на градина, защото обикновенно големите деца нямат изразени симптони, че са болни)

Видях хубава и простичка статия за това Тук
Ако мислите,че е полезно, може да го закачите в библиотеката си.

Моя бебок отново беше с много тежки пристъпи тази нощ и пак спря да диша. На всичкото отгоре така се беше изплашил, че мятайки ръце блъсна небулайзера и той падна за земята и се потроши, та сега отивам да купувам нов. А аз така се панирах като се случи това, че мъжа ми почти ме наби, че гледам умно а не помръдвам. А големия ми син стоеше до мене с чантата е лекарствата(това е 3 сутринта) ровейки в нея и само повтаряше като папагал "МАМО МАМО ТУКА ЛИ СИ МАМО ТРЯБВА ДА МУ ДАДЕМ ЛЕКАРСТВОТО МАМОООООООО"....
Е и завършихме с адреналин...... Може би нямаше да се наложи, ама аз така се изпопанирах....  после бегом в интензивното отново....

Чувствам се много смотана сега. Незнам защо неможех да реагирам навреме.... Може би понеже дечко се беше подобрил напоследък и не очаквах толкова тежък пристъп. Чувствам се виновна.... МНОГО. Даже се мразя. ОХ.
Махнете го тоя край на постинга ми ако искате, аз просто исках да се нарева публично и да се замопорицая да ми олекне.

Цитирай

София

Мнения: 4 911
Ох!
Само който не го е преживял, не може да си представи.
Аз като една "бивша" астматичка с астма в тежка форма (според лекарите), мога напълно да ти съчувствам за преживяванията.
Пиша "бивша" с ясното съзнание, че "бивш" астматик няма, но... астмата ми за щастие от години не се е обаждала, опровергавайки прогнозите на докторите, които ми предричаха живот в скафандър (защото съм алергична май към всичко) и на апаратно дишане.

Деси, освен препарати за овладяване на пристъпа не прилагате ли и някакво поддържащо лечение на астмата? Тестове за алергии правени ли са? От какво се обостря дишането и какво предизвиква пристъпите - забелязала ли си някаква закономерност - храна, времето, облекло?
Мислила ли си за смяна на климата?

Не се обвинявай за реакцията. Напълно нормална е, човек си, не си машина.

Още помня майка ми как при един от най-тежките ми пристъпи просто блокира и започна да се щура насам-натам из апартамента, а аз исках само да ми подаде инхалатора. След този случай полежах доста дълго време в болница с показатели на дишането, според които докторите казаха, че не би трябвало да съм жива. Оказа се, че най-тежката фаза на пристъпа е предизвикана от предозиране на вентолин и урбазон (доктор ми би инжекциите и си замина) и не се знае какво щеше да стане, ако майка ми не беше блокирала и ми беше подала инхалатора.

Стискам палци Артур да се оправи бързо и пристъпите да са все по-рядко и постепенно да останат само като стар спомен.

Помисли и за нетрадиционно лечение, смяна на поддържащото лечение и/или смяна на климата.
Прегръщам те!
Цитирай

София

Мнения: 1 710
Мила Деси, не се самообвинявай. Всички тук по един или друг начин сме преживели такава паника. Както и Мамма ти е писала - не сме машини. Стискам палци да се справите бързо с болеста и пристъпите да стават все по-редки.
Цитирай

Sofia

Мнения: 3 743
...
Чувствам се много смотана сега. Незнам защо неможех да реагирам навреме.... Може би понеже дечко се беше подобрил напоследък и не очаквах толкова тежък пристъп. Чувствам се виновна.... МНОГО. Даже се мразя. ОХ.
Махнете го тоя край на постинга ми ако искате, аз просто исках да се нарева публично и да се замопорицая да ми олекне.
Това чувство ми е до болка познато  Sad и аз на няколко пъти изпадам в такива ситуации (малкия ми не е с астма, с диабет е и трябва бързо да се реагира, когато му падне захарта). Паникьосвам се  и просто не мога да реагирам адекватно...
 Знам, че е трудно, но не се самообвинявай  spoko

