Забравена парола?
или
Регистрирай се Активация на акаунт


Ел. поща с която се опитвате да се регистрирате не съвпада
с тази използвана в BG-Mammma

Да Попълнете формата за регистрация Не Продължете с Facebook регистрацията

Проблемно забременяване
0 Потребители и 1 Гост преглежда(т) тази тема.
1-14 от 15 отговора


Мнения: 158
Здравейте!
Искам просто да ви споделя моята болка. Омръзна ми да плача от мъка от яд и какво ли още не. Сега плача защото вече ме е страх от надеждата. Тъкмо се бях примирила,че по някаква неизвестна причина няма да изживея щастието да гушкам мое бебче и изведнъж се появи светлина в тунела. Страх ме е да се надявам страх ме е пак да започна всичко от начало. Да започна да се надявам всеки месец да започна пак да се заглеждам по малките сладки дечица и т.н. Историята ме е следната: Започнахме да правим опити преди 4години и половина и горката наивна аз си мислех че всичко ще се случи сега и веднага. Даже взех да гледам дрехи за бременни детски колички и какво ли още не хахаха. Бях тотално изумена когато не се случи на първия месец и така няколко пъти след което си казах просто трябва време. По принцип съм изключителен оптимист и доста време просто приемах нещата като нещо нормално. След една година реших, че имам проблем. Отидох на лекар и му казах,че не ми се получават нещата. Обърна ми внимание беше много мил изчерпателен и ми обясни какви са стъпките за да се установи има ли проблем какъв е и ми предложи варианти за всеки един. Появи се надеждата,че ще се установи проблема и ще се реши по един или друг начин дори да е най-лошия(никаква възможност за детенце) ще си осиновим. Започнахме с установяване на наличие на ову три месеца(всичко е като по учебник) запушване на тръби(напълно проходими) хормони(в норма) спермограма(чудесна). Ами сега??????????
През цялото това време вече се бях докарала до момента в който всеки месец изпадах в сърцераздерателен плач всеки път като ми дойде, вече не правих секс за удоволствие а с някакво настървение и надежда че този път няма начин да не стане. Просто не знаех какво да правя всичко е наред,но не се получава. Стигнах до положение в което едва ли не си мислех поне да имах някакъв проблем  за да го излекувам и поне да има някакво обяснение по дяволите,но такова нямаше.Сменях лекарите с надеждата,че точно този ще открие проблема,но уви. След което реших,че вече нямам сили да плача,да се моля,да се надявам и реших,че това е краят повече няма да живея по календар да правя секс по дата и час. Решихме да изчакаме до септември и да пробваме инвитро,но често казано това ме притеснява като вариант по причини които няма да ви губя времето и да разказвам. И какво се случва този месец? Отидох на профилактичен преглед за цитонамазка и т.н. След което изведнъж се оказа,че имам полип на матката около 1.5 см. незнам дали ще ми повярвате,но едва ли не изпитах облекчение,че след толкова години все пак се откри някакъв проблем.Не ясно от колко време го имам и дали той е бил проблема не ми е ясно как никой преди това не го видя ходила съм на толкова лекари гледали са ме 100 пъти но както и да е,доктора щеше да припадне след като ми каза "Миличка, имаш полип на матката трябва да го отстраним оперативно по възможност преди ову, защото............." и аз му казах "Ооо,супер кога? Утре може ли?" Нправих си операцията след 2 дни в една частна клиника в която си бях правила изследване на хормоните преди известно време и лекар от тази клиника ми каза,че с хормоните ми всичко е наред. И така и така бяхме там доктора изиска от клиниката да му дадат резултатите на хормоните(док. който ме оперира не работи в тази клиника само използвахме базата им). След 5 дни ходих при него на контролен преглед-всичко беше наред с резултатите(полипа е доброкачествен или там както му казват) но ми каза че са ми открили "леко изразен хроничен ендометрит" и 2 от хормоните като стойности са в нормите но съотношението между тях не е такова каквото трябва да бъде. След което ми изписа дуфастон и би-профинид. Каза ми че най-вероятно това са били причините за всички неуспехи и вероятноста да забременея до няколко месеца е 70%. Усмихнах се благодарих му прибрах се в къщи и се разплаках. Той ми върна надеждата в момента в който тъкмо бях приела действителността и ми харесваше да ми идва без да плача да водя един нормален живот който не се върти около ову цикли и др. Страх ме е да се надявам страх ме пак да се разочараовам страх ме от болката в сърцето всеки месец просто не знам дали някой друг толкова го е страх от надеждата. А уж надеждата крепи човека. Аз имам чувството,че ще ме убие.
Целувам ви всички храбри и прекрасни момичета! Благодаря ви,че ви има,че сте съпричастни и че успявате да си вдъхвате кураж!
Цитирай


Мнения: 2 264
Ми какво да ти кажа мила,50% ако не и повече сме минали по този път.Плакали сме,предавали сме се за момент,но после ставаме изтупваме  праха,избърсваме очи и потегляме напред.
Най-  важното е  да споделяш,да не се затваря в себе си и да имаш верни приятели край теб!
А ние тук сме такива Hug Hug Hug
 
