Използваме "бисквитки" (cookies), за да персонализираме съдържанието и да анализираме трафика си. Повече подробности можете да прочететеТУК

Реклама
  • 16 юни 2005, 14:36 ч.
  • Преглеждания  535  Мнения  13  Онлайн  1
Отговори
  • Бусманци
  • Мнения: 1 278
Вашите деца.
Майка ми и сега обича да ми казва: "Дъще, накъдето ти отиваш, аз от там се връщам." Безспорно в това има много истина. Официално родителите учат и възпитават децата си. Вярно ли е обаче и обратното?
Аз вярвам, че порастването е двустранен процес. Процес, изтъкан от мъдростта и чувствителността, както на родителите, така и на децата. Може би много от вас не са се замисляли какво точно са научили и продължават да учат от децата си, но съм сигурна, че то съвсем не е малко.

Александър. Моят най-фин и изтънчен учител. Благодаря на Бога, че точно той е първото ми дете. Нямаше да бъда този родител, който съм сега, ако не беше именно това момченце. Неговата свърхчувствителност е безспорно най-ценният буквар, който с интерес чета. Той ме учи да се вглеждам по-дълбоко в човешката природа, отвъд видимото за очите. Той ми отвори една много важна врата и аз успях да надзърна там, в богатия и шарен свят на чувствата. Там, където стоят причините за всички желани и нежелани действия и постъпки. Той ми показва, че търпението, спокойствието и изследователството, които си мислех, че са нетипични за мен, всъщност са нещо, което всеки би могъл да научи и да се обогати. Той ми подсказва, че понякога е хубаво да търся под вола теле, защото волът може да се окаже крава. Той ми помогна да открия чуден свят в себе си, за който не съм и подозирала, че съществува. Свят, изпълнен с емоции и чувства, които вече ценя високо. Той ме учи! Сега вече съм отворена и за останалите два (засега  Wink) урока, които в момента се разкриват пред мен.

А вашите деца? На какво ви учат те? Споделете, ако сте си задавали този въпрос. Ако не сте, задайте си го. Може да откриете много интересни неща.

Реклама
# 1
  • Сф, Младост1
  • Мнения: 5 338
Имам една колежка, вече над 55г., има трима сина, та тя винаги ми повтаряше: Децата трябва да се слушат! Simple Smile
И много истина има в това нещо. Wink

# 2
  • Бусманци
  • Мнения: 1 278
Въпросната дама е сравнително рядко явление за това поколение, струва ми се. Много хубаво го е казала. Ще си позволя да я цитирам от време на време  Grinning

# 3
  • The Netherlands, Waalre
  • Мнения: 1 072
Деметра, не мога да отговоря в момента на въпроса ти, но се възхищавам на начина, по който ти можеш да го зададеш.

# 4
  • с/у ОколоМръсТното
  • Мнения: 18 785
Деметра - колко си права  Hug, че е много важен "първият учител"...не се бях замисляла  newsm78!

С риск да те повторя - и моето 1-во дете е свръхчувствително и от там целият калейдоскоп на детската душевност ми се разкрива. Радвам се  Heart Eyes, че имам тоз късмет.Иска ми се да има железни нерви дъщеря ми, че аз съм един закоравял нервозен ученик  Crazy
...разбира се и другото ми дете е уникално само по себе си, но поради факта, че все още не говори, не мога да се разбирам с него и речево. Но търпение и обич. Ще дойде и тоз миг  Grinning

# 5
  • Сф, Младост1
  • Мнения: 5 338
Въпросната дама е сравнително рядко явление за това поколение, струва ми се. Много хубаво го е казала. Ще си позволя да я цитирам от време на време Grinning
Самата истина! Grinning
Аз също я цитирам от време на време, защото тя има и други такива забележителни мисли! Simple Smile
Между другото, тази дама е възпитала и отгледала 3-ма забележителни мъже! Възхищавам и се! Simple Smile
Та със сигурност има какво 'да се вземе' от нея!

# 6
С риск да прозвуча прозаично, ще кажа и аз какво съм разбрала:
Първото дете ме научи да не се плаша то новото. А второто ме убеди, че имам още много да уча.

# 7
  • sofia
  • Мнения: 1 606
Хммм, и аз не мога да отговоря с точност, понеже така зададен (ей затова обичам да си говоря с теб. Деметра Laughing - барем се приберете към БГ) не ми е хрумвал.
 Нямам все още база за сравнение - т.е втори Бимбо няма, с първия тепърва започва вербалната двустранна комуникация , но така или иначе ме научи на повечко търпение и вглеждане в детайла, на това, че има и по-важни неща точно в този момент - по-важни от тези, които аз съм решила и нещо мнооого красиво - той много се заглежда в небето и облаците - на мен доста рядко ми се случваше освен вечерно време на балкона за поредната цигара Laughing - сега гледаме и двамата и си представяме на какво приличат облаците - кеф голям и забравен от почти детинство Grinning

