Забравена парола?
или
Регистрирай се Активация на акаунт


Ел. поща с която се опитвате да се регистрирате не съвпада
с тази използвана в BG-Mammma

Да Попълнете формата за регистрация Не Продължете с Facebook регистрацията

Родители, отглеждащи сами децата си
0 Потребители и 1 Гост преглежда(т) тази тема.
1-14 от 39 отговора


Мнения: 196
Представете си следната ситуация. Егоцентричен съпруг, неуважаващ съпругата си, бягащ от бащински  отговорности, чакащ някой да го води за носа...И съпруга в майчинство, без право на работа и без работа, по цял ден с детето и някоя друга майка по парковете... Всичките и приятелки са се оказали смотани и дришли по класификация на съпруга и в един момент са си отишли. Хората усещат напрежението....Останали са само познатите и роднини, но далече. Бракът се превръща непоносим затвор, по-късно във война и в крайна сметка в тотална самота...И как се справихте с това, миналите по този път?
Цитирай

София

Мнения: 957
Все едно описваш моя живот с БНД. Как се справях... Успявах да задържа приятелките си като просто не позволявах да се стига до общуване с него, защото всички мои приятелки искали да ме използват и всъщност не ми били приятелки. Бях си създала собствен свят и той беше изцяло в компютъра ми. Това беше единственото ми лично пространство, което бранех. Общувах чрез скайп, висях доста във форума. Беше ми много самотно, но като седнех пред компютъра все едно се откъсвах от гадния си живот и забравях за момент. Измислях си разни неща, с които да се занимавам - разучавах програми, правех колажи, превеждах статии и други подобни. Четях доста книги, потапях се в техния свят и бягах от моя. Ей така май се справих някак си. В един момент, разбира се, ми писна и си вдигнах чукалата. Кураж ми дадоха ммичетата от този подфорум.
Успех ти пожелавам и ти подарявам една голяма прегръдка от мен!
И запомни, че няма винаги да си така самотна, ще дойде и твоя ред да си щастлива.
Направи така, че нещата да се случат!
Цитирай
 Crying or Very sad Аз не съм омъжена и нямам деца, но се чувствам изключително и ужасно самотна. Така е било през целия ми живот. Преди 1 месец се преместих да живея сама, отделно от родителите си, защото много се карахме. Сега се чувствам ужасно изолирана от тях, все едно са ми непознати хора. Не мога да споделя нищо с тях. Със сетра ми изобщо не общуваме като сестри. Ако се опитам да говоря с нея за нещо важно, тя сменя темата. Приятелките ми си имат гаджета и собствен живот. Влюбена съм ужасно в един мъж, който изглежда не изпитва същото. Имам чувството, че ме използва единствено като сексуален обект или да ми говори за работата си. Имам чувството, че всички мъже ме виждат единствено като сексуален обект и никой не иска да бъде до мен. Искам просто да стоя в квартирата си и да не ходя никъде...
Как мога да превъзмогна чувството на отчужденост.
Цитирай
 Plankton, и аз от години съм в същата ситуация. Тотално различие в преоритетите и интиресите. Той не харесва моите приятелки, а аз неговите приятели. За свободното време не е трудно всеки да го запълни, както иска, но на рожденни дни, нова година, почивки-все сме сами. Омръзна ми този скотски живот. Не трябва така да бъде.
  Pe6o, за теб мисля, че си изнервена и имаш проблеми в общуването. Как с никой не можеш да намериш общ език. Потърси причината за проблема.
Цитирай
Pe6o, щом този мъж споделя с теб проблемите си (пък били те и за работата му), значи не се интересува само сексуално от теб. Просто иска да общува с теб, да те опознае. Ти нали това искаш да не си сама? Защо говориш за отчужденост?
Цитирай

The O. C.

Мнения: 157
Как да се бориш със самотата???Кой както може. Но запомни, че всичко започва от тук newsm78...Мисли позитивно, опитай се да създадеш нови контакти и да "позалепиш" старите.
"Бракът се превърна в непоносим затвор" - е, това вече никак не звучи добре.
От мен Hug
Цитирай

...на брега на голямата река....и близо до морето

Мнения: 212
По принцип не остана време да се чувствам самотна. Винаги имах работа, винаги имах задължения, винаги имаше нещо, което да ми пречи да бъда самотна. А исках да бъда поне половин час САМА, да излезна САМА, да гледам филм САМА, да бъда на компа САМА.
Не вярвах, обаче това време дойде. Децата ми започнаха в един момент да бъдат всички самостоятелни в излизания, да действат самостоятелно по много направления. Вече отивам на работа, оставяйки и най-малката ми щерка сама/ а тя е незряща/. Удивително, че всичко си идва на място.
Просто трябва да си намираме занимания сами, за да прогоним самотата.
А аз наистина живея съвсем сама с децата си.
Цитирай
Pe6o, щом този мъж споделя с теб проблемите си (пък били те и за работата му), значи не се интересува само сексуално от теб. Просто иска да общува с теб, да те опознае. Ти нали това искаш да не си сама? Защо говориш за отчужденост?

