Използваме "бисквитки" (cookies), за да персонализираме съдържанието и да анализираме трафика си. Повече подробности можете да прочететеТУК

Реклама
  • 6 юли 2008, 08:43 ч.
  • Преглеждания  8 102  Мнения  91  Онлайн  1
Отговори
Здравейте ,момичета,
чувствам се като изпаднал човек да пиша това ,но след тормоз от страна на човекът ,с който живея ,реших да се разделя с него.Между нас имаше любов ,която свърши по вина на майка му или поне за мен е така.
Когато детето се роди ,той я извика да "помагала" ,а тя направи всичко възможно да ме побърка ,дори спеше по гащи на едно легло с мен ,за да си гледала рожбичката.Отдели детето от мен ,като си въобрази ,че тя е майката и не ми даваше да докосна детето си,няма да описвам подробно случея ,защото е унизително и най-малко ще помислите историята за скалъпена ,а тя ,кълна се е истина.Дори нямам смелост да изляза с ник-а си ,защото незанам какво ще си помислите за мен ,когато кажа ,че след поредното спречкване за нищо ,мъжа ми ме блъсна с всичка сила на плочките и сега лявата ми страна е отекла и синя ,особено ръката.По някое време на вечерта реши ,че ще се сдобрим чрез секс ,отблъснах го ,той ми зашлеви шамар и ме нарече мръсна пачавра.
 Cry Cry Cry Cry Cry CryИскам  да умра....
Сега съм решила твърдо да се махна от него  и ми се иска да сменя името на детето си ,което е кръстено на бащата на мъжът ,с който живея и който ,заедно с майка му обвинявам за всичките ни проблеми.Моля ,ако някой знае нещо да ми каже!
Но най-вече аз съм си виновна ,за да се събера с такъв човек.Бих се махнала много по-рано от него ,ако не ме спираше факта ,че имаме бебе.Цяла нощ не съм мигнала и се чудех дали да споделя с майка ми ,тъй като има доста проблеми в момента и тя-баща ми е в болница в момента Cry
Моля ви ,посъветвайте ме ,много ви моля.

Реклама
# 1
  • Мнения: 4 916
Смяна на името може да стане по съдебен път, при наличието на основателни причини, със съгласието на двамата родители. Един развод не е основателна причина за съда. Една съседка искаше да смени името на сина си, за да не се казва вече на свекъра й, та от там знам.

# 2
Ние нямаме брак.Той само припозна детето ,когато се роди.

# 3
  • Мнения: 4 916
Това е същото - след като го е припознал, значи детето има двама родители.

# 4
  • Горно нанадолнище
  • Мнения: 2 005
Според мен, с желанието ти за смяна на името, само ще се сблъскаш с тежката бюрократична машина. Имам предвид, че ще имаш други проблеми за решаване. Детето си е дете, независимо как се казва. Най-важно е да сте здрави! Щом си решила - напусни тези, които те тормозят. Много по-лесно ще обясниш един ден на детето защо не живееш с баща му, отколкото да се оставиш с години да тормози теб, а може би по-късно и него.

# 5
А за това ,че ме е тормозил физически към кой мога да се обърна Cry

# 6
  • Мнения: 4 916
А за това ,че ме е тормозил физически към кой мога да се обърна Cry

Вадиш си медицинско, подаваш жалба в полицията, можеш и да го съдиш.

Най-добре е да направиш консултация при адвокат, когото да питаш за всичко - на какво имаш право, издръжка на детето, ще се наложи ли съдебно определяне на режим на контакт с детето. Всеки случай е индивидуален, така че едва ли ще получиш най-изчерпателна информация от форума.
Също така има подфорум "Родители, отглеждащи сами децата си" - там има тема за консултации с адвокат.

ето я - http://www.bg-mamma.com/index.php?topic=271123.msg7992457#new

Последна редакция: нд, 06 юли 2008, 09:06 от argun

# 7
Благодаря за последният съвет.Чувствам се толкова нещастна ,осквернена и унизена в момента.В  момента мисля дали близките и приятелите ще разберат от какво са синините ми Cry

# 8
Благодаря ,пуснах запитване в тази тема.

# 9
  • Мнения: 521
В  момента мисля дали близките и приятелите ще разберат от какво са синините ми Cry
Мила, няма защо да се притесняваш - не ти си причинила другиму синини! Кой каквото ще да мисли, да казва...
Грижи се за детенцето си, пази се от насилника и, според мен, не го предизвиквай с жалби, оплаквания на познати или други действия, които могат да го разярят. Но и не се крий - не си виновна за случилото се.
Просто се спасявай! Бягай, миличка!
Дори и много да го обичаш, бягай! Няма по-страшно от насилието!

# 10
  • Мнения: 103
Здравей.
Аз исках да направя същото, да сменя името на детето си. Адвокатката ми ми обясни, че това е дълга и скъпа процедура, но може да водим дело, аз да решавам съдбата му до навършване на пълнолетие. В момента тече делото ми. Той носи името на създателя си, а създателя плаща издръжка, а аз съм задължена да му го давам за свиждане. До като тече делото около 3/4 месеца, ако прави проблеми, може да се вземе ограничителна заповед. Така стоят нещата. Ако си решила, хващай добър адвокат и успех.

