Използваме "бисквитки" (cookies), за да персонализираме съдържанието и да анализираме трафика си. Повече подробности можете да прочететеТУК

Реклама
  • 4 юли 2008, 10:42 ч.
  • Преглеждания  1 535  Мнения  26  Онлайн  1
Отговори
  • Насред хаоса
  • Мнения: 2 023
Вчера деветгодишната ми дъщеря ме постави в ситуация, в която първо се панирах до смърт, и второ, се ядосах страшно много. Излезе да играе пред блока с другите деца. Аз съм я дресирала, когато отиват някъде всички, да ми се обажда задължително и съм спокойна, защото знам къде е и с кого и все са около блока, когато и да погледна. Но снощи звънят по едно време дечурлигата и питат къде е тя. А аз знам, че е тях. Буквално ми се разтрепери всичко и започна едно търсене и гледане през терасите от двете страни - никъде я няма! А аз съвсем се паникьосах и ревнах от страх. После тъкмо излизам да я издирвам с малката, защото нямаше да кого да я оставя, и ето я нашата - примъква се с една гузна и уплашена физиономия. Нещо се скарали тайфата долу и тя, вместо да се качи горе, решила да се скрие в гаража.  Crazy В първия момент, като я видях, изпитах такова облекчение след тия 15 минути страхотна паника, че трябваше да седна някъде. После се вбесих и я навиках здраво, задето не се е обадила. Забраних й да излиза повече, от което пък тя се разстрои и ревна. Ядосах се, защото много добре знае, че трябва да се обажда къде, кога и с кого отива, и досега не сме имали проблеми по този въпрос. Тази мярка я наложих може би защото бях обезумяла от страх и яд и сега се чудя как да постъпя. Моля за съветите ви.

Последна редакция: пт, 04 юли 2008, 11:10 от veronna

Реклама
# 1
  • unsettled
  • Мнения: 1 491
Според мен, сама вече си изпаднала в деликатна ситуация. Сама казваш, че си й забранила да излиза повече, какво повече да я наказваш? А ако бързо и лесно отмениш наказанието може да си каже, че и следващият път ще стане така .... и хоп вече имаш проблем. Дали след една седмица да не промениш наказанието, като го променяш периодично и да й кажеш, че правиш това само за да знае колко много наказания съществуват, при следваща такава постъпка и че можеш и всичките накуп да й ги наложиш ...

# 2
  • София
  • Мнения: 6 977
Е, ти нали вече си я наказала?  newsm78
На твое място сега, след като вече и двете сте успокоени, щях да поговоря сериозно с нея. Да й опиша точно как съм се чувствала с най-черни краски в това число какво си си помислила, че й се е случило, после как си се разтреперила като си я видяла и т.н.... Ако е съвестно дете, каквото явно е, ще се почувства много, много, много виновно...
После прегръдки, целувки, задължително преговаряне как да ти се обажда по телефона ако се отдалечи на повече от 50 метра от блока и... това е.   bouquet

# 3
  • Насред хаоса
  • Мнения: 2 023
Според мен, сама вече си изпаднала в деликатна ситуация. Сама казваш, че си й забранила да излиза повече, какво повече да я наказваш? А ако бързо и лесно отмениш наказанието може да си каже, че и следващият път ще стане така .... и хоп вече имаш проблем. Дали след една седмица да не промениш наказанието, като го променяш периодично и да й кажеш, че правиш това само за да знае колко много наказания съществуват, при следваща такава постъпка и че можеш и всичките накуп да й ги наложиш ...

Наистина й забраних, но в страха и паниката не можех да мисля трезво и направих първото, което ми дойде на ума в тази ситуация. А както казваш, сега не мога да отменя наказанието толкова лесно, защото ще реши, че й се е разминало. Но после ми каза, че знаела, че тайфата ще дойде да я търси горе и затова се навряла в гаража. Заслужаваше ли си наистина да я накажа? Много ме тормози тоя въпрос, защото това се случва за пръв път.

