Забравена парола?
или
Регистрирай се Активация на акаунт


Ел. поща с която се опитвате да се регистрирате не съвпада
с тази използвана в BG-Mammma

Да Попълнете формата за регистрация Не Продължете с Facebook регистрацията

Осиновители и осиновени
0 Потребители и 1 Гост преглежда(т) тази тема.
1-14 от 82 отговора
Оставих я за осиновяване няколко дни по-късно... Може би тя също ме търси или може би не.

Ако ти четеш в момента, дъще, и ако си се питала коя съм, защо и как, ако си се опитвала да ме намериш... но не си успяла... Не очаквам нищо, може би ме мразиш или не си и помисляш за мен, а може би не знаеш, че си осиновена. Бих искала да се срещнем, да те видя. Дори само да знам, че си добре, че си жива и здрава... Ако ти желаеш... Не искам да ти отнемам родителите - те са те отгледали и възпитали, те са ти дали повече отколкото аз можах.

Ако четеш в момента и не искаш да ме познаваш, искам да ти кажа: обичам те.  Горещо се моля да си добре, да си попаднала на добро семейство... сърцето ми казва, че те обичат.  Бъди здрава и щастлива.

Ако решиш да се свържеш с мен.... не смея даже да се надявам на това......... ще бъда безкрайно щастлива да те видя.....

Цитирай


Мнения: 2 172
Амелия, прочете ли добре в темите тук през какво минават понякога "оставение" деца и техните родители?Мислех, че съм преодоляла  много неща, но за миг си представих, че търсиш моята дъщеря( не е тя със сигурност, но...) Thinking StopПоявява се някой който много я обича.....и мисли , че живота й е бил розов.
Цитирай

Варна

Мнения: 448
не мисля ,че това е мястото да търсиш дъщеря си.всяка от нас се моли да не се появи любящата бм на нашите деца ,все пак ние гледаме децата,които вие сте изоставили,а след години се появявате от някъде и искате да ги видите smile3513
Цитирай


Мнения: 262
не мисля ,че това е мястото да търсиш дъщеря си.всяка от нас се моли да не се появи любящата бм на нашите деца ,все пак ние гледаме децата,които вие сте изоставили,а след години се появявате от някъде и искате да ги видите smile3513
аз все още нямам дете но напълно подкрепям твоето мнение, немога да си представя какво ще преживея ако бм почука на вратат все едно си е забравила нещо
Цитирай


Мнения: 2 172
не мисля ,че това е мястото да търсиш дъщеря си.всяка от нас се моли да не се появи любящата бм на нашите деца ,все пак ние гледаме децата,които вие сте изоставили,а след години се появявате от някъде и искате да ги видите smile3513

Марая, тук четат и големи осиновени деца. Аз на нейно място бих опитала.... Sad
Цитирай


Мнения: 3 666
Аз не бих била толкова строга с жената, в интерес на истината ми се иска и тази, която е родила Бобко да е толкова загрижена, но едва ли.

Дано нещата се развият добре и за двете ви.
Цитирай

София

Мнения: 9 302
всяка от нас се моли да не се появи любящата бм на нашите деца ,все пак ние гледаме децата,които вие сте изоставили,а след години се появявате от някъде и искате да ги видите smile3513
А пък аз се моля да се появи и да го обича много - така за него ще е по-добре, ама силно, силно се съмнявам.
Ако наистина я обичаш - потърси я, ако обаче са само временни чувства и само си мислиш, че я обичаш - замълчи за винаги и изчезни.
Цитирай

космополитно

Мнения: 929
Ако наистина я обичаш - потърси я, ако обаче са само временни чувства и само си мислиш, че я обичаш - замълчи за винаги и изчезни.
Нямам спомен да съм се чувствала толкова зле от постерите в тема тук; в този подфорум! Нямам предвид цитирания, а първите няколко. Питам се отгде и защо толкова агресия към една непозната жена, показваща, че повече от две десетилетия мисли за детето си и иска то да е обичано и да е добре- както го иска всяка майка! Ние не знаем какво е наложило решението тази жена да се отдели от детето си! От малкото й думи разбирам, че в душата й има тъга и много болка от решението й отпреди време (не казвам избор, защото може да не е имала избор)...
Амелия е първата майка (както тук е прието да я наричаме биологична майка), появила се тук откакто аз посещавам подфорума... Не виждам причина да сме злъчни и да я прогонваме! Всеки си носи кръста- и тя и ние. Но през решението си БМ понасят кръста на загубата, който е мъчителен, а ние получаваме шанса нашия кръст да е натоварен с много  радости, надежди и развития....
Да, изглежда сякаш Амелия в отчаянието си не е попаднала на точното място! Но къде е онова място, където майките предоставили децата си могат да говорят за чувствата си?...

