" Мистър Просър рече:
- Вижте какво, имахте възможност да направите всякакви предложения или
възражения в законния срок.
- В законния срок? - избухна Артър. - В законния срок ли? Че аз за
пръв път чух за тая работа от оня майстор, който пристигна в къщата ми
вчера сутринта. Питам го аз прозорците ли е дошъл да почисти, той ми вика
не, дошъл съм да съборя къщата. Но, разбира се, не ми го каза веднага. О,
не! Първо избърса няколко прозореца, за което ми взе една петачка. И чак
тогава ми го съобщи.
- Но, мистър Дент, проектите бяха на разположение в местния
проектантски отдел в продължение на девет месеца.
- О, да, разбира се! Щом научих, отидох право там да ги видя - още
вчера следобед. Ама вие не сте се потрудили чак толкова да насочите
вниманието ни към тях, нали? Ей така, просто да кажете нещо на някого.
- Но проектите бяха изложени...
- Изложени ли? В последна сметка се наложи да сляза чак в мазето, за
да ги открия.
- Ами там се намира отделът, където са изложени.
- С електрическо фенерче.
- Сигурно са откраднали крушките.
- И стълбището ли?
- Ама вижте, нали все пак ги открихте?
- Да - каза Артър, - така е. Бяха изложени на дъното на един заключен
канцеларски шкаф, забутан в заключена тоалетна с надпис на вратата
ВНИМАНИЕ, ЛЕОПАРД!"
..................................
" Преди да загине, Земята щеше да има удоволствието да се наслади на най-
съвършената звуковъзпроизводителна уредба, на едно наистина идеално
средство за масова информация. Но по него не се чуваше ни концерт, ни
музика, ни тържествени фанфари, а само едно кратко съобщение.
- Жители на Земята, моля за вашето внимание - заговори един глас,
който звучеше превъзходно. Лееха се прекрасни, съвършени, квадрофонични
звуци с толкова нищожно малка степен на изкривяване, че биха накарали и най-
коравия смелчага да заплаче от умиление. - Към вас се обръща Простетник
Вогон Джелтц от Галактическия хиперкосмически планов съвет - продължи
гласът. - Както без съмнение знаете, планът за развитие на по-отдалечените
райони на Галактиката предвижда построяването на хиперкосмическа магистрала
през вашата звездна система и за съжаление вашата планета е една от тези,
които по проект трябва да бъдат разрушени. Това ще продължи малко по-малко
от две ваши земни минути. Благодаря за вниманието.
Озвучителната уредба замлъкна.
Неописуем ужас обзе всички хора на Земята. Ужасът премина бавно през
насъбралите се тълпи - сякаш хората бяха железни стружки върху дървена
плоскост, под която се движи магнит. Избухна паника, хората хукнаха да
бягат, но нямаше къде да избягат.
Виждайки това, вогоните отново включиха уредбата. Тя каза:
- Излишно е да се правите на изненадани. Цялата проектосметна
документация заедно със заповедта за разрушаване бяха на разположение в
местния ви проектантски отдел на Алфа Кентавър през последните петдесет
ваши земни години, тъй че имахте предостатъчно време да подадете жалба по
официалния ред. Прекалено е късно сега тепърва да вдигате шум.
Уредбата отново замлъкна, но ехото продължи да се носи над Земята.
Огромните кораби без никакво усилие се завъртяха бавно в небето. Откъм
долната страна на всеки от тях се отвори люк - празен черен квадрат.
Изглежда, в това време някой някъде най-сетне успя да се добере до
радиопредавател, улучи дължината на вълната и се обърна към корабите на
вогоните с молба от името на цялата планета. Не се разбра точно какво е
казал - чу се само отговорът. Озвучителната уредба изведнъж оживя. Гласът
беше ядосан. Той каза:
- Какви са тези приказки сега, че никога не сте ходили на Алфа
Кентавър? За бога, човечество, та тя се намира само на четири светлинни
години от вас! Така де! Съжалявам, но никой не ви е виновен, че не сте се
потрудили да разберете какво се прави в собствения ви район. Край! Включете
лъчите за унищожение.
От люковете ливна светлина.
- Не мога да знам - каза гласът по уредбата, - проклета заспала
плането! Изобщо не ми е жал за вас - и млъкна.
Настана страшна, кошмарна тишина.
Чу се страшен, кошмарен шум.
Настана страшна, кошмарна тишина.
Флотилията пътностроителни кораби на вогоните потегли плавно към
осеяната със звезди мастилена бездна.
"