# 11
  • Мнения: 2 908
А колко е голямо детето?Няма ли да се травмира с тази смяна на името,ако е по-голямо от 1.6-2 годинки вече?Не смятам,че трябва да сменяш името-обичай го така,както е,вече сте го кръстили,дали ще е това име или друго-твоето дете си е.По-добре помисли как да се отървеш от насилника-смяната на името е дълга и скъпа процедура,защо да харчиш пари,които ще са ти нужни за по-важната цел.

# 12
  • Мнения: 45

Но най-вече аз съм си виновна ,за да се събера с такъв човек.Бих се махнала много по-рано от него ,ако не ме спираше факта ,че имаме бебе.Цяла нощ не съм мигнала и се чудех дали да споделя с майка ми ,тъй като има доста проблеми в момента и тя-баща ми е в болница в момента Cry
Моля ви ,посъветвайте ме ,много ви моля.

 Hug Разбира се, че ще споделиш с майка си. Ние, майките, сме за това, да помогнем дори и на порасналите си, объркани чеда.  Heart Eyes Не се притеснявай от синините ти, много кофти, но е станало. Гадното е, че те минават, но раните в душата, с тях е по-трудно и за тях ще ти трябват близки и приятели, които те обичат.

Иначе с този и смейството му, се разделяй. Да, насилието е нещо, от което няма друго спасение. Един път, а в твоя случай и повече, станало, то се повтаря, и няма край. Млада си, ще се оправиш. дори и да ти е трудно в началото, живота е пред теб.  Hug

успех   bouquet

# 13
  • Мнения: 329
Искаш да смениш името.Не разбирам искаш ли да останеш при този човек,след като не искаш близки и приятели да разберат тези синини от какво са ти?Много си наранена и унизена.Помисли и вземи решение.Ако искаш да го напуснеш/а според мен е абсолютно задължително/всичко твои близки трябва да разберат ти с какъв човек живееш.На детето си може да му казваш както си искаш.Има хиляди мили умалителни обръщения,поне докато се съвземеш.Въпроса е не да им отмъстиш,а в това да се спасиш.Потърси помощ от специалист за да се справиш.Потърси помощ и от близките ти  нищо не крий .Живееш един живот.

# 14
Благодаря ви!
Детето ми е малко-на 7 месеца и не вярвам смяната на името да му се отрази.
Баща му е убеден ,че го обичам и въпреки ,че ми е посягал ще остана с него и ,че без него съм леке и нищо.
Преди наистина той беше всичко за мен ,но адът настъпи след като се роди детето-той извика майка си да помага ,тя за двата месеца ,които прекара плътно в къщи ме разболя просто.Тя не ми даваше да си докосна детето.Само обикаляше по стаите и му говореше ,че раснало в утробата й и се откъснало от сърчицето й.Говореше му на "мамо" и дори на техникът ,който дойде да поправи пералнята каза ,че родила рожбичка и държи да го почерпи с бонбон.Когато аз го хранех ,тя държеше биберона с ръката ми и с все сила го тикаше в устата на детето.Събличаше го голо и го хапеше и целуваше навсякъде ,а когато аз го вземех ,го дърпаше от ръцете ми и се скатаваше в някоя стая и нареждаше как му била майчица и как го носила под сърчицето си.Донесе  бебешките дрехи на мъжът ми ,за да го облича в тях и да виждала синът си в тях.Тя вземаше решения за всичко ,ако плахо се опитах да кажа нещо се сърдеше с дни ,мяташе ританки ,блъскаше врати...Сама съм плакала в банята безброй пъти.Споделих на мъжът ми ,но той отсичаше да я оставя да му се радва.Тя не искаше да ходи на работа ,защото станала "майчица" и тези номера ги правеше само пред мен ,пред синът си и мъжа си се въздържаше.Два месеца изкара в отпуски и ме отрови буквално.По цял ден ме командваше и ми даваше заповеди.Аз перях на ръце като луда ,въпреки ,че раждането ми беше ужасно ,имах кръвопреливане и хиляди шевове ,а тя се правеше на майка.Колкото пъти съм си взела детето на ръце ме изглеждаше лошо и нареждаше да и върна рожбата и се скриваше някъде.Спеше при мен по бикини ,което крайно ме смущаваше ,а когато синът и се премести пак в нашата стая и детето заплачеше през нощта ,тя връхлиташе и започваше да нарежда защо и плачело детенцето и всякакви други глупости ,които ще се въздържа да коментирам.Тя определяше режим на хранене ,облекло ,къпане ,вареше чайове и отвари на детето ,дори искаше да му пече брашно на тигана да му прави някакви каши.Когато възроптаех ме правеше на луда с дни.
Оттогава с мъжът ми не се разбираме ,аз обвинявам нея ,обвинявам и него ,че допусна този цирк.
Той обвинява мен и когато се оплача за нещо ми посяга.
Не го обичам след последните му изпълнения ,но ако питате него ,без него съм кръгла нула и никога няма да спра да имам нужда от него.
Животът ми е ад ,абсолютен ад!
Не знаех ,че след като се роди детето ми ще живея в ад Cry Cry Cry Cry

Реклама


Ел. поща с която се опитвате да се регистрирате не съвпада
с тази използвана в BG-Mammma

Да Попълнете формата за регистрация Не Продължете с Facebook регистрацията

Активация на акаунт