Амелия, има една организация ( БАОО)  , която се опитва да срещне осиновени деца с биологичните им родители! Можеш и там да пуснеш своя призив!...
http://www.baoo-bg.org/

Ако би искала можеш да опиташ да поостанеш и тук! Но явно няма да е лесно! Аз лично бих искала да чуя и БМ! Не се страхувам от нея - винаги съм мислила, че от раждането  и последващите го събития натам никога вече няма да й е леко в мислите и душата! Мисля и, че никой не  оставя детето си без да е имал своите основателни причини за това!...

Смятам и, че за да разберем и приемем някого с неговата лична история и избори е добре да го опознаем... Или поне преди да го анатемосаме да се запитаме: "Какво  и защо го е довело до тази му житейска ситуация?"

Амелия, ще ми се ако взаимно се търсите с твоето дете да се срещнете и двете да намерите своя душевен баланс, като се моля да съумееш да съхраниш светът й, изграден с много обич от родителите отгледали я! Hug
« Последна редакция: пт, 04 юли 2008, 00:22 от Venecias »
Цитирай


Мнения: 2 172
Венециас, писах в друга тема че ми се иска да чета тук и БР. Защо ли само БМ обират пешкира, а ББ?

Тук всеки има право да чувства и пише, и те, и ние. Никой не знае как ще реагира, ако БМ застане на вратата му.Колкото и да я обичаме.

Хайде да оставим не тя , а детето ни да поиска да я потърси!

А, не изключвате ли някой просто да си го е съчинил. И аз бих се досетила  с какви думи една БМ ще издирва ....не..... дъщеря си...точната дума е ...бебето което е родила.
Цитирай
Мили момичета и майки,

Прочетох всичките ви мнения, благодаря ви,  и реших да ви отговоря.

Моята история е простичка: младо момиче, от провинцията, отишло в големия град, след вихрен романс с женен мъж, изведнъж открива, че носи едно малко същество в себе си. А сега накъде? Понякога ми се струва, че подсъзнателно нарочно крих от родителите ми, че съм бременна, може би съм подозирала, че ще ме накарат да го махна... Опитаха се, пратиха ме на лекар, бях вече в шестия месец, и беше почнало да ми личи, така всъщност и разбраха. Оттам - обратно в София - в Майчин дом - за укриване на бременността. Защото бях опозорила честта на семейството и те не могли да погледнат съседите, близките, приятелите в очите. ще кажете: та нима е възможно такова късогледство? Е, възможно е. Аз бях млада, невероятно уплашена, без пари, без професия, без жилище. Срамът - изгарящ - че съм неблагодарна дъщеря, че съм ги опозорила, вината - изпепеляваща- че съм лоша, че изоставям детето си - срам и вина са били двете поглъщащи ме чувства през всичките тези двайсет и две години.

Разберете ме правилно: не се опитвам да се оправдавам, в никакъв случай. Наясно съм, че бях слаба и трябваше да преглътна всичко и да продължа сама напред, с детето си. Не можах. Обстоятелствата бяха такива.

Как съм живяла със себе си през всичките тези години? Не е лесно - вина и срам. Бащата изчезна от хоризонта. Появи се няколко месеца след като родих - всичко беше свършено, декларацията за отказ от родителски права подписана и Катерина - осиновена. Родителите ми - пак не ме разбирайте погрешно - обичали са ме, разбира се, и в техния свят, те са взели най-правилното решение, настоявайки да оставя детето. Никой никога не ме попита аз какво искам, дори и в болницата, никой никога не ми даде шанс да направя избор. Изборът беше взет от други хора.

