Как да запазим приятелите в БГ, особено ако те нямат деца?

С приятелите си съм близка и сега, с детето, както и когато бях без него. Не виждам с какво раждането й би могло да промени това. Има нещо погрешно в приятелите, или в твоето възприятие за тях, ако смяташ, че не се радват на щастието ти...

Титлата "приятел" не трябва да се раздава на всеки 
Тези не са ти приятелки със сигурност, иначе щяха да се радват за теб, така че няма смисъл да хвърляш енергия да ги запазваш. Имам приятелки без деца и без семейство в този смисъл на думата (мъж, приятел и т.н.), те са тези, които първи се интересуват от детето и семейството ми, въпреки че винаги съм се старала да не концентрирам разговорите си само върху детето, защото има и други неща за говорене.
От друга страна, ако ти си се променила много, не знам....При всички положения явно вече не си пасвате, както преди.

Приятел или имаш, или не.
И аз мисля, че трябва да дефинираш 'приятел'.
Много връзки се оказват неустойчиви, мн. често приемаш за приятели хора, с което ви е свързвало нещо, например работно място, университет и т.н. Нормално е, след като свързващото нещо вече го няма да ви отдалечи живота.

Истинските приятели  се връщат рано или късно.
Със сигурност ще намериш около себе си хора, с които да споделяте нещата, вълнуващи те в момента. Може и да не станете толкова близки приятели, но няма да се чувстваш сама.

А тези в България няма как да ги задържиш от разстояние, ако не се интересуват от сегашния ти живот.  Единствения начин е може би да не говориш за себе си, ами да ги питаш само за техните проблеми... но май не е много интересно за по-дълго време

Абсолютно си права .Искам само да добавя,4е след дълъг период на раздяла,познатите просто си отиват,но истинските приятели си остават завинаги

 не можеш да задържиш някой, който вече е на път да си тръгне... а може би е по добре и за самата теб

Ако детето и мъжът ти са "причината" приятелите ти да се отчуждат от теб по-добре изобщо не ги търси .

     Скъпа Дени, от това,което прочетох, подозирам, че твоите "най-близки" приятелки не са ти били чак толкова близки дори и по времето преди да си създадеш семейството, но може би не си го осъзнавала...
     Що се отнася до дефиницията "приятел", с която така лековерно титлуваме някого понякога , съм съгласна с това,което са написали другите момичета, а понеже това са и мами, а в тоето писмо е засегнато е малкото ти бебенце, то наистина ги послушай

да не би да бъркаш приятели с компания за излизане?
тези вторите са нетрайни.

ние сме заобиколени с хора, които нямат деца, а ние имаме 2. не ни пречи на контактите.
но аз избягвам темата 'деца', скучна ми е  някак;-)

Чак сега се замислих, че само аз съм с деца, най-близките ми приятелки здраво работят и здраво живеят, но виж, вече планират деца. Може би това ни крепи все още 

Темата ти има поне два аспекта: старите приятели от България след като си живяла в чужбина и динамиката на приятелства след появата на деца.

Аз се преместих в чужбина много преди да имам дете. Опитвах се поддържам отношенията с приятели там, но след няколко години връзките просто се промениха. Нито аз, нито те имаха деца, но те не разбираха моите вълнения, моите трудности, и цели. Аз все повече и повече не разбирах техните.  Сега имам няколко познати, но не и приятели в България.

Две години не са много, но не са и чак толкова малко време. Ако не прекарваш голямата си част от времето в България, то тези отношения са се променили с деца или без. Това, че имаш още една тема, която те не могат да споделят, не помага. Може би наистина трябва да потърсиш хора, с които можеш да споделяш живота си такъв, какъвто е днес, и темите които са важни за тебе. Не знам колко е голямо детето, но ако го водиш на някакви класове за "мами и бебе", например, ще се запознаеш с много нови хора които имат деца на тази възраст.  Напълно естествено е за една нова майка да иска да разговаря за режими, храна, и за възпитанието на детето (и това идва от един признат, бивш работохолик

 

Аз, като от отбора без деца, мога да потвърдя, че отстрани погледнато е 100% вярно, че като се роди бебето, започва само за него да се говори. И тогава си проличава колко са ти близки приятелите и какво ви свързва. Имам 1-2 приятелки, с които се отдалечихме, точно защото аз, като човек без деца, си имам лимит колко време мога да слушам каква интересна физиономия прави бебето докато се оригва  . А имам приятелки, с които продължавам да съм близка -- просто толкова си ги обичам, че ми е искрено интересно по колко пъти на ден пръцка бебето и с колко см е пораснало. Нормално е да има познанства, които се разпадат когато нямат вече допирна точка.

