Забравена парола?
или
Регистрирай се Активация на акаунт


Ел. поща с която се опитвате да се регистрирате не съвпада
с тази използвана в BG-Mammma

Да Попълнете формата за регистрация Не Продължете с Facebook регистрацията

Бебета
0 Потребители и 1 Гост преглежда(т) тази тема.
1-14 от 25 отговора


Мнения: 1 121
Здравейте. Синът ми е на 13 месеца, от както се е родил си е голямо мрънкало, без да преувеличавам. Първите 6 месеца го разнасях насам-натам постоянно и в момента, в който го оставех където и да е, започваше един рев, едно чудо, та чак до посиняване, ако не го взема обратно ooooh! Проходи рано-в края на 9 месец, но оттогава сякаш навлезе в друг период-в този на постоянното сърдене. Понеже може да върви вече достига без проблем всякакви забранени неща, като кабели, контакти и т.н. Въпреки, че контактите са с протектори, аз пак не му давам да ги пипа и като кажа "не" следва един рев, едно чудо, ако го чуете ще кажете, че го налагам с нещо... това, което ме притеснява е, че не може да се успокои! Реве си по 5- 10 минути и ако се опитам да му отвлека вниманието сякаш става още по-зле. От около 2 месеца насам започна и да се ядосва за много дребни неща, в такъв момент хвърля предмети и започва да удря всичко и всички наоколо Confused Аз говоря, че не бива така, че и другите ги боли, обяснявам, приказвам със спокоен тон, но засега май изобщо не помага. Вашите деца правят ли така? Просто на моменти се чудя как да реагирам. Днес, например,  както си вървеше се удари в дивана, обърна се и като започна да го налага Shocked Вчера ми взе пластмасовото шише с малко вода, капачката естествено беше плътно затегната, опита се да го отвори и като не успя, започна да го удря в пода, да го бие с ръце и накрая го захвърли с такава сила, че шишето стигна другият край на стаята, след това ревна и накрая се тръшна ooooh! и всичко това, заради една капачка. И за много други неща е така. Понякога от най-малкото нещо следват невероятни истерии... Просто се чудя да го гушкам ли в такива моменти, да го успокоявам ли или да го оставям да се набеснее? Пробвах и двете тактики, ама нищо не помага, засега. И това с удрянето ме тревожи. Като по-малък постоянно се опитваше да седи и да се изправи на крачетата си и като не успяваше пак много плачеше, затова си мисля, че не е период, а баш характер... Tired
Цитирай

София

Мнения: 5 940
Желанието на едногодишните да направят нещо често пъти надхвърля физическите им и други способности. Нормално е детето да се ядосва, че не може да затвори или отвори шишето с водата, а мама с такава лекота го прави.
Помогни му, покажи как се прави, той да се опита пак.  От опит знам, че казването "не", особено с рязък тон,  не върши особена работа, по-скоро стряска детето и то пак тръгва към забранения обект. Казваш спокойно "не", на нивото на детето, леко приклекнала, после му предлагаш бързо ново забавление, безопасно, като за деца.
При рев, гушкам и успокоявам. Други майки избират различен начин, оставят децата да се нареват. Всеки си усеща най-доброто за неговото дете.
Цитирай

София

Мнения: 9 918
и аз съм на по-горното мнение
Цитирай

гр. Пловдив

Мнения: 702
Ох, миличката.  ooooh! Тава си е баш характер. Аз пускам музика в такава ситуация или и казвам "Ела да видиш мама какво ще ти покаже" и я гушвам  и водя на терасата или в някоя друга стая или нещо там измислям. И ако се опиташ да запазиш спокойствие е най-добре. Не го оставяй да плаче.  Peace
Цитирай

София

Мнения: 2 604
Моята щерка е същата работа.Децата знаят кое е забранено да се пипа,но го правят от нестихващо любопитство,а и да ни пробват реакциите.В моменти на тръшкане за нещо,което й е абсолютно ясно,че няма как да получи,я игнорирам напълно.Оставям я да се натръшка и нареве,да блъска и удря колкото иска.Тя също си изкарва яда на неодушевените вещи наоколо.Когато види,че не предизвиква никаква реакция в мен и нищо няма да се промени,спира да се "хаби",ревът и истерията секват като прерязани и отива кротко да си игаре.
Цитирай

