Според мен - отделно от майката. Носят ги достатъчно често - на всеки 3 часа за по 1 час, което прави два часа без бебето и после пак го носят. Но поне имаш време да си починеш и да се съвземеш, защото изпишат ли те - е тогава искаш, не искаш все е при теб. А относно кърменето - това са поредните бла, бла - за 3 дни нищо няма да ти стане. При мен стана обратното - от преумора и стрес, кърма нъцки. Така че добрата майка е тази, която си е починала и после е ведра за детето, защото умората се натрупва и след месеци дава отражение.
- Публикувана: 17 юни 2005, 11:59 ч.
- Последно мнение: 23 юни 2005, 13:01 ч.
Родилен дом - бебето при майката или не
Най - добрият вариянт според мен е да имаш избор. Да можеш да си вземеш бебето, когато поискаш, а също така, когато се почустваш уморена да го поеме някой друг.
Аз бях със секцио, бебето през деня беше при мен, а след 12 до 6 я давах и си почивах. Може би на мен ми беше малко по - трудно заради операцията.
Аз бях със секцио, бебето през деня беше при мен, а след 12 до 6 я давах и си почивах. Може би на мен ми беше малко по - трудно заради операцията.
Добре е бебето да е при майката, но да има кой да и помага и в болницата да има условия. Като се сетя колко време отнема личния тоалет в това състояние, с баня на етажа и забрана за посетители...За почивка въобще не говоря. Първия път времето ми се уплътняваше от личен тоалет и разхождане 4 етажа надолу за свиждания . Но все пак мисля този път да се пробвам бебето да е при мен, в болницата тук има стаи с двата варианта, не че ти дават избор, но с вътрешен човек става. Два дни ще издържа. Само се притеснявам на кого ще го оставям като слизам за свиждане.
За неопитна майка би било доста трудно, ако няма добро обслужване в болницата и достъп за близките.
За неопитна майка би било доста трудно, ако няма добро обслужване в болницата и достъп за близките.
Аз имам опит и от двата типа престой. С първото, много тежко раждане и епизиотомия бебето беше при мен, еми ревеше си детенцето, а аз едва се надигах, не можех да си седя на д-то, изживях такъв стрес от раждането и престоя си там, че три дни някой като ми споменеше за раждане и почвах да рева. Изключително много се натоварих. Вторият път избрах вариант бебето да е отделно, ми то било голям рахат бе, чуствах се както на хотел, кеф ти телевизийка, кеф ти баня, кеф ти сън. А второто ми раждане беше изключително лесно и много бързо се въстанових. Освен това бебета ни ги даваха на 3 часа, но оставаха по 1ч. , а понякога и повече при нас, така че присъствието на бебчо изобщо не ми е липсвало. Колкото до кърменето, ами първия път кърмих 5 дни, втория - 20 дни, не виждам да ми се отрази някак това. То само с желание тая работа не става. 
Аз съм за бебето да бъде при майката.Поне се чувствах спокойна че е при мен,можех да го гушкам и успокоявам когато си поискам,а при мен това беше доста често,защото малкият почти непрекъснато ревеше.Останахме 7 дни в болницата,не можех да си сядам на д-то от епизиотомията,бях страшно уморена и с нетърпение очаквах да ни изпишат - и въприки това не съжалявам,че бебо беше при мен.Дори когато ми го взеха за да го сложат на апарата за обдишване - страшно много ми липсваше,и непрекъснато се притеснявах.Абе направо ми се ревеше - не че не го правих де.
Даниел - 21.04.2004г.
Даниел - 21.04.2004г.
Здраевей:) аз раждах в Св. София преди 2 месеца и ми хареса това, че почти през цялото време бебка си беше при мен, но когато се почуствах доста изморена и имах нужда от сън, а тя реве, я закарвах в педиатриата и там я гледаха. Общо взето когато искаш да е при теб ти дават бебока, а когато не - им го караш и те го гледат...Не искам да правя някаква реклама на Св. София просто за там знам как е, защото там раждах. Нека и другите мами да кажат за другите болници. Леко и безпроблемно раждане 
И аз смятам, че първите няколко дни е по-добре отделно.
Аз раждах в Св. София и понеже бях с форцепс първите два дни изобщо не ми го дадоха за кърмене (казаха че не се кърмело, да си починело бебето от трудното раждане). Аз бях спокойна, няма да го уморят от глад все пак. После ми го даваха на три часа и по-добре, защото едвам си стоях на д-то. Първия ден дори бях толкова зле, че като реших да ида да си видя бебето за пръв път, едвам стигнах до вратата. Чак на втория се добрах до детско отделение. Плюс това да призная успешно кърмих само докато бях в болницата. Там бях спокойна, че по-опитни хора наблюдават бебето. Като се върнахме в къщи не спах две денонощия от притеснение, скачах на 5 мин да гледам дали диша, как лежи - да не се задави, и от стреса кърмата спря. При всеки е индивидуално. Но ако е първо бебче, по-добре да починеш малко, че после няма
.