Това и аз го потвърждавам, от отбора с деца съм  Особено като се прехласнат в подробности какво правело малкото, като си мислят, че е неповторимо и единствено, а говорят за неща, които всяко едно бебе прави 
А иначе за приятелите, те не са много и точно благодарение на времето и на подобни събития разбираш кои са истинските 

и аз съм от отбора с децата,но 4естно казано-не оби4ам да обсъждам децата,имам си една истинска приятелка още от у4илище и с нея редовно си общуваме по нета

Аз бих добавила още един аспект, не по-малко важен. Или поне за мен.
И при мен е така. В началото страдах много. Мислила съм по цели нощи какво да направя, за да са щастливи всички и стигнах до извода, че не зависи само от мен и спрях да се измъчвам.
Ако приятелите ми не се радват за моето щастие, дори и на мъжа ми да му расте трева от ушите - тогава не са истински приятели.
Мъжът ми каза веднъж нещо на тази тема, което дълбоко ме впечатли: "За приятелите давам всичко, за семейството давам и приятелите!"

Приятели в БГ - аз в чужбина.
При мен ситуацията е точно като при теб, с разликата, че една от "чужбинските" ми приятелки се върна да живее в България.

Динамиката на приятелствата и деца. Дете още нямаме. От почти 3 години се борим да бъдем удостоение със звание родители. Не искам да споделям проблема (въпреки че те се досещат, но от тактичност не питат), защото не понасям да ме съжаляват и да ме гледат с влажни кравешки очи. Отношенията ми / ни със семейните приятели с деца не са променени изобщо. Имаме два чифта дългогодишни семейни приятели с репродуктивни проблеми - едните в България, другите в Германия, но и ние и те си мълчахме кат пукали на тая тема. Скоро по скайп говорихме с тях и споделихме взаимно. Почувствах огромно облекчение и сякаш отношенията ни разцъфнаха своеобразно. Общият проблем ни сближи още по-силно.

Както доста от момичетата са споделили, много трябва да внимаваме с думата приятел. Аз имах мъж който успя да ме раздели с всичките ми приятели, но не за дълго. Те се оказаха по-умни от него. След като останах сама разбрах кои са истинските те просто се върнаха и бяха до мен точно тогава когато имах най-силна нужда от тях. Сега когато съм в чужбина а те са в БГ връзката ни стана още по-силна. Имам 2 причини да се връщам там едната е майка ми, а другата са моите приятели. Винаги са до мен и в хубави и добри моменти.
Тези твоите нещо не ми се вярва да са ти приятели, просто компания за развлечение както беше написно по-долу. Не го преживявай толкова намери си други. 

Според мен просто не са били приятели .Вярвам ,4е приятелите винаги си остават приятели та ако Ще да минат 20 години и са на другият край на света.Навремето си спомням как майка ми си пишеше с една рускиня в продьлжение на 10 (и пове4е) години рускинятя нямаШе деца,но винаги питаше майка ми в писмата си как сме,какво правим,колко сме пораснали...ПраЩаше ни подрьци ,и вьпреки ,4е беше толкова дале4 ВИНАГИ беше близко до майка ми.
Когато се появят децата отношенията между приятели се променят,но в никакьв слу4ай не из4езват,просто променят хода си.Ако моя приятелка не иска да 4уе 4е детето ми е болно и 4е се притеснявам за него просто няма какво пове4е да си кажа с нея.Ако не мога да раз4итам на това да ме изслуша когато имам нужда(било то за детето или не),нямам нужда от такова приятелство.
На мен са ми останали малко приятели(за толкова години извьн Бг ми останаха само истинските) ,да не кажа ,4е мога да ги сьбера на прьстите  на едната си рька,но поне зная,4е ги има.Зная 4е дори да не контактуваме два месеца ,на третия Ще има да приказваме ,приказваме.......За мен не е важно да се 4уваме всеки ден,,,......за мен е важно да ги има,да знам 4е са там и 4е когато ги потьрся Ще ми отвьрнат с каквото могат.
Определено не бих смятала за приятел някой който не може да приеме семейството ми,били те какви то били....,странен мьж,малко дете.....Това би трябвало да е нормалното развитие в живота и приятелствата трябва да се нагодят на него.

Бе, само аз ли не  говоря с приятелките си за деца  ?
Честна дума, изкл рядко ми се случва да говоря за децата .....