През годините минах през различни етапи: дълбока депресия в продължение на няколко години.  Срещнах съпруга си, родих дъщеря, тя е на 14 години. Разведох се, дъщеря ми живее с мен. Животът ми така се стече, че не живея в България от няколко години. Навсякъде, където отивах, вината и срамът ми бяха верни - навсякъде с мен. Нвсякъде, където отивах, мисълта за детето, което оставих, беше с мен, добре ли е, жива ли е, здрава ли е, дано да има добри, любящи родители. Никога не помислих - а мисли ли за мен, знае ли, че е осиновена. Това никога не е имало значение. Най-важното е било: само да е жива и здрава, и моля те, Боже, дано е щастлива. Всеки рожден ден е бил изпитание: с всеки отминал 9ти ноември кръстът ставаше тежък, още по-тежък. Който ви е казал, че времето лекува, излъгал е.

Така че, момичета, предполагам разбирате, че няма нещо, което да ми кажете и през което да не съм преминала. Тежките ви думи не могат да ме наранят, това, което нося в душата си може.

Ако и тя ме търси и иска да знае коя съм, как и защо, ако иска да знае отговори, затова пуснах този постинг. Приемам всякакъв краен резултат: тя не иска да ме види или да ме знае, или, иска само да се срещнем, за да ме упрекне, да ме обвини - и с това мога да живея. Това, с което не мога да живея повече, е неизвестността: добре ли е? щастлива ли е?? Ако мога поне това да разбера.... това ми стига.
Цитирай

София

Мнения: 9 302
Amelia L, наистина ми стана мъчно, дано е истина това, което пишеш. Ще ми се леличката, от чието коремче е излязал сина ми (този израз избра той сам) да мислеше и чувстваше същото...
Цитирай


Мнения: 176
Успех ти желая, Амелия!
Всеки има право да знае истината за себе си. Аз съм от другата страна на "преградата", която не ми се ще да се превръща в "барикада".
Цитирай

Ruse, Bulgaria

Мнения: 883
Амелия, повечето тук са, както казва sna, са от другата страна на "преградата". Аз съм едновременно и от двете - самата аз съм осиновена, и имам две осиновени деца. Късно научих, че съм осиновена, въпреки че по някакъв начин винаги съм го знаела. Много обичам родителите си /единствените, които съм имала/ и страшно ми липсват /и двамата вече не са между живите/. Децата ми знаят, че са осиновени от съвсем малки и се чувстват спокойни с този факт. Макар да не са изживявали сериозни кризи, бяха видимо облекчени когато научиха, че и аз съм осиновена.

Амелия, няма да коментирам постовете ти, ще ти кажа само, че лично аз съм ти благодарна за тях. Това ми дава надеждата, че някъде има други три жени, които мислят като теб и се питат дали децата, оставени някога /ние тримата/ са добре и щастливи.

 Hug
Цитирай


Мнения: 2 172
Амелия, май твоята сестра беше тази , която писа в другата тема?
Успех!
Цитирай
Оставих я за осиновяване няколко дни по-късно... Може би тя също ме търси или може би не.

Ако ти четеш в момента, дъще, и ако си се питала коя съм, защо и как, ако си се опитвала да ме намериш... но не си успяла... Не очаквам нищо, може би ме мразиш или не си и помисляш за мен, а може би не знаеш, че си осиновена. Бих искала да се срещнем, да те видя. Дори само да знам, че си добре, че си жива и здрава... Ако ти желаеш... Не искам да ти отнемам родителите - те са те отгледали и възпитали, те са ти дали повече отколкото аз можах.

Ако четеш в момента и не искаш да ме познаваш, искам да ти кажа: обичам те.  Горещо се моля да си добре, да си попаднала на добро семейство... сърцето ми казва, че те обичат.  Бъди здрава и щастлива.

Ако решиш да се свържеш с мен.... не смея даже да се надявам на това......... ще бъда безкрайно щастлива да те видя.....



Moje da e popadnala na otka4eni osinoviteli, i vob6te da ne ia obi4at!
Цитирай
0 Потребители и 1 Гост преглежда(т) тази тема.
1-14 от 82 отговора