Стара Загора

Мнения: 488
Каката ми е такава от бебе - когато иска нещо първо се ядосва, реве и после казва какво иска, пък аз я оставях сама да си постига нещата и май не се получи много. С малката действам обратно още като видя че ще отваря бутилка и знам ще няма да успее я отворя малко, дам на нея да махне капачката викаме високо "браво" и тишичко махам бутилката, защото вътре има вода и ще я разлее. Детето е доволно, че е успяло в това което си е наумило и аз съм доволна че няма последици. Няма идея дали е правилно, но малката ми е много по спокойна от кака си.
  Та детето трябва да се чувства успяло, да му се получават нещата  Laughing
Цитирай


Мнения: 1 121
Знаех си, че не съм единствената Laughing

И аз започвам да се убеждавам, че си е баш до характер. Винаги запавам спокойствие, когато пипа нещо забранено казвам "не" със спокоен глас и не показвам емоции като започне да се тръшка. Само веднъж започнах да му се смея, понеже хем искаше да се тръшне, хем го беше страх да не се удари и много лека-полека легна на земята и като ме видя да се хиля спря и той самият даже се захили и забрави какво е станало. Но тази "стратегия" проработи само веднъж. В повечето случаи положението е страшно и като види, че ми привлича вниманието сякаш започва да реве още повече Confused

И аз не искам да го оставям да плаче, ама нищо не помага на моменти.

Както и да е, много ми беше интересно другите майки какво правят в такива ситуации  bouquet

kONI, това е много хитро, задължително ще го пробвам!!! Как не се бях сетила newsm78
Цитирай


Мнения: 2 908
Дъщеря ми е такава-точно нея ми описваш.Характер е-да.В такива ситуации просто я оставям сама,и тя спира и става от земята.Или я залъгвам с някоя играчка любима,нова,която още не и е омръзнала,или я плаша,че като се държи така,няма да стане голяма,като какичките ,с които си играе навън,а ще си остане едно бебе и понякога работи тактиката.Обикновено и се смея,че само едно бебе ги прави тези работи,и тя не е голямо момиче,а бебе и я оставям сама.Напоследък и аз не я оставям да се стига до там,рядко ми се тръшка,освен ако не е кисела за нещо-да и се спи,да е изморена,да не знае вече какво точно иска.Иначе на 13 месеца се тръшкаше за всичко и винаги.Ако нищо не помогне,просто я гушвах и тя се умирява.
Цитирай

Варна

Мнения: 1 518
Абсолютно съм съгласна с мнението на valerie.

При нас- дъщеря ми е откровено агресивна. До скоро когато не станеше нещо както го иска започваше да си бие шамари. Поотрасна и разбра, че така я боли и го прави на себе си и започна да удря мен или съответно предмета, който я ядосва. Удря всичко около себе си, тръшка се по земята, въобще пълна програма. От всичко ме притеснява само факта, че удря мен. Говорих с лекари, четох теми тук, четох книги за детска психология. В крайна сметка изпробвах всеки един съвет, който чух. Най-положителен ефект има пълният игнор. Обикновено оставям да мине най-голямата буря и след това обяснявам спокойно какво и как се прави, показвам, или просто за н-ти път казвам, че "да разбирам, че си ядосана, но мама не е виновна и не се удря" или "като набиеш дивана няма да успееш да се качиш на облегалката му" и т.н. Пробвах да я гушкам, но имаше още по-лош резултат. Наказвах я по едно време /това само ако удари някого/. Резултатът беше, че обикновено след като направи съответното нещо, сама отиваше на мястото за наказанието и си сядаше, т.е. ефектът - никакъв.