# 4
  • София
  • Мнения: 4 813
Нали си я наказала? За колко време е наказанието?

За да е ефективно едно наказание, трябва да е обосновано, да има връзка с прегрешението, да е изпълнимо/контролируемо, да има определен срок и да бъде спазвано.

Посъветвай я следващият път в подобна ситуация да не се крие и от тайфата, и от теб, а да те потърси за съвет.

# 5
  • Насред хаоса
  • Мнения: 2 023
Да й опиша точно как съм се чувствала с най-черни краски в това число какво си си помислила, че й се е случило, после как си се разтреперила като си я видяла и т.н.... Ако е съвестно дете, каквото явно е, ще се почувства много, много, много виновно...

Всичко това й го казах още вчера, по-скоро й го извиках с истеричен тон. После, разбира се, се опитах да й го обясня по-нормално и тя пак започна да плаче - явно се почувства много виновна, от което пък мен ме загриза съвестта яко.

# 6
  • БГ - София
  • Мнения: 7 811
Според мен трябва да седнете и да поприказвате двете, да и обясниш реакцията си тя да ти разкаже за своята. И после, ако смяташ, че наказанието изисква ревизия да го промениш, като се извиниш и обясниш защо го променяш. Няма нищо лошо в това родителя да се извини, когато счита че е прекалил, нито пък да промени мнението си, човешко е  Wink. Явно смяташ, че си попрекалила, след като пускаш темата  Wink, ами промени нещо.
А детето ще се научи, че понякога може при афект, страх и т.н. да реагираме бурно, но после премисляйки  ситуацията на спокойствие ревизираме крайните мерки.
Дъщеря ти не е бебе и според мен, е разбрала колко необмислено е постъпила, най-вероятно си е взела бележка.
Успех в избора!

# 7
  • Насред хаоса
  • Мнения: 2 023
Посъветвай я следващият път в подобна ситуация да не се крие и от тайфата, и от теб, а да те потърси за съвет.

Тя го знае това, винаги досега е идвала за съвет и не сме имали такъв проблем. Затова се побърках така снощи - знам, че винаги се обажда и предупреждава, а изведнъж - йок! Като я попитах защо е решила точно сега да постъпи така, не можа да даде свястно обяснение.

# 8
  • Насред хаоса
  • Мнения: 2 023
Явно смяташ, че си попрекалила, след като пускаш темата  Wink, ами промени нещо.
А детето ще се научи, че понякога може при афект, страх и т.н. да реагираме бурно, но после премисляйки  ситуацията на спокойствие ревизираме крайните мерки.
Дъщеря ти не е бебе и според мен, е разбрала колко необмислено е постъпила, най-вероятно си е взела бележка.
Успех в избора!

Мисля, че наистина прекалих - трябваше първо да я изслушам и после да реша как да постъпя. Но в този момент изобщо не мислех, бях станала направо безчувствена от паниката и от възможните варианти, които ми минаваха през главата за това време, в което я нямаше.

# 9
  • in the boulevard of broken dreams
  • Мнения: 1 517
Аз пък не виждам какво толкова е направило детето. Нали се е скрила в гаража, а той предполагам е до блока. Т.е. не е отишла някъде без да се обади. А за това, че децата са я потърсили и са ти изкарали акъла тя сякаш не е много виновна. Според мен друго наказание не и трябва.

Аз като наказвам обикновено не определям период, щото в яда си съм изтърсвала "цял месец няма да гледаш телевизия" и после трудно се спазва. Периода го определям по време на наказанието. Ако преценя ще трае 2 дни или 2 седмици, но детето го разбира в последния момента, от ден за ден. Понякога прибавям наказание към вече съществуващо...