Та това е нормалното раzвитие на нещата. Ти си далеч от старите ти приятели, имаш едни интереси и проблеми, те съвсем други. Нормално е вече да имате малко общи неща и да се отдалечите... Както Пикси ти е каzала, това е смамо едната страна на проблема.
А това, че имаш дете е дургия проблем. Има хора, които иzобщо не обичат да слушат по колко пъти на ден се е иzходило детето ти. Най честата причина zа това е, че те в тоzи момент от живота си бягат от деца като от чума... Някои майки пък като родят иzведнъж zабравят, че освен пълни памперси на тоzи свят има и други теми zа раzговори. Не е нужно и двете страни да са иzпаднали в таzи крайност, стига само на приятелите ти да не им се слуша zа бебета и ето вече нямата общи теми zа раzговор.
Относно истинските проятели, то аz съм на мнение, че те съществуват само докато се наират общи интереси и теми zа раzговор. Когато пътищата се раzделят е нормално и тоношенията да охладнеят.

Съвсем честно казано, може и да не е спортсменско, но аз ги оставям да ме пазят. Така си личи всичко.
Аз няма какво да пазя нещо, дето не ще да бъде опазено. А тези, на които им пука, винаги намират начин да се грижат за каквото си имаме. Аз съответно отвръщам със същото.  Другите - друм.
__________________________

С времето и най-вече, с разстоянията, няма как да изискваме от някой да се кълне във вечно приятелство.

Не знам за хубаво или лошо, но след заминаването ни в чужбина приятелите, които останаха в България някак си се отсяха. Отначало на всички им бяхме интересни и гледаха да се свържат с нас да научат какво става, но постепенно интереса намаля и останаха няколко с които продължихме да поддържаме връзка. Много мразя фразата "ОООО какво става с вас? Никакви не се обаждате". Еми, вече като я чуя отговарям подобаващо, че има телефони, интернет, пощи. Ако някой наистина иска да се свърже с мен все може да намери начин. Много хора смятат, че щом съм в чужбина и само аз съм длъжна да се обаждам, а нещата вече съвсем не стоят така.
Откакто имам дете не мисля, че нещата са се променили в отношенията ми с приятелите които останаха. Просто с тези които имат деца си говорим повече за деца, а с тези които нямат просто може да спомена как е детето без да се спускам в подробности и толкова. Гледам да не отегчавам. Намираме и имаме и други теми на разговор.
Според мен това че съм в чужбина само ми е помогнало да разбера кои са истинските ми приятели. Приеми и ти нещата така и ще ти е по леко 

Ти май много не искаш да ги запазиш тези т. нар. приятели или поне така звучиш. Иначе и да искаш така както описваш нещата не вярвам да можеш

Дени,проблема не е в теб. Доколкото виждам ти имаш желание да запазиш приятелството, въшреки разстоянието и семейството. Прави са момичетата, за какви приятели говорим, щом те търсят само извинения и кусури    Хората се променят, променяме се и ние. Имаш си детенце и съпруг, щастлива си, не позволявай някой да ти скапва радостта от мейчинството.

 За мен приоритет е семейството, а не "приятелите". И както казаха момичетата преди мен, трудно се поддържат отношения, когато вече няма допирни точки.  Мъчно ми е защото знам, че времето ще ме раздели с приятелка от университета, която много ценя. Едва ли някога ще се видим. Поддържаме телефонна връзка и то интензивна, но и това е до време. Всеки по своя път....

Имам 2 приятелки с дечица на по 1 годинка. С едната усещам, че вече прекъсваме нишката. Не само защото някак си не ми идва отвътре непрекъснато да се възхищавам на детенцето й, ами зашото изведнъж взе да ми се прави на такава каквато не е, все едно не я познавам от 12 години, айде не на мене тия да ми се прави на светица, а очичиките й да шарят    Иначе да, детето е хубаво  , сладко е, ама наистина разговорите ни са само за акото й, повръщането й, пюретата, и колкоооооо хубавааааа и умнааааа ще стане и как ще се ожени за милионер и ще сбъдне болните амбиции на майка си / _{която поради непланираната бременост се принуди да се ожени за бащата на бебето, преди да срешне милионера}/ ,      


Докато с другата приятелка няма отчуждение между нас. Излизаме с малката, разхождаме я, играя си с нея, но за разлика от първата  не ми натрапва непрекъснато " виж, виж, хубавица, умница, гениална, аууу, няма друго дете като нея". От време на време се сещам за дребно подаръче, когато е болничко, винаги съм била насреща, играя с детето докато майката домакинства . Та това е моя начин да изразя подкрепа.


А когато приятелки едновременно станат майки, те тогава започва невижданата конкуренция, кой е по-по-най    на кой детето е по-хубаво, по-умно, послушно, започват големите хвалби и сравнения