Забравена парола?
или
Регистрирай се Активация на акаунт


Ел. поща с която се опитвате да се регистрирате не съвпада
с тази използвана в BG-Mammma

Да Попълнете формата за регистрация Не Продължете с Facebook регистрацията

Осиновители и осиновени
0 Потребители и 1 Гост преглежда(т) тази тема.
1-14 от 49 отговора

София

Мнения: 2 722
С Милен отдавна си играем на въпроси и отговори, винаги съм максимално честна /спрямо възрастта и познанията му/.
Скоро зададе два въпроса, аз му отговорих, но ми е интересно да чуя вашето мнение по въпроса, преди да напиша моите отговори.
Въпрос 1. Аз като бях в къщата за бебета и стоях да ви чакам, вие като дойдохте защо избрахте мен а не друго дете?
Въпрос 2. Като дойдохте в къщата за бебета защо само ме видяхте, а и Митко също, а не ме взехте веднага, а чак после?

Внасям пояснения, за тези, които не следят от началото нашата история /пък и за позабравилите/
За осиновяването в къщи се говори спокойно, Милен избра името на заведението, в което е бил - къщата за бебетата. След като отидохме да видим Митето /седмица преди влизане в сила на съдебното решение/ Милен зададе за пръв път въпроса защо само сме отишли да го видим и сме почерпили, а не сме го взели веднага. След това сме говорили по въпроса за това, че и при двамата е било едно и също - отиваме, виждаме ги, после се прибираме, после отиваме и ги вземаме.

Нека темата остане отворена и за други интересни детски въпроси.
Цитирай

София

Мнения: 9 298
Моят въпрос не е толкова интересен, а по-скоро тъжен:
Вие защо върнахте мене в дома?

Под върнахте той подразбира оставихте - просто така се изразява - както бърка вътре и вън.
Цитирай

монако ди бавариа

Мнения: 4 138
фокси, става дума, защо пак сте го оставили, след като сте дошли първият път ли. доуточнявам, защото темата е важна.
знам, че ти е трудно да пишеш, ама.
Цитирай

София

Мнения: 9 298
Не, Мата, става въпрос защо сме го оставили - в детското му съзнание концепцията за няколко майки е невъзможна за осъзнаване и той смята,  че ние сме го създали, родили и след това изоставили.
Цитирай

монако ди бавариа

Мнения: 4 138
именно това искам да напишем тук, това, което усещат децата ни. не само да описваме нашата болка, а да започнем от началото.
зная, че не обичаш да пишеш. но галя сложи страхотна тема. не съм сеирджийка, аз тепърва ще минавам през ада.
Цитирай

София

Мнения: 2 722
За да ви подтикна към искреност, ще ви напиша какво отговорих аз, ще се радвам да разбера дали намирате отговорите ми за уместни или мислите, че някъде бъркам.
Въпрос 1 - Всъщност ти ни избра, защото ни се усмихна и ни гушна. Има те на снимките - не помниш ли /и последва разглеждане на снимките от първата ни среща/.

Въпрос 2 - Ами ти не видя ли, че като отидохме да видим Митето, в къщи нищо не беше готово за него - не му бяхме купили дрешки, не беше сложено креватчето - къде да го сложим, нали трябва да е хубаво. Същото беше при теб.

След моите отговори не последваха въпроси, касаещи осиновяването, което ме навежда на мисълта, че за момента съм дала изчерпателен отговор и съм задоволила любопитството му.
Цитирай

София

Мнения: 9 298
Първият въпрос не ми е задавал - може би защото цялата му приказка се крепи на това, че той е трябвало да бъде наш син, просто е трябвало да го намерим и сме го търсили, търсили и най-накрая сме го намерили в този дом.
На втория въпрос отговорих: "Защото за да те вземем трябваше да докажем да една съдийка, колко много те обичаме. Тя все ни питаше - "Вие обичате ли го?", ние й отговаряхме, че много те обичаме, но тя казваше - ще изчакате още малко и ще дойдете пак при мен да ми докажете, колко много го обичате, докато накрая не каза - "Добре, достатъчно чакахте, вярвам ви, че го обичате, взимайте го.". При нас, ако натоваря 4 месечното изчакване с това, че къщата не е била готова за него, предполагам това ще внесе още по-голям смут в главата му, но както писах и в другата тема - всяко дете е различно. Нашият е наблюдател - гледа, гледа, търси отговорите в себе си, трупа мъката вътре и най-накрая, когато вече съвсем стигне до дъното на болката, се отваря на вън. Поради тази причина ние обработваме болката вече в най-късната й фаза, когато е непоносима.
Цитирай


Мнения: 2 123
Предварително с уговорката, че моите размисли са само теоритични - на мен още ни ми е дошло да главата... Май скоро ще ви покажа моя труд по тоя въпрос - книжката с приказка на Никола. Както и да е ....

Моите отговори:

1. Ние с татко ти много искахме детенце. Когато отидохме в къщата за бебета, леличките ни показаха първо теб. Щом те видяхме, не искахме да видим други дечица - знаехме че ти си нашето момченце.