...toi toku-shto si trugna ot vkushti... Vchera si doide ot Angliq i dnes se vidqhme. Posle doide vkushti i iskashe da se "lubim". Ne znam kak stana no me popita dali pravq sex s drugi muje. Vednaga razbrah zashto. (Zashtoto toi da). I az go pipitah i toi prizna, che da. Az go otblusnah. Sdurjah se da ne se razplacha, no prosto blokirah. Posle lejahme na legloto i si govorihme za razlichni neshta...za nashite, za kino, za kakvo iskame ot jivota...Kazah mu che neiskam da se vijdame. Beshe mu trudno. Dori mai mu se nasulziha ochite. Kaza che ne moje da si pozvoli da ima vruzka. Postoqhme malko i si trugna.Tolkova mi e prazno. I me e strah.
Цитирай
Pe6o, щом този мъж споделя с теб проблемите си (пък били те и за работата му), значи не се интересува само сексуално от теб. Просто иска да общува с теб, да те опознае. Ти нали това искаш да не си сама? Защо говориш за отчужденост?

...toi toku-shto si trugna ot vkushti... Vchera si doide ot Angliq i dnes se vidqhme. Posle doide vkushti i iskashe da se "lubim". Ne znam kak stana no me popita dali pravq sex s drugi muje. Vednaga razbrah zashto. (Zashtoto toi da). I az go pipitah i toi prizna, che da. Az go otblusnah. Sdurjah se da ne se razplacha, no prosto blokirah. Posle lejahme na legloto i si govorihme za razlichni neshta...za nashite, za kino, za kakvo iskame ot jivota...Kazah mu che neiskam da se vijdame. Beshe mu trudno. Dori mai mu se nasulziha ochite. Kaza che ne moje da si pozvoli da ima vruzka. Postoqhme malko i si trugna.Tolkova mi e prazno. I me e strah.


 :(Kato cheta neshtata vuv foruma, mi se struva, che problemite mi sa nishtojni i banalni. No naistina mi e trudno. Na periodi chuvstvam che gubq pochva pod krakata si i neshtata, koito sum zapochnala shte mi se izpluznat(obrazovanieto mi). Edna sutrin se subudih i .... sus zabujdaneto pochuvstah nqkakva praznina v gurdite. Iskah da pregurna nqkoi i nqkoi da me pregurne. Beshe fizichesko useshtane i ne mi minavash dori sled koto pregurnah jivotnite s koito spq...Beshe mi gadno na put za rabota... Rabotq kato prepodavatel i trqbva da izglehdam normalno pred horata...Za tazi normalnost izcejdam vsichkite si sili i posle iskam samo da gledam vedno tochka.
Цитирай
  PE60,тази празнина и пустота в теб е временно явление. Много хора са били в такъв период и са излезли от него с ходене навън-кратка разходка, пазаруване, с любимо хоби, търсене на компанията на стари и нови познати (дори за малко време),чистене, фитнес-всичко, което може да те откъсне от мрачните мисли, за които след време ще се чудиш как си допуснала да превземат вътрешният ти мир.
  Не обръщай внимание на маловажните неща, а впрегни силите си за важното за теб-образованието, спокойствието и добрия външен вид. След 2 месеца, когато се успокоиш ще бъдеш изненадана от интереса към теб, ако не се поставяш под ,,домашен арест"разбира се .А за връзката недей да искаш да стане тук и сега. Тези неща не стават по план-график. Може да искаш да се омъжиш и да създадеш едно нормално семейство, но за това изчакай някой месец, половин-една година, но да намериш правилния човек. Да бъдеш заедно с този, с който не ти се налага да правиш компромиси със себе си.
  Човекът от Англия щом има свои си цели нека си ги гони, няма нищо лошо в това, за останалите неща, които ти е казал не му се сърди, а трябва да си блогодарна, че е бил толкова откровен с теб- не те е излъгал, не ти е загубил времето и не ти е създал напразни надежди, което е много по-лошо. С него може да си останете добри приятели.
Цитирай
  PE60,тази празнина и пустота в теб е временно явление. Много хора са били в такъв период и са излезли от него с ходене навън-кратка разходка, пазаруване, с любимо хоби, търсене на компанията на стари и нови познати (дори за малко време),чистене, фитнес-всичко, което може да те откъсне от мрачните мисли, за които след време ще се чудиш как си допуснала да превземат вътрешният ти мир.
  Не обръщай внимание на маловажните неща, а впрегни силите си за важното за теб-образованието, спокойствието и добрия външен вид. След 2 месеца, когато се успокоиш ще бъдеш изненадана от интереса към теб, ако не се поставяш под ,,домашен арест"разбира се .А за връзката недей да искаш да стане тук и сега. Тези неща не стават по план-график. Може да искаш да се омъжиш и да създадеш едно нормално семейство, но за това изчакай някой месец, половин-една година, но да намериш правилния човек. Да бъдеш заедно с този, с който не ти се налага да правиш компромиси със себе си.
  Човекът от Англия щом има свои си цели нека си ги гони, няма нищо лошо в това, за останалите неща, които ти е казал не му се сърди, а трябва да си блогодарна, че е бил толкова откровен с теб- не те е излъгал, не ти е загубил времето и не ти е създал напразни надежди, което е много по-лошо. С него може да си останете добри приятели.