# 10
  • Sofia
  • Мнения: 2 865

Аз като наказвам обикновено не определям период, щото в яда си съм изтърсвала "цял месец няма да гледаш телевизия" и после трудно се спазва. Периода го определям по време на наказанието. Ако преценя ще трае 2 дни или 2 седмици, но детето го разбира в последния момента, от ден за ден. Понякога прибавям наказание към вече съществуващо...
 
И аз така  Peace. Първо се скарвам здравата, после казвам - наказан си, и когато поутихнат страстите сядаме да говорим.Обяснявам всичко спокойно, след което казвам какъв е срокът на наказанието.Обикновено завършвам с : имаш време да помислиш как ще постъпиш следващият път.
 Ако случайно се изпусна за по-дълъг срок, си позволявам да направя компромис с времето ,поради "доброто държание  Wink/".
 За протокола-ефект има.Много рядко се случва да наказвам по 2 пъти за едно и също.

# 11
  • Насред хаоса
  • Мнения: 2 023
Аз пък не виждам какво толкова е направило детето. Нали се е скрила в гаража, а той предполагам е до блока. Т.е. не е отишла някъде без да се обади. А за това, че децата са я потърсили и са ти изкарали акъла тя сякаш не е много виновна. Според мен друго наказание не и трябва.

Да, но откъде да знам, че ще й хрумне да се крие в гаража? Вярно, че е нашият гараж, но той е последното, за което бих помислила като за възможно скривалище. И, да, права си, че май не е толкова виновна. Но пък ако по-нататък реши да си се крие където й хрумне, без да ми казва, какво ще правя тогава? Опитах се на майтап да й кажа, че аз вече не играя на жмичка и трябва на всяка цена да ми казва къде е, за да не ме кара да вдигам махалата на главата си ...

# 12
  • in the boulevard of broken dreams
  • Мнения: 1 517
Не се впрягай чак толкова, всички правим грешки. Аз съм наказвала без вина дори...докато разбера кой-какво-как в яда и уплахата си...
Другия път ще си знае и ще се обажда и за криенка.

# 13
  • Мнения: 147
Ако е съвестно дете, каквото явно е, ще се почувства много, много, много виновно...
Да се възпитава дете през вина и/или срам е най-греешния начин. За в бъдеще, когато порасне голям човек няма да може да отстоява себе си за най-елементарни неща именно поради чувство за вина насадена от детството...Това е най-малкото нещо като следствие!
Veronna, вече другите мами са дали мнението си след като са се поуталожили страстите да поговориш с дъщеря си, да й кажеш как си се почувствала и защо си реагирала така, но непременно после й кажи, че разбираш как се е почувствала и тя и да ги назовеш тези чувства (децата още не умеяят да формулират с думи как се чувстват и е много облекчаващо, когато разберат, че мама ги разбира, така и тя ще се научи да те разбира). Иначе твоята първа реакция е нормална, уплашила си се много за детето си, живеем в ужасни времена...

# 14
  • София
  • Мнения: 6 977
Ако е съвестно дете, каквото явно е, ще се почувства много, много, много виновно...
Да се възпитава дете през вина и/или срам е най-греешния начин. За в бъдеще, когато порасне голям човек няма да може да отстоява себе си за най-елементарни неща именно поради чувство за вина насадена от детството...Това е най-малкото нещо като следствие!

Принципно си права  Peace
Само дето в случая грешиш. Не става изобщо дума да се възпитава чрез вина. А да се накаже поведението от вътре на вън. Или смяташ по-добре е да не се чувства виновна, въпреки че е извършила нещо погрешно?
В случая ако детето не се почувства виновно, въпреки непримливото си поведение как ще израстне? Като човек, който не носи отговорност за постъпките си? Като някой, който разбира че е сгрешил само ако почувства реално наказание....
 newsm78

Реклама


Ел. поща с която се опитвате да се регистрирате не съвпада
с тази използвана в BG-Mammma

Да Попълнете формата за регистрация Не Продължете с Facebook регистрацията

Активация на акаунт