Споделяй с нас !Олеква !повярвай ми!
  bouquet
Цитирай


Мнения: 1 062
Love Не се отказавай от мечтата си !
Не си сама в борбата ! Кураж ! Hug
Цитирай

София

Мнения: 176
Мила Доли, след толкова много надежди и разочарования е нормално да се страхуваш да вярваш така както си вярвала в началото. Но можеш да вярваш различно - не така наивно, не така по детски, а по-мъдро и по-спокойно. Всъщност не знам дали надеждата крепи човека, понякога именно тя го събаря и го прави уязвим! Но и тя е тази, която го прави силен и му дава криле да продължи...
И аз от повече от година и половина "живея на цикли", забавлявам се "на цикли", мисля "на цикли", планирам си отпуската и командировките "на цикли", от няколко месеца даже пуша "на цикли" (бях ги отказала, но след едно поредно разочарование се предадох  Embarassedи сега пуша от началото на цикъла до овулацията...  Very Happy)
Но когато съм най-тъжна все гледам да си повтарям, че болката на разочарованието е по-добре отколкото липсата на мечта... и така се ражда надеждата за следващия месец... Praynig
Бъди смела! Стискам палци и се моля скоро да прегръщаш мечтата си!  Hug
Цитирай

горе на черешата

Мнения: 397
Не плачи! Усмихни се. Тук почти всички сме минали по твоя път на надежди и разочарование.Разбирам те добре! Важното е, че си открила някакъв проблем и има светлина в тунела. Надежда винаги има! Тя не умира последна. Тя никога не умира!
Горе главата и смело напред! Всички момичета сме с теб и стискаме палци!
Цитирай

София

Мнения: 70
doli5, плачът пречиства. А след толкова сълзи, които си проляла, просто ТРЯБВА вече да си на правия път.
Влизай по-често във форума и пиши, и чети. Ще видиш и ще усетиш, че не си сама. Всички момичета тук сме готови да ти предложим подкрепата и прегръдката си 
Hug
А целта на всички е една - да изпитат щастието на майчинството. 
И още нещо - 70% всъщност си е един доста добър процент, така че смело напред 
Smile
Чакаме хубави новини от теб Praynig
Цитирай


Мнения: 158
Момичета,благодаря ви от все сърце! Толкова пъти съм чела форумите,но никога не съм си представяла,че мога да изпитам такива емоции. Толкова се развълнувах от това,че намерихте време да ми отговорите,че намерихте добри думи за мен и намерихте сили въпреки вашите проблеми да ми вдъхнете кураж! Все пак надеждата не е умряла. Вие успяхте да ми я върнете. Благодаря ви!!!!!
Цитирай
Само така doli5 и не плачи мила.
И на мен ми омръзна да плача и сега съм...и аз не знам точно как
Не знам как да те утеша, ти трябва да намериш сили по свой собствен начин да продължиш борбата. Аз мога само да те  Hug и да те изслушам, когато имаш нужда.
И само помни,че надежда винаги има.  Hug
Цитирай

София

Мнения: 2 868
Здравей Доли,разбира се че надежда винаги има и това ни кара понякога когато сме отчаяни да се изправим и да продължим напред.Аз също от време на време си поплаквам и се питам защо ни се случва всичко това.Знай че не си сама и тук във форума има много сродни души от които ще намериш разбиране и подкрепа.Желая ти успех и много много късмет! Hug
Цитирай


Мнения: 2 309
Доли,само едно искам да ти кажа и дано ме разбереш...
Не загърбвай себе си,защото в стремежа си да откриваш проблемите рискуваш да пропуснеш ценни моменти Peace
Цитирай


Мнения: 2 330
Доли,само едно искам да ти кажа и дано ме разбереш...
Не загърбвай себе си,защото в стремежа си да откриваш проблемите рискуваш да пропуснеш ценни моменти Peace

Много точно казано Peace.
Цитирай

София

Мнения: 47
И аз съм на същото мнение като Рожбо.
Не се отчайвай,защото винаги след лошите идват и хубавите моменти.Стискам ти палци възможно най-скоро да ги изживееш и знай,че всички сме със теб  bouquet
Цитирай

София

Мнения: 47
Доли,само едно искам да ти кажа и дано ме разбереш...
Не загърбвай себе си,защото в стремежа си да откриваш проблемите рискуваш да пропуснеш ценни моменти Peace

Цитирай

при надеждата

Мнения: 616
Не се страхувай Доли! Надежда има винаги!  Hug С теб сме! Очакваме скоро да се похвалиш с  EFP
Цитирай

по света и у нас

Мнения: 1 165
Не плачи! Усмихни се. Тук почти всички сме минали по твоя път на надежди и разочарование.Разбирам те добре! Важното е, че си открила някакъв проблем и има светлина в тунела. Надежда винаги има! Тя не умира последна. Тя никога не умира!
Горе главата и смело напред! Всички момичета сме с теб и стискаме палци!
Peace
Цитирай
0 Потребители и 1 Гост преглежда(т) тази тема.
1-14 от 15 отговора