С целият този дълъг пост искам да кажа, че децата са коренно различни и ти си тази, която трябва да открие най-добрия начин и да покаже на детето ти как да се справи с негативните си емоции.
Цитирай


Мнения: 1 121
Това с гушкането не знам колко помага, но проблемът е, че малкият е доста едричък, вече е над 13 килограма, просто ако при всяко тръшкане го вдигам или разнасям насам-натам ще остана без кръст Sad пък и си е доста силничък като се извие на дъга едвам го удържам Confused
Цитирай

София

Мнения: 5 940
И синът ми е толкова тежък, разбирам те. Заякнах покрай него Wink
Опитай се да се обграждате с повече позволени неща. Когато детето по цял ден е обиколено от предмети, които не са му позволени, е нормално да се изнерви. Пиеш вода, на него даваш празната бутилка, както те посъветва  kONI , правя същото. Пък и пълната да дадеш, малко да разлее в тази жега, не е голяма беда, ще изсъхне.
Много неща могат да разгневат 13 месечното. Синът ми се ядосва, че пустата прахосмукачка не прави "буууууууууу" като натиска копчето и не може да изчисти, че по-малките ябълки влизат в чучура на лейката, а големите уви не искат, че не може да простре дрехите, уж високо, а мама успява, че котката бяга по-бързо от него и за още много, много едновременно непонятни и привличащи детското око неща.
Това, че налага дивана надали е от ужасна агресия, може да му е интересно самото движение, звукът, който се издава, материята. Децата са любопитни. Понякога ми си иска да огледам всичко наоколо с очите на сина ми, с неговата жажда и възхищение.
Синът ми също ревеше като се опитваше да сяда и да се изправя, това е заради голямото желание да направят нещо, което е над възможностите им. Не мисля, че е кофти характер, това е желание да надскочиш себе си.
Цитирай

София

Мнения: 1 597
Да са ни живи и здрави близначетата  Love Smile

За зодията става въпрос Wink
По-добре с характер,отколкото без Hug
Пък и добре ще си ги възпитаме,то без усилия не може  bouquet
Цитирай

София

Мнения: 5 940
Да, това, което за другите зодии граничи със свръхактивност, за Близнака е нормално състояние, спокойствие на духа Laughing. Харесвам въздушните, прекрасни умове на Близнаците.
« Последна редакция: нд, 06 юли 2008, 23:07 от valerie »
Цитирай

Sofia

Мнения: 12 536
Хм, случва му се да плаче от яд - тогава просто игнорирам. Ако плаче от нещо - да се е ударил, нещо го боли или просто да му е станало тъжно (е, може и да има някаква друга причина, ама аз като не я виждам - все тая, пак не знам какво е) - веднага го гушкам и теша.
Цитирай


Мнения: 1 121
Вече ми е по-спокойно, определено, друго си е да споделиш и да те разберат Wink

valerie, определено доста неща му разрешавам, даже често ме хокат, че му давам прекалено много и затова като кажа "не" настава голяма драма. А аз мисля точно като теб, че децата са любопитни и искат да опознават света, даже трябва да го опознават, за да се развиват. Разрешавам му да отвори шкафа с дрехите си и да ги разхвърля всичките на пода, какво толкова, нали след това ще ги прибера. Давам му да си играе с неговата си чашка с накрайник пълна с вода - много обича да разлива по малко на пода и след това да я размазва, просто му е интересно как се разлива и след това изчезва водата Laughing Давам му да отваря шкафовете в кухнята и да си вади разни тигани, тенджери, купи (стъклените съм ги скрила нависоко) и да си ги разнася из двора. Баба ми, която временно е с нас все казва, че много му позволявам, но аз съм дала да се разбере, че в моята къща няма да ми казва как да възпитавам собественото си дете, та се отказа. Единствените неща, които не му давам са контактите въпреки, че са с протектори, не смятам, че е редно и кабелите... и ей точно на тях налита. Когато сме повече време навън сякаш всичко е ок, но останем ли вътре сякаш подивява, а живеем в дъждовна страна и да искам няма как да излизаме всеки ден, понякога не спира да вали с дни Crying or Very sad и от седенето вкъщи детето се изнервя, за любопитната му близнашка душа си е цяло мъчение да виси затворен вкъщи Confused

mamma_mia, май децата ни са родени на една и съща дата Party

Иначе зодията си е супер, всички близнаци, които познавам са изключително забавни и интересни хора, покрай тях скука няма! И са много амбициозни. А моят син за капак е и с асцедент лъв ooooh!
Цитирай
0 Потребители и 1 Гост преглежда(т) тази тема.
1-14 от 25 отговора