# 8
  • в село на завоя преди Шенген
  • Мнения: 4 244
Най голямот вълшебство за мен е да откривам всеки ден света през очите на моите две слънчица.
Когато работех в кукления театър изпитвах голямо задоволство от контакта си най претенциозната публика на света - детските очи не могат да бъдат излъгани.
Тогава още не знаех че продължението на това задоволство ще бъде като се радвам на децата си и се уча от тях - по начина по който сутрин се радват на слънцето и затова че ще могат да играят на двора, сърдят се като има облаци и вали дъжд не за друго а защото трябва да стоят в къщи, но за сметка на това броят капките по стъклото и се наслаждават на фигурките които те описват, на радостта при бръмченето на една пчела и след това цял ден да танцуват из къщи като пчелички събриащи мед.
Мога да изреждам хиляди неща. Но най важното нещо на което ме научиха е - да обичам. Да обичам истински, безрезервно и докрай. На което ме учат всеки ден и винаги по различен начин
Благодаря ви деца че ви има!

# 9
  • София
  • Мнения: 1 512
Деметра, страхотно си го написала!!!
Всеки ден моята дъщеря ми показва, колко важно и хубаво!!! е да бъдеш себе си- искрен и естествен в чувствата и действията си. Нейните усмивки, нейните закачки, желанието й да опознава света ме заразяват и ме карат да бъда като нея. Аз обожавам да копая в пясъка заедно с нея, да се спускаме по пързалките, да се прегръщаме, да пеем, да танцуваме или да гоним котета пред входа Grinning От Криси се уча кои са истинските и важни неща в живота, уча се да се наслаждавам на времето, прекарано с нея.
Имаше една мама с подпис, който мнооого ми допадаше, а именно: " Работата ще почака да покажеш на детето си дъгата, но дъгата няма да те чака да си свършиш работата" Grinning
пп.Деметра, нещо напоследък не се мяркаш във Февруарския форум Naughty

# 10
  • в обятията на ЛС
  • Мнения: 811
Още в първия месец след раждането ценностната ми система се преобърна.
Първото, което разбрах - колко крехък е човешкия живот. Открих в себе си неподозиран извор на сили, за да се справя с обзелите ме чувства на радост, болка, отчаяние .... и благодарност.
После започнах да откривам и ценя хиляди дребни неща, които съм пропускала в забързаното ежедневие.
Чрез дъщеря ми станах по-търпелива, отговорна,  настойчива и подтискаща страховете си.
Емо ме научи да се радвам заедно с него, да си спомня и моето детство, да не се страхувам от бъдещето и да се забавлявам.
Чрез тях и заради тях станах по-пълна, завършена личност   bouquet
И най-важното - открих смисъла на живота.

П.П. И вече не съм гнуслива  Mr. Green Преди осем години, ако бях видяла накой да "ака" сигурно щях да повърна, а не да го гледам с умиление  #Silly

# 11
  • Мнения: 7 283
Моят син е моят голям учител.Научи ме,и продължава да ме учи на търпение-с цялата си припряност и тежък,овенски характер.Научи ме на това да говоря открито,за каквото и да става дума-бебешките залъгвания никога не съм ги обичала.На това,че още много му дължа и дано да ми стигне времето да му го дам,че много бързо расте и се променя и понякога имам чувството,че тези 9 години са минали като един миг.Научи ме да обичам безусловно-въпреки недостатъците и да се извинявам за грешките си.А сега,когато имам още една малка "учителка" виждам,колко мъдри  и колко чисти са децата.Да си ми живи и здрави,за да се учим взаимно.

# 12
  • преди Варна/сега Горна Оряховица
  • Мнения: 4 256
Че с добъррота се постига много,даже се скършва ината на малчо.Вместо да викна вече на ръба на търпението си newsm61започвам да му говоря нежно и с кротост и благост-става на моето smile3508Също,че небива да отлагаме прегръдката и нежната целувка за детето-растат много бързо-после и да искаме няма да можем да ги гушкаме.Децата ,които по-често са гушкани и усещат нежната любов на майките си,имат по-стабилен характер и растат по-уверени,докато в обратната ситуация-децата растат раздразнителни  с комплекси и ниско самочувствие. lovekiss
Това е част от нещата на които са ме научили ТЕ,моите вече пораснали и все още малки учители bowuu bowuu  ladyuu bowuu

# 13
  • София
  • Мнения: 2 332
Веси, а и вие, момичета, май сте казали всичко, за което се сещам... Търпение, спокойствие, любов - с тях се постига много повече, отколкото с агресия и сила - нещо, което в днешните времена често забравяме. Непредубеденост, искреност, да откриеш щастието в малките неща...

Реклама


Ел. поща с която се опитвате да се регистрирате не съвпада
с тази използвана в BG-Mammma

Да Попълнете формата за регистрация Не Продължете с Facebook регистрацията

Активация на акаунт