 Дано малкия се оправи бързо   bouquet   

 
Цитирай


Мнения: 3 592
Бобочко ще остане до утре в болницата и ако е в стабилно състояние ще си го взема.
незнам дали проблема дойде от това, че намалихме лекарствата напоследък  - пристъпите намаляха и доктора преди 3 седмици реши да намалим кортикостероидите....
Ама като че ли на малчо дозато му беше прекалено намалена и той си ги "изработи" с тежък пристъп. Това е моето мнение де, лекарката тази сутрин каза, че най вероятно от грипа /настинката/бактериалната зараза/ която има дробчетата са се запушили със слуз и допълнително това е отежнило положението.
Иначе сега е на вентолин с небулайзера, боцкат го с Гентамицин (това уж заради да не е бактериално нещо този грип), една система му забучиха докато е с респираторен дистрес защото не му дават вода и храна. Той иначе се чувства добре, подлудява сестрите да се върти в леглото и въобще не е плакал като съм си тръгнала ама все нещо искал. Преди малко ходих да го видя, ОК е, той вече интензивното за свой дом го приема, най вероятно утре ще мога да си го прибера.
сега се поуспокоих вече, ама нощеска бях луднала....
Цитирай

София / Пловдив

Мнения: 8 070
  Хайде, дано утре да се гушкате вкъщи и всичко да е наред  Praynig
  Не се самообвинявай и разстройвай - детенце веднага ще усети тревогите ти, а той трябва да е спокоен сега.
  Пък и ти да се пазиш, ей!
  Целувки!
Цитирай

София, "Младост 3"

Мнения: 9 047
Деси, нямам какво да добавя - освен, че си добра майка и силна жена. НО дори на най-силните понякога нещата им идват в повече. От постингите ти мисля, че си адски напрегната напоследък и много преуморена. Ако има начин да си починеш... поне заради нероденото бебче.
Много бих искала да се подобри малкия за дълго време - например като Мамма! ДАно това стане скоро за да си отдъхнеш!
Освен прегръдки  ипожелания за всичко най-добро - уви с нищо друго не мога да помогна   bouquet
Цитирай


Мнения: 3 271
[desi], не се обвинаявай! Толкова е трудно да си винаги на пружинка. Стискам палци да си го вземете скоро човечето у дома и дано нещата започнат да се облег1ават с времето. Мамма хубави неща ти е писала, дано можете да приложите нещо подобно и дано даде резултат!
Много здраве!
Цитирай

The new Earth

Мнения: 1 935
Чувствам се много смотана сега. Незнам защо неможех да реагирам навреме.... Може би понеже дечко се беше подобрил напоследък и не очаквах толкова тежък пристъп. Чувствам се виновна.... МНОГО. Даже се мразя. ОХ.

Деска,не се самообвинявай,мила NaughtyКакто са ти казали и другите мами,всички сме изпадали в такива ситуации,защото колкото и да сме силни,в един момент напрежението ни надвива.
Аз също познавам до болка как протича един гърч на Калоян и стотици пъти съм го преодолявала,стискайки зъби и запазваща самообладание.Но се е случвало и при по-силен или дълъг гърч,просто да блокирам и да не мога да реагирам никак или пък да изпадам в някаква умопобъркваща паника и да рева с глас. Crying or Very sad
В никакъв случай не се чувствай виновна,защото няма за какво.Познавам те от няколко години виртуално и знам,че ти си една прекрасна и любвеобилна мама,правеща най-доброто за децата си.Нагушкай  хубаво Артур и се опитай да си по-спокойна и заради бебчо в коремчето. Hug
Стискам палци да нямаш повече такива стресиращи моменти Love  bouquet
Цитирай
0 Потребители и 1 Гост преглежда(т) тази тема.