Аниз, толкова ти благодаря за думите... Знам, че това което казваш е вярно и съзнавам положението си. По принцип, когато хората късат, значи е дошъл естественият край на отношенията им. Когато късаш наистина, боли,не виждаш какво има пред теб, но и чувстваш, че не можеш и не искаш да се връщаш назад. Случвало ми се е. Предполагам на теб също. Сега аз знам, че съм много обидена и не искам изобщо да комуникирам с него, но в същото време не искам да късаме и не мога да си представя, че няма да се видим повече, както си казахме. Знам, че това чувство у него е дори по-силно. Като, че ли това не е естественият край.  Ако отново се случи нещо между нас, колелото ще се завърти отначало, пак ще се чувствам пренебрегната....старата песен на стар глас.... Има много силно привличане между нас и то още съществува.
Цитирай


Мнения: 1 497
Тогава защо не се бориш за него? Ти всякак си се отказала, поне така ми се струва от думите ти! Бъди по пряма с него, по- директна... от чакане да стане нещо или мъжа да поеме инициативата може само бръчки да ти излезнат!!!!Кажи му, че искаш да си с него, не се отказвай и секс не му давай, така ще разбереш пък и за какво е с теб, за секса или за друго или и за двете!А за празнината просто намери някой див, луд, забавен, излизай, весели се.И да ти кажа в живота има една такава емоционална дупка, когато човек че чувства сам и забравен от целия свят, перфектно знам какво ти е в момента. Просто не се отказвай! Дай газ на живота си, за циклила си и там става тази дупка в зациклянето newsm24
Цитирай
Тогава защо не се бориш за него? Ти всякак си се отказала, поне така ми се струва от думите ти! Бъди по пряма с него, по- директна... от чакане да стане нещо или мъжа да поеме инициативата може само бръчки да ти излезнат!!!!Кажи му, че искаш да си с него, не се отказвай и секс не му давай, така ще разбереш пък и за какво е с теб, за секса или за друго или и за двете!А за празнината просто намери някой див, луд, забавен, излизай, весели се.И да ти кажа в живота има една такава емоционална дупка, когато човек че чувства сам и забравен от целия свят, перфектно знам какво ти е в момента. Просто не се отказвай! Дай газ на живота си, за циклила си и там става тази дупка в зациклянето newsm24

Да се боря за него? До сега това се изразяваше в безкрайната ми толерантност, разбиране, прекрасният ни секс, на който и двамата се наслаждавахме... Знам, че ако го притисна, ще избяга. От това най-много го е страх. Може би за това все се връща при мен - защото се чувства свободен, усеща че го приемам. И аз искам да е свободен с мен, а не "вързан" с мен. Лошото е, че той нахълтва в душата ми с взлом, взима каквото му е нужно и напуска, като оставя вратата зееща, откъдето болката и самотата ми преливат. Сега ме усведоми, че прави секс с други жени. (но не било по-хубаво). Докато се преборя за него, т. е изчакам той да разбере какво иска, може и нищо да не остане от мен.
Цитирай
Наистина и аз съм го преживявала и кой не е? Ние жените се чувстваме като принцеси и искаме всички мъже да ни харесват и обичат, а ние с пръст да посочваме този-да, онзи-не! И когато се сблъскаме с реалността емоционалният удар е потресаващ. Живота често е жесток. Важно е да можем да контролираме емоциите си.
Отностно описаната ситуация с въпросния мъж мисля, че за него можеш да бъдеш единствено любовница. В противен случай ще си играе с чувствата ти и ще ти опропасти живота. Ако не си съгласна с това категорично скъсай с него. Не е единственият мъж на земята. Запази си достойнството и самочувствието.
Цитирай
Исках да кажа, че в женската природа е вродено това жената да съблазнява, да изкушава, за да продължава рода и тогава, когато е отблъсната от човек, който харесва и дори е възлагала големи надежди, чертаела е общо бъдеще и т.н. болката е много голяма. Докато за мъжете знаем. Те са ловци, покорители на женски сърца. Тях ще се чувстват ужасно, ако желаят дадена жена и тя също, но не могат да се справят в леглото.
Цитирай
0 Потребители и 1 Гост преглежда(т) тази тема.
1-14 от 39 отговора