2. Защото лелите в дома трябваше да проверят дали ние наистина сме добри мама и татко. Лелите в къщата за бебета се грижат бебетата да отидат при наистина добри мами и татковци. Когато разбраха, че ние ви обичаме повече от всичко на света - тогава позволиха да ви вземем у нас.

Галя, позволявам си да напиша коментар на твоите отговори, защото доколкото разбирам ти го очакваш, предварително се извинявам  Embarassed

1. Отговора ти на първия въпрос - Ами това не е истина - Милен не е имал възможност за избор, за това няма как да ви е избрал...

2. Ами и това не е истина...креватчето, вещите, те не могат да бъдат условие да прибереш детенцето у вас

Няма правилни отговори - всеки си познава детето
Цитирай

София

Мнения: 2 722
Фуси, благодаря ти за коментарите, естествено, че очаквам коментари на моите отговори - така мога да погледна нещата отстрани.
Права си, че няма правилни отговори, въпрос на усещане е.
Без да се заяждам, просто опонирам и изказвам моята гледна точка за така направените отговори от позицията на твоето мнение. И естествено, съобразно възрастта и посоката на мислене на Милен към момента.
1. Имал е право на избор - правото на избор да си гушне или да не го направи, въпреки че и да беше избрал да не ни гушне, той пак щеше да е нашето детенце, защото ние го обичаме.
2. Май има много логика в това, което си написала, но към дадения момент отговора свърши работа.

Ще бъда доволна ако се завихри конструктивен спор /е, определено няма да мине без скубане на коси, но това не е нещо ново/
В спора се ражда истината, а като се има предвид, че истина точно в тази хлъзгава материя няма, всяка една идея би могла да е от полза някому.

Фоксче, определено ще ползвам и твоята идея за отговор на втория въпрос.
Цитирай


Мнения: 2 123
Кофти се получава - няма да има спор  Rolling Eyes поне между нас де...

Но за първия отговоре въпрос на гледна точка - според мен не е имал избор
Цитирай

София

Мнения: 9 298
1. Имал е право на избор - правото на избор да си гушне или да не го направи, въпреки че и да беше избрал да не ни гушне, той пак щеше да е нашето детенце, защото ние го обичаме.
Надявам се, че разбирате, че говоря принципно. Няма да споря имал ли е или не право на избор - не мисля, че това е от толкова голямо значение. Понеже всяко дете е различно, ще кажа защо аз не бих дала такова обяснение на Исак - може и да греша, но смятам, че това би натоварило детското му съзнание - това, че той е направил избора. От друга страна е хубаво децата ни да мислят, че поне един избор са направили те - и без това животът им през цялото време до сега се е определял от изборите на други хора.

Фуси, не знам на каква възраст ще започнете разговорите с Никола, но повярвай ми, на 3 години и половина, изобщо не им пука, колко много сме искали да имаме детенце  Hug.
Това, което интуитивно усещам е, че той иска обяснение и доказателства, че сме искали него, точно него, цял живот сме го искали точно него, не просто дете. Дано ме разберете.
Цитирай

София

Мнения: 2 722
Фоксче,  с това "на 3 години и половина, изобщо не им пука, колко много сме искали да имаме детенце" оформяш идеята на темата още повече.
Рецепта няма да намерим, но връщайки се към стари мнения ще видим как еволюират отговорите ни.
Ако искате, споделете до колко доразвиват въпросите си вашите деца.
Милен, например, задава ясен и конкретен въпрос и очаква някакъв определен отговор. Ако отговора не му е харесал /не е това, което е очаквал/, той продължава да пита, като съответно ме води към "искания" отговор и като го нацеля - спира с въпросите.
Как е при вас?
Цитирай

София

Мнения: 9 298
Хаха май само аз и ти си пишем - нашият отговор е "А?", повтарям, но на него не му харесва, следва ново "А?" докато не получи точно този отговор, който иска.
Между другото за да разведря, ползва същия прийом и когато му кажа, че трябва да си ляга, да се прибираме от градинката, да яде, но тогава номерът не минава  Naughty
Цитирай


Мнения: 2 123
Ами, убедена съм че не им пука, но с изречението "ние много искахме детенце" си мисля, че казваме колко е желан  newsm78  А по принцип нашата приказка, доста прилича на твоето обяснение на Исак, само че при нас, децата живеят на облаците и си клатят краката докато си харесат родители  Wink . Със звездички не става, щото единият от дядовците ни е звездичка - и ще объркаме работата.

На Никола аз много често му разказвам приказката, по-скоро части от нея, обаче основно за мои сухи тренировки, сега едва ли нещо му влиза в главата

Но пък преди две седмици обяснявах на две наши приятелски деца, съответно на 8 и 11 години, какво значи да си осиновен. Минахме по целия материал -  Laughing - истински родители, какво правят децата в домовете, защо майките си оставят децата, ако Никола вече не ни харесва ще го върнем ли... абе всичко ви казвам. Беше доста хубаво...
Цитирай

София

Мнения: 2 722
Фуси, сухата тренировка си е голяма работа - поне си чул вече част от въпросите и някак си не ти идват като изневиделица. Въпреки, че да обясняваш на съседското дете и да обясняваш на собственото си дете са две различни тръпки.
Цитирай
0 Потребители и 1 Гост преглежда(т) тази тема.
1-14 от 49 отговора