Аз раждах в Св. София и понеже бях с форцепс първите два дни изобщо не ми го дадоха за кърмене (казаха че не се кърмело, да си починело бебето от трудното раждане). Аз бях спокойна, няма да го уморят от глад все пак. После ми го даваха на три часа и по-добре, защото едвам си стоях на д-то. Първия ден дори бях толкова зле, че като реших да ида да си видя бебето за пръв път, едвам стигнах до вратата. Чак на втория се добрах до детско отделение. Плюс това да призная успешно кърмих само докато бях в болницата. Там бях спокойна, че по-опитни хора наблюдават бебето. Като се върнахме в къщи не спах две денонощия от притеснение, скачах на 5 мин да гледам дали диша, как лежи - да не се задави, и от стреса кърмата спря. При всеки е индивидуално. Но ако е първо бебче, по-добре да починеш малко, че после няма
.
Аз раждах в частната "Райна Княгиня" и бяхме общо 3 майки с 3 бебета. Бебчетата бяха отделно от нас, като стаята им беше на същия етаж. Аз имах доста тежко раждане със секцио и първите дни никак не бях във форма. Бебчето ми го носеха на всеки 3 часа, но за 6-те дни в болницата не успях да почна да го кърмя, така че просто си се гледахме, а после си го взимаха. Чувствах се точно като на хотел както сполучливо се изрази по-горе една майка. Телевизия, собствена баня, посетители. И си спях през повечето време. За мен това беше супер период на почивка, защото с връщането вкъщи няма къде да си починеш вече.
Сега ще раждам в Плевен и все още нямам идея къде държат бебчетата тук. Но понеже ще е доста по-натоварено откъм брой майки и деца, може пък този път да ми е по-спокойно бебчето ми да си е при мен.
Сега ще раждам в Плевен и все още нямам идея къде държат бебчетата тук. Но понеже ще е доста по-натоварено откъм брой майки и деца, може пък този път да ми е по-спокойно бебчето ми да си е при мен.
И аз мисля че бебето трябва да е при майката.... да не говорим, че си го поисках веднага след раждането и Али веднага засука. Макара да ме шиха повече от час и раждането да беше много трудно, бебка се заинати да излиза и едвам я изкараха, никой не ми е казвал че трябва да си почива 
аз не можех да седя повече от месец и се кърмехме легнали.... така си и остана, кърмене в легнала поза докато не се отби....
А това че бебетата рявяли едно от друго е пълна глупост, та те първите дни изобщо не чуват! Ние бяхме две в стая и Али само да гъкнеше давах цицка.... и мисля че перфектно се справихме с кърменето точно защото тя много добре засука отначало
аз не можех да седя повече от месец и се кърмехме легнали.... така си и остана, кърмене в легнала поза докато не се отби....А това че бебетата рявяли едно от друго е пълна глупост, та те първите дни изобщо не чуват! Ние бяхме две в стая и Али само да гъкнеше давах цицка.... и мисля че перфектно се справихме с кърменето точно защото тя много добре засука отначало
Аз също съм ЗА бебто да е при майката. Може би говоря така, защото имах лесно раждане а и бебка беше много кротка и само спинкаше... Въпреки това, дори и да беше ревлива, докато бебенцето е при майката (особено ако и е първо раждане) се създава връзката майка-дете. До него момент си знаела че ше станеш майка но като ти го дадат е съвсем различно - колкото и да си се готвил психически за този момент той си е уникален. А и като по цял ден е при теб се настройваш вече на бъдещия режим, научаваш много неща и това докато си вътре в родилното - и за най малкото има кого да попиташ за компетентно мнение и съвет. Аз лично като влизах да раждам бях адски спокойна, но като ми го донесоха и ми го оставиха след раждането ме обзе една паника - АМИ СЕГА? Какво да го правя? .... и да ви кажа колкото несигурна се чувствах в родилния дом точно обратното стана като ни изписаха - за 3 дена такава шлифовка ми направиха с това че по цял ден бебка си беше при мен ... Дори изпратих майка ми да се прибира (въпреки уговорката първия месец да спи и да живее при мен докато се науча какво се прави). Та тези 3 дена прекарани нон стоп с бебка в родилния ми дадоха доста добра основа за да се чувствам уверена и сигурна че ще се справя (де ще ида че няма да се справя)
Моите бебета винаги съм си ги искала непрекъснато при мен
И двата пъти това ми е било основно при избор на болница.И двата пъти съм била с епизиотомии - боли,но изобщо не е пречка за гледането на бебето.Със секциото е подобно,мисля - ако ти пречи ставането,слагаш бебето до теб в леглото и като замрънка,даваш гърдата - хем млякото слиза по-бързо,хем бебе е спокойно.
Иначе с второто раждане бяхме 4 майки с 4 бебета в една стая - без отделни боксове - ми не реват чак толкова много,можеше да се спи,макар и на пресекулки.
И двата пъти това ми е било основно при избор на болница.И двата пъти съм била с епизиотомии - боли,но изобщо не е пречка за гледането на бебето.Със секциото е подобно,мисля - ако ти пречи ставането,слагаш бебето до теб в леглото и като замрънка,даваш гърдата - хем млякото слиза по-бързо,хем бебе е спокойно.
Иначе с второто раждане бяхме 4 майки с 4 бебета в една стая - без отделни боксове - ми не реват чак толкова много,можеше да се спи,макар и на пресекулки.
